какви резултати постигна референдума за независимост на Кюрдистан
Както и се очакваше, референдумът в северен Ирак, извършен на 25 септември 2017 година, удостовери, че голяма част от жителите на Иракски Кюрдистан и прилежащите територии (над 90 % от участвалите в референдума при висока активност) са за независимостта на кюрдския район. При това, гласоподаваха освен кюрди, само че и представители на други етнически групи от локалното население (араби, туркомани, арменци, асирийци и т.н.).
Предсказуема беше и остро отрицателната реакция от страна на Анкара, Багдад и Техеран. Иракските управляващи побързаха да вкарат войски и отряди на шиитското опълчение в нефтодобивния регион на Киркук и на други от така наречен противоречиви територии в северната част на страната. Но там исторически живеят кюрди, и точно те защитаваха тези райони от главорезите на Ислямска страна.
След референдума се случиха въоръжени стълкновения, имаше и човешки жертви измежду кюрдските опълченци и противопоставящите им се шиитски формирования. Иран поддържа силовите дейности на Багдад и изрази желанието си освен да затвори границата с иракските кюрди, само че и да окаже военна помощ на държавните въоръжени сили на съседа си. Аналогични нападателни заявки имаше и от страна на Анкара.
Едновременно с това, надали следва да се чака, че Турция ще пожелае по-нататъшно изостряне на връзките с управляващите в Иракски Кюрдистан, защото годишните размери на взаимноизгодната търговия и вложенията в кюрдския район доближават 10 милиарда $. До последно връзките сред Анкара и Ербил имаха съюзнически темперамент и в известна степен се противопоставяха на обтегнатите връзки сред Анкара и Багдад.
Кюрдите чакаха утвърждение на референдума от Вашингтон, страните от Европейски Съюз, само че по този начин и не получиха мечтаната поддръжка. Администрацията на Доналд Тръмп се притеснява, че признаването на независимостта на кюрдския район в Ирак, дефинитивно ще загуби въздействието си над багдадските управляващи, тъй като представители на иракските кюрди към този момент към момента влизат в състава на съдружното държавно управление и федералния парламент и могат в известна степен да възпират понататъшното доближаване на Съединени американски щати с Техеран.
Във Вашингтон допускат, че излизането на кюрдите от федералните органи на властта ще разреши на иранските аятоласи да укрепят позициите си в Багдад и да образуват проирански шиитски блок от страните в района (Ирак, Сирия, Йемен, част от Ливан). Не е изключено, че тогава ще се появи опция за градеж на водопровод за превозване на ирански, иракски и сирийски нефтопродукти през ливанските пристанище на Средиземно море. Укрепването и по-нататък на позициите на Иран в района и огромните транспортно-енергийни планове не дава отговор на американските ползи.
Ролята и значимостта на Иракски Кюрдистан за Близкия Изток произтича от появяването на страни в района. Известно е, че Ирак и актуалните граници значително са създавани изкуствено сред 1920-1926 година от Англия с мандат от Лигата на Нациите, без да се вземат под внимание етноконфесионалните особености на локалното население, живеещо на частите от територията на някогашната Османска империя. Въпреки че със Севърския (1920) и Лозанските мирни контракти (1923) се плануват отбрана на правата на кюрдските малцинства в новосъздадените страни - – Турция, Ирак и Сирия, – на процедура това не се случва. Властите на тези страни с утвърждение от западните страни – победителки в Първата международна война, освен не дават благоприятни условия на кюрдите да основат своя национална страна или автономност, само че и поемат курс към насилствена асимилация на кюрдския етнос. В Турция дълго време считат кюрдите за планински турци, в Сирия – стотици хиляди кюрди са лишени от поданство. Иракските курди, както и събратята им в прилежащите страни, са угнетявани по всевъзможни способи, включително и посредством всеобщи депортирания в непригодни за живеене райони, въвеждани са забрани за използването на кюрдски език, средства за всеобща информация и политическите и публични организации, съществува дискриминация при постъпването във ВУЗ-ове, държавни органи, военна работа и така нататък
Въстанията и протестните акции на кюрдите са грубо потушавани. Най-големи по мащаб са репресиите против кюрдите през интервала на ръководство на Садам Хюсеин, когато десетки хиляди са екзекутирани или хвърлени в пандиза, а стотици хиляди са принудени да изоставен местата на историческото си местопребиваване и да се крият в труднодостъпните планински райони на Ирак и прилежащите страни. Само вследствие на химическа офанзива на Военновъздушни сили в град Халабджа през 1988 година умират към 5 000 поданици, а 20 000 други съществено са потърпевши.
Едва през 1991 година в отговор на следващата наказателна акция на военните сили на Ирак срещу кюрдите, Съединени американски щати, Англия и Франция основават така наречен зона неразрешена за полети в северната част на републиката. Тази мярка освен приключва ударите на иракската военна авиация по кюрдите, само че им разрешава за пръв път да основат свои органи за самоуправление и други детайли на автономност.
Още през този интервал опълченските кюрдски сили " Пешмерга " съумяват да изтласкат от своите територии войските и административния уред на централното държавно управление и да вземат под контрола си цялата територия на Иракски Кюрдистан (северно от 36-я паралел). През 2003 година регионът е употребен от Съединени американски щати като плацдарм за нахлуване против войскова групуривока на Садам Хюсеин и кюрдските сили тясно си сътрудничат с военните сили на Съединени американски щати в боевете против държавните войски.
След свалянето на режима на Садам Хюсеин, иракските кюрди интензивно вземат участие в основаването на новата страна и в работата на органите на законодателната и изпълнителната управляващи в Багдад. В сходство с конституцията на Ирак от 2005 година на териториите на съществуващият по това време Кюрдски самостоятелен район (провинциите Ербил, Дохук, Сюлеймания, Халабджа) е основан индивид на федерацията на нов либерален Ирак – Иракски Кюрдистан.
Другите провинции и райони от страната не са се възползвали до този миг от правото си да основават сходни структури, само че все пак, високия статут на кюрдския район като индивид на федерацията от никого не се оспорва. Кюрдски представители заемат поста на президент на Ирак (втори по значение в страната след министър-председателя), няколко федерални министерски поста, основават секта в Народното събрание с повече от 50 депутати. Едновременно текат процеси по рационализиране на кюрдското самоуправление, основани са всички атрибути и структури на федеративен индивид, които са доста близки до равнището на самостоятелна страна.
Днес Иракски Кюрдистан има свои байрак, химн, конституция, свои районни закони, парламент, държавно управление, правосъдни и правозащитни органи, полиция, специфични служби, въоръжени сили (бригадите " Пешмерга " ), просветителни системи и опазване на здравето, води лична външна икономическа и политическа активност. В Ербил и Сюлеймания са упълномощени към 40 задгранични дипломатически задачи на равнище генерално консулство, кюрдският език е втори – след арабския – държавен език.
В района са регистрирани над 100 политически и публични организации, голям брой средства за всеобща информация, всички етноси и конфесии от популацията са показани в районния парламент и локалните органи на властта. Развиват се торговско-икономическите и други връзки с Турция, Иран, арабските страни, Израел, Съединени американски щати, Русия, страните от Европейски Съюз, СНГ, Азиатско-Тихоокеанския район и така нататък
Трябва да се означи, че водачите на иракските кюрди не са инициирали сепаратистки настроения в актуален Ирак. Дълго време президентите на Ирак Джалал Талабани и на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани играят значима роля в изглаждане на несъгласията сред главните политически сили в страната (блоковете на арабските партии на шиити и сунити). С посредничеството на Барзани са преодолени държавните рецесии през 2010 и 2014 година, когато на федералния парламент не му е по силите да образува в продължение на месеци централно държавно управление.
Благодарение на кюрдите за дълго в страната се резервира нежния политически баланс, само че курсът на изолираност на сунитското малцинство, подхванат още по време на американската окупация на Ирак от държавното управление с арабско-шиитско мнозинство, води първоначално до възникването на въстанническо придвижване в осем от сунитските провинции, растеж на терористичната интензивност на екстремистките групировки на шиити и сунити, а по-късно и до пълномащабна революция, когато Ислямска страна нахлува в Ирак и с поддръжката на локалното сунитско население прогласява Ислямския халифат.
Иракските кюрди правят оценка като изменничество от страна на държавното управление на Нури ал Малики бягството на иракската войска, предаването на джихадистите на големи арсенали с тежко въоръжение и огромни градове (Мосул, Синджар). Възниква действителна опасност бойците на Ислямска страна да нахлуят в Кюрдистан. Убити или пленени и предадени в иго са десетки хиляди кюрди-езиди.
Кюрдските опълченци с поддръжката на американските Военновъздушни сили и западната коалиция съумяват да защитят териториите си, а след това и да освободят прилежащите райони със смесено население. В следствие, със взаимните старания на кюрди и араби-шиити и с поддръжка на западната коалиция и КСИР на Иран е освободен Мосул и на практика са изтласкани от Ирак джихадистите на Ислямска страна.
Но доверието на кюрдите и арабите-сунити към централното държавно управление след трагичните събития се оказва подкопано. Няма сигурност, че багдадските управляващи ще могат да образуват съдружно държавно управление и да организират вътрешна и външна политика в полза на всички групи от популацията. В тези условия президентът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани е заставен да инициира провеждането на референдум за самостоятелност на кюрдския район, тъй като са налице и други аргументи.
Например, в началото пристигналото на власт в Багдад по сякаш либерален път (в резултат на всеобщи избори) държавно управление на арабско-шиитското болшинство пренебрегва ползите на арабите-сунити и кюрдите. Американската администрация си затваря очите, че арабско-сунитската тирания на Садам Хюсеин е сменена с диктата на арабско-шиитската върхушка, формирана главно от някогашни емигранти. По отношение на арабите-сунити е разгърната необятна акция, която се популяризира освен по отношение на съратниците на Садам Хюсеин и функционери на партията Баас, само че и против стотици хиляди някогашни елементарни военнослужещи, служители на реда, сътрудници на специфичните служби и държавни чиновници. В резултат множеството араби-сунити са принудени да изоставен новите парламент и държавно управление, вице-президентът на Ирак Тарик ал-Хашеми емигрира в Саудитска Арабия и задочно е наказан на гибел. Арабите-сунити са изтласкани от силовите структури и бизнеса. Като разследване от това, доста от тях първоначално минават към секрети антиправителствени групировки, разпростират огромна терористична активност против централната власт, а след това се причисляват към Ислямска страна.
Много членове на конституцията, засягащи ползите на кюрдите, също остават неизпълнени (в частност, член 140 " За противоречивите територии ”). Правителствата на Малики/Абади съботират приемането на нов закон за нефтодобива, който би дал на районите повече права да се разпореждат с естествените запаси и избират да се придържат към закона от времето на Садам Хюсеин. Кюрдският район хронически не получава в цялостен размер плануваните по закон 17% от разходната част на държавния бюджет за развиване на Иракски Кюрдистан. Не се заделят нужните средства за поддържане на силите " Пешмерга " и бюджетните сфери в района. Към това може да се прибави все по-голямата взаимозависимост на политиката на багдадските управляващи от Техеран и разкритите обстоятелства за огромна корупция измежду багдадски служители.
Всичко изложено нагоре подтиква Масуд Барзани да инициира провеждането на референдум за самостоятелност на района. Повечето западни специалисти изричат мнение, че не следва ненужно да се драматизира обстановката към извършения референдум в Иракски Кюрдистан. Изхождайки от създалите се действителности, президентът Барзани не прибърза да осъществя резултатите от референдума под формата на оповестяване на декларация за самостоятелност.
Може да се допусна, че волеизявлението на популацията на кюрдските райони ще е фактор и при бъдещите контакти сред Ербил и Багдад, само че страните въпреки всичко ще се върнат към мирните договаряния и опитите за реализиране на консенсус по основните нерешени въпроси. Към това приканват заинтригуваните страни и интернационалните организации, включително и Организация на обединените нации.
Русия заема очебийно неутрална позиция в този вътрешен за Ирак спор, заявявайки, че приоритет следва да е запазването целостта на Ирак, само че с отчитане на ползите на всички групи от популацията на страната.
Говорейки за вътрешнополитическата обстановка в Иракски Кюрдистан, би трябвало да се признае, че сред водещите политически сили и племенните кланове в района (Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК) на Барзани и Патриотическия съюз на Кюрдистан (ПСК) на Талабани) се резервират съществено различия по въпроса за образуването на районните органи на властта и бъдещите връзки с Багдад.
Съдейки по всичко, Техеран и Багдад се пробват да засилят обичайното си въздействие върху клана на Талабани, в това число и до внасяне на ерес в кюрдското национално придвижване от вътрешната страна и отцепването на провинциите Сюлеймания и Халабджа, където са мощни позициите на последователите на Талабани. Но резултатите от референдума на 25 септември демонстрират, че голямото болшинство от района, включително и упоменатите провинции, са за независимостта на Иракски Кюрдистан.
На равнището на вековната фантазия и националната концепция нито един кюрд няма да се откаже от мисълта да живее в суверенна страна. Функционерите на ПСК и другите опозиционни кюрдски партии (Горан, ислямистите) са принудени въпреки всичко да се вслушат в мнението на гласоподавателите си.
Най-вероятно в близко бъдеще ще се възстановяват връзките сред Ербил и Багдад, Техеран и Анкара и като разследване от това, ще се преодолеят зародилите вътрекюрдски несъгласия. Вече публично е оповестено, че Масуд Барзани е подал оставка от поста президент, защото изтича периода на пълномощията му.
До избора на нов глава на района, се предлага пълномощията му да бъдат поделени сред държавното управление, Народното събрание и правосъдната система. Но Барзани остава водач на водещата политическа мощ в Иракски Кюрдистан - ДПК, която при всички случаи взаимно с мощния клан на племето барзан ще продължи да играе значима роля в политическия живот на Ирак и кюрдския район. Важното географско и стратегическо състояние на Иракски Кюрдистан, находищата на петрол и газ със международно значение, опциите на района за пренос на иракски нефтопродукти през Турция към Европа, значимата роля в битката с интернационалния тероризъм, толерантността на кюрдите – всичко това изостря битката за въздействие на външните сили в северен Ирак.
От страните от Близкия изток с максимален интерес към ориста на кюрдския район в Ирак демонстрира Израел, който намерено поддържа независимостта на Иракски Кюрдистан. Иран, Турция и Сирия се афишират изрично срещу, защото се притесняват от повишаване на сепаратистките настроения измежду кюрдите в личните си страни. Анкара и Техеран както и преди избират да запазят най-малко видимо единението на Ирак, подкрепяйки Багдад, въпреки президентът на Турция Ердоган индиректно да поддържа иракската арабско-сунитска съпротива и има мощно политическо и търговско-икономическо въздействие точно в кюрдските провинции.
Може да се чака, че конкурентната битка сред Анкара и Техеран за въздействие в Ирак и Иракски Кюрдистан и в бъдеще ще се разгаря. Вашингтон и съдружниците му от НАТО ще се опитат да посредничат за контролиране на вътрешните рецесии и районните спорове.
Както към този момент отбелязахме, администрацията на Съединени американски щати не желае да допусне по-нататъшно подсилване на позициите на Техеран в Ирак и района. На този стадий за Вашингтон и Брюксел се оказва по-важно да се поддържа териториалната целокупност на Ирак, в сравнение с да се поддържа правото на самоопределяне на кюрдите. Това обаче напълно не значи, че и в бъдеще Съединени американски щати няма да се върне към концепцията за основаване на кюрдска страна в сверен Ирак или в още по-широки граници, включвайки и северни елементи от Сирия.
------------
* Анализ на Станислав Иванов - водещ теоретичен помощник от Центъра за интернационална сигурност към Руската академия на науките, претендент на историческите науки - пред " Зарубежное военное обозрение " - месечното издание на съветското министерство по защитата.
Предсказуема беше и остро отрицателната реакция от страна на Анкара, Багдад и Техеран. Иракските управляващи побързаха да вкарат войски и отряди на шиитското опълчение в нефтодобивния регион на Киркук и на други от така наречен противоречиви територии в северната част на страната. Но там исторически живеят кюрди, и точно те защитаваха тези райони от главорезите на Ислямска страна.
След референдума се случиха въоръжени стълкновения, имаше и човешки жертви измежду кюрдските опълченци и противопоставящите им се шиитски формирования. Иран поддържа силовите дейности на Багдад и изрази желанието си освен да затвори границата с иракските кюрди, само че и да окаже военна помощ на държавните въоръжени сили на съседа си. Аналогични нападателни заявки имаше и от страна на Анкара.
Едновременно с това, надали следва да се чака, че Турция ще пожелае по-нататъшно изостряне на връзките с управляващите в Иракски Кюрдистан, защото годишните размери на взаимноизгодната търговия и вложенията в кюрдския район доближават 10 милиарда $. До последно връзките сред Анкара и Ербил имаха съюзнически темперамент и в известна степен се противопоставяха на обтегнатите връзки сред Анкара и Багдад.
Кюрдите чакаха утвърждение на референдума от Вашингтон, страните от Европейски Съюз, само че по този начин и не получиха мечтаната поддръжка. Администрацията на Доналд Тръмп се притеснява, че признаването на независимостта на кюрдския район в Ирак, дефинитивно ще загуби въздействието си над багдадските управляващи, тъй като представители на иракските кюрди към този момент към момента влизат в състава на съдружното държавно управление и федералния парламент и могат в известна степен да възпират понататъшното доближаване на Съединени американски щати с Техеран.
Във Вашингтон допускат, че излизането на кюрдите от федералните органи на властта ще разреши на иранските аятоласи да укрепят позициите си в Багдад и да образуват проирански шиитски блок от страните в района (Ирак, Сирия, Йемен, част от Ливан). Не е изключено, че тогава ще се появи опция за градеж на водопровод за превозване на ирански, иракски и сирийски нефтопродукти през ливанските пристанище на Средиземно море. Укрепването и по-нататък на позициите на Иран в района и огромните транспортно-енергийни планове не дава отговор на американските ползи.
Ролята и значимостта на Иракски Кюрдистан за Близкия Изток произтича от появяването на страни в района. Известно е, че Ирак и актуалните граници значително са създавани изкуствено сред 1920-1926 година от Англия с мандат от Лигата на Нациите, без да се вземат под внимание етноконфесионалните особености на локалното население, живеещо на частите от територията на някогашната Османска империя. Въпреки че със Севърския (1920) и Лозанските мирни контракти (1923) се плануват отбрана на правата на кюрдските малцинства в новосъздадените страни - – Турция, Ирак и Сирия, – на процедура това не се случва. Властите на тези страни с утвърждение от западните страни – победителки в Първата международна война, освен не дават благоприятни условия на кюрдите да основат своя национална страна или автономност, само че и поемат курс към насилствена асимилация на кюрдския етнос. В Турция дълго време считат кюрдите за планински турци, в Сирия – стотици хиляди кюрди са лишени от поданство. Иракските курди, както и събратята им в прилежащите страни, са угнетявани по всевъзможни способи, включително и посредством всеобщи депортирания в непригодни за живеене райони, въвеждани са забрани за използването на кюрдски език, средства за всеобща информация и политическите и публични организации, съществува дискриминация при постъпването във ВУЗ-ове, държавни органи, военна работа и така нататък
Въстанията и протестните акции на кюрдите са грубо потушавани. Най-големи по мащаб са репресиите против кюрдите през интервала на ръководство на Садам Хюсеин, когато десетки хиляди са екзекутирани или хвърлени в пандиза, а стотици хиляди са принудени да изоставен местата на историческото си местопребиваване и да се крият в труднодостъпните планински райони на Ирак и прилежащите страни. Само вследствие на химическа офанзива на Военновъздушни сили в град Халабджа през 1988 година умират към 5 000 поданици, а 20 000 други съществено са потърпевши.
Едва през 1991 година в отговор на следващата наказателна акция на военните сили на Ирак срещу кюрдите, Съединени американски щати, Англия и Франция основават така наречен зона неразрешена за полети в северната част на републиката. Тази мярка освен приключва ударите на иракската военна авиация по кюрдите, само че им разрешава за пръв път да основат свои органи за самоуправление и други детайли на автономност.
Още през този интервал опълченските кюрдски сили " Пешмерга " съумяват да изтласкат от своите територии войските и административния уред на централното държавно управление и да вземат под контрола си цялата територия на Иракски Кюрдистан (северно от 36-я паралел). През 2003 година регионът е употребен от Съединени американски щати като плацдарм за нахлуване против войскова групуривока на Садам Хюсеин и кюрдските сили тясно си сътрудничат с военните сили на Съединени американски щати в боевете против държавните войски.
След свалянето на режима на Садам Хюсеин, иракските кюрди интензивно вземат участие в основаването на новата страна и в работата на органите на законодателната и изпълнителната управляващи в Багдад. В сходство с конституцията на Ирак от 2005 година на териториите на съществуващият по това време Кюрдски самостоятелен район (провинциите Ербил, Дохук, Сюлеймания, Халабджа) е основан индивид на федерацията на нов либерален Ирак – Иракски Кюрдистан.
Другите провинции и райони от страната не са се възползвали до този миг от правото си да основават сходни структури, само че все пак, високия статут на кюрдския район като индивид на федерацията от никого не се оспорва. Кюрдски представители заемат поста на президент на Ирак (втори по значение в страната след министър-председателя), няколко федерални министерски поста, основават секта в Народното събрание с повече от 50 депутати. Едновременно текат процеси по рационализиране на кюрдското самоуправление, основани са всички атрибути и структури на федеративен индивид, които са доста близки до равнището на самостоятелна страна.
Днес Иракски Кюрдистан има свои байрак, химн, конституция, свои районни закони, парламент, държавно управление, правосъдни и правозащитни органи, полиция, специфични служби, въоръжени сили (бригадите " Пешмерга " ), просветителни системи и опазване на здравето, води лична външна икономическа и политическа активност. В Ербил и Сюлеймания са упълномощени към 40 задгранични дипломатически задачи на равнище генерално консулство, кюрдският език е втори – след арабския – държавен език.
В района са регистрирани над 100 политически и публични организации, голям брой средства за всеобща информация, всички етноси и конфесии от популацията са показани в районния парламент и локалните органи на властта. Развиват се торговско-икономическите и други връзки с Турция, Иран, арабските страни, Израел, Съединени американски щати, Русия, страните от Европейски Съюз, СНГ, Азиатско-Тихоокеанския район и така нататък
Трябва да се означи, че водачите на иракските кюрди не са инициирали сепаратистки настроения в актуален Ирак. Дълго време президентите на Ирак Джалал Талабани и на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани играят значима роля в изглаждане на несъгласията сред главните политически сили в страната (блоковете на арабските партии на шиити и сунити). С посредничеството на Барзани са преодолени държавните рецесии през 2010 и 2014 година, когато на федералния парламент не му е по силите да образува в продължение на месеци централно държавно управление.
Благодарение на кюрдите за дълго в страната се резервира нежния политически баланс, само че курсът на изолираност на сунитското малцинство, подхванат още по време на американската окупация на Ирак от държавното управление с арабско-шиитско мнозинство, води първоначално до възникването на въстанническо придвижване в осем от сунитските провинции, растеж на терористичната интензивност на екстремистките групировки на шиити и сунити, а по-късно и до пълномащабна революция, когато Ислямска страна нахлува в Ирак и с поддръжката на локалното сунитско население прогласява Ислямския халифат.
Иракските кюрди правят оценка като изменничество от страна на държавното управление на Нури ал Малики бягството на иракската войска, предаването на джихадистите на големи арсенали с тежко въоръжение и огромни градове (Мосул, Синджар). Възниква действителна опасност бойците на Ислямска страна да нахлуят в Кюрдистан. Убити или пленени и предадени в иго са десетки хиляди кюрди-езиди.
Кюрдските опълченци с поддръжката на американските Военновъздушни сили и западната коалиция съумяват да защитят териториите си, а след това и да освободят прилежащите райони със смесено население. В следствие, със взаимните старания на кюрди и араби-шиити и с поддръжка на западната коалиция и КСИР на Иран е освободен Мосул и на практика са изтласкани от Ирак джихадистите на Ислямска страна.
Но доверието на кюрдите и арабите-сунити към централното държавно управление след трагичните събития се оказва подкопано. Няма сигурност, че багдадските управляващи ще могат да образуват съдружно държавно управление и да организират вътрешна и външна политика в полза на всички групи от популацията. В тези условия президентът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани е заставен да инициира провеждането на референдум за самостоятелност на кюрдския район, тъй като са налице и други аргументи.
Например, в началото пристигналото на власт в Багдад по сякаш либерален път (в резултат на всеобщи избори) държавно управление на арабско-шиитското болшинство пренебрегва ползите на арабите-сунити и кюрдите. Американската администрация си затваря очите, че арабско-сунитската тирания на Садам Хюсеин е сменена с диктата на арабско-шиитската върхушка, формирана главно от някогашни емигранти. По отношение на арабите-сунити е разгърната необятна акция, която се популяризира освен по отношение на съратниците на Садам Хюсеин и функционери на партията Баас, само че и против стотици хиляди някогашни елементарни военнослужещи, служители на реда, сътрудници на специфичните служби и държавни чиновници. В резултат множеството араби-сунити са принудени да изоставен новите парламент и държавно управление, вице-президентът на Ирак Тарик ал-Хашеми емигрира в Саудитска Арабия и задочно е наказан на гибел. Арабите-сунити са изтласкани от силовите структури и бизнеса. Като разследване от това, доста от тях първоначално минават към секрети антиправителствени групировки, разпростират огромна терористична активност против централната власт, а след това се причисляват към Ислямска страна.
Много членове на конституцията, засягащи ползите на кюрдите, също остават неизпълнени (в частност, член 140 " За противоречивите територии ”). Правителствата на Малики/Абади съботират приемането на нов закон за нефтодобива, който би дал на районите повече права да се разпореждат с естествените запаси и избират да се придържат към закона от времето на Садам Хюсеин. Кюрдският район хронически не получава в цялостен размер плануваните по закон 17% от разходната част на държавния бюджет за развиване на Иракски Кюрдистан. Не се заделят нужните средства за поддържане на силите " Пешмерга " и бюджетните сфери в района. Към това може да се прибави все по-голямата взаимозависимост на политиката на багдадските управляващи от Техеран и разкритите обстоятелства за огромна корупция измежду багдадски служители.
Всичко изложено нагоре подтиква Масуд Барзани да инициира провеждането на референдум за самостоятелност на района. Повечето западни специалисти изричат мнение, че не следва ненужно да се драматизира обстановката към извършения референдум в Иракски Кюрдистан. Изхождайки от създалите се действителности, президентът Барзани не прибърза да осъществя резултатите от референдума под формата на оповестяване на декларация за самостоятелност.
Може да се допусна, че волеизявлението на популацията на кюрдските райони ще е фактор и при бъдещите контакти сред Ербил и Багдад, само че страните въпреки всичко ще се върнат към мирните договаряния и опитите за реализиране на консенсус по основните нерешени въпроси. Към това приканват заинтригуваните страни и интернационалните организации, включително и Организация на обединените нации.
Русия заема очебийно неутрална позиция в този вътрешен за Ирак спор, заявявайки, че приоритет следва да е запазването целостта на Ирак, само че с отчитане на ползите на всички групи от популацията на страната.
Говорейки за вътрешнополитическата обстановка в Иракски Кюрдистан, би трябвало да се признае, че сред водещите политически сили и племенните кланове в района (Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК) на Барзани и Патриотическия съюз на Кюрдистан (ПСК) на Талабани) се резервират съществено различия по въпроса за образуването на районните органи на властта и бъдещите връзки с Багдад.
Съдейки по всичко, Техеран и Багдад се пробват да засилят обичайното си въздействие върху клана на Талабани, в това число и до внасяне на ерес в кюрдското национално придвижване от вътрешната страна и отцепването на провинциите Сюлеймания и Халабджа, където са мощни позициите на последователите на Талабани. Но резултатите от референдума на 25 септември демонстрират, че голямото болшинство от района, включително и упоменатите провинции, са за независимостта на Иракски Кюрдистан.
На равнището на вековната фантазия и националната концепция нито един кюрд няма да се откаже от мисълта да живее в суверенна страна. Функционерите на ПСК и другите опозиционни кюрдски партии (Горан, ислямистите) са принудени въпреки всичко да се вслушат в мнението на гласоподавателите си.
Най-вероятно в близко бъдеще ще се възстановяват връзките сред Ербил и Багдад, Техеран и Анкара и като разследване от това, ще се преодолеят зародилите вътрекюрдски несъгласия. Вече публично е оповестено, че Масуд Барзани е подал оставка от поста президент, защото изтича периода на пълномощията му.
До избора на нов глава на района, се предлага пълномощията му да бъдат поделени сред държавното управление, Народното събрание и правосъдната система. Но Барзани остава водач на водещата политическа мощ в Иракски Кюрдистан - ДПК, която при всички случаи взаимно с мощния клан на племето барзан ще продължи да играе значима роля в политическия живот на Ирак и кюрдския район. Важното географско и стратегическо състояние на Иракски Кюрдистан, находищата на петрол и газ със международно значение, опциите на района за пренос на иракски нефтопродукти през Турция към Европа, значимата роля в битката с интернационалния тероризъм, толерантността на кюрдите – всичко това изостря битката за въздействие на външните сили в северен Ирак.
От страните от Близкия изток с максимален интерес към ориста на кюрдския район в Ирак демонстрира Израел, който намерено поддържа независимостта на Иракски Кюрдистан. Иран, Турция и Сирия се афишират изрично срещу, защото се притесняват от повишаване на сепаратистките настроения измежду кюрдите в личните си страни. Анкара и Техеран както и преди избират да запазят най-малко видимо единението на Ирак, подкрепяйки Багдад, въпреки президентът на Турция Ердоган индиректно да поддържа иракската арабско-сунитска съпротива и има мощно политическо и търговско-икономическо въздействие точно в кюрдските провинции.
Може да се чака, че конкурентната битка сред Анкара и Техеран за въздействие в Ирак и Иракски Кюрдистан и в бъдеще ще се разгаря. Вашингтон и съдружниците му от НАТО ще се опитат да посредничат за контролиране на вътрешните рецесии и районните спорове.
Както към този момент отбелязахме, администрацията на Съединени американски щати не желае да допусне по-нататъшно подсилване на позициите на Техеран в Ирак и района. На този стадий за Вашингтон и Брюксел се оказва по-важно да се поддържа териториалната целокупност на Ирак, в сравнение с да се поддържа правото на самоопределяне на кюрдите. Това обаче напълно не значи, че и в бъдеще Съединени американски щати няма да се върне към концепцията за основаване на кюрдска страна в сверен Ирак или в още по-широки граници, включвайки и северни елементи от Сирия.
------------
* Анализ на Станислав Иванов - водещ теоретичен помощник от Центъра за интернационална сигурност към Руската академия на науките, претендент на историческите науки - пред " Зарубежное военное обозрение " - месечното издание на съветското министерство по защитата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ