Никога вече домакиня!
“Какъв искаш да станеш, когато пораснеш? ” – това е въпрос за един милион, даже и да не си дете. Аз не знам каква ще стана, когато порасна или остарея, само че знам от какво ще тичам по-бързо и от олимпийски първенец. Няма да стана ДОМАКИНЯ!
Ноември и декември 2017 година бяха евентуално най-посветените на дома ми месеци. От това къщата ми не замязя на фон от списание, само че несъмнено помня, че пазарих, готвих, прахуляк и чистих петна, съвсем колкото майка “рекламикус ”, а това е напряко диагноза. Дори сънувах по какъв начин разстилам следващото пране, а на печката чушките загарят.
Домакинският маратон стартира без предизвестие – поради възобновяване на брачна половинка ми от интервенция поех напълно грижата за дома. Нека да уточня, че аз обичам да ми е чисто, шумът на пералнята ме успокоява, т.е. пера постоянно, а готвенето – е, готвенето го научих. Така че нямаше нищо застрашително в идното пренасочване на всички домашен отговорности. Кой ще ме уплаши? Та аз нося преносим компютър и кисело мляко в една чанта… и мога като Пипи да пренеса една заплата покупки у дома. Всяка българска стопанка носи с чест четири торби покупки и влачи дете със себе си.
Да, но не. Оказа се, че съм привикнала да имам поддръжка. Взех си мъж, който пазари, готви по-пипкавите ястия, глади чаршафи и се грижи на драго сърце за сина ни. А внезапно се оказах сама.
Първото нещо, което вгорчи живота ми, беше неналичието на ароматно кафе заран. По традиция брачният партньор ми става пръв и прави кафе. Изведнъж се оказа, че би трябвало да се събуждам с алармата на телефона, а не с кафе. Свикнах бързо. Въпросът: “Какво ще ядем на вечеря? ” – се трансформира в главоблъсканица с четири вероятни отговора:
а) кюфтета с домакински чипс
б) грах/боб/леща
в) мусака/баница
г) пица или баница
Резултатът – едно щастливо хлапе и по-пухкави възрастни, които попрекалиха с въглехидратите и с фибрите.
Всъщност на втората седмица ми се искаше да кажа: “Кой каквото откри в хладилника, аз си лягам! ”, само че такава опция нямаше. Кулинарната ми досада подтикна брачна половинка ми бързо да се върне във форма и да стартира да пече пържоли, да прави палачинки и да готви нещо друго от менюто в сходството на студентския стол.
С течение на времето, купчината за гладене застрашително задмина елхата по височина. Преборих я на 2 януари. Прозорците не светнаха чисти за Коледа, а пердетата още са със следи от дребни пръстчета с лютеница. Когато майка ми пристигна на посетители, несъмнено, видя и прахта по дограмата. Но аз не се впечатлих. Всъщност даже не си спомних по кое време мих прозорците. Исках само да напусна, даже и за час, тази къща, която ме погълна като ламя през последните месеци.
Все отново не мога да отрека позитивните страни на домакинската ми фикс идея – през декември не погледнах преносим компютър съвсем 10 дни, което е достижение за привързан към екрана и клавиатурата човек като мен. Научих се да възнамерявам по-добре пазаруванията и открих няколко положителни трика в семейството, които ще ползвам и отсега нататък. И последно, убедих се, че няма по какъв начин една къща да е чиста като от корица, в случай че в нея живеят дейни възрастни и 4-годишно хлапе, което играе с пластилин, кинетичен пясък и конструктори. Важното е да е жива, здрава и нахранена.
От няколко дни съм добре. Не съм стопанка. Сутрин се разсънвам от аромата на кафе, татко и наследник вършат сами пица, готвят и ми оказват помощ, даже и когато пречат. Една вечер в действителност споделих: “Яжте кой каквото откри в хладилника, аз си лягам! ” – и го направих. Никой не пострада, а аз станах още веднъж Човек, а не стопанка. Уважението към дамите домакини порасна, само че не, аз не съм от тях.
Ако някой ме попита: “Каква искаш да станеш, когато пораснеш? ” – ще отговоря – “Каквото си желая, само че не и стопанка! ”.
Автор: Мая Цанева, mamaninja.bg
