За какво съжаляват хората, след като навършат 40 години
Какъв по-добър метод да се научим на нещо от това да попитаме тези, които към този момент са го овладели, които са го постигнали и са били " там "?
Скорошно допитване на уеб страницата Reddit от Съединени американски щати си даде за цел да разбере кои са нещата от предишното, за които хората съжаляват откакто навършат 40 и повече години.
Миналото не може да се промени, постоянно би трябвало да гледаме най-вече към бъдещето, тъй като то е мястото, където ще прекараме останалата част от живота си. Но въпреки всичко, до момента в който сме към момента в сегашния миг и можем да променим нещо, може да се замислим за следното:
Според допитването, хората над 40-годишна възраст същаляват най-много че в 30-те си години и по рано...
... са имали задръжки. Човек стартира да усеща общественият напън най-силно в края на 20-те и началото на 30-те си години. Тревожим се дали не би трябвало да сме си вкъщи до момента в който сме на открито, дали не е редно да гледаме деца, да учим. Колкото и размирен да звучи, значимо е да не се вслушваме прекомерно в упованията на другите от нас даже и след 30 и да открием какво ни прави щастливи, какво желаеме. За да не поемем в нежелана, но социално приемлива посока. Защото поемането по този път би удовлетворило някой, само че не и нас самите, затова не бихме разгърнали вървейки по него целия си житейски капацитет и това би било доста тъпо. Разултатът от живота ни не би бил по този начин ослепителен, какъвто е допустимо да бъде.
" Не прекарвах време с родителите си до момента в който бяха по-силни и витални, позабравих ги... ". Един от най-често срещаните отговори в допитването е бил, че до момента в който са били на 30 и повече години хората не са прекарвали време с майките и бащите си, а тогава родителите са към момента здрави и относително по-млади, с цел да могат интензивно да вземат участие в най-различни действия - разходки, пътувания, диалози. Тези неща стават малко по-трудни откакто родителите остареят.
" Поставих работата преди всичко " . Наистина в 30-те си години човек се пробва най-активно да гради кариера, само че постоянно го вършим за сметка на това да прекарваме време с обичаните от нас хора - това са скъпи моменти, не трябва да ги изпускаме. Ще се изкатерим по корпоративната и професионална стълбица, няма ужасно.
