Как варненци са празнували Коледа преди 100 години? | Първата елха във Варна блесва през 1901 година
Как варненци са чествали Коледа преди 100 години демонстрира изложбата „ Традиционни радостни дни на зимата “, която откриха през днешния ден във фоайето на Регионална библиотека, съобщи кореспондент на Moreto.net.
Експозицията, която може да бъде прегледана до 7 януари, е взаимна с Етнографски музей.
Тя демонстрира празнични картички с благопожелание на повече от столетие, остарели коледни играчки от предишния век, аксесоари и тоалети на дамите, посещавали празничните балове по това време, класификация на празнична софра, играчки за децата на имотните фамилии. Освен това изложбата включва и богати информативни табла с извадки от печата, готови от Регионалната библиотека.
За Коледа и Нова година фамилиите се събирали, с цел да отпразнуват дружно. Използвали гостната, която служела главно за мотиви. Там се нареждала трапезата с най – красивите сервиз и принадлежности, описа основният организатор в Етнографски музей Татяна Щерева.
Украсявала се елха. Според разнообразни източници у нас тази традиция навлиза през 1877 година и е импортирана от съветски офицери. Във Варна обаче първата елха блесва на новогодишния бал във Военния клуб през 1901 година. Първият бал е бил две години преди този момент, когато се открива постройката на клуба.
В издание на списание „ Женски свят “ се натъкваме на рекомендации и насоки за дамите по време на събитие като бал.
Поканите се разпращат тъкмо осем дни преди бала, с цел да имат време госпожите да се подготвят. Ако балът продължи след среднощ към 1 или 2 часа се сервира вечеря във тип на студени ястия или сандвичи.
Почерпката е наложителна във тип на чай, ром или мляко, сладка и други. Госпожите танцуват с господата, които са им показани.
Дама не би трябвало да отхвърля на показания й джентълмен, тъй като другояче би трябвало да откаже и на останалите. Не може да танцува три следващи пъти с един джентълмен.
Съвети към дамите гласят: „ Ако сте тънка и висока, то влезте в салона след друга още по – тънка от вас. Ако сте дебела, то след по – дебела от вас. “
Подаръци стартират да се подаряват през 20 – те и 30 – те години на предишния век. Те са част от навлизането на европейската мода в града.
Играчки купуват единствено най – имотните . Те са вносни, костват скъпо и са били налични за избран кръг деца. А измежду върховете на обществото се появяват и куклите. Тези от края на предишния век са с дървени или порцеланови глави, с ръце и крайници напълнени със плява.
За огромна част от градските деца играчките били разкош. Книгите са най – желания подарък. Почти постоянно децата получават брошура за празника – красиво издание с твърди корици и ръчно украсено. По – късно на учениците за новогодишен подарък се основава традиция да се сервират тетрадки, моливи, блокчета. По – бедните родители изработвали сами играчките за децата си.
Едно писмо на дете от предишния век
„ Драги дядо Коледа! Аз съм Инко, бабиното внуче. Живея в крайнините на града в дребна бяла къщурка до учебното заведение. Миналата Коледа ти ме не помни и не ми донесе нищичко за празника. Сега ти пиша, с цел да те подсетя. Всичко си имам. Само топла горна дрешка си нямам. Ти знаеш какъв брой доста е студено, в случай че си няма човек шубичка. И на баба Тота донеси очила, тъй като недовижда към този момент. Вчера доста неприятно ми закърпи чорапките. С привет, Инко. “
Картичките с пожелания навлизат с европейската мода в града. Най – остарялата в сбирката на Етнографски музей е от 1901 година. Картичките са с разнообразни сюжети – религиозни и всемирски. Най – първите картички са били по – скоро визитки, на чиито тил са пишели пожеланията си Рождество и за Нова година, изясни Щерева.
Играчките за декорация са привнесени по – късно посредством европейската мода. Като начало в домовете са ги правили от хартия, бронзирали са орехи и шишарки и с кукичка са ги закачали за декорация на елхата.
Експозицията, която може да бъде прегледана до 7 януари, е взаимна с Етнографски музей.
Тя демонстрира празнични картички с благопожелание на повече от столетие, остарели коледни играчки от предишния век, аксесоари и тоалети на дамите, посещавали празничните балове по това време, класификация на празнична софра, играчки за децата на имотните фамилии. Освен това изложбата включва и богати информативни табла с извадки от печата, готови от Регионалната библиотека.
За Коледа и Нова година фамилиите се събирали, с цел да отпразнуват дружно. Използвали гостната, която служела главно за мотиви. Там се нареждала трапезата с най – красивите сервиз и принадлежности, описа основният организатор в Етнографски музей Татяна Щерева.
Украсявала се елха. Според разнообразни източници у нас тази традиция навлиза през 1877 година и е импортирана от съветски офицери. Във Варна обаче първата елха блесва на новогодишния бал във Военния клуб през 1901 година. Първият бал е бил две години преди този момент, когато се открива постройката на клуба.
В издание на списание „ Женски свят “ се натъкваме на рекомендации и насоки за дамите по време на събитие като бал.
Поканите се разпращат тъкмо осем дни преди бала, с цел да имат време госпожите да се подготвят. Ако балът продължи след среднощ към 1 или 2 часа се сервира вечеря във тип на студени ястия или сандвичи.
Почерпката е наложителна във тип на чай, ром или мляко, сладка и други. Госпожите танцуват с господата, които са им показани.
Дама не би трябвало да отхвърля на показания й джентълмен, тъй като другояче би трябвало да откаже и на останалите. Не може да танцува три следващи пъти с един джентълмен.
Съвети към дамите гласят: „ Ако сте тънка и висока, то влезте в салона след друга още по – тънка от вас. Ако сте дебела, то след по – дебела от вас. “
Подаръци стартират да се подаряват през 20 – те и 30 – те години на предишния век. Те са част от навлизането на европейската мода в града.
Играчки купуват единствено най – имотните . Те са вносни, костват скъпо и са били налични за избран кръг деца. А измежду върховете на обществото се появяват и куклите. Тези от края на предишния век са с дървени или порцеланови глави, с ръце и крайници напълнени със плява.
За огромна част от градските деца играчките били разкош. Книгите са най – желания подарък. Почти постоянно децата получават брошура за празника – красиво издание с твърди корици и ръчно украсено. По – късно на учениците за новогодишен подарък се основава традиция да се сервират тетрадки, моливи, блокчета. По – бедните родители изработвали сами играчките за децата си.
Едно писмо на дете от предишния век
„ Драги дядо Коледа! Аз съм Инко, бабиното внуче. Живея в крайнините на града в дребна бяла къщурка до учебното заведение. Миналата Коледа ти ме не помни и не ми донесе нищичко за празника. Сега ти пиша, с цел да те подсетя. Всичко си имам. Само топла горна дрешка си нямам. Ти знаеш какъв брой доста е студено, в случай че си няма човек шубичка. И на баба Тота донеси очила, тъй като недовижда към този момент. Вчера доста неприятно ми закърпи чорапките. С привет, Инко. “
Картичките с пожелания навлизат с европейската мода в града. Най – остарялата в сбирката на Етнографски музей е от 1901 година. Картичките са с разнообразни сюжети – религиозни и всемирски. Най – първите картички са били по – скоро визитки, на чиито тил са пишели пожеланията си Рождество и за Нова година, изясни Щерева.
Играчките за декорация са привнесени по – късно посредством европейската мода. Като начало в домовете са ги правили от хартия, бронзирали са орехи и шишарки и с кукичка са ги закачали за декорация на елхата.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ