Евро-атлантически фарс
Както и предполагахме (виж ДУМА от 20 май 2025 година - " От наказания до дупка до дупката на глобите " ), напъните на Съединени американски щати за въвеждането на 500-процентови мита против купувачите на съветски естествени запаси се оказаха празни приказки.
След като се закани на Русия: “Ще видите какво ще стане ”, президентът Доналд Тръмп, подкокоросан, по личните му самопризнания, от жена му Мелания, разгласи тържествено преди седмица, че ще вкара 100-процентови мита върху съветския импорт в Съединени американски щати, само че след 50 дни, в случай че тя не се съгласи на договорка (устройваща американците) за Украйна. При това не стана ясно дали мярката ще засегне и тези страни, които купуват съветски енергоресурси.
Припомняме, че усилването на американците беше доста по-голямо. От Тръмп се очакваше да утвърди самодейността на сенатора републиканец Линдзи Греъм за въвеждането на 500-процентови американски мита както върху вноса от Русия, който апропо е нищожен, по този начин и върху нейните търговски сътрудници, измежду които преди всичко са Китай, Индия и Турция, купуващи съветски петрол, нефтопродукти, газ, уран.
Сред клиентите на съветски уран са и Съединени американски щати, а страни от Европейски Съюз не престават да купуват съветски полутечен газ, а и тръбопроводен подобен, и все по-неохотно се съгласяват с въвеждането на следващите рестрикции от страна на Брюксел.
Самата самодейност на Греъм и сътрудниците му и от двете партии изглеждаше извънредно противоречива. Съединени американски щати водят митнически войни с целия свят, на наблюдаващите свят им се зави от всички типове мита, проценти и периоди, които сегашната администрация на Белия дом създава като картечница, и въвеждането на още 500% мита за купуващите съветски енергоресурси просто би обезсмислило предходните договорености. Да си спомним какъв медиен и политически звук имаше към въвеждането на 145-процентови мита против Китай. И? Къде отиде цялото дитирамбене на Белия дом или в този момент жителите му са прекомерно срамежливи да си напомнят по какъв начин си подвиха опашките след един месец, като осъзнаха размера на загубите, които стопанската система на Съединени американски щати ще понесе.
Не стига, че американците се пробват да изнудват другите страни с митническата си политика, а в този момент се пробват и да ги принуждават пътьом да се лишат от най-изгодните им енергодоставчици. Т.е. проектосанкциите на американските законодатели бяха ориентирани не толкоз против самата Русия, колкото против главния американски съперник - Китай.
Европейският (германски) образец е към този момент задоволително индикативен какво се случва с стопанските системи на страните, които по политически аргументи сами режат системите, които зареждат индустриалния им организъм с евтини първични материали и сила (от Русия). Нищо положително не се случва.
Не е инцидентно, че след “фишека ”, който Тръмп създаде, Сенатът на Съединени американски щати спря придвижването на законопроекта, като вносителите споделиха, че остават разполагаем на президента, в случай че в бъдеще има потребност от техните услуги, а той евентуално ще има, тъй като е явно, че никой в Русия (а и освен там) има желание да му извършва ултиматумите.
Решението на Тръмп да не вкарва незабавно нова порция наказания против Русия, а той не е въвел и една глоба, откогато влезе в Белия дом, предстоящо разочарова европейските страни.
“Президентът Тръмп не би трябвало да чака 50 дни, с цел да вкара огромни наказания против Русия ", съобщи от американския курорт Аспен външната министърка на Латвия Байба Браже, а немското списание “Шпигел ” означи: “В последна сметка “наистина огромното изказване ” на Тръмп за Русия се оказа по-малко, в сравнение с мнозина се надяваха. "
В същото време в Европейски Съюз съумяха не без клизма да прокарат 18-ия пакет наказания - всеки от тях по-безплоден от предходния. Така ще бъде и с този. Схемите за заобикалянето на така наречен ценови таван на съветския нефт са известни от дълго време и с триумф се ползват от всички участници към този момент години наред. Когато предлагаш сериозно значим артикул, другите ще намерят метод да го купуват, без значение от създаваните пречки. Всичко е въпрос на цена, а за Европа тя става все по-голяма.
Към проблемите с високите цени на енергоресурсите в този момент се прибавят и предстоящият удар през август с по-високите американски мита - 30% за стоките от Европейски Съюз, както и все по-нарастващата прехрана на Украйна.
Освен обещанията за бъдещи наказания против Русия, Тръмп се ангажира да продължи да оказва помощ военно на Украйна, към този момент със зенитно-ракетни комплекси, които обаче да бъдат платени от Европа. “Ние няма да плащаме, ние ще произвеждаме, а те ще заплащат ”, сподели във връзка на европейците Тръмп при последната му среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, чиято угодливост към американския президент става все по-отблъскваща.
Реално става въпрос за скица, при която европейците (Германия на първо място) изпращат на Украйна зенитно-ракетни комплекси “Пейтриът ”, тяхна благосъстоятелност, след което чакат Съединени американски щати да им произведат нови такива, които обаче ще бъдат по нови цени. Ракетите идват от Германия, след това Германия заплаща на Съединени американски щати, с цел да получи същите ракети. Кръговрат на ракетите в трансатлантическото партньорство.
Вероятно такава ще бъде схемата и с други типове американско въоръжение.
Не е инцидентно, че редица страни - Франция, Италия, Унгария, Чехия, към този момент оповестиха, че няма да купуват американско оръжие за Украйна. Но, несъмнено, има и такива, за които лоялността към Съединени американски щати стои над здравия разсъдък.
Дори външният министър на Европейски Съюз Кая Калас се опита страхливо да възрази: “Ако вие обещавате да предоставите оръжие, само че казвате, че за него би трябвало да заплати някой различен, то това не е същото като вие самите да сте го дали, нали? ”
Да, Кая, тъкмо по този начин, не е същото, а другото име на обстановката е фарс. Евро-атлантически фарс. А той се получава, когато началникът се пробва да напусне войната с Русия, а подчинените му желаят още да водят война, само че не могат без него. Фарсово изопачение на ленинското " Низините не желаят, а върховете не могат ". Ситуацията не е революционна, а деволюционна. Патронът е изтощен от тежестта на короната и трансферира власт на клиентите си, които не са подготвени за новата обстановка.
Това не прави обстановката в света по-малко рискова, а по-объркана. За всички.
След като се закани на Русия: “Ще видите какво ще стане ”, президентът Доналд Тръмп, подкокоросан, по личните му самопризнания, от жена му Мелания, разгласи тържествено преди седмица, че ще вкара 100-процентови мита върху съветския импорт в Съединени американски щати, само че след 50 дни, в случай че тя не се съгласи на договорка (устройваща американците) за Украйна. При това не стана ясно дали мярката ще засегне и тези страни, които купуват съветски енергоресурси.
Припомняме, че усилването на американците беше доста по-голямо. От Тръмп се очакваше да утвърди самодейността на сенатора републиканец Линдзи Греъм за въвеждането на 500-процентови американски мита както върху вноса от Русия, който апропо е нищожен, по този начин и върху нейните търговски сътрудници, измежду които преди всичко са Китай, Индия и Турция, купуващи съветски петрол, нефтопродукти, газ, уран.
Сред клиентите на съветски уран са и Съединени американски щати, а страни от Европейски Съюз не престават да купуват съветски полутечен газ, а и тръбопроводен подобен, и все по-неохотно се съгласяват с въвеждането на следващите рестрикции от страна на Брюксел.
Самата самодейност на Греъм и сътрудниците му и от двете партии изглеждаше извънредно противоречива. Съединени американски щати водят митнически войни с целия свят, на наблюдаващите свят им се зави от всички типове мита, проценти и периоди, които сегашната администрация на Белия дом създава като картечница, и въвеждането на още 500% мита за купуващите съветски енергоресурси просто би обезсмислило предходните договорености. Да си спомним какъв медиен и политически звук имаше към въвеждането на 145-процентови мита против Китай. И? Къде отиде цялото дитирамбене на Белия дом или в този момент жителите му са прекомерно срамежливи да си напомнят по какъв начин си подвиха опашките след един месец, като осъзнаха размера на загубите, които стопанската система на Съединени американски щати ще понесе.
Не стига, че американците се пробват да изнудват другите страни с митническата си политика, а в този момент се пробват и да ги принуждават пътьом да се лишат от най-изгодните им енергодоставчици. Т.е. проектосанкциите на американските законодатели бяха ориентирани не толкоз против самата Русия, колкото против главния американски съперник - Китай.
Европейският (германски) образец е към този момент задоволително индикативен какво се случва с стопанските системи на страните, които по политически аргументи сами режат системите, които зареждат индустриалния им организъм с евтини първични материали и сила (от Русия). Нищо положително не се случва.
Не е инцидентно, че след “фишека ”, който Тръмп създаде, Сенатът на Съединени американски щати спря придвижването на законопроекта, като вносителите споделиха, че остават разполагаем на президента, в случай че в бъдеще има потребност от техните услуги, а той евентуално ще има, тъй като е явно, че никой в Русия (а и освен там) има желание да му извършва ултиматумите.
Решението на Тръмп да не вкарва незабавно нова порция наказания против Русия, а той не е въвел и една глоба, откогато влезе в Белия дом, предстоящо разочарова европейските страни.
“Президентът Тръмп не би трябвало да чака 50 дни, с цел да вкара огромни наказания против Русия ", съобщи от американския курорт Аспен външната министърка на Латвия Байба Браже, а немското списание “Шпигел ” означи: “В последна сметка “наистина огромното изказване ” на Тръмп за Русия се оказа по-малко, в сравнение с мнозина се надяваха. "
В същото време в Европейски Съюз съумяха не без клизма да прокарат 18-ия пакет наказания - всеки от тях по-безплоден от предходния. Така ще бъде и с този. Схемите за заобикалянето на така наречен ценови таван на съветския нефт са известни от дълго време и с триумф се ползват от всички участници към този момент години наред. Когато предлагаш сериозно значим артикул, другите ще намерят метод да го купуват, без значение от създаваните пречки. Всичко е въпрос на цена, а за Европа тя става все по-голяма.
Към проблемите с високите цени на енергоресурсите в този момент се прибавят и предстоящият удар през август с по-високите американски мита - 30% за стоките от Европейски Съюз, както и все по-нарастващата прехрана на Украйна.
Освен обещанията за бъдещи наказания против Русия, Тръмп се ангажира да продължи да оказва помощ военно на Украйна, към този момент със зенитно-ракетни комплекси, които обаче да бъдат платени от Европа. “Ние няма да плащаме, ние ще произвеждаме, а те ще заплащат ”, сподели във връзка на европейците Тръмп при последната му среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, чиято угодливост към американския президент става все по-отблъскваща.
Реално става въпрос за скица, при която европейците (Германия на първо място) изпращат на Украйна зенитно-ракетни комплекси “Пейтриът ”, тяхна благосъстоятелност, след което чакат Съединени американски щати да им произведат нови такива, които обаче ще бъдат по нови цени. Ракетите идват от Германия, след това Германия заплаща на Съединени американски щати, с цел да получи същите ракети. Кръговрат на ракетите в трансатлантическото партньорство.
Вероятно такава ще бъде схемата и с други типове американско въоръжение.
Не е инцидентно, че редица страни - Франция, Италия, Унгария, Чехия, към този момент оповестиха, че няма да купуват американско оръжие за Украйна. Но, несъмнено, има и такива, за които лоялността към Съединени американски щати стои над здравия разсъдък.
Дори външният министър на Европейски Съюз Кая Калас се опита страхливо да възрази: “Ако вие обещавате да предоставите оръжие, само че казвате, че за него би трябвало да заплати някой различен, то това не е същото като вие самите да сте го дали, нали? ”
Да, Кая, тъкмо по този начин, не е същото, а другото име на обстановката е фарс. Евро-атлантически фарс. А той се получава, когато началникът се пробва да напусне войната с Русия, а подчинените му желаят още да водят война, само че не могат без него. Фарсово изопачение на ленинското " Низините не желаят, а върховете не могат ". Ситуацията не е революционна, а деволюционна. Патронът е изтощен от тежестта на короната и трансферира власт на клиентите си, които не са подготвени за новата обстановка.
Това не прави обстановката в света по-малко рискова, а по-объркана. За всички.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ