Нафпавок, чеканеник, крокмач. Туристически тур показва България чрез вкусовете ѝ
Какъв усет би имала Стара Загора? Какво е крокмач? А чеканеник? В България рядко се приказва за локална обичайната кухня. Всъщност по-често можете да намерите пицария в малко село, в сравнение с място, където да опитате локалните ястия. Има един кулинарен тур, който се пробва да промени това.
В началото, когато питала каква е обичайна кухня в даден район, постоянно срещала безмълвие.
„ Тогава ги запитвам – какво е готвила майка ти, баба ти “, споделя екскурзоводката Екатерина Терзиева . Тогава историите стартират да излизат нескрито.
Така да вземем за пример бабата на Дешка Кротева от село Долно Драглище имала девет деца, а фамилията било оскъдно. Съседната къща обаче била чорбаджийска – там постоянно ядяли баница. Децата също желали такава.
„ Тя мислила и решила да им направи, тъй като те не знаят какво има вътре “, споделя Кротева. Така се родила яловата баница – с брашно, вода, квас и сол. И нищо повече.
„ Да, няма нищо, обаче е вкусна “, споделя Кротева, която през днешния ден има къща за посетители и предлага баницата на посетителите си. Разказва за районната храна с ненаситност, тъй като за нея тя е „ най-благата “. В началото на февруари среща с тайните ѝ и гостите на.
Това са гастрономически турове, които преди 5 години Екатерина Терзиева стартира да провежда, с цел да демонстрира България по чужд до тогава метод – посредством усетите ѝ.
„ Искаме да насочим вниманието на хората към изчезващите скъпи мостри на кулинарното завещание “, споделя Терзиева.
Да откриеш българската кухня
Ако някой ви попита за обичайната българска кухня, евентуално незабавно ще се сетите за баница, шопска салата, може би мусака. Но тя е и доста повече. Трудно е обаче да я откриеш, изключително в случай че си екскурзиант.
В Подгорието се вършат доста баници безусловно с треви от природата
„ Баниците в България са стотици типове. Например баницата с лозови листа, която се прави в Западните Родопи . А в Подгорието се вършат доста баници безусловно с треви от природата, защото там краят е бил доста безпаричен и поминъкът на хората е бил стеснен “, споделя Терзиева.
Дешка Кротева изрежда локалните ястия и от нейния район – чекане (цвекло), чеканеник (свинско месо с цвекло), чеснало (вид хляб), бурек (десерт с тиква), нафпавок (вид сушен колбас)... Но прибавя, че тези ястия постоянно няма къде да се опитат даже и в Разлог.
Каква е повода за това?
Според Екатерина Терзиева хората са обезверени и не са склонни да поемат опасности като да оферират локална кухня или приключен артикул. Освен това има и законодателни спънки.
Така да вземем за пример в България не е разрешено да се създава сирене от непастьоризирано мляко, каквито са италианските сирена рикота и качота. Заради това единственото зелено сирене на Балканите от с. Черни Вит е било напът да изчезне. Но даже и в този момент то не може да се продава.
Липсата на разпоредба за производството на обичайната храна в домашни условия и за реда, по който тя да се предлага на пазара, пречи на легализирането на този бизнес.
Има и друга причина – хората се срамят от локалната си селска кухня. „ Казват ти ги (ястията) някак си под сурдинка. Ама това, споделят, е елементарна храна, просто ястие “, споделя Терзиева и прибавя – „ срамят се “.
В доста страни обаче точно сходни ястия се трансформират в бранд – като рататуй във Франция или пица Маргарита в Италия.
Как се вършат кулинарни турове
Екатерина Терзиева споделя всичко това на хората, които вземат решение да се включат в нейните „ слоу турс “ (бавни турове). Преди да стартира кариерата си в туризма, тя дълго време се занимава с публицистика. През 2015 година взема решение да напусне работата си и прави личен уебсайт за земеделие и храни.
„ Смятах, че храната, произходът и пътят на храната от полето или фермата до трапезата е доста значим “, споделя тя. Покрай работата си в уеб страницата се среща с фермери, животновъди, земеделци, които възпламеняват в нея интереса, който по-късно води до основаването на кулинарните турове.
През 2020 година в навечерието на пандемията от COVID-19 тя основава туристическата организация за гастрономически и винен туризъм „ Слоутурс.БГ “ , която оперира посредством платформата за пътувания SlowTours.bg. Тогава провежда първия си тур в Родопите, на който идват единствено 6 души.
„ Те провидяха бъдещето на това, което върша, още преди аз самата да бъда сигурна в това бъдеще “, споделя тя.
Какво можеш да научиш от кухнята
Торлашка кухня, крокмач и зелено сирене от Черни вит – туровете на Екатерина Терзиева включват доста непознати думи, които се оказват типично български.
Тя показва лавандулата в Чирпан, кестените в планина Беласица и методите, по които те се употребяват в локалните кухни. Има турове, отдадени на Странджа и нейните морски усети, на мидените ѝ ферми, остров Света Анастасия и водните ѝ лилили.
Така да вземем за пример туровете демонстрират на хората производството на тахан в Югоизточна България по древен способ. Участващите могат да опитат и обичайни ястия със сусам – доситеевски карталаци и пелевунска масленица. Освен дегустация туровете включват и посещаване на локални забележителност като музея на бубарството в Ивайловград или Мандрица , единственото албанско село в България.
„ Всяко пътешестване е синтез сред дегустации на обичайни артикули и срещи с производителите им, подробни беседи за всеки един артикул, историята му и здравословните изгоди от него, визити на исторически, архитектурни, културни и естествени забележителности “, споделя Терзиева.
Дегустациите на „ Слоу Турс “ са проведени непосредствено във фермите или измежду локалните общности. И до момента в който хората описват за района си, храната също приказва.
„ Храната демонстрира икономическото положение на района и вида занаят на хората. Ако в Родопите храната изобилства от масло, месо, кисело мляко, сирене, това не може да се каже за Северозападна България, където е било много безпаричен край. Хората са употребявали най-вече ястия от зеленчуков генезис, чушки, домати, яйца “, споделя Терзиева.
Бъдещето на туризма
Когато си приказваме за туризъм в България, постоянно става въпрос за морски или зимен подобен. Но има и различни типове, за които се приказва по-рядко – гастрономически, винен, еко-туризъм, конен туризъм. Сред тях попадат и туровете на Терзиева. Когато тя ги основава, те са единствени по рода си в България.
Казва, че и до ден сегашен не ѝ е известно да има други.
За различния туризъм никой не приказва и не вижда потенциалаЕкатерина Терзиева
„ За различния туризъм никой не приказва и не вижда капацитета ", споделя Терзиева. Затова хора като нея и нейни сътрудници се пробват да слагат на дневен ред тези въпроси. " Това за мен е въпрос на визионерство и тактика на държавно управление равнище, която да очертае посоките за развиване на туризма в България “, споделя тя.
И макар че няма подщрепа от страната, интерес към различния туризъм има.
„ Преди две седмици обявихме един винен тур в Мелнишкия край, долината на Струма, чак за март. Всички места се изчерпват доста бързо. Просто на хората им се пътува, само че тях им е забавно “, споделя тя при започване на януари.
По данни на " Глобъл дейта консюмър " през 2022 година пазарът на кулинарен туризъм се прави оценка на 1,116 трлн. $ и се чака да нарасне с близо 17% до 2027 година
Но неналичието на държавна политика не е единственият проблем пред гастрономическия туризъм в България. Терзиева споделя, че множеството хора, които носят познанието за обичайна местна кухня, са над 50-годишни, постоянно и по-възрастни, което слага под въпрос дали традицията ще бъде непокътната.
„ Много се надявам и други сътрудници да проявят интерес към този бранш, тъй като това знание би трябвало да се запази и да се резервира за тези, които ще дойдат след нас “, споделя тя.
В началото, когато питала каква е обичайна кухня в даден район, постоянно срещала безмълвие.
„ Тогава ги запитвам – какво е готвила майка ти, баба ти “, споделя екскурзоводката Екатерина Терзиева . Тогава историите стартират да излизат нескрито.
Така да вземем за пример бабата на Дешка Кротева от село Долно Драглище имала девет деца, а фамилията било оскъдно. Съседната къща обаче била чорбаджийска – там постоянно ядяли баница. Децата също желали такава.
„ Тя мислила и решила да им направи, тъй като те не знаят какво има вътре “, споделя Кротева. Така се родила яловата баница – с брашно, вода, квас и сол. И нищо повече.
„ Да, няма нищо, обаче е вкусна “, споделя Кротева, която през днешния ден има къща за посетители и предлага баницата на посетителите си. Разказва за районната храна с ненаситност, тъй като за нея тя е „ най-благата “. В началото на февруари среща с тайните ѝ и гостите на.
Това са гастрономически турове, които преди 5 години Екатерина Терзиева стартира да провежда, с цел да демонстрира България по чужд до тогава метод – посредством усетите ѝ.
„ Искаме да насочим вниманието на хората към изчезващите скъпи мостри на кулинарното завещание “, споделя Терзиева.
Да откриеш българската кухня
Ако някой ви попита за обичайната българска кухня, евентуално незабавно ще се сетите за баница, шопска салата, може би мусака. Но тя е и доста повече. Трудно е обаче да я откриеш, изключително в случай че си екскурзиант.
В Подгорието се вършат доста баници безусловно с треви от природата
„ Баниците в България са стотици типове. Например баницата с лозови листа, която се прави в Западните Родопи . А в Подгорието се вършат доста баници безусловно с треви от природата, защото там краят е бил доста безпаричен и поминъкът на хората е бил стеснен “, споделя Терзиева.
Дешка Кротева изрежда локалните ястия и от нейния район – чекане (цвекло), чеканеник (свинско месо с цвекло), чеснало (вид хляб), бурек (десерт с тиква), нафпавок (вид сушен колбас)... Но прибавя, че тези ястия постоянно няма къде да се опитат даже и в Разлог.
Каква е повода за това?
Според Екатерина Терзиева хората са обезверени и не са склонни да поемат опасности като да оферират локална кухня или приключен артикул. Освен това има и законодателни спънки.
Така да вземем за пример в България не е разрешено да се създава сирене от непастьоризирано мляко, каквито са италианските сирена рикота и качота. Заради това единственото зелено сирене на Балканите от с. Черни Вит е било напът да изчезне. Но даже и в този момент то не може да се продава.
Липсата на разпоредба за производството на обичайната храна в домашни условия и за реда, по който тя да се предлага на пазара, пречи на легализирането на този бизнес.
Има и друга причина – хората се срамят от локалната си селска кухня. „ Казват ти ги (ястията) някак си под сурдинка. Ама това, споделят, е елементарна храна, просто ястие “, споделя Терзиева и прибавя – „ срамят се “.
В доста страни обаче точно сходни ястия се трансформират в бранд – като рататуй във Франция или пица Маргарита в Италия.
Как се вършат кулинарни турове
Екатерина Терзиева споделя всичко това на хората, които вземат решение да се включат в нейните „ слоу турс “ (бавни турове). Преди да стартира кариерата си в туризма, тя дълго време се занимава с публицистика. През 2015 година взема решение да напусне работата си и прави личен уебсайт за земеделие и храни.
„ Смятах, че храната, произходът и пътят на храната от полето или фермата до трапезата е доста значим “, споделя тя. Покрай работата си в уеб страницата се среща с фермери, животновъди, земеделци, които възпламеняват в нея интереса, който по-късно води до основаването на кулинарните турове.
През 2020 година в навечерието на пандемията от COVID-19 тя основава туристическата организация за гастрономически и винен туризъм „ Слоутурс.БГ “ , която оперира посредством платформата за пътувания SlowTours.bg. Тогава провежда първия си тур в Родопите, на който идват единствено 6 души.
„ Те провидяха бъдещето на това, което върша, още преди аз самата да бъда сигурна в това бъдеще “, споделя тя.
Какво можеш да научиш от кухнята
Торлашка кухня, крокмач и зелено сирене от Черни вит – туровете на Екатерина Терзиева включват доста непознати думи, които се оказват типично български.
Тя показва лавандулата в Чирпан, кестените в планина Беласица и методите, по които те се употребяват в локалните кухни. Има турове, отдадени на Странджа и нейните морски усети, на мидените ѝ ферми, остров Света Анастасия и водните ѝ лилили.
Така да вземем за пример туровете демонстрират на хората производството на тахан в Югоизточна България по древен способ. Участващите могат да опитат и обичайни ястия със сусам – доситеевски карталаци и пелевунска масленица. Освен дегустация туровете включват и посещаване на локални забележителност като музея на бубарството в Ивайловград или Мандрица , единственото албанско село в България.
„ Всяко пътешестване е синтез сред дегустации на обичайни артикули и срещи с производителите им, подробни беседи за всеки един артикул, историята му и здравословните изгоди от него, визити на исторически, архитектурни, културни и естествени забележителности “, споделя Терзиева.
Дегустациите на „ Слоу Турс “ са проведени непосредствено във фермите или измежду локалните общности. И до момента в който хората описват за района си, храната също приказва.
„ Храната демонстрира икономическото положение на района и вида занаят на хората. Ако в Родопите храната изобилства от масло, месо, кисело мляко, сирене, това не може да се каже за Северозападна България, където е било много безпаричен край. Хората са употребявали най-вече ястия от зеленчуков генезис, чушки, домати, яйца “, споделя Терзиева.
Бъдещето на туризма
Когато си приказваме за туризъм в България, постоянно става въпрос за морски или зимен подобен. Но има и различни типове, за които се приказва по-рядко – гастрономически, винен, еко-туризъм, конен туризъм. Сред тях попадат и туровете на Терзиева. Когато тя ги основава, те са единствени по рода си в България.
Казва, че и до ден сегашен не ѝ е известно да има други.
За различния туризъм никой не приказва и не вижда потенциалаЕкатерина Терзиева
„ За различния туризъм никой не приказва и не вижда капацитета ", споделя Терзиева. Затова хора като нея и нейни сътрудници се пробват да слагат на дневен ред тези въпроси. " Това за мен е въпрос на визионерство и тактика на държавно управление равнище, която да очертае посоките за развиване на туризма в България “, споделя тя.
И макар че няма подщрепа от страната, интерес към различния туризъм има.
„ Преди две седмици обявихме един винен тур в Мелнишкия край, долината на Струма, чак за март. Всички места се изчерпват доста бързо. Просто на хората им се пътува, само че тях им е забавно “, споделя тя при започване на януари.
По данни на " Глобъл дейта консюмър " през 2022 година пазарът на кулинарен туризъм се прави оценка на 1,116 трлн. $ и се чака да нарасне с близо 17% до 2027 година
Но неналичието на държавна политика не е единственият проблем пред гастрономическия туризъм в България. Терзиева споделя, че множеството хора, които носят познанието за обичайна местна кухня, са над 50-годишни, постоянно и по-възрастни, което слага под въпрос дали традицията ще бъде непокътната.
„ Много се надявам и други сътрудници да проявят интерес към този бранш, тъй като това знание би трябвало да се запази и да се резервира за тези, които ще дойдат след нас “, споделя тя.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ