Как прилъгахме Васил Коларов да открие Панаира
Какъв е бил Пловдивският панаир през времето на соца? Как се е трансформирал от място, разбъркано из целия град, в централизирана институция, която е жизненоважна за развиването на страната? Това е тематиката на проучването на Мирена Митова.
Тя е докторант в института на исторически проучвания в Българска академия на науките. Работи в ПУ “Паисий Хилендарски ” като административен чиновник. Интересите обгръщат интервала от 1944 до края на Студената война. Институтът, който е застанал зад тематиката за доктората “Международен панаир Пловдив в външнотърговската политика на България ” счита, че това е доста значима страница от нашата история.
Малцина са наясно с какви премеждия се е сблъскала управата на Пловдив след войната, с цел да построи панаира като най-важното място за търговията на страната. За да се стигне досега, когато най-важното събитие в календара на Тодор Живков беше или откриването на мострения панаир, или следващият партиен конгрес.
“Не е имало подготвени покои и панаирът се е провеждал из хранилища и учебни заведения в целия град. Липсвали са хотели, които да посрещат стотиците хиляди посетители ”, обобщава Мирена Митова. Първото нещо, което управата желае от централната власт през 1947 година, са 50 милиона лв. за вложения и 50 000 метра хасе за чаршафи. От вложенията получаваме единствено 20 милиона, само че платът идва и е раздаден на пловдивчани. С него те шият чаршафи, които се употребяват за гостите на панаира.
Първите години са тежки - в хотели са настанявани единствено гостите от Западна Европа. Тези от “братските социалистически страни ” са разпръснати по частни квартири в града. Така са отсядали и българските посетители от вътрешността. И като всяко огромно начало е имало и огромни излагации пред чужденците. “Чела съм отчети, където те се оплакват, че в хотелите няма задоволително храна, постанова се да возят в допълнение от близките села. На западните посетители прави усещане, че покривките са лекьосани. Всичко това се изглажда с годините, тъй като националната власт схваща, че Пловдивският панаир е нейната витрина за света ”, споделя Мирена Митова.
След края на войната не е имало издигнати покои. Теренът от лявата част на река Марица е даден от общината на панаира още при започване на 40-те години. “Де факто стартират да облагородяват терена след 1944 година. Много е мъчно в този оздравителен интервал да се строи ”, напомня госпожа Митова.
Преди това панаирът е бил разпилян в целия град на най-различни места. Първият републикански панаир е през 1947 година. Дотогава експозициите са в здания на бул. “Васил Априлов ”, край Автогара юг, употребявани са Тютюневи хранилища и учебни заведения. Панаирът се прави преднамерено по Великден, с цел да може по време на ваканцията да употребяват учебните заведения. В тях настаняват и посетители. Трябвало е през целия ден човек да обикаля, с цел да го прегледа. За 15 дни са идвали по няколкостотин хиляди души.
Интересното е, че националната власт кани като можещи хора и специалисти пловдивските индустриалци. Обрейко Обрейков и Борис Чобанов влизат в управата на панаира. Чобанов е извънредно почитан човек, ръководител е на Българската търговско-промишлена палата. Онази власт оставя старите индустриалци, тъй като са способени. След 1948, когато се стяга режимът, стартира монополното ръководство на комунистите. Обрейков остава до 1951 година в управителния съвет, а Чобанов е заменен през 1948. Като шеф на панаира е назначен кметът Иван Перперлиев. Така кметът става най-важният човек за панаира.
През 1947 се подвигат 4 изложбени покои, а в 1949 има към този момент 10. Започва и градеж на жп линия от гара “Филипово ”. Традицията най-важният човек в страната да открива панаира е основана от Васил Коларов. Понеже не получава желаните 50 милиона за градеж на покои, кметът Перперлиев отива в София през 1947 година и кани Коларов да открие панаира. Оттам споделят, че това би трябвало да се реши от Министерски съвет. Неочаквано пловдивчанинът Антон Югов отсича: “Не може човек от подобен сан да открива панаир! Трябва да отиде министърът на търговията ”. Намесва се Трайчо Костов и развива тезата, че панаирът е място за значима политика. Така Коларов, който е ръководител на Народното събрание и има сан надали не на президент, е първият, който го прерязва лентата.
Западни писалки
По време на проучването си Митова стига до разказите на стотици пловдивчани за това какво им е дал панаирът през соца. “Много описват, че това е мястото, където играят първите електронни игри. Мнозина са били впечатлени от химикалките с пружинки, които са раздавали като рекламни продукти западните компании ”, напомня тя. Всички били впечатлени от гланцираните брошури и каталози, които по-късно се употребяват за играта на фунийки.
Архивът
Панаирът има доста добър обемен списък до 1989 година. “В него има 10 инвентарни разказа, само че по-дълбокото вглеждане демонстрира, че е той е много безреден и на моменти не може да се попълни и с документи от Държавния списък. В него няма задоволително данни за външнотърговските покупко-продажби през времето на соца ”, изяснява Мирена Митова.
Тато раздава стотачки
От времето на Коларов панаирът е мястото, където централната власт пробва да води икономическа политика. При Тодор Живков панаирът става институция. От края на 50-те години започваме да каним страни от Третия свят. В спомените си Христо Христов споделя по какъв начин преди следващото разкриване на панаира Тато споделил на съпровождащите го: “Навремето мама, като ме водеше на събор, ми даваше по някой лев. Кашев, дай им по 100 лв. от моята сметка ”. И генералът раздал на гостите на Първия по една пачка 20 банкноти от по чисто нови 5 лв..
Съединени американски щати и Англия също стартират да вземат участие доста интензивно на панаира. Това става и метод на агитация.
Тя е докторант в института на исторически проучвания в Българска академия на науките. Работи в ПУ “Паисий Хилендарски ” като административен чиновник. Интересите обгръщат интервала от 1944 до края на Студената война. Институтът, който е застанал зад тематиката за доктората “Международен панаир Пловдив в външнотърговската политика на България ” счита, че това е доста значима страница от нашата история.
Малцина са наясно с какви премеждия се е сблъскала управата на Пловдив след войната, с цел да построи панаира като най-важното място за търговията на страната. За да се стигне досега, когато най-важното събитие в календара на Тодор Живков беше или откриването на мострения панаир, или следващият партиен конгрес.
“Не е имало подготвени покои и панаирът се е провеждал из хранилища и учебни заведения в целия град. Липсвали са хотели, които да посрещат стотиците хиляди посетители ”, обобщава Мирена Митова. Първото нещо, което управата желае от централната власт през 1947 година, са 50 милиона лв. за вложения и 50 000 метра хасе за чаршафи. От вложенията получаваме единствено 20 милиона, само че платът идва и е раздаден на пловдивчани. С него те шият чаршафи, които се употребяват за гостите на панаира.
Първите години са тежки - в хотели са настанявани единствено гостите от Западна Европа. Тези от “братските социалистически страни ” са разпръснати по частни квартири в града. Така са отсядали и българските посетители от вътрешността. И като всяко огромно начало е имало и огромни излагации пред чужденците. “Чела съм отчети, където те се оплакват, че в хотелите няма задоволително храна, постанова се да возят в допълнение от близките села. На западните посетители прави усещане, че покривките са лекьосани. Всичко това се изглажда с годините, тъй като националната власт схваща, че Пловдивският панаир е нейната витрина за света ”, споделя Мирена Митова.
След края на войната не е имало издигнати покои. Теренът от лявата част на река Марица е даден от общината на панаира още при започване на 40-те години. “Де факто стартират да облагородяват терена след 1944 година. Много е мъчно в този оздравителен интервал да се строи ”, напомня госпожа Митова.
Преди това панаирът е бил разпилян в целия град на най-различни места. Първият републикански панаир е през 1947 година. Дотогава експозициите са в здания на бул. “Васил Априлов ”, край Автогара юг, употребявани са Тютюневи хранилища и учебни заведения. Панаирът се прави преднамерено по Великден, с цел да може по време на ваканцията да употребяват учебните заведения. В тях настаняват и посетители. Трябвало е през целия ден човек да обикаля, с цел да го прегледа. За 15 дни са идвали по няколкостотин хиляди души.
Интересното е, че националната власт кани като можещи хора и специалисти пловдивските индустриалци. Обрейко Обрейков и Борис Чобанов влизат в управата на панаира. Чобанов е извънредно почитан човек, ръководител е на Българската търговско-промишлена палата. Онази власт оставя старите индустриалци, тъй като са способени. След 1948, когато се стяга режимът, стартира монополното ръководство на комунистите. Обрейков остава до 1951 година в управителния съвет, а Чобанов е заменен през 1948. Като шеф на панаира е назначен кметът Иван Перперлиев. Така кметът става най-важният човек за панаира.
През 1947 се подвигат 4 изложбени покои, а в 1949 има към този момент 10. Започва и градеж на жп линия от гара “Филипово ”. Традицията най-важният човек в страната да открива панаира е основана от Васил Коларов. Понеже не получава желаните 50 милиона за градеж на покои, кметът Перперлиев отива в София през 1947 година и кани Коларов да открие панаира. Оттам споделят, че това би трябвало да се реши от Министерски съвет. Неочаквано пловдивчанинът Антон Югов отсича: “Не може човек от подобен сан да открива панаир! Трябва да отиде министърът на търговията ”. Намесва се Трайчо Костов и развива тезата, че панаирът е място за значима политика. Така Коларов, който е ръководител на Народното събрание и има сан надали не на президент, е първият, който го прерязва лентата.
Западни писалки
По време на проучването си Митова стига до разказите на стотици пловдивчани за това какво им е дал панаирът през соца. “Много описват, че това е мястото, където играят първите електронни игри. Мнозина са били впечатлени от химикалките с пружинки, които са раздавали като рекламни продукти западните компании ”, напомня тя. Всички били впечатлени от гланцираните брошури и каталози, които по-късно се употребяват за играта на фунийки.
Архивът
Панаирът има доста добър обемен списък до 1989 година. “В него има 10 инвентарни разказа, само че по-дълбокото вглеждане демонстрира, че е той е много безреден и на моменти не може да се попълни и с документи от Държавния списък. В него няма задоволително данни за външнотърговските покупко-продажби през времето на соца ”, изяснява Мирена Митова.
Тато раздава стотачки
От времето на Коларов панаирът е мястото, където централната власт пробва да води икономическа политика. При Тодор Живков панаирът става институция. От края на 50-те години започваме да каним страни от Третия свят. В спомените си Христо Христов споделя по какъв начин преди следващото разкриване на панаира Тато споделил на съпровождащите го: “Навремето мама, като ме водеше на събор, ми даваше по някой лев. Кашев, дай им по 100 лв. от моята сметка ”. И генералът раздал на гостите на Първия по една пачка 20 банкноти от по чисто нови 5 лв..
Съединени американски щати и Англия също стартират да вземат участие доста интензивно на панаира. Това става и метод на агитация.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ