Как в ромските квартали се спазват ограниченията в извънредното положение

...
Как в ромските квартали се спазват ограниченията в извънредното положение
Коментари Харесай

Българи и роми - всички може да се разболеем, или защо медиаторите не чакат държавата

Как в ромските квартали се съблюдават рестриктивните мерки в изключителното състояние поради ковид - този въпрос стана настоящ в последните дни, откакто първо обособени общини вкараха ограничавания и засилено полицейско наличие, а през днешния ден и страната разгласи, че ще се пробва да наложи спазването на режима в махалите.

Проблемите в ромските махали са свързани най-много със завръщането на огромни групи хора от европейските страни, където са работели, по домовете им, които постоянно са в по-малки обитаеми места, с по-слаб надзор. Не постоянно са точни адресните регистрации, а и хората не постоянно са склонни да съблюдават дисциплинираност и да лимитират контактите си. Все отново проблемите не са еднообразно изразени във всички общини и не на всички места се чакат управляващите, с цел да се намерят решения.

Докато кметът на пловдивския регион " Източен " през днешния ден разгласи, че рестриктивните мерки в ромския кв. " Столипиново " всеобщо не се съблюдават и е нужно засилено полицейско наличие, от Столичната община разясниха пред " Дневник ", че имат сигнали за ромските региони, само че те не са доста повече, в сравнение с в другите региони и скупчването на хора е проблем за всички квартали - да вземем за пример огромни групи от майки и деца в парковете или възрастни хора пред кооперациите.

Всъщност, до момента в който страната насочи вниманието си към ромските квартали, в множеството от тях здравни посредници са се организирали надалеч преди да се вкара изключителното състояние и от дълго време приказват с хората за ковид. В изключителната обстановка в ромските махали се разчита в огромна степен на работата на посредниците. В момента на терен в общо 130 общини работят над 260 здравни посредници, споделя пред " Дневник " Петър Цветанов, заместник-председател на Националната мрежа на здравните посредници (НМЗМ) и посредник в Монтана. Още 50 души са в развой на образование, само че като цяло работещите не са задоволително и това личи в изключителни обстановки като тази с ковид. Все отново от дълго време се работи.

В махалите се работи още преди изключителното състояние

Още при започване на март, когато се видя че обстановката в европейски страни като Италия стартира да излиза отвън надзор, посредниците почнали да се срещат с хората в ромските махали и да изясняват какъв брой е значимо да се съблюдава хигиена и да се лимитират контактите. По това време по-осезаемо се усетило и завръщане на роми от чужбина.

 Българи и роми - всички може да се разболеем, или за какво посредниците не чакат страната
© Национална мрежа на здравните посредници

" Още към 6 март в Монтана тръгнахме по махалите, с цел да можем да идентифицираме хора, които са се върнали от Италия. Тогава осъзнахме, че най-големият проблем за нас ще бъде, че работим с хора, които имат по-свободен балкански дух и главният проблем ще се окаже карантината. След това са хигиената и така нататък ", споделя Петър Цветанов. Още тогава посредниците са обезпечили дезинфектанти за нуждаещите се и са почнали да приказват с хората от двата ромски квартала за ограниченията, които би трябвало да се взимат. Сега, с всяка смяна на наредбите от страна на управляващите, посредниците коментират и какви правила би трябвало да се съблюдават.

" Ние, апропо, сме преодолявали гърмежи на болести по-рано, да вземем за пример епидемията от морбили през 2009 година ", споделя Цветанов, който работи като здравен посредник от 15 години. " До огромна степен това, което вършим сега, го вършим, тъй като знаем, че би трябвало да сме на терен, познаваме проблемите и не чакаме ", споделя той. Допълва, че към момента няма задание от здравните институции за работата на посредниците в изключителното състояние поради ковид и че не доближават маски и ръкавици, само че посредниците намират способи да си ги обезпечат - през пазаруване с персонални средства, доставки от общините по места, чакат се и дарения.

В столичния " Христо Ботев " е умерено

В ромския кв. " Христо Ботев " в София е относително умерено. Хората не се тълпят на огромни групи, а в последните дни роми анулират планувани празненства и събирания. Ресторантите са затворени, а в питателните магазини важи същата организация като на всички места другаде - влиза се по един. Хората обаче са много обезпокоени, споделя здравният посредник Мариана Иванова. От близо три години тя работи с общността, като среща хората от махалата с всевъзможни проблеми - от нуждата от ваксини, през специфични часове с децата в кварталното учебно заведение, до нуждата от предотвратяване в настоящето изключително състояние поради ковид. Разказва, че общината е почнала засилена стерилизация в региона, само че по-специални ограничения отвън това до през днешния ден не е имало.

" Само един човек, от всички, с които се срещам, сподели: " Няма такова нещо като ковид ". Всички други са признателни за информацията, имат потребност да знаят, осъзнават, че има проблем ", споделя здравният посредник Мариана Иванова. Тя обикаля квартала с наръч листовки със собственоръчно ушита защитна маска, тъй като за работещите на терен сега защитни средства съвсем липсват. Освен че приказва с хората, тя оставя в магазините и разлепя на забележими места листовки, основани от Българската асоциация по фамилно обмисляне НЗМЗ (вижте файла). В тях на наличен език се изяснява какъв брой са значими обществената изолираност, хигиената и спазването на карантината от завърналите се от чужбина. Листовките към този момент са преведена и на турски език.

Листовката за ковид
" Квартал " Христо Ботев " е един от кварталите с най-хубава вътрешна дисциплинираност, множеството хора са образовани, доста дребна част са по-бедни, тук има и добра инфраструктура, не е като места в страната където няма улици ", споделя Мариана Иванова. Това е и нейното пояснение, че в квартала като цяло има смяна на нормалните нрави и хората не се събират на толкоз огромни групи, както преди. Хората, които са се прибрали от чужбина в последните дни, са се изолирали в обособена стая в домовете си, споделя посредникът. Помага се и на възрастните в махалата, само че посредникът споделя, че почитта към възрастните обичайно е залегнала в културата на ромите и в тази ситуация няма потребност от някакви по-специални ограничения.

" И българи, и роми, всички сме едно, живеем в една страна, в случай че един се разболее в цигански квартал, въпрос на време е да се съобщи и на българските квартали и противоположното. Много се надявам всичко това да ни сплоти ", споделя Мариана Иванова

Не на всички места обаче смяната е лесна

И тя, и сътрудника ѝ от Монтана показват, че има общини, където проблемите в ромските квартали са по-тежки, главно поради фактори като по-ниско обучение и по-лоши битови условия. Такова е ситуацията в Югоизточна България - да вземем за пример в Стара Загора и Ямболско, споделя Цветанов. Той показва, че младежите по-трудно могат да бъдат лимитирани, доколкото не се усещат директно застрашени от ковид.

И в ромските махали в София, и в Монтана има сложени под домашна карантина хора, само че броят им не е прочут. Екипи на полицията и районната здравна ревизия вършат инспекции, описват двамата посредници. На въпроси на " Дневник " за броя на поставените под карантина в софийските ромски квартали и ограниченията, които се подхващат там, от Столичната здравна ревизия препратиха към Националния действен щаб.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (731)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР