НАСА идентифицира 17 екзопланети с потенциални подповърхностни океани
Както е добре известно, животът се нуждае от вода. Поради тази елементарна истина астрономите и астробиолозите напълно естествено насочиха напъните си към откриването на екзопланети, на които може да има течни океани. Водата в течна форма може да съществува на повърхността на планетата, където директната топлота от звездата-домакин я защищава от заледяване, само че тя може да съществува и под повърхността на планетата, където вътрешните източници на топлота могат да поддържат течни, подповърхностни океани.
В нов разбор НАСА сподели, че при 17 открити екзопланети може да има подповърхностни океани, скрити под пълен пласт лед. Тези светове, сходно на ледените спътници на Юпитер, биха могли да бъдат обещаващи места за търсене на биосигнатури – химически признаци на живот.
Въпреки че точният състав на тези светове остава неразбираем, оценките на температурата на повърхността им от предходни проучвания демонстрират, че те са доста по-студени от Земята. Освен това всеки от тях има по-ниска компактност от Земята, макар че са с почти същия размер като нашата планета.
„ Нашият разбор демонстрира, че тези 17 свята може да имат покрита с лед повърхнина, само че към момента получават задоволително вътрешна топлота от разпадането на радиоактивните детайли и приливните сили от звездите-домакини, с цел да поддържат вътрешни океани “, споделя Лин Куик от Центъра за галактически полети „ Годард “ на НАСА.
С други думи, въпреки че звездите-домакини може да не обезпечават задоволително топли условия за поддържане на течна вода на повърхността им, тези планети може да имат процеси, които могат да генерират топлота под повърхността им. Например разтягането и компресирането на скалите в планетата вследствие на гравитационното взаимоотношение с нейното „ слънце “ може да обезпечи доста количество вътрешна топлота – задоволително, с цел да се поддържа подповърхностен океан. Радиоактивният разпад на тежките детайли в ядрото на планетата също може да обезпечи вътрешна топлота.
„ Благодарение на вътрешното нагряване всички планети в нашето проучване могат да показват криовулканични изригвания под формата на сходни на гейзери шлейфове “, споделя Куик. Криовулканизмът значи, просто казано, ледени вулкани.
Проучването се основава на това, което знаем за гейзерната интензивност на двата спътника на Юпитер – Европа и Енцелад. Двете екзопланети, посочени в проучването, Proxima Centauri b и LHS1140 b, са изключително обещаващи претенденти за съществуване на океани наоколо до повърхността.
„ Тъй като нашите модели плануват, че океани могат да бъдат открити относително покрай повърхността на Proxima Centauri b и LHS 1140 b, а степента на интензивност на гейзерите на тези планети може да надвиши тази на Европа със стотици до хиляди пъти, телескопите евентуално ще открият геоложка интензивност на тези планети “, споделя Куик.
При следващи наблюдения на тези светове астрономите имат намерение да запишат емисионните спектри на светлината, преминаваща през атмосферите на тези планети. Химикалите и молекулите, изхвърлени в атмосферата вследствие на криовулканичната активност, могат да дадат сведения за това дали в студените, тъмни дълбини на тези светове може да съществува живот.
