Кой и защо иска да разруши Босна и Херцеговина?
Както босненските сърби, по този начин и босненските хървати са си сложили за цел да се откъснат от страната Босна и Херцеговина. Докъде би могло да докара това и дали Европейски Съюз може да се опълчи?
Възпоменание за жертвите от клането в Сребреница през юли т.г.
Заплахите са недвусмислени: Милорад Додик, политическият водач на босненските сърби, работи целеустремено за откъсването на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Миналият век, съобщи наскоро Додик, беше век на премеждия за сръбския народ - през този век ще последва обединяване с братския народ в Сърбия.
Но настоящите офанзиви против босненската страна имат и втори фланг. Драган Чович, водачът на Хърватската демократична общественост на Босна и Херцеговина (HDZ BiH), партията на босненските хървати, приканва за " териториална метаморфоза " на страната. След края на войната Босна и Херцеговина се състои от Федерацията на бошняците и хърватите, Република Сръбска и региона Бръчко. Чович твърди, че хърватите са незадоволително добре показани. Стратегическа цел на партията му е основаването на трета, доминирана от хървати единица - още едно етническо разделяне, което ще направи многонационалната страна още по-нефункционална.
От известно време партиите на Чович и на Додик си сътрудничат за все по-радикалното разчленяване на Босна. Хърватските и сръбските екстремисти работят взаимно и във връзка с отричането на геноцида в Сребреница.
Вътрешни и външни врагове
Националистическите стратегии на Сърбия и Хърватия се подхранват извън, което връща спомените от 90-те години на предишния век. Време, в което двете страни започнаха война за разделянето на Босна.
Официален Загреб да вземем за пример организира на процедура политиката на някогашния хърватски президент Франьо Туджман, споделя режисьорът Дино Мустафич, съосновател на мултиетническата гражданска партия Наша странка (NS). В босненската война Туджман настояваше за основаването на доминираната от хървати страна Херцег-Босна. Това докара до осъществяването на голям брой военни закононарушения като етническо пречистване. Мнозина от виновните бяха наказани от Международния арбитражен съд в Хага, само че все пак " апетитът " на националистите в Загреб и Белград за босненски територии към момента съществува, уверен е Мустафич.
Хърватия злоупотребява с Брюксел
При намесата в босненските каузи се употребява и Брюксел: Хърватия, която е член на Европейски Съюз, съзнателно употребява европейските институции, с цел да се опълчи на демократичните промени в Босна и да лобира за специфични права за хърватите.
Загреб може да разчита на поддръжката най-много на комисаря по разширението Оливер Вархеи - поддръжник на унгарския министър председател Виктор Орбан, който пък намерено поддържа сепаратиста Милорад Додик освен политически, само че и с финансови инжекции за Република Сръбска.
При това апели за преустановяване на дестабилизиращото въздействие на прилежащите страни върху Босна се насочат от дълго време. Най-цялостното предложение за това сега е на някогашната хърватска външна министърка Весна Пусич. В концептуален документ от края на май тя предложи " балтийския модел " освен за Босна, само че и за всички шест страни от Западните Балкани. През 90-те години на предишния век северните европейски страни подкрепяха Литва, Латвия и Естония по пътя на интеграцията им в Европейски Съюз. Този модел би могъл да бъде прибавен и в района, счита Пусич.
Може ли " европейският принцип " да надделее?
Босненският деятел и анализатор Самир Бехарич е на мнението, че политиката на подсилване на етнонационалистите би трябвало да бъде пресеченалично от председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен.
Германският Бундестаг също към този момент не желае приема етнонационалното статукво в Босна и Херцеговина. В резолюция, импортирана и призната предходната седмица, Драган Чович и Милорад Додик бяха посочени като рушители на страната. А Хърватия и Сърбия бяха призовани да лимитират националистическото си въздействие.
Адис Ахметович, народен представител от Социалдемократическата партия, чиито родители са избягали в Германия по време на войната, декларира: " Етническият принцип не проработи, в този момент би трябвало да надделее " европейският принцип ". Изглежда обаче, че Европейската комисия към момента не е стигнала до същия извод и организира политика, която не е в полза на жителите, споделя Сенадин Лавич, политоложка от Сараево.
Възпоменание за жертвите от клането в Сребреница през юли т.г.
Заплахите са недвусмислени: Милорад Додик, политическият водач на босненските сърби, работи целеустремено за откъсването на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Миналият век, съобщи наскоро Додик, беше век на премеждия за сръбския народ - през този век ще последва обединяване с братския народ в Сърбия.
Но настоящите офанзиви против босненската страна имат и втори фланг. Драган Чович, водачът на Хърватската демократична общественост на Босна и Херцеговина (HDZ BiH), партията на босненските хървати, приканва за " териториална метаморфоза " на страната. След края на войната Босна и Херцеговина се състои от Федерацията на бошняците и хърватите, Република Сръбска и региона Бръчко. Чович твърди, че хърватите са незадоволително добре показани. Стратегическа цел на партията му е основаването на трета, доминирана от хървати единица - още едно етническо разделяне, което ще направи многонационалната страна още по-нефункционална.
От известно време партиите на Чович и на Додик си сътрудничат за все по-радикалното разчленяване на Босна. Хърватските и сръбските екстремисти работят взаимно и във връзка с отричането на геноцида в Сребреница.
Вътрешни и външни врагове
Националистическите стратегии на Сърбия и Хърватия се подхранват извън, което връща спомените от 90-те години на предишния век. Време, в което двете страни започнаха война за разделянето на Босна.
Официален Загреб да вземем за пример организира на процедура политиката на някогашния хърватски президент Франьо Туджман, споделя режисьорът Дино Мустафич, съосновател на мултиетническата гражданска партия Наша странка (NS). В босненската война Туджман настояваше за основаването на доминираната от хървати страна Херцег-Босна. Това докара до осъществяването на голям брой военни закононарушения като етническо пречистване. Мнозина от виновните бяха наказани от Международния арбитражен съд в Хага, само че все пак " апетитът " на националистите в Загреб и Белград за босненски територии към момента съществува, уверен е Мустафич.
Хърватия злоупотребява с Брюксел
При намесата в босненските каузи се употребява и Брюксел: Хърватия, която е член на Европейски Съюз, съзнателно употребява европейските институции, с цел да се опълчи на демократичните промени в Босна и да лобира за специфични права за хърватите.
Загреб може да разчита на поддръжката най-много на комисаря по разширението Оливер Вархеи - поддръжник на унгарския министър председател Виктор Орбан, който пък намерено поддържа сепаратиста Милорад Додик освен политически, само че и с финансови инжекции за Република Сръбска.
При това апели за преустановяване на дестабилизиращото въздействие на прилежащите страни върху Босна се насочат от дълго време. Най-цялостното предложение за това сега е на някогашната хърватска външна министърка Весна Пусич. В концептуален документ от края на май тя предложи " балтийския модел " освен за Босна, само че и за всички шест страни от Западните Балкани. През 90-те години на предишния век северните европейски страни подкрепяха Литва, Латвия и Естония по пътя на интеграцията им в Европейски Съюз. Този модел би могъл да бъде прибавен и в района, счита Пусич.
Може ли " европейският принцип " да надделее?
Босненският деятел и анализатор Самир Бехарич е на мнението, че политиката на подсилване на етнонационалистите би трябвало да бъде пресеченалично от председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен.
Германският Бундестаг също към този момент не желае приема етнонационалното статукво в Босна и Херцеговина. В резолюция, импортирана и призната предходната седмица, Драган Чович и Милорад Додик бяха посочени като рушители на страната. А Хърватия и Сърбия бяха призовани да лимитират националистическото си въздействие.
Адис Ахметович, народен представител от Социалдемократическата партия, чиито родители са избягали в Германия по време на войната, декларира: " Етническият принцип не проработи, в този момент би трябвало да надделее " европейският принцип ". Изглежда обаче, че Европейската комисия към момента не е стигнала до същия извод и организира политика, която не е в полза на жителите, споделя Сенадин Лавич, политоложка от Сараево.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ