Какъв ден е... За някого - денят на Преврата, за

" Какъв ден е... За някого - денят на Преврата, за другиго - денят на Демокрацията, за трети - Денят на Банана, за четвърти - денят на разрушението, за пети - краят на една заблуда и така нататък и т.н, " в обществената мрежа Facebook.
Споделял съм, че прословутият Пленум, без да знам, съм го претърпял в Берлин, където вътрешните войски на ЩАЗИ, проведоха колоните от немски жители, които прекосяваха от източен в западен Берлин...
И аз там, пресичах Чек Пойнт Чарли, с черно куфарче, в което имаше две тетрадки, четка и паста за зъби, няколко писалки и прословутите 30 марки, които ми се полагаха за командировка....
Слатински: Управляват ни хора, които ги нямаше на 10 ноември
" Управляват ни хора, които ги е нямало на 10 ноември 1989 година Нямало ги е не тъй като не са били родени. А тъй като не са били забележими, не са...
Но както и да е....
Минаха си ей по този начин 31 години, и горе долу по-равно съм живял и в едното и в другото време...Влюбих с в жена ми през това време, тогава се родиха децата ми, а внуците в този момент...
Помня Чернобил, помня Русенските майки, помня Кристал, помня бул. Сливница, помня Казанлък и сбирките на Подкрепа там...Помня и огромните манифестации, запаления Партиен дом, където през днешния ден набутаха националното заседание...., помня стачките, помня празните пътища през 97, демонстрациите 2012 и 2013, лятото на 2020 и митингите против корупцията облечена във власт....
Свидетел съм на опашките пред Терминалите и майчините сълзи на прощаване...
Свидетели сме и през днешния ден, когато напълно разнебитеното опазване на здравето се клатушка като ветроход измежду океански щорм, от един вирус...където лечебни заведения се трансформират в морги заради липса на медицински грижи, а лекари и сестри плачат от безсилие...
Румен Радев: Лозунгът „ Мутри, вън “ вещае края на узурпаторите на прехода
По мотив 10 ноември, датата, на която преди 31 години стартира преходът в България от тоталитаризъм към народна власт, президентът Румен Ра...
Явно не си научихме урока от Тодор Живковото време, че със снишаване не става и че единствено знаещи и можещи могат да решат проблемите и дилемите, които общество и живот слагат пред всички ни...
Над 100 хиляди приключиха положителни университети, само че не повече от 10% от тях се върнаха у нас...Останаха хъшове отишли нанякъде за парченце бел леб, както пее Влатко Стефановски...
Последните дни прочетох една чудесна книга...Чамкория на Милен Русков, един мавзолей на една ера от 1925 година, която намира своето отражение през днешния ден...И последствия....Не, още не съм дозрял да постна нещо за този разказ, и това ще стане.... Но очевидно и вторият ни ум не коства...За първият е ясно...
Днес не е време за празнуване...Пир по време на чума...
И така - на Чумата хвала́!
Преходът - колосът с глинени крайници
Нещо се носеше във въздуха тогава, на оня десети ноември, в края на 1989-та. Месеци преди огромната вест. Дъх на неопитомимо бунтарст...
Без ужас от гробната тъма,
без боязън от смъртно наказване,
ний пием вино и дами -
и розовото им дихание
е с Чума цялостно... може би! "