Отрицателната селекция на управляващите елити
Какистокрацията е ръководство на най-неквалифицираните и най-безскрупулните представители на обществото. Терминът произлиза от гръцките думи kakistos - най-лош, и kratos - ръководя. В Гугъл понятието постоянно е илюстрирано с един от най-известните кино злодеи - Дарт Вейдър от " Междузвездни войни ".
Още по тематиката
Фотогалерия: Новият ръководител на Върховен административен съд Георги Чолаков встъпи в служба
Чолаков разгласи, че няма да дели съдиите на такива, които са го подкрепили при избора, и други, които не са
22 ное 2017
Георги Чолаков встъпи като ръководител на Върховния административен съд
22 ное 2017 Д-р Атанас Славов е конституционалист, учител в СУ " Св. Климент Охридски " и консултант на някогашния министър на правораздаването Христо Иванов (2014-2015 г.) Този негативен асортимент подсигурява действието и възпроизводството на олигархично-кастовата система. Една от емблематичните за българската дисидентска литература книги – романът " Лице " на Блага Димитрова, разкрива механизма за възпроизводство на интелектуалния и административен хайлайф в тоталитарното общество. Колкото по-компрометиращи моменти има в биографията си човек, толкоз по-големи благоприятни условия получава за издигане в системата. Опортюнизъм, зависимости, корупция, непросветеност - основна формула на триумфа се оказва упоритостта " с петното напред ". Романът е една от " задържаните " книги през комунизма, само че три десетилетия по-късно в някои от своите прозрения е към момента настоящ.
Механизмите на кариерно израстване на другите равнища на държавните структури и през днешния ден действат по този начин, че на основни позиции да бъдат назначавани лица със зависимости, липса на съществени пълномощия, проблеми с интегритета. Този негативен асортимент подсигурява няколко значими за действието на олигархично-кастовата система детайла: надзор върху основни равнища на институциите и процесите в тях; отбиване на всички евентуално по-добри, почтени и потвърдено самостоятелни претенденти за съответната позиция; рецесия на доверието в самите институции и уповаване на паралелни връзки, мрежи; възпроизводство на формите на зависимост; налагане на мощно персонализирана и всъщност властническа власт на водача над официално управителни или представителни фрагменти. Самото разбиране за институции и правни процедури се изпразва от наличие, тъй като е сменено от волята на водача.
Това положение на институциите е функционалност на разнообразни фактори, някои от които са справедливи, а други са артикул на целеустремено изпитание: късите обществени дистанции и незадоволително развитата социална система ( " всички сме братовчеди " ); незавършилият развой на рационализация, лимитираният обществен плурализъм и конкуренция ( " Партията/ " нашият приятел " ще се погрижи " ); мощната концентрация на всички съществени управнически системи и запаси ( " Бойко дава, Бойко взема " ); елиминирането на политически и социално-икономическите други възможности за огромни групи жители ( " Който дрънка, е за вънка " )и други Входовете за различни политически артисти са блокирани посредством релативно високата изборна преграда и високите партийни дотации. В взаимозависимост от институциите, в които се демонстрира механизмът на противоположната селекция, резултатите върху обществото са разнообразни. Така да вземем за пример в Народното събрание има стабилно утежняване на общото равнище на политическите представители. Отвъд процесите на естествено обновяване на политическия хайлайф, в състава на последните парламенти преобладават като цяло анонимни, с ниско приблизително равнище, недобре готови и непредставителни за обособени общности и специалности " законодатели ". Тези парламентарни анонимници, които са се озовали на неподозирани за тях политически и обществени позиции, са най-сигурната основа на едно мощно следено и подвластно законодателно заседание, което гласоподава по команда.
Това положение води до цялостно обезсмисляне на главните функционалности на Народното събрание – по политически надзор и законодателстване. За реализирането на първата е нужна избрана степен на самостоятелност, самостоятелност и разпоредителност – качества, които липсват освен на обособени представители, само че и на цели политически сили. За втората функционалност компетентността и визията са основни. Липсата обаче на приети и изтъкнати експерти в съответни сфери води и до цялостна бездейност на депутатите, в случай че не броим намерено лобистките законопроекти или държавните, импортирани официално като " депутатски ", с цел да се заобиколят процедурите за публично консултиране и предварителна оценка на въздействието.
Не е по никакъв начин инцидентен фактът, че в последния отчет по Механизма за съдействие и инспекция Европейската комисия намерено формулира казуса: "...последните събития в Народното събрание още веднъж привлякоха вниманието към въздействието от непредвидимия развой на взимане на законодателни решения . През юли пакет от планове за оферти за промени в Закона за правосъдната власт беше включен в дневния ред на Народното събрание от народни представители без публичен спор или консултация със заинтригуваните страни ".
С импортираните законопроекти действително се визира незавсимостта на правосъдната власт, основава се изключително съдилище, което е противоконституционно. Но очевидно това е политическата воля на ръководещото сиво-кафяво болшинство. Негативните резултати от неприятното законодателство са толкоз значими, че мъчно могат да бъдат измерени в целокупност. В същото време, всеки който дръзне да се опълчи на партийното управление, бързо губи благоволението на водача, което значи най-често и завършек на политическата му кариера.
Светкавичната промяна на ръководителя на Народно събрание през миналата седмица, след неочакваната поява на премиера в постройката на Народното събрание, разкрива същинските механизми за взимане на решения: цялата ръководеща партия и нейните представители са функционалност на случайната воля на нейния водач. Новият ръководител не се отличава с особени качества, с изключение на едно основно – смирение към волята на водача. Какво тук значат конституционните правила на разделяне на управляващите, правова страна, парламентарно ръководство, институционална подчиненост.
Самите партии, действат като клиентелистки мрежи и институционализирана форма на политическа корупция. В този формат всеки, който е самостоятелен, задоволително просветен и добър експерт, мъчно би оживял, с изключение на с цената на ежедневни копромиси. Входовете за различни политически артисти са блокирани посредством релативно високата изборна преграда и високите партийни дотации.
Отрицателната селекция на основни позиции в правосъдната власт – Висшият правосъден съвет, Инспектората към Висш съдебен съвет, ръководители на съдилища – работи извънредно демобилизиращо за почтените експерти. Системата, от която се чака да е въплъщение на справедливостта и поръчител за свободата в обществото, е обезличена и подчинена във значими свои структури от олигархично-кастовите ползи. Изборът на персони без потвърдени качества – професионални и морални, без да са известни измежду професионалната общественост и обществото като положителни магистрати, без потвърдена самостоятелност, е сигурна гаранция за имплозия на самата система и нейносто покоряване на външни и ползи. Дори процедурите за обществено чуване на претендентите за висши длъжности в правосъдната власт не подсигуряват релана инспекция на качествата, визията и интегритета на претендентите.
Ефектите на използването на разнообразни системи за номиниране и избор могат да бъдат видени при сравняване на избора на членове на Висш съдебен съвет от съдийската и от парламентарната квота. След осъществените конституционни и законодателни промени, разрешили директния избор от професионалната квота съгласно правилото " един съдия-един глас ", бяха определени за членове на съдийската гилдия одобрени магистрати, ползващи се с положително име и признанието на професионалната общественост. В контрастност с този избор, в Народното събрание изборът беше резултат от предварителни скрити междупартийни сделки. Зависими политици избират подвластни членове на органа за " самоуправление " на правосъдната власт – Висш съдебен съвет. Крайният резултат е налице – правосъдната промяна е всъщност блокирана.
При избора и назначението на административни ръководители в правосъдната власт негативната селекция се разкрива с цялостна мощ. Ключовите назначения на ръководител на Върховен административен съд и на основен прокурор през годините са емблематични за политическо въздействие и промотирането на персони със подозрения за зависимости и проблеми с интегритета. От неприемливата за една правова страна имитация във връзка с избора на Сотир Цацаров за основен прокурор ( " Ти си го избра " ) и неприемливите срещи с представител на алените политико-олигархични кръгове, включващ и опит за ограничение на опозиционни медии ( " Цум-гейт " ), до възпрепятстващата правораздаването интервенция, документирана в записите по " Янева-гейт " и открити обществени закани към притежател на опозиционни медии от последните дни – всичко това са следствия от целенасочената отрицателна селекция за управителни позиции в институции на правосъдната власт.
Изборът на ръководител на Върховен административен съд - както в тази ситуация с Георги Колев, по този начин и с новоизбрания Георги Чолаков, илюстрира за следващ път опциите за официално потребление на конституционните и законовите процедури за пробутване на комфортен за ръководещите и уязвим във връзка с стандартите за самостоятелност и интегритет претендент. Колкото по-малко неоспорим е изборът, толкоз по-сговорчив към ползите на властта би бил съответния ръководител. От неговата кооперативност може да зависи решението по основни управнически политики (отмяна на административни актове), както и разпределянето на значими обществени запаси (обществени поръчки, концесии, приватизация).
В същото време, жителите и бизнеса се лишават от една от главните гаранции против произвола на властта – административното правораздаване. Накрая кръгът се затваря – пазителят на статуквото полицай – ръководител на Върховен административен съд, прочут с манипулирането на инцидентното систематизиране на делата, е награден със златен почетен знак от Висш съдебен съвет за добра работа и изключителни заслуги за развиването на административното правораздаване.
В избрани случаи, цинизмът на представители на олигархично-кастовата система се демонстрира непосредствено. Кандидатът за ръководител на Административен съд – Бургас, прочут със своята прекомерно противоречива професионална биография и със съществени подозрения за неговия интегритет, е плагиатствал основна част от показаната идея за ръководство на съда. Явно в някои магистратски съдии това се смята за обикновено, изключително в случай че в близкото минало си заобикалял закона, с цел да се сдобиеш със скъпо струващ парцел на първа линия до морето.
Случаят с избора на доближената до властта Владимира Янева за ръководител на Софийски градски съд, престъпните услуги, които тя и екипът ѝ правят на нейните политически и бизнес настойници, включително злоупотребите с разрешенията за СРС, единствено илюстрират симбиозата сред ръководещи елити, магистрати на виновни позиции и представители на олигархичните мрежи.
Подобен роман има и за членовете на контролни и регулаторни органи – от Комисията за попречване и определяне на спор на ползи (случаят " Златанов " ) до Комисията за финансов контрол (Мавродиев). " За вярна работа под знамената " някои от лицата получават и следващи кариерни бонуси – някои отиват посланици в средноазиатски приятелски страни (Филчев), други стават шефове на държавни сдружения или банки (Мавродиев), трети намират благословен кей в Конституционния съд или във Висш съдебен съвет. Съществуващта система на привилегии е задоволително развита, с цел да обслужи и най-претенциозните клиенти.
Това не са инцидентни събития, нито е доктрина на конспирацията – това е стоманеният модел на възпроизводство на една олигархично-кастова система: в ръководството и администрацията, в партийната политика, в правосъдната власт, в бизнеса... Както знаем още от Аристотел, олигархията е точно форма на ръководство – трайна, патологична и друга от демокрацията.
Ценностите и качествата, които се култивират и възпроизвеждат измежду заемащите управнически позиции в българското общество, са противоположното на полезностите, правилата и стандартите в едно свободно и демократично общество. Както споделя Алексис дьо Токвил - " свободата не може да оцелее без морал, а моралът без религия ". Въпросът е дали положението на резистентен недостиг на плурализъм, интегритет и конкуренция не е засегнало по съдбовен метод и морала, и вярата...
Още по тематиката
Фотогалерия: Новият ръководител на Върховен административен съд Георги Чолаков встъпи в служба
Чолаков разгласи, че няма да дели съдиите на такива, които са го подкрепили при избора, и други, които не са
22 ное 2017
Георги Чолаков встъпи като ръководител на Върховния административен съд
22 ное 2017 Д-р Атанас Славов е конституционалист, учител в СУ " Св. Климент Охридски " и консултант на някогашния министър на правораздаването Христо Иванов (2014-2015 г.) Този негативен асортимент подсигурява действието и възпроизводството на олигархично-кастовата система. Една от емблематичните за българската дисидентска литература книги – романът " Лице " на Блага Димитрова, разкрива механизма за възпроизводство на интелектуалния и административен хайлайф в тоталитарното общество. Колкото по-компрометиращи моменти има в биографията си човек, толкоз по-големи благоприятни условия получава за издигане в системата. Опортюнизъм, зависимости, корупция, непросветеност - основна формула на триумфа се оказва упоритостта " с петното напред ". Романът е една от " задържаните " книги през комунизма, само че три десетилетия по-късно в някои от своите прозрения е към момента настоящ.
Механизмите на кариерно израстване на другите равнища на държавните структури и през днешния ден действат по този начин, че на основни позиции да бъдат назначавани лица със зависимости, липса на съществени пълномощия, проблеми с интегритета. Този негативен асортимент подсигурява няколко значими за действието на олигархично-кастовата система детайла: надзор върху основни равнища на институциите и процесите в тях; отбиване на всички евентуално по-добри, почтени и потвърдено самостоятелни претенденти за съответната позиция; рецесия на доверието в самите институции и уповаване на паралелни връзки, мрежи; възпроизводство на формите на зависимост; налагане на мощно персонализирана и всъщност властническа власт на водача над официално управителни или представителни фрагменти. Самото разбиране за институции и правни процедури се изпразва от наличие, тъй като е сменено от волята на водача.
Това положение на институциите е функционалност на разнообразни фактори, някои от които са справедливи, а други са артикул на целеустремено изпитание: късите обществени дистанции и незадоволително развитата социална система ( " всички сме братовчеди " ); незавършилият развой на рационализация, лимитираният обществен плурализъм и конкуренция ( " Партията/ " нашият приятел " ще се погрижи " ); мощната концентрация на всички съществени управнически системи и запаси ( " Бойко дава, Бойко взема " ); елиминирането на политически и социално-икономическите други възможности за огромни групи жители ( " Който дрънка, е за вънка " )и други Входовете за различни политически артисти са блокирани посредством релативно високата изборна преграда и високите партийни дотации. В взаимозависимост от институциите, в които се демонстрира механизмът на противоположната селекция, резултатите върху обществото са разнообразни. Така да вземем за пример в Народното събрание има стабилно утежняване на общото равнище на политическите представители. Отвъд процесите на естествено обновяване на политическия хайлайф, в състава на последните парламенти преобладават като цяло анонимни, с ниско приблизително равнище, недобре готови и непредставителни за обособени общности и специалности " законодатели ". Тези парламентарни анонимници, които са се озовали на неподозирани за тях политически и обществени позиции, са най-сигурната основа на едно мощно следено и подвластно законодателно заседание, което гласоподава по команда.
Това положение води до цялостно обезсмисляне на главните функционалности на Народното събрание – по политически надзор и законодателстване. За реализирането на първата е нужна избрана степен на самостоятелност, самостоятелност и разпоредителност – качества, които липсват освен на обособени представители, само че и на цели политически сили. За втората функционалност компетентността и визията са основни. Липсата обаче на приети и изтъкнати експерти в съответни сфери води и до цялостна бездейност на депутатите, в случай че не броим намерено лобистките законопроекти или държавните, импортирани официално като " депутатски ", с цел да се заобиколят процедурите за публично консултиране и предварителна оценка на въздействието.
Не е по никакъв начин инцидентен фактът, че в последния отчет по Механизма за съдействие и инспекция Европейската комисия намерено формулира казуса: "...последните събития в Народното събрание още веднъж привлякоха вниманието към въздействието от непредвидимия развой на взимане на законодателни решения . През юли пакет от планове за оферти за промени в Закона за правосъдната власт беше включен в дневния ред на Народното събрание от народни представители без публичен спор или консултация със заинтригуваните страни ".
С импортираните законопроекти действително се визира незавсимостта на правосъдната власт, основава се изключително съдилище, което е противоконституционно. Но очевидно това е политическата воля на ръководещото сиво-кафяво болшинство. Негативните резултати от неприятното законодателство са толкоз значими, че мъчно могат да бъдат измерени в целокупност. В същото време, всеки който дръзне да се опълчи на партийното управление, бързо губи благоволението на водача, което значи най-често и завършек на политическата му кариера.
Светкавичната промяна на ръководителя на Народно събрание през миналата седмица, след неочакваната поява на премиера в постройката на Народното събрание, разкрива същинските механизми за взимане на решения: цялата ръководеща партия и нейните представители са функционалност на случайната воля на нейния водач. Новият ръководител не се отличава с особени качества, с изключение на едно основно – смирение към волята на водача. Какво тук значат конституционните правила на разделяне на управляващите, правова страна, парламентарно ръководство, институционална подчиненост.
Самите партии, действат като клиентелистки мрежи и институционализирана форма на политическа корупция. В този формат всеки, който е самостоятелен, задоволително просветен и добър експерт, мъчно би оживял, с изключение на с цената на ежедневни копромиси. Входовете за различни политически артисти са блокирани посредством релативно високата изборна преграда и високите партийни дотации.
Отрицателната селекция на основни позиции в правосъдната власт – Висшият правосъден съвет, Инспектората към Висш съдебен съвет, ръководители на съдилища – работи извънредно демобилизиращо за почтените експерти. Системата, от която се чака да е въплъщение на справедливостта и поръчител за свободата в обществото, е обезличена и подчинена във значими свои структури от олигархично-кастовите ползи. Изборът на персони без потвърдени качества – професионални и морални, без да са известни измежду професионалната общественост и обществото като положителни магистрати, без потвърдена самостоятелност, е сигурна гаранция за имплозия на самата система и нейносто покоряване на външни и ползи. Дори процедурите за обществено чуване на претендентите за висши длъжности в правосъдната власт не подсигуряват релана инспекция на качествата, визията и интегритета на претендентите.
Ефектите на използването на разнообразни системи за номиниране и избор могат да бъдат видени при сравняване на избора на членове на Висш съдебен съвет от съдийската и от парламентарната квота. След осъществените конституционни и законодателни промени, разрешили директния избор от професионалната квота съгласно правилото " един съдия-един глас ", бяха определени за членове на съдийската гилдия одобрени магистрати, ползващи се с положително име и признанието на професионалната общественост. В контрастност с този избор, в Народното събрание изборът беше резултат от предварителни скрити междупартийни сделки. Зависими политици избират подвластни членове на органа за " самоуправление " на правосъдната власт – Висш съдебен съвет. Крайният резултат е налице – правосъдната промяна е всъщност блокирана.
При избора и назначението на административни ръководители в правосъдната власт негативната селекция се разкрива с цялостна мощ. Ключовите назначения на ръководител на Върховен административен съд и на основен прокурор през годините са емблематични за политическо въздействие и промотирането на персони със подозрения за зависимости и проблеми с интегритета. От неприемливата за една правова страна имитация във връзка с избора на Сотир Цацаров за основен прокурор ( " Ти си го избра " ) и неприемливите срещи с представител на алените политико-олигархични кръгове, включващ и опит за ограничение на опозиционни медии ( " Цум-гейт " ), до възпрепятстващата правораздаването интервенция, документирана в записите по " Янева-гейт " и открити обществени закани към притежател на опозиционни медии от последните дни – всичко това са следствия от целенасочената отрицателна селекция за управителни позиции в институции на правосъдната власт.
Изборът на ръководител на Върховен административен съд - както в тази ситуация с Георги Колев, по този начин и с новоизбрания Георги Чолаков, илюстрира за следващ път опциите за официално потребление на конституционните и законовите процедури за пробутване на комфортен за ръководещите и уязвим във връзка с стандартите за самостоятелност и интегритет претендент. Колкото по-малко неоспорим е изборът, толкоз по-сговорчив към ползите на властта би бил съответния ръководител. От неговата кооперативност може да зависи решението по основни управнически политики (отмяна на административни актове), както и разпределянето на значими обществени запаси (обществени поръчки, концесии, приватизация).
В същото време, жителите и бизнеса се лишават от една от главните гаранции против произвола на властта – административното правораздаване. Накрая кръгът се затваря – пазителят на статуквото полицай – ръководител на Върховен административен съд, прочут с манипулирането на инцидентното систематизиране на делата, е награден със златен почетен знак от Висш съдебен съвет за добра работа и изключителни заслуги за развиването на административното правораздаване.
В избрани случаи, цинизмът на представители на олигархично-кастовата система се демонстрира непосредствено. Кандидатът за ръководител на Административен съд – Бургас, прочут със своята прекомерно противоречива професионална биография и със съществени подозрения за неговия интегритет, е плагиатствал основна част от показаната идея за ръководство на съда. Явно в някои магистратски съдии това се смята за обикновено, изключително в случай че в близкото минало си заобикалял закона, с цел да се сдобиеш със скъпо струващ парцел на първа линия до морето.
Случаят с избора на доближената до властта Владимира Янева за ръководител на Софийски градски съд, престъпните услуги, които тя и екипът ѝ правят на нейните политически и бизнес настойници, включително злоупотребите с разрешенията за СРС, единствено илюстрират симбиозата сред ръководещи елити, магистрати на виновни позиции и представители на олигархичните мрежи.
Подобен роман има и за членовете на контролни и регулаторни органи – от Комисията за попречване и определяне на спор на ползи (случаят " Златанов " ) до Комисията за финансов контрол (Мавродиев). " За вярна работа под знамената " някои от лицата получават и следващи кариерни бонуси – някои отиват посланици в средноазиатски приятелски страни (Филчев), други стават шефове на държавни сдружения или банки (Мавродиев), трети намират благословен кей в Конституционния съд или във Висш съдебен съвет. Съществуващта система на привилегии е задоволително развита, с цел да обслужи и най-претенциозните клиенти.
Това не са инцидентни събития, нито е доктрина на конспирацията – това е стоманеният модел на възпроизводство на една олигархично-кастова система: в ръководството и администрацията, в партийната политика, в правосъдната власт, в бизнеса... Както знаем още от Аристотел, олигархията е точно форма на ръководство – трайна, патологична и друга от демокрацията.
Ценностите и качествата, които се култивират и възпроизвеждат измежду заемащите управнически позиции в българското общество, са противоположното на полезностите, правилата и стандартите в едно свободно и демократично общество. Както споделя Алексис дьо Токвил - " свободата не може да оцелее без морал, а моралът без религия ". Въпросът е дали положението на резистентен недостиг на плурализъм, интегритет и конкуренция не е засегнало по съдбовен метод и морала, и вярата...
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ