Стъклената хармоника се завръща от изгнание
Както доста положителни хрумвания (както и доста грешки) в живота на човек, тази също се въодушевява от алкохол. По-точно от чаши за вино и способността им да издават тон. Всички знаем, че в случай че намокрим пръстите си и ги прокараме по ръба на чаша за вино (и сме заредени с самообладание без да се ядосваме изключително много), можем да произведем звук. И в случай че дозираме течността в чашата правино, тонът може да е доста прелестен.
Денис Джеймс свири на стъклена хармоника в спектакъл Понкан, Оклахома, Снимка: Хю Пикенс
За първи път от тези мелодични качества на винените чаши музикантите се възползват в средата на 18 век. Бенджамин Франклин за първи път чува музика от чаши, когато идва в Европа като дипломат, и доста му харесва. Но вижда и един проблем – самата подредбата на чашите, когато са да вземем за пример 50 на брой, не разрешава осъществяването на доста комплицирани творби. Затова взема решение да сътвори по-практичен инструмент.
Бенджамин Франклин с изобретението си
Бенджамин прави няколко усъвършенствания в грижа на изпълнителя. Първо, прави стъклени купи, които към този момент са в настроени в съответен звук. Така няма потребност в тях да се сипва течност. Изработката им обаче се оказва много трудноемка по това време – на всеки 100 създадени купи, единствено 1 е подобаваща. Второ, купита са подредени една в друга в хоризонтална редица, която се върти посредство педал като това лишава потребността от въртенето на ръката на изпълнителя и разрешава свиренето на повече ноти по едно и също време, както на пиано.
Тя има 48 ноти – по две октави по-ниско и по-високо към междинното до (общо четири октави). Всичко, което би трябвало да напрви музикантът, е да я завърти, да навлажни пръстите си малко и да ги постави върху купите, с цел да сътвори красивите звуци, на които този инструмент е кадърен. А най-хубавата вест е, че в този си тип хармониката в никакъв случай няма да има потребност от конфигуриране (за разлика от съвсем всички други инструменти).
Първообраза на стъклената хармоника, по улиците на Рим
Когато Франкллин се връща с инструмента си назад в Америка, той го слага на тавана, до момента в който жена му спи на долния етаж. Тя в никакъв случай не го е чувала и когато Бенджамин стартира да свири, тя „ се разсънва уверена, че е умряла и че е в Рая и слуша музиката на ангелите “.
Въпреки че има своите почитатели и в Америка, Европа е мястото, където хармониката е най-популярна. Франклин забавлява гостите като свири на доста от празненствата, които посещава, а осъществяванията му постоянно се одобряват добре. Инструментът постоянно става тематика на диалог сред богатите хора и даже Мария-Антоанета научава да се употребява с него. Има най-малко 300 творби, писани особено за стъклена хармоника – някои от огромни композитори като Лудвиг ван Бетховен и Амадеус Моцарт. Тя се създава серийно из Стария континент като една от фабриките наема 100 служащия, с цел да може да смогне с поръчките.
Франц Мезмер, немски лекар
Хората намират най-различни приложения за неповторимия тон. Франц Мезмер (от който идва думата mesmerized – хипнотизиран) обожава хармониката и я счита за значим инструмент в процеса на хипнотизиране. Той постоянно комбинира „ животинския магнетизъм “ в лечебните си процедури със звука от инструмента с цел да сложи пациентите си в по-дълбоко положение на внушаемост. Докторът дотолкоз е впечатлен от инструмента, че на смъртния си одър последното му предпочитание е да го чуе за финален път.
Звукът се оказва толкоз завладяващ, че мнозина считат инструмента за изключително изкуствен. Затова в един миг и известността му спада – когато потеглят клюки, че хармониката е причина за голям брой болести. Хората се опасяват, че звуците на хармониката ще провокират полуда, нервни разстройства, спазми у домашните им любимци, кавги сред съпрузи и даже ще разсънят мъртвите.
Експериментите с внушаемост на Мезмер също не оказват помощ за пиара на инструмента. Някои считат, че самото допиране на инструмента предизвиква проблемите и по тази причина се основава версия с клавиши, натискането на които кара чукчета с кожена обшивка да се допират до стъклото (а не голите ни беззащитни ръце). Но това не е задоволително за обезврежда страха, изключително в някои немски градове, където хармониката е изцяло неразрешена. Едва 40 години след основаването й, тя изцяло изчезва от общественото пространство.
Единственото правдоподобно обвиняване в нездравословност към инструмента е във обстоятелството, че някои от материалите за производството й могат да причинят оловно отравяне. А по това време хората постоянно умирали точно от това, без значение дали свирили на хармоника или не.
За благополучие, през последните 50 години, стъклената хармоника последователно се завръща. През 60-те години немският стъклодухач и музикант Герхард Б. Финкенбайнер вижда остаряла хармоника в музей и взема решение да направи своя. През идващите 30 години той опитва и в последна сметка с помощта на съвременни технологии съумява да усъвършенства инструмента като слага електрически мотор вместо задвижвания с крайник педал и основава по-добър способ за продухване на стъклените купи. Финкенбайнер изчезва мистериозно през 1999 година…
