А ако гръмне?
Както и кой на кого какво желал да вземе, а от позиция на сигурността.
Това разяснява Карлос Контрера, общински консултант от "Патриоти за София ".
Не че другите въпроси са маловажни, само че сигурността в такива предприятия е преди всичко. Всичко друго е по-късно. Никога и по никаква причина не трябва да забравяме, че става въпрос за общоопасни средства, за гърмежи, за боеприпаси и снаряди, освен това за тонове такива, складирани на едно място.
А от избуялата полемика за "Дунарит " и "Емко " осъждам, че голямата част и от дейните, и от пасивните участници са не запомнили за това.
Вчера слушах едно претенциозно и непремерено изявление по какъв начин нямало никакви механически забележки и при инспекциите не били установявани в никакъв случай нарушавания и не са давани наставления. Смешно и тъжно, тъй като става дума за човешки животи и за стотици човешки ориси.
Забравихте ли Горни Лом? Ако не се неистина 15 души починаха, а цялото дружество "Миджур " отпътува дефинитивно. Защо? Защото не бяха спазвали разпоредбите, тъй като са позволили да не помнят, че работят с извънредно рискова продукция, тъй като са си повярвали, че управляват обстановката на 100%. И са позволили кои гласно, кои мълчешком, безмълвно предпазване на взривни субстанции и мини в рискова непосредственост, работили са в нарушаване на обикновени правила при боравене с муниции, позволили са една сериозна неточност - да подценят обстановката, да надценят себе си, своите умения и познания. И взрив, белята стана. Работници починаха, борейки се за заплатите си, с които да оцеляват те и фамилиите им, притежателите от предпочитание за от ден на ден и повече облаги избиха хора и изгубиха всичко. Това е ситуацията.
Производството на муниции и снаряди нито е елементарна, нито е лесна, нито е безвредна работа. Чисто статистически произшествия няма да бъдат избягвани отсега нататък - такива ще има, въпросът е да се минимизира риска и мащаба им. И тъкмо по тази причина са измислени разпоредбите за сигурност, за предпазване, за метода на защита на заводите, където се създават и на складовете, където се съхраняват. Тези правила не са измислени просто по този начин, а са написани с кръвта на стотици хиляди хора, починали при сходни произшествия обратно във времето. Най-важното е сигурността.
Мъртъв пари няма да харчиш. Затова и от началото на сагата с "Дунарит " и "Емко " се чудя - а, в случай че гръмне? Тогава? Вой до небесата, обети и мнения за какво не са правени инспекции и не са спазвани разпоредбите. Както с Горни Лом. Когато превантивно стартират инспекции - писък за какво проверявате. Нейсе, тоя, вторият писък, ще се изтърпи - по-добре по този начин, само че избавени животи, в сравнение с да броим труповете. Абстрахирам се от другата част на пиесата. Сигурността на първо място.
А какви са проблемите. На първо място част от складовете за предпазване на боеприпасите и снарядите са претъпкани. Т.е. не са спазени условията за оптимално позволен размер, понижени са отстоянията сред сандъците и палетите, за което човек не е мъчно да се сети, че е станало, в случай че са надвишили размерите. А че са надвишили размерите излиза наяве от напълно почтени привидно изявления на служащи и висши чиновници в двете предприятия. Елементарно е - продукция не се изнася, само че заводите не престават да създават, какво се случва - свръхконцентрация и препълване на складовете. И сътворяваме причина за пакост и гърмежи. А близките обитаеми места? Нали не си мислим, че гърмеж на тонове артилерийски снаряди и авиобомби ще се ограничи до периметъра на склада или ще спре на оградата на завода?!
Второ - за никого не е загадка, че след взривът във ВПК, а и преди този момент, притежателите на сходни предприятия, в това число и страната, много-много не влагат в материалната база и подобряването на сигурността. За страдание. И това го знам от напълно непринудени диалози с хора, които са работили или работят в сходни фабрики. Системите за физическа сигурност са от времето на 80-те години. Огради, там където изобщо ги има, тъй като има случаи, в които хранилища с взривни субстанции и муниции са в действителност неоградени, са слаби и елементарно преодолими.
Физическата защита е нормално в понижен състав и под плана - двама-трима души с фенерчета обхождат километри зона за сигурност през деня и нощем. Друг е въпросът за тяхната подготовка и въоръжение. Много постоянно нямат патрулен автомобил и, в случай че стане случай, ще би трябвало да тичат - което е цялостен парадокс. В болшинството от случаите площадките и складовете са неосветени - по една мъждукаща лампа на входа, а другите четири страни, а околното пространство?
Липсва дейно видеонаблюдение, което да се следи от изнесен действен център, в това число с камери за нощно виждане, постоянно самите огради също не се следят и нямат системи за уведомяване при нерегламентирано прекосяване.
Около складовете е обрасло с треви и дървета - което води до неприятна видимост, а при пожар, не дай Боже, става към този момент рисково. Техническото положение на самите хранилища е неприятно - не се влагат пари за ремонт и обновяване. Средства за поддържане на непрекъсната температура в халетата - фантазии. Пример - под нагорещяващ се покрив от ламарина съхраняваш авиобомби и артилерийски снаряди - е няма що, доста мъдро. Да не приказваме, тъй като това е реалност, който е публично притежание, само че се мълчи жалко и настойчиво, че има случаи, в които муниции и снаряди се съхраняват в железни преместваеми контейнери на платформи (ремаркета). Как звучи, а? Това е единствено дребна част от нелицеприятната действителността в някои браншове на ВПК.
Много са компромисите. Много. Точно поради това стигнахме и до Горни Лом, до гърмежите на Петолъчката и така нататък Ясно е, че взаимни отстъпки са правени, в това число и от хора, които е трябвало да управляват и глобяват. Защо, от кого тъкмо и в какво тъкмо са се изразявали тези взаимни отстъпки е тематика за прокуратурата, освен това доста любопитна. Още по-интересна тематика е, че надали се е случвало про боно, в случай че ме разбирате. В никой случай този текст не е дрънканица против ВПК или против оръжията и оръжейния бизнес. Напротив! Целта на текста е да си кажем грешките, да ги изправим и да продължаваме напред - да станем по-ефективни и положителни в това, което в действителност умеем. Но няма и по какъв начин да си затваряме очите за свинщините. В тази обстановка евентуалният риск е прекомерно огромен - залогът са десетки, в случай че не и стотици човешки животи. Няма и не може да има взаимни отстъпки с това.
Около въпросите на "Емко " и "Дунарит " още веднъж предстоящата тайфа кресливци и хвалипръцковци, които от всичко схващат, побързаха да обвинят страната, че затривала ВПК. Смешно и неуместно, комична позиция, тъй като, както написах и нагоре, години наред е обществена загадка, че разпоредбите за сигурност много-много не се съблюдаваха и в сигурността на тези производства не се влагаше.
Разбира се, когато белята не е станала - акъли доста. Майстори сме да генерализираме, без да държим сметка за обстоятелствата и събитията. Но в този бизнес грешките се заплащат с кръв. Предприятията от оръжейната промишленост би трябвало да продължат да работят, да им се оказва помощ, дано създават, дано печелят, дано обезпечават работа и високи приходи, без значение дали са държавни или частни. Но единствено при едно само изискване - да се съблюдават тъкмо и прецизно разпоредбите за сигурност! Нищо повече. Другото е покер с дявола.
Това разяснява Карлос Контрера, общински консултант от "Патриоти за София ".
Не че другите въпроси са маловажни, само че сигурността в такива предприятия е преди всичко. Всичко друго е по-късно. Никога и по никаква причина не трябва да забравяме, че става въпрос за общоопасни средства, за гърмежи, за боеприпаси и снаряди, освен това за тонове такива, складирани на едно място.
А от избуялата полемика за "Дунарит " и "Емко " осъждам, че голямата част и от дейните, и от пасивните участници са не запомнили за това.
Вчера слушах едно претенциозно и непремерено изявление по какъв начин нямало никакви механически забележки и при инспекциите не били установявани в никакъв случай нарушавания и не са давани наставления. Смешно и тъжно, тъй като става дума за човешки животи и за стотици човешки ориси.
Забравихте ли Горни Лом? Ако не се неистина 15 души починаха, а цялото дружество "Миджур " отпътува дефинитивно. Защо? Защото не бяха спазвали разпоредбите, тъй като са позволили да не помнят, че работят с извънредно рискова продукция, тъй като са си повярвали, че управляват обстановката на 100%. И са позволили кои гласно, кои мълчешком, безмълвно предпазване на взривни субстанции и мини в рискова непосредственост, работили са в нарушаване на обикновени правила при боравене с муниции, позволили са една сериозна неточност - да подценят обстановката, да надценят себе си, своите умения и познания. И взрив, белята стана. Работници починаха, борейки се за заплатите си, с които да оцеляват те и фамилиите им, притежателите от предпочитание за от ден на ден и повече облаги избиха хора и изгубиха всичко. Това е ситуацията.
Производството на муниции и снаряди нито е елементарна, нито е лесна, нито е безвредна работа. Чисто статистически произшествия няма да бъдат избягвани отсега нататък - такива ще има, въпросът е да се минимизира риска и мащаба им. И тъкмо по тази причина са измислени разпоредбите за сигурност, за предпазване, за метода на защита на заводите, където се създават и на складовете, където се съхраняват. Тези правила не са измислени просто по този начин, а са написани с кръвта на стотици хиляди хора, починали при сходни произшествия обратно във времето. Най-важното е сигурността.
Мъртъв пари няма да харчиш. Затова и от началото на сагата с "Дунарит " и "Емко " се чудя - а, в случай че гръмне? Тогава? Вой до небесата, обети и мнения за какво не са правени инспекции и не са спазвани разпоредбите. Както с Горни Лом. Когато превантивно стартират инспекции - писък за какво проверявате. Нейсе, тоя, вторият писък, ще се изтърпи - по-добре по този начин, само че избавени животи, в сравнение с да броим труповете. Абстрахирам се от другата част на пиесата. Сигурността на първо място.
А какви са проблемите. На първо място част от складовете за предпазване на боеприпасите и снарядите са претъпкани. Т.е. не са спазени условията за оптимално позволен размер, понижени са отстоянията сред сандъците и палетите, за което човек не е мъчно да се сети, че е станало, в случай че са надвишили размерите. А че са надвишили размерите излиза наяве от напълно почтени привидно изявления на служащи и висши чиновници в двете предприятия. Елементарно е - продукция не се изнася, само че заводите не престават да създават, какво се случва - свръхконцентрация и препълване на складовете. И сътворяваме причина за пакост и гърмежи. А близките обитаеми места? Нали не си мислим, че гърмеж на тонове артилерийски снаряди и авиобомби ще се ограничи до периметъра на склада или ще спре на оградата на завода?!
Второ - за никого не е загадка, че след взривът във ВПК, а и преди този момент, притежателите на сходни предприятия, в това число и страната, много-много не влагат в материалната база и подобряването на сигурността. За страдание. И това го знам от напълно непринудени диалози с хора, които са работили или работят в сходни фабрики. Системите за физическа сигурност са от времето на 80-те години. Огради, там където изобщо ги има, тъй като има случаи, в които хранилища с взривни субстанции и муниции са в действителност неоградени, са слаби и елементарно преодолими.
Физическата защита е нормално в понижен състав и под плана - двама-трима души с фенерчета обхождат километри зона за сигурност през деня и нощем. Друг е въпросът за тяхната подготовка и въоръжение. Много постоянно нямат патрулен автомобил и, в случай че стане случай, ще би трябвало да тичат - което е цялостен парадокс. В болшинството от случаите площадките и складовете са неосветени - по една мъждукаща лампа на входа, а другите четири страни, а околното пространство?
Липсва дейно видеонаблюдение, което да се следи от изнесен действен център, в това число с камери за нощно виждане, постоянно самите огради също не се следят и нямат системи за уведомяване при нерегламентирано прекосяване.
Около складовете е обрасло с треви и дървета - което води до неприятна видимост, а при пожар, не дай Боже, става към този момент рисково. Техническото положение на самите хранилища е неприятно - не се влагат пари за ремонт и обновяване. Средства за поддържане на непрекъсната температура в халетата - фантазии. Пример - под нагорещяващ се покрив от ламарина съхраняваш авиобомби и артилерийски снаряди - е няма що, доста мъдро. Да не приказваме, тъй като това е реалност, който е публично притежание, само че се мълчи жалко и настойчиво, че има случаи, в които муниции и снаряди се съхраняват в железни преместваеми контейнери на платформи (ремаркета). Как звучи, а? Това е единствено дребна част от нелицеприятната действителността в някои браншове на ВПК.
Много са компромисите. Много. Точно поради това стигнахме и до Горни Лом, до гърмежите на Петолъчката и така нататък Ясно е, че взаимни отстъпки са правени, в това число и от хора, които е трябвало да управляват и глобяват. Защо, от кого тъкмо и в какво тъкмо са се изразявали тези взаимни отстъпки е тематика за прокуратурата, освен това доста любопитна. Още по-интересна тематика е, че надали се е случвало про боно, в случай че ме разбирате. В никой случай този текст не е дрънканица против ВПК или против оръжията и оръжейния бизнес. Напротив! Целта на текста е да си кажем грешките, да ги изправим и да продължаваме напред - да станем по-ефективни и положителни в това, което в действителност умеем. Но няма и по какъв начин да си затваряме очите за свинщините. В тази обстановка евентуалният риск е прекомерно огромен - залогът са десетки, в случай че не и стотици човешки животи. Няма и не може да има взаимни отстъпки с това.
Около въпросите на "Емко " и "Дунарит " още веднъж предстоящата тайфа кресливци и хвалипръцковци, които от всичко схващат, побързаха да обвинят страната, че затривала ВПК. Смешно и неуместно, комична позиция, тъй като, както написах и нагоре, години наред е обществена загадка, че разпоредбите за сигурност много-много не се съблюдаваха и в сигурността на тези производства не се влагаше.
Разбира се, когато белята не е станала - акъли доста. Майстори сме да генерализираме, без да държим сметка за обстоятелствата и събитията. Но в този бизнес грешките се заплащат с кръв. Предприятията от оръжейната промишленост би трябвало да продължат да работят, да им се оказва помощ, дано създават, дано печелят, дано обезпечават работа и високи приходи, без значение дали са държавни или частни. Но единствено при едно само изискване - да се съблюдават тъкмо и прецизно разпоредбите за сигурност! Нищо повече. Другото е покер с дявола.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ