Българското председателство на Съвета на ЕС – хубави ли са новите дрехи на царя?
Както може би към този момент знаете около усилената PR акция в България, на всеки шест месеца една от държавите-членки на Европейския съюз поема ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз (известен също като Съвет на министрите). На процедура това значи, че държавното управление на съответната държава-членка дефинира дневния ред на Съвета, създава работна стратегия и води плануваните съвещания.
Западните политици дипломатично споделят, че председателството дава късмет на държавите-членки да покажат лидерски качества и да предизвикват политики, които считат за предпочитани. Тъжната действителност обаче е, че по този начин нареченото „ европредседателство “ има доста малко значение. Когато да вземем за пример Малта представяше отчета за своето председателство пред Европейския парламент през юли 2017 година, единствено 30 от 751-те Евродепутати участваха на съвещанието. Председателят на Европейската комисия Юнкер тогава изригна: " target= "_blank ">„ Смешни сте … Ако вместо Премиера на Малта, тук бяха госпожа Меркел или господин Макрон, всички щяхте да присъствате “.
В реалност, председателството на Съвета на Европейския съюз има значение, когато се поема от страни като Франция и Германия. Както акцентират от влиятелното издание „ Политико “, за по-малките държави-членки на Европейски Съюз европредседателството е просто опция за „ удължена рекламна акция “. Освен това, то дава и опция на анализаторите да прегледат достиженията на съответната държавата-членка.
През януари 2018 година държавното управление на България ще поеме председателството на Съвета на Европейския съюз, тъй че е подходящо да обсъдим какви достижения ще популяризираме в Европа.
България – страна-жертва на некадърно ръководство
Според изследване на Евростат от 2015 година, българите са минимум щастливата нация в Европейски Съюз. България може да се похвали с красива природа, богато историческо завещание, прелестни хора и добра храна, тъй че човек може да се учуди, че не сме щастливи.
Какви фактори могат да дадат пояснение на тази притеснителна наклонност?
За страдание, съгласно данни на Евростат, България има най-нисък Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейския съюз, което я прави най-бедната страна в Европейския съюз. Освен това, съгласно данни от Световната банка, директните задгранични вложения понижават фрапантно от 2007 година насам, когато страната ни е призната в Европейски Съюз. (Виж Графика 1 по-долу). Основни аргументи за това са неналичието на господство на закона и високият риск от реквизиция. Не е изненадващо, че има няколко огромни каузи против България пред Международния център за споразумяване на капиталови разногласия към Световната банка във Вашингтон.
Графика 1: Чужди вложения в България в интервала 2000-2016 г.; Източник: Данни от Световната банка
Не е без значение и фактът, че съгласно Трансперънси Интернешънъл, България освен е най-корумпираната страна в Европейския съюз, само че е по-корумпирана от провалени страни в Азия и Африка. Корупцията е толкоз надълбоко вкоренена в страната, че неотдавна министърът на правораздаването на България госпожа Цачева, която сигурно ще води някои от съвещанията по време на председателството, съобщи, че има разлика сред корупция и престъпно действие. Дори не е за поверие!
Говорейки за корупция, българските институции не се употребяват с публично утвърждение. Според социологически проучвания, доверието в прокуратурата е 6%, в съда – 8%, в Народното събрание – 9% и така нататък В този дух, не може да не споменем и неналичието на правов ред, както и систематичното тъпчене на човешките права в България. Венецианската комисия към този момент подлага на критика „ руския модел “ на българската прокуратура, който я трансформира в източник на корупция и изнудване и основава благоприятни условия за потребление на институцията за политически цели.
България и Румъния са единствените държави-членки на Европейски Съюз, които са подложени на Механизма за съдействие и инспекция поради сериозните си проблеми с корупцията и неналичието на самостоятелност на съда. В отчета си за България за 2016 година, Европейската комисия показва, че „ … през последните 10 години, като цяло напредъкът не беше толкоз бърз, колкото се очакваше, и че редица съществени проблеми остава да бъдат решени “. Докладът за 2017 година също не е позитивен: България не е покрила нито един от критериите, избрани през 2007 година Страната ни е и „ водач “ по губене на каузи в Съда в Страсбург, който непрестанно акцентира в решенията си, че в България има систематичен проблем с незачитането на човешките права.
Разбира се, има и наклонност на утежняване: през 2017 година бяха признати скандални промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които са в неприкрит прорез с Конституцията на България и с Европейската спогодба за правата на индивида. Асоциацията на съдиите, Асоциацията на юристите, както и доста неправителствени организации показаха терзанията си по отношение на поправките обществено, само че държавното управление не прояви никаква угриженост.
Същото държавно управление в този момент ще ръководи Съвета на Европейски Съюз и ще дефинира дневния му ред, тъй че би трябвало да споменем нещо и за българските цели въпреки всичко.
Изгубени в гората (или в превода?)
Когато държавното управление на държава-членка ръководи Съвета на Европейския съюз, показва цели, върху които счита да се концентрира, авансово. През юли 2017 година, говореха за „ консенсус, конкурентоспособност и кохезия “. През септември 2017 година, започнаха да приказват с повече конкретика: „ Търсим икономическо развиване, обединен цифров пазар. Стратегията за доближаването и бъдещето на Европейски Съюз. Това, което следва, е провеждането на тематични диспути и публични разисквания в секторните цели. Те са обединени в 5 посоки. Първият е сигурност и правораздаване. Един от главните цели са Западните Балкани – освен като европейска вероятност, само че и сигурността и миграцията, както и по свързаността. “
През ноември 2017 година, държавното управление най-сетне започва уебсайт за българското „ европредседателство “: https://eu2018bg.bg/. Приоритетите, обаче, не станаха изключително по-ясни: бъдещето на Европа и на младежите, цифровата стопанска система, сигурност и непоклатимост, както и Западните Балкани.
Икономическо развиване? Бъдещето на младежите в Европа? Данните за Брутният вътрешен продукт на България, както и за притока на задгранични вложения в страната, упоменати нагоре, „ несъмнено “ демонстрират, че българското държавно управление има потенциал да води дебата в тази сфера. В края на краищата, то е асъдействало за злополуката в страната. Експроприация, липса на господство на закона и чудовищна корупция – кой вложител би пристигнал? Не е изненадващо, чеповече българи работят в чужбина, в сравнение с в България. Не е инцидентно, че съгласно Евростат, 45,6% от българските деца са в риск от беднотия и обществено изключване.
Единен цифров пазар? Не ми се влиза изобщо в тематиката по какъв начин внезапно се оказахме с Еврокомисар с портфейл дигитален пазар, откакто имахме Еврокомисар с основен сектор – бюджет на Европейски Съюз. За сметка на това, ми се приказва за ДЕСИ. ДЕСИ е показателят, който мери цифровата конкурентоспособност на държавите-членки на Европейски Съюз. България заема „ забележителното “ 27-мо място от 28 вероятни. Българското държавно управление несъмнено има „ достижения “, с които да заслужи водачество и в тази сфера.
Сигурност, правораздаване, непоклатимост? С компрометирани институции, както е видно от цитираните интернационалните отчети нагоре, българските политици могат да изнасят ноу-хау и по тази тематика.
Европейското бъдеще на Западните Балкани? Това е моят обичан приоритет! Понеже съм в Сърбия, мисля, че е подходящо да направя няколко съпоставения сред нея и България, още повече че двете имат сходен брой на популацията и сходен Брутният вътрешен продукт:
Според Индекса за усещане на корупцията на Трансперънси Интернешънъл, Сърбия е по-малко корумпирана от България.
Както се вижда от данни от Световната банка (Графика 2 по-долу), Сърбия има повече директни задгранични вложения от България. И това въпреки всичко е страна, която не е член нито на НАТО, нито на Европейски Съюз. Преживяла е войни напълно неотдавна. Въпреки всичко, задграничните вложители имат повече доверие в сръбската стопанска система, в сравнение с в българската. Колко показателно!
Според данни от Световната банка, повече хора употребяват Интернет в Сърбия, в сравнение с в България (Графика 3 по-долу).
България страда доста повече от “brain drain” (изтичането на мозъци) от Сърбия. В реалност, както загатнах нагоре, съгласно статистика, повече българи работят в чужбина, в сравнение с в България! Имайки поради положението на българската стопанска система и беззаконието в страната, не е толкоз учудващо.
Според „ Репортери без граници “ в Сърбия има повече независимост на словото, в сравнение с България – Сърбия е на 66-то място по този аршин, а България – на 109-то.
Лично не се сещам на какво тогава може България да научи Сърбия!
Графика 2: Чуждестранни вложения в България и в Сърбия в интервала 2007-2016
Графика 3: Хора, които употребяват Интернет в Сърбия и България
Има ли облекла царят изобщо?
Както споделя детенцето в края на поучителната приказка на Андерсен: „ Царят е напълно гол “. Нелепо е България да дефинира дневния ред на Съвета на Европейски Съюз. Това е страна със систематични проблеми, в която почтени хора страдат всекидневно. Това е страна с крещяща потребност от помощ от Европейските институции. За страдание, обаче, те не престават да си затварят очите за това, което се случва, и не вършат нужното – да задействат процедурата, визирана в Член 7 на Договора за Европейски Съюз, да вземем за пример. Тържественото носене на въображаемите облекла на царя от дълго време възмущава публиката.
Източник: Блогът на Радосвета Василева
Западните политици дипломатично споделят, че председателството дава късмет на държавите-членки да покажат лидерски качества и да предизвикват политики, които считат за предпочитани. Тъжната действителност обаче е, че по този начин нареченото „ европредседателство “ има доста малко значение. Когато да вземем за пример Малта представяше отчета за своето председателство пред Европейския парламент през юли 2017 година, единствено 30 от 751-те Евродепутати участваха на съвещанието. Председателят на Европейската комисия Юнкер тогава изригна: " target= "_blank ">„ Смешни сте … Ако вместо Премиера на Малта, тук бяха госпожа Меркел или господин Макрон, всички щяхте да присъствате “.
В реалност, председателството на Съвета на Европейския съюз има значение, когато се поема от страни като Франция и Германия. Както акцентират от влиятелното издание „ Политико “, за по-малките държави-членки на Европейски Съюз европредседателството е просто опция за „ удължена рекламна акция “. Освен това, то дава и опция на анализаторите да прегледат достиженията на съответната държавата-членка.
През януари 2018 година държавното управление на България ще поеме председателството на Съвета на Европейския съюз, тъй че е подходящо да обсъдим какви достижения ще популяризираме в Европа.
България – страна-жертва на некадърно ръководство
Според изследване на Евростат от 2015 година, българите са минимум щастливата нация в Европейски Съюз. България може да се похвали с красива природа, богато историческо завещание, прелестни хора и добра храна, тъй че човек може да се учуди, че не сме щастливи.
Какви фактори могат да дадат пояснение на тази притеснителна наклонност?
За страдание, съгласно данни на Евростат, България има най-нисък Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейския съюз, което я прави най-бедната страна в Европейския съюз. Освен това, съгласно данни от Световната банка, директните задгранични вложения понижават фрапантно от 2007 година насам, когато страната ни е призната в Европейски Съюз. (Виж Графика 1 по-долу). Основни аргументи за това са неналичието на господство на закона и високият риск от реквизиция. Не е изненадващо, че има няколко огромни каузи против България пред Международния център за споразумяване на капиталови разногласия към Световната банка във Вашингтон.
Графика 1: Чужди вложения в България в интервала 2000-2016 г.; Източник: Данни от Световната банка
Не е без значение и фактът, че съгласно Трансперънси Интернешънъл, България освен е най-корумпираната страна в Европейския съюз, само че е по-корумпирана от провалени страни в Азия и Африка. Корупцията е толкоз надълбоко вкоренена в страната, че неотдавна министърът на правораздаването на България госпожа Цачева, която сигурно ще води някои от съвещанията по време на председателството, съобщи, че има разлика сред корупция и престъпно действие. Дори не е за поверие!
Говорейки за корупция, българските институции не се употребяват с публично утвърждение. Според социологически проучвания, доверието в прокуратурата е 6%, в съда – 8%, в Народното събрание – 9% и така нататък В този дух, не може да не споменем и неналичието на правов ред, както и систематичното тъпчене на човешките права в България. Венецианската комисия към този момент подлага на критика „ руския модел “ на българската прокуратура, който я трансформира в източник на корупция и изнудване и основава благоприятни условия за потребление на институцията за политически цели.
България и Румъния са единствените държави-членки на Европейски Съюз, които са подложени на Механизма за съдействие и инспекция поради сериозните си проблеми с корупцията и неналичието на самостоятелност на съда. В отчета си за България за 2016 година, Европейската комисия показва, че „ … през последните 10 години, като цяло напредъкът не беше толкоз бърз, колкото се очакваше, и че редица съществени проблеми остава да бъдат решени “. Докладът за 2017 година също не е позитивен: България не е покрила нито един от критериите, избрани през 2007 година Страната ни е и „ водач “ по губене на каузи в Съда в Страсбург, който непрестанно акцентира в решенията си, че в България има систематичен проблем с незачитането на човешките права.
Разбира се, има и наклонност на утежняване: през 2017 година бяха признати скандални промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които са в неприкрит прорез с Конституцията на България и с Европейската спогодба за правата на индивида. Асоциацията на съдиите, Асоциацията на юристите, както и доста неправителствени организации показаха терзанията си по отношение на поправките обществено, само че държавното управление не прояви никаква угриженост.
Същото държавно управление в този момент ще ръководи Съвета на Европейски Съюз и ще дефинира дневния му ред, тъй че би трябвало да споменем нещо и за българските цели въпреки всичко.
Изгубени в гората (или в превода?)
Когато държавното управление на държава-членка ръководи Съвета на Европейския съюз, показва цели, върху които счита да се концентрира, авансово. През юли 2017 година, говореха за „ консенсус, конкурентоспособност и кохезия “. През септември 2017 година, започнаха да приказват с повече конкретика: „ Търсим икономическо развиване, обединен цифров пазар. Стратегията за доближаването и бъдещето на Европейски Съюз. Това, което следва, е провеждането на тематични диспути и публични разисквания в секторните цели. Те са обединени в 5 посоки. Първият е сигурност и правораздаване. Един от главните цели са Западните Балкани – освен като европейска вероятност, само че и сигурността и миграцията, както и по свързаността. “
През ноември 2017 година, държавното управление най-сетне започва уебсайт за българското „ европредседателство “: https://eu2018bg.bg/. Приоритетите, обаче, не станаха изключително по-ясни: бъдещето на Европа и на младежите, цифровата стопанска система, сигурност и непоклатимост, както и Западните Балкани.
Икономическо развиване? Бъдещето на младежите в Европа? Данните за Брутният вътрешен продукт на България, както и за притока на задгранични вложения в страната, упоменати нагоре, „ несъмнено “ демонстрират, че българското държавно управление има потенциал да води дебата в тази сфера. В края на краищата, то е асъдействало за злополуката в страната. Експроприация, липса на господство на закона и чудовищна корупция – кой вложител би пристигнал? Не е изненадващо, чеповече българи работят в чужбина, в сравнение с в България. Не е инцидентно, че съгласно Евростат, 45,6% от българските деца са в риск от беднотия и обществено изключване.
Единен цифров пазар? Не ми се влиза изобщо в тематиката по какъв начин внезапно се оказахме с Еврокомисар с портфейл дигитален пазар, откакто имахме Еврокомисар с основен сектор – бюджет на Европейски Съюз. За сметка на това, ми се приказва за ДЕСИ. ДЕСИ е показателят, който мери цифровата конкурентоспособност на държавите-членки на Европейски Съюз. България заема „ забележителното “ 27-мо място от 28 вероятни. Българското държавно управление несъмнено има „ достижения “, с които да заслужи водачество и в тази сфера.
Сигурност, правораздаване, непоклатимост? С компрометирани институции, както е видно от цитираните интернационалните отчети нагоре, българските политици могат да изнасят ноу-хау и по тази тематика.
Европейското бъдеще на Западните Балкани? Това е моят обичан приоритет! Понеже съм в Сърбия, мисля, че е подходящо да направя няколко съпоставения сред нея и България, още повече че двете имат сходен брой на популацията и сходен Брутният вътрешен продукт:
Според Индекса за усещане на корупцията на Трансперънси Интернешънъл, Сърбия е по-малко корумпирана от България.
Както се вижда от данни от Световната банка (Графика 2 по-долу), Сърбия има повече директни задгранични вложения от България. И това въпреки всичко е страна, която не е член нито на НАТО, нито на Европейски Съюз. Преживяла е войни напълно неотдавна. Въпреки всичко, задграничните вложители имат повече доверие в сръбската стопанска система, в сравнение с в българската. Колко показателно!
Според данни от Световната банка, повече хора употребяват Интернет в Сърбия, в сравнение с в България (Графика 3 по-долу).
България страда доста повече от “brain drain” (изтичането на мозъци) от Сърбия. В реалност, както загатнах нагоре, съгласно статистика, повече българи работят в чужбина, в сравнение с в България! Имайки поради положението на българската стопанска система и беззаконието в страната, не е толкоз учудващо.
Според „ Репортери без граници “ в Сърбия има повече независимост на словото, в сравнение с България – Сърбия е на 66-то място по този аршин, а България – на 109-то.
Лично не се сещам на какво тогава може България да научи Сърбия!
Графика 2: Чуждестранни вложения в България и в Сърбия в интервала 2007-2016
Графика 3: Хора, които употребяват Интернет в Сърбия и България
Има ли облекла царят изобщо?
Както споделя детенцето в края на поучителната приказка на Андерсен: „ Царят е напълно гол “. Нелепо е България да дефинира дневния ред на Съвета на Европейски Съюз. Това е страна със систематични проблеми, в която почтени хора страдат всекидневно. Това е страна с крещяща потребност от помощ от Европейските институции. За страдание, обаче, те не престават да си затварят очите за това, което се случва, и не вършат нужното – да задействат процедурата, визирана в Член 7 на Договора за Европейски Съюз, да вземем за пример. Тържественото носене на въображаемите облекла на царя от дълго време възмущава публиката.
Източник: Блогът на Радосвета Василева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ