Гриша Ганчев спаси ЦСКА за трети път
Както нормално в България, страстите и персоналното користолюбие вземат връх и това постоянно води до неверни преценки, а в резултат на тях от време на време и до непоправими последствия. Футболът у нас, доколкото можем да го назовем подобен, не прави изключение.
В ЦСКА още веднъж драмата изобилства и в действителност, макар големия ми опит в следенето на процесите в клуба от Борисовата градина (поне 14 години), единственото, на което нямам отговор, е за какво това се повтаря и повтаря. Независимо в кой е собствеността. Явно има нещо строго характерно в ЦСКА, отвън българския подтекст даже.
Фокусът през днешния ден е върху Гриша Ганчев - макар че официално собствеността в ЦСКА е разграничена сред него, Юлиан Инджов и Христо Стоичков, е ясно за всички, че Ганчев е индивидът, който взима стратегическите решения в клуба. Стратегически решения=определящи посока на развиване на клуба или в тази ситуация на ЦСКА в последните години - на неразвитие.
Отзад напред
В стратегическия смисъл - за хората, които наблюдават процесите на " Армията ", имат справедлив взор и се вглеждат в детайлите, с раздялата със Стойчо Младенов Гриша Ганчев извърши трето избавление на ЦСКА.
От какво преди дни предприемачът избави клуба и тима - избави го от несъмнено спортно-техническо погазване на едно място или даже и декаданс. Екзекутора на Ливърпул, както още е известен Младенов - на първо място като метод на мислене, в най-хубавия случай се намира някъде в 2008 година, когато бе последната негова и купа на ЦСКА. Оттогава насам футболът се промени и разви не доста, а напряко фундаментално, великански. За Стойчо имаше хипотетично кариерно избавление, респективно игрово и откъм резултати за тима, което му дадох преди два месеца и един ден в публикацията ми. Но, кой съм аз, нали? Легендите са всезнаещи, всеможещи и непогрешими. Във футболното съществуване на Стойчо - постоянно нещо друго е в основата на неговия крах.
Впрочем, даже да приемем, че са го бламирали за селекцията - за какво материалът, с който е работил на подготовката в Турция - същият, с който би Осиек и Виктория Пилзен и направи еднакъв с Будьо/Глимт, в последните два месеца наподобява толкоз футболно безсилен? Дълбоко нямам доверие, че единствено толкоз могат. И до края на шампионата и шампионата за Купата на България, в случай че няма сериозен прелом в клуба и Алън Пардю бъде оставен да работи, това ще си проличи още веднъж.
Не ми се искаше да отстранявам персонално толкоз внимание на безспорната легенда за " армейците " Стойчо (не влагам и грам ирония), само че това се постанова поради заслепеността на почитателите, дължаща се на славното му минало - и като футболист, и като треньор даже. Но минало, което при Младенов наподобява невъзвръщаемо.
Знаете ли за какво (според мен) Стойчо Младенов желае цялата власт по отношение на селекцията - с цел да може всеобщо да притегли португалски и бразилски футболисти, с които безпроблемно да комуникира на езика, който знае - португалски. Ганчев избави ЦСКА и от това нещо, обвързвано с Младенов, тъй като привличането на футболисти носи последици след себе си. А когато то е преди всичко на база народност, следствията в дълготраен проект може би няма да са положителни.
Имам и едно друго пояснение, обвързвано с мениджърите, които щяха да водят въпросните играчи, само че ще спестя детайлностите по него. Само ще предположа, че то е в основата Стойчо да не разполага с цялата власт.
Цялата власт за Стойчо в селекционен проект щеше да обезсмисли и ролята на Алън Пардю в клуба. Тенденцията след идването на британеца в ЦСКА като съветник и шеф е видна - ЦСКА осъществя сполучливи входящи прехвърляния от нидерландския пазар. Вилдсхут е единственият несполучлив. И е значимо да отбележим, че колония няма, в тима има баланс.
От какво Гриша Ганчев избави ЦСКА преди 7 години
Първо го избави от неразбираема орис в А окръжна с Васил Божков ( при положение, че сте забравили). Спаси ЦСКА и от самия Божков, за който е обществено известно, че е почитател на Левски и задължението му към " аления " клуб в най-хубавия случай щеше да е на правилото на благотворителността, без какъвто и да е сантимент. Освен това, за цяла България е известно какво сполетя Васил Божков единствено няколко години след 2015.
Впоследствие (второто по последователен ред спасение) Гриша Ганчев избави и приемствеността с банкрутиралото сдружение, купувайки емблемата на ЦСКА. Друг въпрос е дали направеното от него - с преструктурирания и така нататък, беше най-правилното. И в двете направления има причини, само че сякаш най-валидният е, че в страната на ГЕРБ ЦСКА нямаше да бъде оставен на мира да се оздравява. И предвид на това, Ганчев нямаше изключително избор.
Вчера от Трибуна Сектор Г пуснаха декларация, подписана от голям брой фенски фракции от Северната естрада, от която и аз съм бил дейна част преди. С декларацията последователите смъкнаха доверието си от управлението на клуба аргументирано, само че въпреки всичко оставиха една отворена малка врата с това, че не приканват за отдръпване, а се надяват на усъвършенстване в ръководството на клуба.
В голяма степен тази фенска декларация е правдива. Имам единствено едно допълнение към нея - с изключение на закупуването на емблемата, което почитателите акцентират като единствен позитив на ръководството на Гриша Ганчев, дано не забравяме, че базата в Панчарево претърпя сериозна реорганизация и на процедура тимът от няколко години се приготвя при много положителни условия. Преди години тимът на ЦСКА и място за трениране нямаше. А както ни е известно - главно поради страната, в която се намираме, само че не тъй като тя би трябвало да реши казуса, доста футболни и от други спортове тимове нямат естествена подготвителна база.
Оттам нататък, в случай че се абстрахираме от избавителните актове на Ганчев - в това число скорошния във връзка с Стойчо Младенов, фактически ръководството на ЦСКА от страна на Гриша Ганчев е изпълнено с неясноти и неточности.
Една от първите по значителност стратегически неточности е, че Гриша Ганчев прекомерно малко се асоциира обществено с ЦСКА. Той в никакъв случай не е давал конференция в качеството си на фигурата, която предопределя процесите в клуба. Още повече, хората под него, които заемат съответните постове, също прекомерно рядко изясняват въпросните процеси. А такива текат непрекъснато, някои от тях ескалират - като проблема с треньорския пост, само че все пак неяснотата - за какво всичко това се случва, продължава да тегне. И това оптимално нервира почитателите. С течение на времето това в това число отхвърли някои почитатели да са дейни гости на мачове на " армейския " клуб. Отбелязвам това и тъй като Стойчо, както и други свързани с клуба, се оплакваха от липса на почитатели, най-много на домакинските мачове.
Валентин Михов не ми е изключително приветлив персонаж - поради противоречивите му за мен заслуги към българския футбол и сервилното държание към актуалното нелегитимно от социална позиция БФС на Борислав Михайлов, само че все пак ще се базира на негова теза. Макар и от неговата уста да звучи много клиширано, той споделя, че в българския футбол няма тактика. И е прав. Е, в ЦСКА, откогато най-малко аз проследявам футболния клуб (14 години, както казах), точно това е казусът - няма поредна тактика за постигането на стратегическите спортно-технически цели - шампионска купа, Купа и пробиви в европейските клубни шампионати. Второто в последните 2 години се случва, само че първото убягва и макар двата пробива в Европа, чувството за погазване на едно място си стои.
Необявената тактика на ЦСКА е да купува на ниска цена или дори да взима без пари футболисти, а по-късно да ги продава за доста повече пари - Фернандо Каранга, Мауридес и Али Соу са най-точните образци. Сега следва Жорди Кайседо да влезе в този " тим ". Много клубове работят по този модел, в това число такива, които печелят трофеи съвсем всяка година. Например Аякс. Разликата при тях е, че те главно основават футболисти в личната им школа - нещо, което правеше Литекс на Гриша Ганчев и което предприемачът отчасти материализира през ЦСКА, продавайки Антон Недялков във ФК Далас, Съединени американски щати, Кирил Десподов в Каляри, Италия и Кристиян Малинов в Льовен, Белгия.
При Аякс относително евтините покупки от локални конкуретни и Латинска Америка са по-редки като процедура.
Тази тактика не е гаранция за крах, в случай че си подбрал мъдро точния спортно-технически екип, с който да работиш дълго време. И в този смисъл, отбелязвайки по-рано раздялата със Стойчо Младенов като позитив за ЦСКА и заслуга на Гриша Ганчев, не би трябвало да пропущаме да отбележим и грешката той въобще да бъде назначаван като треньор на клуба. Същото важи и за назначенията на Милош Крушчич, Стамен Белчев и Любослав Пенев.
В мъдро подбрания екип, който е мощно необходим на ЦСКА, най-съществен е треньорът, мениджърът, тъй като от него зависи продукцията на терена, която ще носи резултати, респективно и купи, както и пари поради евроучастията, доходи от от ден на ден посещаващи мачовете на тима почитатели и продажби на развити от този треньор играчи.
Реалността в ЦСКА обаче към този момент е друга. От клуба всяка година слушаме, че задачата е спечелването на всички български титли и положително показване в Европа. Но никой от значимите фактори на " Българска войска " не сподели по какъв начин тъкмо ще стане това, а по-скоро чувахме оправдания в хода на сезона, че това не може да стане поради непряк фактор като съдийството.
Да, несъмнено Лудогорец налива доста в инфраструктура, футболисти и въздействие, само че в случай че ти работиш добре, най-малкото можеш да причиниш доста по-сериозен дискомфорт на разградския тим. Само преди седмица Левски образно сподели по какъв начин се прави това игрово. Само че с цел да се получи тази игра, Станимир Стоилов е поработил съществено. А Стойчо Младенов явно нищо не е приключил през зимата.
В ЦСКА освен не споделят по какъв начин тъкмо ще станат първенци, само че и с дейностите си не посочваха във времето предвидливост, че знаят по какъв начин. Силно се надявам най-верният отговор да не е, че не са желали.
Политиката по избора на треньор - от една страна, и скорошните освобождавания на ред треньори от друга, е вторият огромен грях на Гриша Ганчев в границите на ръководството му на ЦСКА. Реално във времето имаше единствено един правилен избор, и то отчасти правилен - това беше Бруно Акрапович, който имаше футболна визия, имаше и резултати, само че беше неизвестно за какво уволнен.
С риск да направя следващото отклоняване от главното, слабостта на босненския треньор е, че робува на схемата с трима централни бранители и халф-бекове. По това време в ЦСКА беше бъкано с крила и то нелоши. Акрапович не се приспособява съгласно наличното, а искаше от Джером Синклеър да играе като халф-бек. Не е изключително мъдро, нали?
В умозаключение
Фенове и управление би трябвало да седнат и да приказват, а не да си слагат ултиматуми. Тази среща явно би трябвало да протече друго от предходните, тъй като по-запознатите знаят, че такива беседи - сред почитатели и Гриша Ганчев, имаше много през годините.
Без да навлизаме в несъразмерни детайлности, в случай че Гриша Ганчев и последователите на ЦСКА желаят клубът, футболният тим персонално още веднъж да е популярен, то би трябвало с общи старания да приложат модела на настоящите велики клубове - от една страна мъдро ръководство с небосвод няколко години напред, а от друга - фенска поддръжка по всички познати и вероятни способи.
Раздялата сред Ганчев и ЦСКА не е решение на проблемите на клуба, тъй като в България хора, които знаят по какъв начин да изградят сполучлив футболен клуб, се броят на пръстите на една човешка ръка. Да не приказваме, че в актуалната ужасяваща финансово-икономическа рецесия (заради войната) искащите да влагат във футбол освен няма да са доста, а въобще няма да има такива.
В ЦСКА още веднъж драмата изобилства и в действителност, макар големия ми опит в следенето на процесите в клуба от Борисовата градина (поне 14 години), единственото, на което нямам отговор, е за какво това се повтаря и повтаря. Независимо в кой е собствеността. Явно има нещо строго характерно в ЦСКА, отвън българския подтекст даже.
Фокусът през днешния ден е върху Гриша Ганчев - макар че официално собствеността в ЦСКА е разграничена сред него, Юлиан Инджов и Христо Стоичков, е ясно за всички, че Ганчев е индивидът, който взима стратегическите решения в клуба. Стратегически решения=определящи посока на развиване на клуба или в тази ситуация на ЦСКА в последните години - на неразвитие.
Отзад напред
В стратегическия смисъл - за хората, които наблюдават процесите на " Армията ", имат справедлив взор и се вглеждат в детайлите, с раздялата със Стойчо Младенов Гриша Ганчев извърши трето избавление на ЦСКА.
От какво преди дни предприемачът избави клуба и тима - избави го от несъмнено спортно-техническо погазване на едно място или даже и декаданс. Екзекутора на Ливърпул, както още е известен Младенов - на първо място като метод на мислене, в най-хубавия случай се намира някъде в 2008 година, когато бе последната негова и купа на ЦСКА. Оттогава насам футболът се промени и разви не доста, а напряко фундаментално, великански. За Стойчо имаше хипотетично кариерно избавление, респективно игрово и откъм резултати за тима, което му дадох преди два месеца и един ден в публикацията ми. Но, кой съм аз, нали? Легендите са всезнаещи, всеможещи и непогрешими. Във футболното съществуване на Стойчо - постоянно нещо друго е в основата на неговия крах.
Впрочем, даже да приемем, че са го бламирали за селекцията - за какво материалът, с който е работил на подготовката в Турция - същият, с който би Осиек и Виктория Пилзен и направи еднакъв с Будьо/Глимт, в последните два месеца наподобява толкоз футболно безсилен? Дълбоко нямам доверие, че единствено толкоз могат. И до края на шампионата и шампионата за Купата на България, в случай че няма сериозен прелом в клуба и Алън Пардю бъде оставен да работи, това ще си проличи още веднъж.
Не ми се искаше да отстранявам персонално толкоз внимание на безспорната легенда за " армейците " Стойчо (не влагам и грам ирония), само че това се постанова поради заслепеността на почитателите, дължаща се на славното му минало - и като футболист, и като треньор даже. Но минало, което при Младенов наподобява невъзвръщаемо.
Знаете ли за какво (според мен) Стойчо Младенов желае цялата власт по отношение на селекцията - с цел да може всеобщо да притегли португалски и бразилски футболисти, с които безпроблемно да комуникира на езика, който знае - португалски. Ганчев избави ЦСКА и от това нещо, обвързвано с Младенов, тъй като привличането на футболисти носи последици след себе си. А когато то е преди всичко на база народност, следствията в дълготраен проект може би няма да са положителни.
Имам и едно друго пояснение, обвързвано с мениджърите, които щяха да водят въпросните играчи, само че ще спестя детайлностите по него. Само ще предположа, че то е в основата Стойчо да не разполага с цялата власт.
Цялата власт за Стойчо в селекционен проект щеше да обезсмисли и ролята на Алън Пардю в клуба. Тенденцията след идването на британеца в ЦСКА като съветник и шеф е видна - ЦСКА осъществя сполучливи входящи прехвърляния от нидерландския пазар. Вилдсхут е единственият несполучлив. И е значимо да отбележим, че колония няма, в тима има баланс.
От какво Гриша Ганчев избави ЦСКА преди 7 години
Първо го избави от неразбираема орис в А окръжна с Васил Божков ( при положение, че сте забравили). Спаси ЦСКА и от самия Божков, за който е обществено известно, че е почитател на Левски и задължението му към " аления " клуб в най-хубавия случай щеше да е на правилото на благотворителността, без какъвто и да е сантимент. Освен това, за цяла България е известно какво сполетя Васил Божков единствено няколко години след 2015.
Впоследствие (второто по последователен ред спасение) Гриша Ганчев избави и приемствеността с банкрутиралото сдружение, купувайки емблемата на ЦСКА. Друг въпрос е дали направеното от него - с преструктурирания и така нататък, беше най-правилното. И в двете направления има причини, само че сякаш най-валидният е, че в страната на ГЕРБ ЦСКА нямаше да бъде оставен на мира да се оздравява. И предвид на това, Ганчев нямаше изключително избор.
Вчера от Трибуна Сектор Г пуснаха декларация, подписана от голям брой фенски фракции от Северната естрада, от която и аз съм бил дейна част преди. С декларацията последователите смъкнаха доверието си от управлението на клуба аргументирано, само че въпреки всичко оставиха една отворена малка врата с това, че не приканват за отдръпване, а се надяват на усъвършенстване в ръководството на клуба.
В голяма степен тази фенска декларация е правдива. Имам единствено едно допълнение към нея - с изключение на закупуването на емблемата, което почитателите акцентират като единствен позитив на ръководството на Гриша Ганчев, дано не забравяме, че базата в Панчарево претърпя сериозна реорганизация и на процедура тимът от няколко години се приготвя при много положителни условия. Преди години тимът на ЦСКА и място за трениране нямаше. А както ни е известно - главно поради страната, в която се намираме, само че не тъй като тя би трябвало да реши казуса, доста футболни и от други спортове тимове нямат естествена подготвителна база.
Оттам нататък, в случай че се абстрахираме от избавителните актове на Ганчев - в това число скорошния във връзка с Стойчо Младенов, фактически ръководството на ЦСКА от страна на Гриша Ганчев е изпълнено с неясноти и неточности.
Една от първите по значителност стратегически неточности е, че Гриша Ганчев прекомерно малко се асоциира обществено с ЦСКА. Той в никакъв случай не е давал конференция в качеството си на фигурата, която предопределя процесите в клуба. Още повече, хората под него, които заемат съответните постове, също прекомерно рядко изясняват въпросните процеси. А такива текат непрекъснато, някои от тях ескалират - като проблема с треньорския пост, само че все пак неяснотата - за какво всичко това се случва, продължава да тегне. И това оптимално нервира почитателите. С течение на времето това в това число отхвърли някои почитатели да са дейни гости на мачове на " армейския " клуб. Отбелязвам това и тъй като Стойчо, както и други свързани с клуба, се оплакваха от липса на почитатели, най-много на домакинските мачове.
Валентин Михов не ми е изключително приветлив персонаж - поради противоречивите му за мен заслуги към българския футбол и сервилното държание към актуалното нелегитимно от социална позиция БФС на Борислав Михайлов, само че все пак ще се базира на негова теза. Макар и от неговата уста да звучи много клиширано, той споделя, че в българския футбол няма тактика. И е прав. Е, в ЦСКА, откогато най-малко аз проследявам футболния клуб (14 години, както казах), точно това е казусът - няма поредна тактика за постигането на стратегическите спортно-технически цели - шампионска купа, Купа и пробиви в европейските клубни шампионати. Второто в последните 2 години се случва, само че първото убягва и макар двата пробива в Европа, чувството за погазване на едно място си стои.
Необявената тактика на ЦСКА е да купува на ниска цена или дори да взима без пари футболисти, а по-късно да ги продава за доста повече пари - Фернандо Каранга, Мауридес и Али Соу са най-точните образци. Сега следва Жорди Кайседо да влезе в този " тим ". Много клубове работят по този модел, в това число такива, които печелят трофеи съвсем всяка година. Например Аякс. Разликата при тях е, че те главно основават футболисти в личната им школа - нещо, което правеше Литекс на Гриша Ганчев и което предприемачът отчасти материализира през ЦСКА, продавайки Антон Недялков във ФК Далас, Съединени американски щати, Кирил Десподов в Каляри, Италия и Кристиян Малинов в Льовен, Белгия.
При Аякс относително евтините покупки от локални конкуретни и Латинска Америка са по-редки като процедура.
Тази тактика не е гаранция за крах, в случай че си подбрал мъдро точния спортно-технически екип, с който да работиш дълго време. И в този смисъл, отбелязвайки по-рано раздялата със Стойчо Младенов като позитив за ЦСКА и заслуга на Гриша Ганчев, не би трябвало да пропущаме да отбележим и грешката той въобще да бъде назначаван като треньор на клуба. Същото важи и за назначенията на Милош Крушчич, Стамен Белчев и Любослав Пенев.
В мъдро подбрания екип, който е мощно необходим на ЦСКА, най-съществен е треньорът, мениджърът, тъй като от него зависи продукцията на терена, която ще носи резултати, респективно и купи, както и пари поради евроучастията, доходи от от ден на ден посещаващи мачовете на тима почитатели и продажби на развити от този треньор играчи.
Реалността в ЦСКА обаче към този момент е друга. От клуба всяка година слушаме, че задачата е спечелването на всички български титли и положително показване в Европа. Но никой от значимите фактори на " Българска войска " не сподели по какъв начин тъкмо ще стане това, а по-скоро чувахме оправдания в хода на сезона, че това не може да стане поради непряк фактор като съдийството.
Да, несъмнено Лудогорец налива доста в инфраструктура, футболисти и въздействие, само че в случай че ти работиш добре, най-малкото можеш да причиниш доста по-сериозен дискомфорт на разградския тим. Само преди седмица Левски образно сподели по какъв начин се прави това игрово. Само че с цел да се получи тази игра, Станимир Стоилов е поработил съществено. А Стойчо Младенов явно нищо не е приключил през зимата.
В ЦСКА освен не споделят по какъв начин тъкмо ще станат първенци, само че и с дейностите си не посочваха във времето предвидливост, че знаят по какъв начин. Силно се надявам най-верният отговор да не е, че не са желали.
Политиката по избора на треньор - от една страна, и скорошните освобождавания на ред треньори от друга, е вторият огромен грях на Гриша Ганчев в границите на ръководството му на ЦСКА. Реално във времето имаше единствено един правилен избор, и то отчасти правилен - това беше Бруно Акрапович, който имаше футболна визия, имаше и резултати, само че беше неизвестно за какво уволнен.
С риск да направя следващото отклоняване от главното, слабостта на босненския треньор е, че робува на схемата с трима централни бранители и халф-бекове. По това време в ЦСКА беше бъкано с крила и то нелоши. Акрапович не се приспособява съгласно наличното, а искаше от Джером Синклеър да играе като халф-бек. Не е изключително мъдро, нали?
В умозаключение
Фенове и управление би трябвало да седнат и да приказват, а не да си слагат ултиматуми. Тази среща явно би трябвало да протече друго от предходните, тъй като по-запознатите знаят, че такива беседи - сред почитатели и Гриша Ганчев, имаше много през годините.
Без да навлизаме в несъразмерни детайлности, в случай че Гриша Ганчев и последователите на ЦСКА желаят клубът, футболният тим персонално още веднъж да е популярен, то би трябвало с общи старания да приложат модела на настоящите велики клубове - от една страна мъдро ръководство с небосвод няколко години напред, а от друга - фенска поддръжка по всички познати и вероятни способи.
Раздялата сред Ганчев и ЦСКА не е решение на проблемите на клуба, тъй като в България хора, които знаят по какъв начин да изградят сполучлив футболен клуб, се броят на пръстите на една човешка ръка. Да не приказваме, че в актуалната ужасяваща финансово-икономическа рецесия (заради войната) искащите да влагат във футбол освен няма да са доста, а въобще няма да има такива.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ