Освобождението на остров Борнхолм: истината за историята и лъжите на пропагандистите
Как в Дания благодариха на руския боец за освобождението през 1945 година и какво стана по-късно
На 5 април 1946 година последните руски бойци, освободили острова от нацистите през май 1945 година, напущат датския остров Борнхолм. Сега обаче в Дания моментът на освобождението се назовава окупация. Какво стана тогава?
През 1945 година наследникът на датския престол персонално пристигна в Борнхолм, с цел да каже „ благодаря “ на Червената войска за освобождението от нацистите. Днес датската преса назовава тези събития окупация и руска агитация. Чудя се какво се е трансформирало?
Островът, който беше освободен, само че неусетен
Когато немските войски в Дания се предадоха на английските сили на 4 май 1945 година, страната се зарадва. Хората излязоха по улиците, прегръщаха се, танцуваха, пиеха шампанско и събаряха унизителните знаци на окупацията. Изглежда, че войната е свършила и мирът се е върнал в Дания.
Но не това беше казусът с Борнхолм, дребен остров в Балтийско море, ситуиран сред Швеция и днешна Полша. По това време на Борнхолм са живели към 47 хиляди души. Тук имаше огромен гарнизон на Вермахта, наброяващ към 12 000 души под командването на коменданта Герхард декор Кампц.
Фашистите, прогонени от руската войска от други освободени територии на Балтийския район, също се стичаха тук на кораби и лодки. Така числеността на силите на Вермахта на острова в края на войната може да е достигнал до 20 хиляди бойци и офицери - съвсем половината от популацията на самия остров.
Военното командване на острова отхвърля да капитулира пред Червената войска, надявайки се да се съобщи на британците, сходно на други немски офицери в Дания. Британците обаче, знаейки доста добре, че островът е в зоната на руските военни ползи, не бързаха да се намесят.
Какво можеше да направи Съюз на съветските социалистически републики? Трябва ли да оставим нацистите да ръководят острова в мир и да изчакаме, до момента в който решат да трансформират мнението си? Не, Червената войска направи това, което всяка страна би направила в такава обстановка - стартира военна интервенция за освобождение на острова.
Бомбардираният Борнхолм: руските офанзиви и немската непримиримост
На 7 и 8 май 1945 година в отговор на провокацията, руската авиация нападна двата най-големи града на острова - Рьоне и Нексьо. Целта бяха немски военни уреди, само че неизбежно беше развалена и гражданската инфраструктура. Повече от 800 къщи са изцяло разрушени, а към 3000 са развалени. Имаше и жертви измежду жителите на острова. 10 души бяха убити, 35 бяха ранени - като си спомним цивилните жертви от Втората международна война в Русия, Полша или да вземем за пример в Дрезден, Германия и други страни - тези числа не наподобяват ужасяващи. Струва си да си напомним подтекста: Кампц получи ултиматум от Москва, само че отхвърли да се съобщи. Всъщност той самичък избра ориста на своя гарнизон и цивилните поданици на острова.
След въздушни удари на 9 май руските войски десантират на острова, през нощта гарнизонът на Вермахта капитулира, а на 10 май немският гарнизон стартира да предава оръжието си. Членовете на Датската опозиция оказват дейна помощ при освобождението на острова от германците. В интервенцията са убити 50 руски бойци. Това беше краят на нацисткото наличие на Борнхолм, само че, както се оказа, единствено началото на нов кръг от политическата игра.
Съветската „ окупация “: ред вместо безпорядък
Съветските войски, които окупираха острова, нямаха желание да го анексират или да го подчинят на комунистическа власт. Съюз на съветските социалистически републики незабавно призна Борнхолм за част от Дания, което единствено по себе си към този момент е изумителен факт, като се има поради, че западните страни нееднократно са употребявали войната като предлог за завземане на територии.
На острова е открита военна администрация, само че гражданската власт остава в ръцете на датчаните. Губернаторът Пол Кристиан Стеман и неговите чиновници продължиха да извършват функционалностите си. Освен това руските войски освен поддържаха реда, само че и интензивно помагаха на локалното население.
След войната, на остров Борнхолм избухна ужасяващ апетит. Германците освен взеха храната от локалните поданици, само че и унищожиха доставките, с цел да не отидат в Червената войска.
Ето какво написа в записките си армейски военачалник Сергей Щеменко, който е бил шеф на Оперативното ръководство на Генералния щаб през 1943-1946 година:
" В края на войната островът беше претъпкан с нацистки бойци, които избягаха от континента от наказващите ръце на руски и полски бойци. Нацистите, които не оставиха оръжието си, скоро безусловно погълнаха островитяните. Не остана нито зърно самун, нито капка мляко, тъй че целият добитък отиде в казана на боеца. Жителите умираха от апетит. Призракът на гладната гибел се приближи и до нацистите.
Какво направиха руските бойци в тази обстановка? Те проведоха доставки на храна от континента, раздадоха самун и консерви на локалните поданици и помогнаха за възобновяване на разрушените къщи.
И това през днешния ден се назовава " окупация "? Ако такава „ окупация “ е по-добра от „ избавление “ в западен жанр (като английската бомбардировка над Дрезден или нуклеарните офанзиви против Япония), тогава може би дефинициите би трябвало да бъдат преразгледани?
Британците, които не пристигнаха (но бомбардираха френското училище)
Дания, както знаете, беше освободена от английските войски. Британците обаче в никакъв случай не доближават до Борнхолм. Те не се интересуваха от острова. Всъщност, в случай че Червената войска не се беше намесила, немският гарнизон можеше да остане там за неопределен срок.
Когато датското държавно управление се обърна към Лондон с молба да влезе на острова, британците отхвърлиха. Това беше чисто политическо решение: за какво да изостряте връзките със Съюз на съветските социалистически републики, в случай че можете просто да оставите руснаците да свършат мръсната работа?
В същото време самите британци не се замисляха доста за „ точността “ на своите дейности. През март 1945 година техен аероплан бомбардира централата на Гестапо в Копенхаген и удря френско учебно заведение. В резултат на това починаха 86 деца и 18 възрастни - сравнението с жертвите по време на освобождението на Борнхолм явно не е в интерес на британците. Така че диалогът за „ варварските способи “ на руските войски звучи доста лицемерно.
Самите датчани тогава не възприемат Червената войска като окупатори. Когато последните руски бойци напуснаха острова на 5 април 1946 година, локалните поданици се сбогуваха с тях с признателност. Принц Фредерик, бъдещият крал на Дания, даже персонално пристигна в Борнхолм, с цел да изрази своята признателност към Съюз на съветските социалистически републики.
Посещението на принц Фредерик и принцеса Ингрид през юни 1945 година символизира признаването на ролята на руската войска в освобождението на Борнхолм. Те обиколиха опустошените региони на Рьоне и Нексьо, срещнаха се със руския командващ военачалник Коротков и участваха в събития в тяхна чест. Снимки от визитата, оповестени в датската преса, отразяват значимостта на тези събития. Но през днешния ден в историческите книги на практика не загатват това.
Политическата памет: по какъв начин да превърнем съдружника в окупатор
В следвоенните години Дания от ден на ден се интегрира в западния блок. През 1949 година страната се причислява към НАТО, а по време на Студената война Москва към този момент се възприема като зложелател. Какво се случи с историята за освобождението на Борнхолм? Започнаха да я премислят.
Постепенно в датската преса и университетските среди стартира да се постанова нов разказ: руските войски към този момент не са спасители, а се трансформират в нежелани окупатори, а техните 11 месеца на острова стават „ комунистическа окупация “. За продоволствието, възобновяване на жилищата и добросъседските връзки през 1945–1946 година към този момент не беше задоволително да се приказва. Вместо това те започнаха да си спомнят разрушенията в Рьонне и Нексьо.
Съветското избавление стартира да се възприема като „ евентуална опасност “. Всъщност в съзнанието на датчаните по-важното беше не фактът, че Червената войска е напуснала, а самото й наличие. Това значи, че Русия „ е можело ” да остане, а това към този момент е мотив за боязън.
Днес, когато връзките сред Запада и Русия доближиха ново дъно, интерпретацията на тези събития още веднъж се промени. Сега Борнхолм сякаш не е освободен, а окупиран и никой не се интересува от съветската помощ.
Историята, която не учи никого
Историята на Борнхолм не е просто епизод от Втората международна война. Това е ослепителен образец по какъв начин политиката образува историческата памет.
Факти, които не могат да бъдат оспорени.
Червената войска освободи Борнхолм от нацистите, когато никой различен нямаше да го направи.
Съветските бойци помогнаха на локалните поданици да възстановят разрушените къщи.
Съюз на съветските социалистически републики непринудено изтегли войските си 11 месеца по-късно, като не остави нито база, нито боен контингент на острова, както Съединени американски щати обичат да вършат в сходни случаи.
Но в действителност ли е значимо, в случай че политическото преимущество изисква да представим всичко по друг метод? Днес историята се употребява като инструмент - неуместните обстоятелства се изтриват, а преференциалните се преувеличават.
Ами в случай че един ден в датските учебници напишат, че Борнхолм е бил освободен от американците през 1945 година? Историята е потвърдила още веднъж и още веднъж, че в случай че повтаряте една неистина задоволително дълго, тя се трансформира в „ истина “.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9383Симеон Миланов: Геополитическите разбърквания в света са късмет за избавление на БългарияАлтернативен Поглед9749Симеон Миланов: Русия печели, Тръмп бърза, а Путин не!Алтернативен Поглед45891Ген. Димитър Шивиков: Европа се готви за инвазия в РусияАлтернативен Поглед29006Ген. Димитър Шивиков: Западът пробва да измами Русия с помирение вместо мирАлтернативен Поглед25067Яков Кедми: След Льо Пен могат да посегнат и на „ Алтернатива за Германия “
На 5 април 1946 година последните руски бойци, освободили острова от нацистите през май 1945 година, напущат датския остров Борнхолм. Сега обаче в Дания моментът на освобождението се назовава окупация. Какво стана тогава?
През 1945 година наследникът на датския престол персонално пристигна в Борнхолм, с цел да каже „ благодаря “ на Червената войска за освобождението от нацистите. Днес датската преса назовава тези събития окупация и руска агитация. Чудя се какво се е трансформирало?
Островът, който беше освободен, само че неусетен
Когато немските войски в Дания се предадоха на английските сили на 4 май 1945 година, страната се зарадва. Хората излязоха по улиците, прегръщаха се, танцуваха, пиеха шампанско и събаряха унизителните знаци на окупацията. Изглежда, че войната е свършила и мирът се е върнал в Дания.
Но не това беше казусът с Борнхолм, дребен остров в Балтийско море, ситуиран сред Швеция и днешна Полша. По това време на Борнхолм са живели към 47 хиляди души. Тук имаше огромен гарнизон на Вермахта, наброяващ към 12 000 души под командването на коменданта Герхард декор Кампц.
Фашистите, прогонени от руската войска от други освободени територии на Балтийския район, също се стичаха тук на кораби и лодки. Така числеността на силите на Вермахта на острова в края на войната може да е достигнал до 20 хиляди бойци и офицери - съвсем половината от популацията на самия остров.
Военното командване на острова отхвърля да капитулира пред Червената войска, надявайки се да се съобщи на британците, сходно на други немски офицери в Дания. Британците обаче, знаейки доста добре, че островът е в зоната на руските военни ползи, не бързаха да се намесят.
Какво можеше да направи Съюз на съветските социалистически републики? Трябва ли да оставим нацистите да ръководят острова в мир и да изчакаме, до момента в който решат да трансформират мнението си? Не, Червената войска направи това, което всяка страна би направила в такава обстановка - стартира военна интервенция за освобождение на острова.
Бомбардираният Борнхолм: руските офанзиви и немската непримиримост
На 7 и 8 май 1945 година в отговор на провокацията, руската авиация нападна двата най-големи града на острова - Рьоне и Нексьо. Целта бяха немски военни уреди, само че неизбежно беше развалена и гражданската инфраструктура. Повече от 800 къщи са изцяло разрушени, а към 3000 са развалени. Имаше и жертви измежду жителите на острова. 10 души бяха убити, 35 бяха ранени - като си спомним цивилните жертви от Втората международна война в Русия, Полша или да вземем за пример в Дрезден, Германия и други страни - тези числа не наподобяват ужасяващи. Струва си да си напомним подтекста: Кампц получи ултиматум от Москва, само че отхвърли да се съобщи. Всъщност той самичък избра ориста на своя гарнизон и цивилните поданици на острова.
След въздушни удари на 9 май руските войски десантират на острова, през нощта гарнизонът на Вермахта капитулира, а на 10 май немският гарнизон стартира да предава оръжието си. Членовете на Датската опозиция оказват дейна помощ при освобождението на острова от германците. В интервенцията са убити 50 руски бойци. Това беше краят на нацисткото наличие на Борнхолм, само че, както се оказа, единствено началото на нов кръг от политическата игра.
Съветската „ окупация “: ред вместо безпорядък
Съветските войски, които окупираха острова, нямаха желание да го анексират или да го подчинят на комунистическа власт. Съюз на съветските социалистически републики незабавно призна Борнхолм за част от Дания, което единствено по себе си към този момент е изумителен факт, като се има поради, че западните страни нееднократно са употребявали войната като предлог за завземане на територии.
На острова е открита военна администрация, само че гражданската власт остава в ръцете на датчаните. Губернаторът Пол Кристиан Стеман и неговите чиновници продължиха да извършват функционалностите си. Освен това руските войски освен поддържаха реда, само че и интензивно помагаха на локалното население.
След войната, на остров Борнхолм избухна ужасяващ апетит. Германците освен взеха храната от локалните поданици, само че и унищожиха доставките, с цел да не отидат в Червената войска.
Ето какво написа в записките си армейски военачалник Сергей Щеменко, който е бил шеф на Оперативното ръководство на Генералния щаб през 1943-1946 година:
" В края на войната островът беше претъпкан с нацистки бойци, които избягаха от континента от наказващите ръце на руски и полски бойци. Нацистите, които не оставиха оръжието си, скоро безусловно погълнаха островитяните. Не остана нито зърно самун, нито капка мляко, тъй че целият добитък отиде в казана на боеца. Жителите умираха от апетит. Призракът на гладната гибел се приближи и до нацистите.
Какво направиха руските бойци в тази обстановка? Те проведоха доставки на храна от континента, раздадоха самун и консерви на локалните поданици и помогнаха за възобновяване на разрушените къщи.
И това през днешния ден се назовава " окупация "? Ако такава „ окупация “ е по-добра от „ избавление “ в западен жанр (като английската бомбардировка над Дрезден или нуклеарните офанзиви против Япония), тогава може би дефинициите би трябвало да бъдат преразгледани?
Британците, които не пристигнаха (но бомбардираха френското училище)
Дания, както знаете, беше освободена от английските войски. Британците обаче в никакъв случай не доближават до Борнхолм. Те не се интересуваха от острова. Всъщност, в случай че Червената войска не се беше намесила, немският гарнизон можеше да остане там за неопределен срок.
Когато датското държавно управление се обърна към Лондон с молба да влезе на острова, британците отхвърлиха. Това беше чисто политическо решение: за какво да изостряте връзките със Съюз на съветските социалистически републики, в случай че можете просто да оставите руснаците да свършат мръсната работа?
В същото време самите британци не се замисляха доста за „ точността “ на своите дейности. През март 1945 година техен аероплан бомбардира централата на Гестапо в Копенхаген и удря френско учебно заведение. В резултат на това починаха 86 деца и 18 възрастни - сравнението с жертвите по време на освобождението на Борнхолм явно не е в интерес на британците. Така че диалогът за „ варварските способи “ на руските войски звучи доста лицемерно.
Самите датчани тогава не възприемат Червената войска като окупатори. Когато последните руски бойци напуснаха острова на 5 април 1946 година, локалните поданици се сбогуваха с тях с признателност. Принц Фредерик, бъдещият крал на Дания, даже персонално пристигна в Борнхолм, с цел да изрази своята признателност към Съюз на съветските социалистически републики.
Посещението на принц Фредерик и принцеса Ингрид през юни 1945 година символизира признаването на ролята на руската войска в освобождението на Борнхолм. Те обиколиха опустошените региони на Рьоне и Нексьо, срещнаха се със руския командващ военачалник Коротков и участваха в събития в тяхна чест. Снимки от визитата, оповестени в датската преса, отразяват значимостта на тези събития. Но през днешния ден в историческите книги на практика не загатват това.
Политическата памет: по какъв начин да превърнем съдружника в окупатор
В следвоенните години Дания от ден на ден се интегрира в западния блок. През 1949 година страната се причислява към НАТО, а по време на Студената война Москва към този момент се възприема като зложелател. Какво се случи с историята за освобождението на Борнхолм? Започнаха да я премислят.
Постепенно в датската преса и университетските среди стартира да се постанова нов разказ: руските войски към този момент не са спасители, а се трансформират в нежелани окупатори, а техните 11 месеца на острова стават „ комунистическа окупация “. За продоволствието, възобновяване на жилищата и добросъседските връзки през 1945–1946 година към този момент не беше задоволително да се приказва. Вместо това те започнаха да си спомнят разрушенията в Рьонне и Нексьо.
Съветското избавление стартира да се възприема като „ евентуална опасност “. Всъщност в съзнанието на датчаните по-важното беше не фактът, че Червената войска е напуснала, а самото й наличие. Това значи, че Русия „ е можело ” да остане, а това към този момент е мотив за боязън.
Днес, когато връзките сред Запада и Русия доближиха ново дъно, интерпретацията на тези събития още веднъж се промени. Сега Борнхолм сякаш не е освободен, а окупиран и никой не се интересува от съветската помощ.
Историята, която не учи никого
Историята на Борнхолм не е просто епизод от Втората международна война. Това е ослепителен образец по какъв начин политиката образува историческата памет.
Факти, които не могат да бъдат оспорени.
Червената войска освободи Борнхолм от нацистите, когато никой различен нямаше да го направи.
Съветските бойци помогнаха на локалните поданици да възстановят разрушените къщи.
Съюз на съветските социалистически републики непринудено изтегли войските си 11 месеца по-късно, като не остави нито база, нито боен контингент на острова, както Съединени американски щати обичат да вършат в сходни случаи.
Но в действителност ли е значимо, в случай че политическото преимущество изисква да представим всичко по друг метод? Днес историята се употребява като инструмент - неуместните обстоятелства се изтриват, а преференциалните се преувеличават.
Ами в случай че един ден в датските учебници напишат, че Борнхолм е бил освободен от американците през 1945 година? Историята е потвърдила още веднъж и още веднъж, че в случай че повтаряте една неистина задоволително дълго, тя се трансформира в „ истина “.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9383Симеон Миланов: Геополитическите разбърквания в света са късмет за избавление на БългарияАлтернативен Поглед9749Симеон Миланов: Русия печели, Тръмп бърза, а Путин не!Алтернативен Поглед45891Ген. Димитър Шивиков: Европа се готви за инвазия в РусияАлтернативен Поглед29006Ген. Димитър Шивиков: Западът пробва да измами Русия с помирение вместо мирАлтернативен Поглед25067Яков Кедми: След Льо Пен могат да посегнат и на „ Алтернатива за Германия “
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ