Истинският край на закона на Мур и истинската цена на монопола
Как ценовата мощност на TSMC въздейства на промишлеността.
Ако TSMC вдигне цените толкоз високо, колкото се чува, че има намерение, тогава доста компании няма да имат различен избор, с изключение на да излязат от кривата на закона на Мур. Може би съществуването на опция като Intel не е чак толкоз неприятна концепция.
През миналите няколко седмици стана дума за някои от препоръчаните нараствания на цените на процеса N2 на TSMC, които ще стартират през идната година. Оттогава на процедура всички компании обмислят последствията от това, а в светлината на събитията в Intel се смята, че смисъла им става още по-актуално.
Казано по-просто, при липса на действителна конкуренция TSMC се трансформира от „ ефикасен “ водещ монополист в същински монополист. Това им разрешава да подвигат цените толкоз високо, колкото си изискат и доколкото въобще може. Анализирайки това, бързо излиза наяве, че доста компании, които през днешния ден проектират чипове на водещо равнище, ще би трябвало да излязат от кривата на закона на Мур, защото това към този момент не е стопански преференциално.
Разбира се, TSMC няма да вдигне цените до безконечност и да прекъсне цялото търсене, само че те ще дефинират такива цени, че да максимизират личното си добиване на изгоди и несъмнено, облаги. Това евентуално ще докара до доста по-малък кръг от клиенти, които могат да си разрешат да проектират върхови чипове.
А в този момент да предположим, че TSMC увеличи цените си на $40 000 за идващия софтуерен развой. Разчетите за подобренията на плътността за N2 към момента не са подготвени, само че дано приемем, че ще има 15% нарастване на броя на матриците на една пластина (375 KGD). Само че в този случай цената на един чип скача на $107. Ето това илюстрира същността на забавянето на закона на Мур – към сегашен ден нарастването на плътността доста изостава от нарастването на цената. Ако компанията, занимаваща се с планиране, не може да трансферира нарастването на разноските върху своите клиенти и остане на цена от $140, брутният марж пада до 22%, което е недопустимо.
Можем много да си поиграем с числата и да обсъждаме степента, до която дизайнерите на чипове могат да трансферират тези разноски на своите клиенти, само че заключението остава едно и също: защото TSMC покачва цените, производството на водещи чипове става все по-неизгодно за все по-голяма част от клиентите.
Примерът нагоре е много свободно насочен към Qualcomm, тъй че те биха попаднали в тази категория, само че същото важи и за AMD. Най-силно наранени ще бъдат клиентите с по-малки размери, от започващите предприятия до хиперскейлърите. За доста от тях законът на Мур се трансформира в извънредно предизвикателство. Разбира се, Nvidia и няколко други компании разполагат със доста по-голяма еластичност, с цел да поемат тези разноски, само че доста – в случай че не и множеството – компании не разполагат с такава.
Очакваме, че TSMC надали ще притисне клиентите си толкоз мощно, само че действителността е такава, че те биха могли да го създадат.
Някои биха могли да настояват, че TSMC на процедура към този момент от няколко години е монополист и от дълго време би могла да увеличи цените по този метод. Фактът, че не го е направила, допуска, че няма да го направи и в бъдеще. Условията обаче се трансформират.
Доскоро внимателната и параноична TSMC трябваше да се тормози, че Intel или Samsung още веднъж ще станат конкурентни. Сега това наподобява все по-малко евентуално. Ето за какво Intel Foundry е от голяма важност. Днес някои могат с съображение да настояват, че няма комерсиална нужда от Intel Foundry в промишлеността – че клиентите не се нуждаят от втори източник с изключение на TSMC.
Но да погледнем няколко години напред, към свят, в който TSMC може свободно да покачва цените. При този сюжет всички обезверено ще стартират да търсят опция.
