Както никой не очакваше Русия да нападне Украйна, така и

Както никой не очакваше Русия да нападне Украйна, по този начин и малко на брой са вярвали, че руснаците ще се окажат толкоз слаби. На тези и други заблуди за съветската експанзия против Украйна се стопират двама наблюдаващи в " Ди Цайт ".

Белград, декември 2022: афиш от митинг против съветската експанзия в Украйна

Няма различен допустим сюжет за края на сегашната война, с изключение на победа на Украйна и цялостно евакуиране на съветските войски: този извод в последно време все по-категорично се постанова в полемиката на Запад и в редица изявления на специалисти и политолози.

Ето на първо време част от тезите университетските преподаватели Елвира Розерт и Франк Зауер: „ Да си представим, че е свършила – и да тръгнем от края ѝ назад към днешния ден, с цел да забележим кои са верните стъпки “ – двамата създатели подлагат на критика тази публикувана мисловна структура. Според тях тя прикрито допуска следното: „ Войната ще свърши, в случай че Украйна приключи битката си за самостоятелност и най-накрая отстъпи на Русия противоречивите територии, като по този метод предотврати. Защото в другия случай, в случай че продължи да води война с цената на големи човешки жертви, Украйна в последна сметка отново щяла да претърпи проваляне, обвързвано с нуклеарна злополука. Да, не е невероятно Русия да наруши нуклеарното табу, като следствията ще бъдат исторически. Тъкмо заради това разсъдъкът предизвестява, че ескалацията е рискова: никой не трябва да пренебрегва нуклеарния риск. Но това към момента не предрешава политическия отговор на едно такова съществено предизвикателство. “
Редакцията предлага
Според авторите е безусловно невероятно да се предвижда развиването на войната, тъй като тя е не някакво природно събитие, а обществен феномен. Според тях ходът на войната зависи от дейностите и бездействията на живи хора, които се пробват да си въздействат едни на други; зависи също по този начин от догатките, убежденията и страховете на същите тези хора.

„ Ето за какво най-внимателно следи реакциите на Запада във връзка с войната и преценя кое от направеното или ненаправеното би обслужило съветските ползи. А опасността с нуклеарна ескалация влиза в най-тесния му репертоар. “

Две заблуди за войната

Елвира Розерт и Франк Зауер напомнят за полемиките преди 24 февруари 2022, когато единствено малко на брой специалисти са очаквали, че Русия в действителност ще нахлуе. Ако тогава Украйна беше получила солидна военна помощ, това може би щеше да предотврати съветското нахлуване, считат те.

„ След началото на нашествието неправилните оценки и прогнози продължиха да играят решаваща роля. А в множеството случаи и корекцията на тези оценки. Така, както съвсем никой не беше очаквал нападателната война, по този начин и единствено малко на брой си бяха представяли, че. Изненадващи бяха още интелигентността и решителността, с които се бранят украинците. И от двете заблуди имаше последици: чак когато се видя с каква воля и умеене се съпротивляват украинските въоръжени сили и украинското население, Западът стартира да оказва по-интензивна поддръжка. От което пък вероятността за триумф на украинците стартира да нараства. А вследствие на тези триумфи готовността за Запада да оказва помощ се стабилизира. “

Безядрена ескалация на спора

Освен това въобще не е наложително една губеща войната безусловно да посегне към нуклеарното оръжие: до момента нуклеарни сили са губили други войни, без да подхващат нуклеарна ескалация, напомнят създателите. Те обръщат внимание и на още нещо забавно:

„ Ядреното копче и сега въобще не е единствената опция за ескалация, с която разполагат руснаците. Напротив, те не престават да ескалират, само че безядрено: с дезинформация, саботажи и солиден обстрел против украински градове. Ако деликатно разгледаме досегашните, ние ще установим, че след думите не следват каузи, а в съветския нуклеарен боеприпас не се случва нищо, излизащо отвън границите на рутинните извършения. "

Украински бойци се придвижват през отвоювана от съветските елементи територия в региона на Харков

Така че, разясняват Елвира Розерт и Франк Зауер, от позиция на Путин опасността е доста по-полезен инструмент, в сравнение с дейностите. Още повече, че и НАТО ясно дадоха да се разбере, че една неизбежно ще докара до провалянето на Русия, а подобен сюжет на всичкото от горната страна ще сложи Москва в дефинитивна интернационална изолираност – тил ще ѝ извърнат в това число Китай и Индия, считат двамата създатели.

Какъв завършек на войната би бил приемлив?

„ Какви сценарии за завършек на войната биха били желателни, т.е. – преференциални стратегически и в благозвучие с интернационалното право? И какво можем да създадем ние, с цел да се реализира един таман подобен сюжет? Желателно е едно бъдеще, където съществува такава украинска страна, която по опция напълно се е освободила от съветска окупация и трайно е подсигурила териториалната си целокупност. (…)

За да се доближим до тази цел на Украйна ѝ трябват още военни победи. Това не значи безусловно, че украинските войски би трябвало незабавно в борба да освободят всички окупирани територии. Означава, че в средносрочна и дълготрайна вероятност военното и териториално съответствие би трябвало уверено да се промени в интерес на Украйна, тъй че Русия да осъзнае безперспективността на своята завоевателна война и да отдръпна войските си – или най-малко да бъде подготвена за съществени договаряния. “

Защо е важно Путин да не завоюва нищо от войната?

Сходни са разсъжденията и Яна Пуглирин, ръководителка на берлинския офис на Европейския съвет за интернационална политика, оповестени в профилираното издание „ Международна политика и общество “:

Украинка се е качила върху погубен съветски танк, развява украинския байрак

„ За самия Запад е от жизненоважно значение да не донесе никаква облага за Путин. Неговите упоритости са опасност за цяла Европа. Ако и този път му излезе сметката, в случай че в преследването на своите ревизионистични цели той отново успее да откъсне части от друга страна посредством принуждение и нуклеарни закани, това ще отвори вратата към последващи сходни дейности – от страна на Русия или пък на друга държава. (…)

Може би през пролетта картите ща бъдат размесени отначало. В Европа не се състояха нито „ горещата есен “, нито „ зимата на нашето неодобрение “, а западните демокрации твърдо стоят на страната на Украйна, тъй че една нова съветска атака вероятно ще бъде безуспешна. Сигурно е, че както възможните договаряния, по този начин и възможните взаимни отстъпки ще отразяват статуквото и настоящите позиции на двете страни. Така че нашата цел би трябвало да бъде една: да подобрим в оптималната степен позициите на Украйна преди настъпването на този миг. “

Още по тематиката - в нашата снимкова изложба: