Туристически парадокси
Както му е редът, в края на два служебни мандата Министерството на туризма се самопохвали какво е направено в бранша през последните осем месеца. Очаквано от този доклад се леят реки от мед и масло. От началото на 2021 година до началото на декември общият брой на туристите, посетили България, приближава 6 милиона. За съпоставяне, през цялата 2020 година туристите са били малко над 4,5 милиона. Сериозен е растежът на задграничните туристи, посетили България през есента - над 215 хиляди, което е с 43,6% повече от есента на 2020 година
Съществуващите схеми за държавна помощ също бяха продължени от служебния кабинет, като даже са създадени и три нови - на стойност общо 66 млн. лева от отпуснатите спомагателни 70 млн. лева за туризъм, гласувани от Народното събрание в края на предходния мандат, настояват от Министерството на туризма. Оттам и дума обаче няма дали това е довело най-малко малко до подобряването на туристическите услуги у нас и на какво се дължи парадоксът, че отмора по празниците в България излиза шест пъти по-скъпо, в сравнение с в Дубай. Над половин милион българи са възнамерявали да пътуват за Коледа и Нова година. Те имат доста избори, измежду които - 8000 лв. за четири нощувки във Велинград по празниците или 500 лв. за Нова година в Египет.
Както и в предходните години, някои от пакетите за Нова година в България надвишават фрапантно тези в чужбина. Има предложения, при които една първокласна нощувка у нас е равна на няколкодневна екскурзия в чужбина, дружно със самолетния билет. Хотел във Велинград предлага оферта за четири ВИП нощувки в СПА хотел за съвсем 8000 лв., което включва вечеря и музикална стратегия. Но каква би трябвало да е вечерята, която в пъти надминава следните случайно открити оферти за чужбина: 250 евро за 4 нощувки в Турция, 520 евро в Испания и 700 евро в Дубай - всички с двупосочен самолетен билет. А в Египет - цели шест нощувки за 400 евро.
Причини
Разбира се, няма да бъде заслужено за положението на туристическия бранш да бъдат упреквани последните две служебни държавни управления. За него има и справедливи аргументи. Пандемията от ковид нанесе тежки удари на последните два туристически сезона и България не бе изключение в това отношение. Близо един милиард лв. са загубите на туристическия отрасъл от неосъществените почивки на западни туристи у нас за последните две години. В устрема си да отбрани другояче противоречивите си ползи гилдията на ресторантьорите и хотелиерите съумя да се трансформира във постоянно недоволния любимец на държавното управление. Хотелиерите и ресторантьорите използваха митингите от началото на предходната година, провокирани от всеобщото неодобрение против измененията в Наредба Н-18, с цел да прокарат настояванията си и за по-нисък Данък добавена стойност за сектора. Още през януари 2020 година, макар че сякаш страната и бизнесмените се схванаха за текстовете на противоречивата разпоредба, митинги освен че имаше, само че и се стигна до обсада на основни столични булеварди. В едно от настояванията, с изключение на прецизиране на текстовете и отсрочване на периодите в подзаконовия нормативен акт, хотелиери и ресторантьори започнаха да упорстват и за понижение на Данък добавена стойност.
Отстъпление
Проблемът бе позабравен до пролетта, когато в Народното събрание бе импортирано предложение за 9% Данък добавена стойност за заведенията за хранене. Тогава ръководещите от ГЕРБ разясниха, че сходна радикална смяна не е настояща към сегашната обстановка. Седмица по-късно обаче министър председателят им се огъна и изненадващо разгласи, че се е схванал с Асоциацията на заведенията в България и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация Данък добавена стойност за храни от първа нужда да бъде понижен на 9% от 1 януари 2021 година После предлагането претърпя няколко промени, само че общата концепция за диференцирана ставка се резервира, като към нея се включиха книгите и детските храни и памперси. Обещаното и предстоящо изсветляване на туристическия бранш след намаляването на Данък добавена стойност и възстановяване на качеството по този начин и не се случи. Затова във въздуха увиснаха апелите на родните политици платежоспособните българи да не вървят в чужбина, а да се пекат по черноморските ни плажове.
В наши дни да избереш българските курорти пред опциите, които оферират дори южните ни съседки, е израз на самобитен национализъм. Въпросът обаче е има ли за какво да се вършим на родолюбци, като харчим парите си на родна територия? Една от ограниченията, с която отрасловата министърка в третото държавно управление на ГЕРБ изключително се гордееше, бяха безплатните чадъри и шезлонги на... двадесетина плажа. Но и тази самодейност небрежно бе побългарена. Концесионерите още веднъж се захванаха с нормалното си лятно занятие - " дране на кожи ". Нашумя историята от Слънчев бряг - Юг, където за 4 шезлонга и два чадъра на летовниците бяха поискали общо 64 лева
Смешни оправдания
Концесионерите дадоха смешно опрощение - нов чиновник объркал ценоразписите, тъй като отворил миналогодишната директория с високите цени. Друг случай се появи в Златни пясъци. Там обясняваха на летовниците, че плажът разполага с безжичен интернет и затова, желаят - не желаят, дължат 5 лева такса за Wi-Fi екстрата. На " Нестинарка " се оказа, че към " безплатния " чадър върви наложително шалте за 5 лв..
Положението в туризма обаче не е плод на моментната изключителна обстановка, а по-скоро отражение на цялостната политика в този стратегически за страната бранш. Както всяка друга област у нас, и той влиза от скандал в скандал. Когато съсловните организации са безчет и са като орела, рака и щуката; когато специалисти в сектора настояват, че досегашните министри нищо не схващат от туризъм; когато българският пазар е загърбен; когато парите за реклама сякаш се усилват, а резултатът от това е нулев; когато фотоси с бетонови градежи на метри от водата заливат обществените мрежи и се мъчат да ни убедят, че това са подпорни стени против свлачища, очевидно нещо не е наред. Няма и причина заможните нашенци да предпочетат родното море. Просто то няма какво да им предложи. Най-много да се опита да ги излъже на дребно. Затова не би трябвало да се учудваме на автомобилните колони, заминаващи на юг, и на цялостните самолети до Дубай.
Съществуващите схеми за държавна помощ също бяха продължени от служебния кабинет, като даже са създадени и три нови - на стойност общо 66 млн. лева от отпуснатите спомагателни 70 млн. лева за туризъм, гласувани от Народното събрание в края на предходния мандат, настояват от Министерството на туризма. Оттам и дума обаче няма дали това е довело най-малко малко до подобряването на туристическите услуги у нас и на какво се дължи парадоксът, че отмора по празниците в България излиза шест пъти по-скъпо, в сравнение с в Дубай. Над половин милион българи са възнамерявали да пътуват за Коледа и Нова година. Те имат доста избори, измежду които - 8000 лв. за четири нощувки във Велинград по празниците или 500 лв. за Нова година в Египет.
Както и в предходните години, някои от пакетите за Нова година в България надвишават фрапантно тези в чужбина. Има предложения, при които една първокласна нощувка у нас е равна на няколкодневна екскурзия в чужбина, дружно със самолетния билет. Хотел във Велинград предлага оферта за четири ВИП нощувки в СПА хотел за съвсем 8000 лв., което включва вечеря и музикална стратегия. Но каква би трябвало да е вечерята, която в пъти надминава следните случайно открити оферти за чужбина: 250 евро за 4 нощувки в Турция, 520 евро в Испания и 700 евро в Дубай - всички с двупосочен самолетен билет. А в Египет - цели шест нощувки за 400 евро.
Причини
Разбира се, няма да бъде заслужено за положението на туристическия бранш да бъдат упреквани последните две служебни държавни управления. За него има и справедливи аргументи. Пандемията от ковид нанесе тежки удари на последните два туристически сезона и България не бе изключение в това отношение. Близо един милиард лв. са загубите на туристическия отрасъл от неосъществените почивки на западни туристи у нас за последните две години. В устрема си да отбрани другояче противоречивите си ползи гилдията на ресторантьорите и хотелиерите съумя да се трансформира във постоянно недоволния любимец на държавното управление. Хотелиерите и ресторантьорите използваха митингите от началото на предходната година, провокирани от всеобщото неодобрение против измененията в Наредба Н-18, с цел да прокарат настояванията си и за по-нисък Данък добавена стойност за сектора. Още през януари 2020 година, макар че сякаш страната и бизнесмените се схванаха за текстовете на противоречивата разпоредба, митинги освен че имаше, само че и се стигна до обсада на основни столични булеварди. В едно от настояванията, с изключение на прецизиране на текстовете и отсрочване на периодите в подзаконовия нормативен акт, хотелиери и ресторантьори започнаха да упорстват и за понижение на Данък добавена стойност.
Отстъпление
Проблемът бе позабравен до пролетта, когато в Народното събрание бе импортирано предложение за 9% Данък добавена стойност за заведенията за хранене. Тогава ръководещите от ГЕРБ разясниха, че сходна радикална смяна не е настояща към сегашната обстановка. Седмица по-късно обаче министър председателят им се огъна и изненадващо разгласи, че се е схванал с Асоциацията на заведенията в България и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация Данък добавена стойност за храни от първа нужда да бъде понижен на 9% от 1 януари 2021 година После предлагането претърпя няколко промени, само че общата концепция за диференцирана ставка се резервира, като към нея се включиха книгите и детските храни и памперси. Обещаното и предстоящо изсветляване на туристическия бранш след намаляването на Данък добавена стойност и възстановяване на качеството по този начин и не се случи. Затова във въздуха увиснаха апелите на родните политици платежоспособните българи да не вървят в чужбина, а да се пекат по черноморските ни плажове.
В наши дни да избереш българските курорти пред опциите, които оферират дори южните ни съседки, е израз на самобитен национализъм. Въпросът обаче е има ли за какво да се вършим на родолюбци, като харчим парите си на родна територия? Една от ограниченията, с която отрасловата министърка в третото държавно управление на ГЕРБ изключително се гордееше, бяха безплатните чадъри и шезлонги на... двадесетина плажа. Но и тази самодейност небрежно бе побългарена. Концесионерите още веднъж се захванаха с нормалното си лятно занятие - " дране на кожи ". Нашумя историята от Слънчев бряг - Юг, където за 4 шезлонга и два чадъра на летовниците бяха поискали общо 64 лева
Смешни оправдания
Концесионерите дадоха смешно опрощение - нов чиновник объркал ценоразписите, тъй като отворил миналогодишната директория с високите цени. Друг случай се появи в Златни пясъци. Там обясняваха на летовниците, че плажът разполага с безжичен интернет и затова, желаят - не желаят, дължат 5 лева такса за Wi-Fi екстрата. На " Нестинарка " се оказа, че към " безплатния " чадър върви наложително шалте за 5 лв..
Положението в туризма обаче не е плод на моментната изключителна обстановка, а по-скоро отражение на цялостната политика в този стратегически за страната бранш. Както всяка друга област у нас, и той влиза от скандал в скандал. Когато съсловните организации са безчет и са като орела, рака и щуката; когато специалисти в сектора настояват, че досегашните министри нищо не схващат от туризъм; когато българският пазар е загърбен; когато парите за реклама сякаш се усилват, а резултатът от това е нулев; когато фотоси с бетонови градежи на метри от водата заливат обществените мрежи и се мъчат да ни убедят, че това са подпорни стени против свлачища, очевидно нещо не е наред. Няма и причина заможните нашенци да предпочетат родното море. Просто то няма какво да им предложи. Най-много да се опита да ги излъже на дребно. Затова не би трябвало да се учудваме на автомобилните колони, заминаващи на юг, и на цялостните самолети до Дубай.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ