Всеки втори нов пенсионер е с инвалидна пенсия: ТЕЛК отключи социална бомба за 7,5 млрд. лева
Как ТЕЛК отключва 7.5 милиарда лв. обществени разноски Над 750 000 души с ТЕЛК получават помощи и над 500 000 души - инвалидни пенсии
Реформите в последните години форсираха ТЕЛК решенията и направиха произлизащата от тях поддръжка финансово по-адекватна и налична за повече хора
В резултат за три години разноските за инвалидни пенсии са скочили с над 40%, тези за месечни помощи за хората с увреждания със 73%, а за услугата персонален помощник – със 186%
Все още здравната диагноза отключва обществени права, без да се регистрира задоволително действителната трудоспособност
Над 750 000 души в България получават обществени помощи по линия на ТЕЛК, а над 500 000 – инвалидни пенсии, като и двата потока нарастват стабилно през последните години. Бюджетните разноски, свързани с ТЕЛК решенията, към този момент доближават близо 7.5 милиарда лв. (3.83 милиарда евро) и порастват с двуцифрени и трицифрени темпове по отношение на 2022 година Тази динамичност слага под въпрос дълготрайната резистентност на обществената система и изтласква на дневен ред дебата за успеваемостта на здравната експертиза като вход към необятен набор от обществени заплащания. " Горещият картоф " ТЕЛК се обрисува като съществено предизвикателство пред новата власт, която още преди да встъпи в служба направи поръчка за нов дълг за пенсии и обществени разноски.
Всеки втори нов пенсионер е с инвалидна пенсия
Данните на Национален осигурителен институт демонстрират трайна наклонност към растеж на инвалидните пенсии в България – както по брой получатели, по този начин и като дял от новоотпуснатите пенсии. През 2025 година пенсия за неработоспособност заради общо заболяване получават 484 250 души с над 50% понижена продуктивност. Още 56 248 получават обществена пенсия за неработоспособност, за която не се изисква трудов стаж и се отпуска на хора с над 71% трайно понижена продуктивност, които не получават различен тип пенсия. Така общият брой на хората с инвалидна пенсия надвишава 540 000 души.
През 2025 година са отпуснати 50 710 нови пенсии за застрахователен стаж и възраст, което е 51.8% от всички новоотпуснати персонални пенсии. В същото време 41 031 души са получили инвалидна пенсия заради общо заболяване, а още 4963 – обществена пенсия за неработоспособност. Това значи, че съвсем всеки втори нов пенсионер е с инвалидна пенсия. За съпоставяне през 2022 година новоотпуснатите инвалидни пенсии са били 24 149, или 29.7%.
Ръст бележат и разноските. През 2025 година средствата за инвалидни пенсии заради общо заболяване доближават 4.6 милиарда лв., а дружно със обществените пенсии за неработоспособност – близо 5 милиарда лв.. През 2022 година тези разноски са били към 3.5 милиарда лв., което означава увеличение с почти 1.5 милиарда лв. за три години, т.е. разноските са скочили с над 40%.
Нараства и междинният размер на изплащаните суми. Средната инвалидна пенсия заради общо заболяване се усилва от 593 лв. през 2022 година до 709.87 лв. през 2025 година, или с близо 120 лв.. Така междинната инвалидна пенсия към този момент доближава към 68.2% от междинната пенсия за застрахователен стаж и възраст, която през 2025 година е 1041 лв.. Социалната пенсия за неработоспособност също нараства – от 387 лв. през 2022 година до 567.37 лв. през 2025 година, като остава доста по-ниска от останалите типове пенсии.
Разходите за помощи на хора с ТЕЛК порастват 5 пъти по-бързо от получателите
Между 2022 и 2026 година линията на беднотия, употребена като базов параметър за пресмятане на месечните помощи за хора с увреждания, нараства с 85% – от 413 лева до 764 лева (390.63 евро.) През същия период броят на получателите на тези помощи се усилва с към 15.5% от 651 976 на 752 955, до момента в който годишните разноски за този тип подкрепяне се покачват със 73%, достигайки 858 млн. лева през 2025 година, сочат данните на Агенцията за обществено подкрепяне (АСП), предоставени на Mediapool.
Освен това хората с увреждания имат право и на целеви помощи за покупка на автомобил, пригаждане на жилище, балнеолечение и рехабилитационни услуги и наем на общинско жилище. Броят ползватели на този тип помощи обаче е невисок – към 8248 души и разноските за тях не съставляват значително задължение за бюджета- към 5.8 млн. лв. за 2025 година
Месечните и целевите помощи се отпускат въз основа на самостоятелна оценка на потребностите, която се прави по сегашен адрес на индивида с увреждане от профилиран отдел в дирекциите " Социално подкрепяне " към Агенцията за обществено подкрепяне.
Данните като цяло демонстрират, че главният мотор на растежа на разноските за помощи, свързани с ТЕЛК е, индексацията по отношение на линията на беднотия, а не толкоз скок в броя на правоимащите.
Обвързването на обществените помощи с линията на беднотия, нейното значително покачване в последните години и разширения обсег на правоимащите отразяват подхванатата през 2023 година промяна при обществените помощи. Тя е част от промените в Плана за възобновяване и резистентност и цели понижаване на бедността посредством увеличение размера на помощите и разшряване на достъпа до тях и в този смисъл възходящите разноските за тях са в огромна степен предстоящи.
Скок при персоналната помощ: 74% повече ползватели, 186% растеж на разноските
Освен на пенсии и помощи хората с най-тежки увреждания имат право на персонален помощник по Закона за персоналната помощ. На персоналните асистенти се заплаща съгласно положените часове грижи, като часовата ставка е обвързана с минималната работна заплата и по тази причина повишаването ѝ през последните години води до нарастване и на възнагражденията на персоналните асистенти. От 1 януари 2026 година минимална работна заплата в страната е в размер на 1 213 лева (620.20 eвро) и часовата ставка за положен труд по механизма за персонална помощ възлиза на 10.23 лева или 5.24 евро.
За интервала 2022–2025 година средномесечният брой ползватели на персонален помощник нараства с към 74.5% – от 43 534 до 75 970 души, като делът на децата е сред 15–17%. През 2026 година персонален помощник употребяват 82 878 души средномесечно, от които 12 893 са деца, сочат данните на АСП.
Същевременно обществените разноски за персонален помощник нарастват от 439.4 млн. лева през 2022 година до 1.26 милиарда лева през 2025 година, което съставлява нарастване от близо 186%. Както към този момент казахме, разноските за час труд на персоналния помощник са обвързани с минималната работна заплата, която в интервала 2022-2026 година се е нараснала със 71%. Същевременно има индикации и за съществуващи злоупотреби с този тип помощ, като бяха изнесени данни за случаи на персонални асистенти, които не живеят в един град с ползвателя на помощта, което изисква нараснал надзор.
Към разноските, свързани с ТЕЛК би трябвало да се прибавят още помощите за развъждане на дете с трайно увреждане, каквито към 2025 се изплащат за 28 146 деца и са на стойност близо 240 млн. лв.. Отделно перо в бюджета на НЗОК са помощните средства за хора с увреждания на стойност 55 млн. лв.. Тези разноски обаче са фокусирани към най-уязвимите с най-тежки увреждания и съставляват дребен дял от общия разход, генериран в резултат на ТЕЛК решенията.
Близо 250 000 употребяват безвъзмездна винетка
Хората с над 50% понижена продуктивност съгласно решение на ТЕЛК са освободени от възнаграждение на винетна такса за един лек автомобил. По данни на Агенцията за обществено подкрепяне броят на безплатните електронни винетки пораства устойчиво с към 11% за интервала 2022–2025 година
За 2025 година безплатните винетки са 246 хиляди или към 10% от продадените годишни винетки в страната, сочи разбор на Института за пазарна стопанска система. Ако разгледаме броя на безплатните винетки отвеян към популацията се вижда явен превес на помощта в Северна България и в западните погранични региони. Важно е да се означи, че безплатните винетки се дават на всички искащи с над 50% нетрудоспособност съгласно ТЕЛК без значение от вида на увреждането, т.е. дали е обвързвано с физически усложнения. Разпределението по диагнози демонстрира ясно доминиране на сърдечно-съдови болести и хронични метаболитни положения като диабет. Тези съвсем четвърт милион безвъзмездни винетки костват на бюджета над 12.2 млн. евро за година.
Така в последна сметка обвързваните с решения на ТЕЛК разноски за пенсии, помощи и услуги към този момент доближават 7.5 милиарда лв. (3.83 милиарда евро) и нарастват с бързи темпове в последните години..
Бум на ТЕЛК на фона на зараза от хронични болести
През 2025 година в България са издадени рекордните 270 982 ТЕЛК решения – най-високият брой за последните години. До наскоро годишно се издаваха под 200 000 решения, въпреки че сравнението с 2021 и 2022 година не е правилно поради автоматизираното удължение на периодите за преосвидетелстване по време на пандемията.
Ръстът на хората с ТЕЛК се дължи на композиция от административни, демографски и здравни фактори. След промяната в здравната експертиза процесът по освидетелстване беше доста интензивен – заявките към този момент се разпределят електронно и на инцидентен принцип, оценката се прави по документи, а броят на ТЕЛК комисиите беше подсилен. Това форсира процеса, понижи опциите за корупция, само че също по този начин докара и до голям брой неточности, което се удостоверява от огромния брой обжалвани и анулирани решения на ТЕЛК.
Паралелно с това застаряването на популацията и всеобщото разпространяване на хронични болести измежду хората над 55 години водят до нарастване на освидетелстваните.
Сред най-честите диагнози, за които се издават ТЕЛК решения, са:
- сърдечно-съдови болести,
- диабет,
- астма
- болести на опорно-двигателния уред.
Сегашният модел на здравна експертиза разрешава освидетелстване на база хронично заболяване, даже когато то не води директно до неспособност за работа или до действителна загуба на приход. Получаването на ТЕЛК решение обаче дава достъп до пенсии, обществени помощи и редица други облекчения, което в допълнение усилва интереса към системата.
Сред най-честите болести, довели до освидетелстване през 2025 година, са инсултите – 11 780 души са получили ТЕЛК след прекаран инсулт. Следват сърдечна непълнота (9307 души), диабет с неврологични затруднения (8450), параноидна шизофрения (6797), остарял инфаркт на миокарда (6727), хипертонично сърце (5737) и стенокардия (5690 случая). Хиляди решения са издадени и поради ортопедични импланти, рак на млечната жлеза и астма.
Данните от Националната здравно-информационна система обрисуват още по-тревожна картина за здравето на популацията. Към 2026 година над 1.13 млн. души в България са диагностицирани с исхемична болест на сърцето, а единствено през 2025 година новите случаи са 139 159. Най-засегнати остават хората сред 55 и 85 години.
Само през 2025 година са регистрирани 37 058 случая на инфаркт на миокарда, а от началото на 2026 година те към този момент надвишават 13 000. Близо 750 000 българи са диагностицирани с диабет вид 2, като през предходната година са регистрирани над 92 000 нови случая. Над 200 000 души страдат от астма, а новодиагностицираните през 2025 година са 27 465.
Чиновниците и ТЕЛК
ТЕЛК решенията постоянно служат и като отбрана против уволняване, изключително в държавната администрация. Няма публична статистика какъв дял от служителите са с ТЕЛК, само че в края на 2025 година някогашният вътрешен министър Веселин Вучков разкри данни за системата на Министерство на вътрешните работи. Към 8 май 2025 г. 4833 чиновници от общо към 50 000 души в Министерство на вътрешните работи са били с ТЕЛК решение – близо 10% от състава.
В изявление за " 24 часа " Вучков упорства за несъответственост сред ТЕЛК решение за неработоспособност и работата на служители на реда и пожарникари. По думите му специалности с ранно пенсиониране, по-високи заплати и спомагателни привилегии не могат да се извършват от чиновници с ограничавания за нощен труд или работа при нездравословни условия, каквито участват в част от ТЕЛК решенията.
Жалбите против решения на ТЕЛК са скочили с 40%
През 2025 година жалбите против решения на ТЕЛК нарастват с над 40% – до 26 629 при 15 062 година по-рано, сочат данните на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Данните демонстрират съществени проблеми с качеството на първичната експертиза и подсказват, че системата продължава да се възприема като извънредно несправедлива от огромна част от хората, преминаващи през нея.
Близо половината от обжалваните решения (48%) са анулирани и върнати за ново разглеждане, а в към 25% от случаите НЕЛК непосредствено издава ново решение. Само към 15% от решенията на ТЕЛК са доказани без смяна.
Расте и броят на случаите, при които НЕЛК дефинира по-висок % неработоспособност – над 4500 през 2025 година, което е нарастване с повече от 15% по отношение на миналата година. Това подсказва, че забележителна част от пациентите в началото са били оценени с по-ниска степен на увреждане.
Какви са опциите за по-справедлива оценка на трудоспособността
От години специалисти показват нуждата от смяна на модела на здравна експертиза и произлизащите от нея обществени придобивки. Сега системата разрешава инвалидни пенсии и помощи да получават работещи хора с ТЕЛК, за които е противоречиво до каква степен би трябвало да бъдат подпомагани, което в последна сметка ощетява същински нуждаещите се. Служебният обществен министър Хасан Адемов сподели неотдавна, че задно с министъра на опазването на здравето са работили по смяна на концепцията, по този начин че вместо да бъде оценена изгубената продуктивност на хората с увреждания по отношение на здравия човек да се преценят опциите за остатъчна продуктивност в съответния случай, като се употребява Международната подредба на действието, уврежданията и здравето на СЗО, позната като ICF, прилагана в доста страни.
Идеята не е нова и преди години към този момент беше изработен опит за такава промяна при ръководството на ГЕРБ сред 2016 и 2018 година, само че в последна сметка тя беше замразена поради надигналото се публично неодобрение.
Всъщност и хора с увреждания признават, че съществуващата система не е оптимална. Проф. Божидар Ивков разяснява неотдавна въпроса в изявление за Mediapool. Самият той е човек с неработоспособност и има решение от ТЕЛК за 99% понижена продуктивност, само че се дефинира като " 200% дееспособен " и изцяло кадърен за пазара на труда кадър.
Дали новите ръководещи от " Прогресивна България " ще се осмелят да прокарат непопулярни решения в региона на здравната експертиза следва да забележим. Осигуряването на средства за стремглаво възходящите обществени разноски обаче се обрисува като съществено предизвикателство.
Подкрепата да e по-фокусирана върху съответните потребности, а не съгласно % ТЕЛК
Коментар пред Mediapool на Зорница Славова, старши икономист в Института за пазарна стопанска система
" Основните проблеми и диспропорции в системата за обществени помощи и пенсии за хората с ТЕЛК произтичат от мощната взаимозависимост на необятен набор права от един административен % неработоспособност, който постоянно служи като повсеместен вход към голям брой заплащания, без задоволително прецизна връзка с действителните функционални ограничавания, социално-икономическото състояние и трудовия капацитет на индивида. Данните от последните години демонстрират високи обществени разноски, бърз растеж на инвалидните пенсии и персоналната помощ, обилни районни разлики и централизация на решения в избрани възрастови и стопански групи, което слага въпроси за неравномерно използване, тласъци за официално освидетелстване и непълен надзор.
Социалната поддръжка следва да бъде доста по-фокусирана по отношение на съответните потребности на обособения човек, защото актуалният модел слага несъразмерен акцент върху праговете на % понижена продуктивност, вместо върху самостоятелната обстановка – здравословно положение, функционални ограничавания, обучение, приход, фамилна среда и благоприятни условия за трудова реализация. Една по-интегрирана оценка на потребностите би разрешила по-добро таргетиране на ресурсите, тъй че тежко засегнатите хора да получават по-адекватна поддръжка, а при хора с отчасти непокътната продуктивност да се предизвикват претовареност, преквалификация и обществено включване. Това би лимитирало механичното разпределение на помощи, би подобрило успеваемостта на обществените разноски и би понижило риска системата да възпроизвежда бездейност вместо интеграция.
Оптимизация на инвалидните пенсии и обществените помощи за работещите хора с ТЕЛК е допустима посредством по-добро обвързване на поддръжката с прихода, действителната степен на ограничаване и присъединяване на пазара на труда, без да се лишава отбрана от хората с действителни потребности. За работещи лица с по-високи приходи може да се обмисли по-ясно разграничаване сред отплата за увреждане и обществено подкрепяне, в това число по-целенасочено ограничение на част от универсалните обществени заплащания или въвеждане на доходни критерии за избрани помощи, като в същото време се запазят права, свързани с медицински и функционални потребности. Посоката не е към механично орязване, а към модел, който понижава тласъците за взаимозависимост от прехвърляния, поддържа дейната претовареност, подтиква работодателите и насочва повече запас към хората с тежки увреждания и ниска икономическа автономия. "
Д-р Симидчиев: Ако болестта не понижава трайно работоспособността, да няма потребност от ТЕЛК
Изкуствен разсъдък може да разпознава рискови ТЕЛК решения
Коментар пред Mediapool на доктор Александър Симидчиев, народен представител от " Демократична България "
В предишния парламент депутати от " Демократична България " предложиха механизъм, основан на изкуствен интелект, който да разпознава " рискови " ТЕЛК решения и те да подлежат на следваща по-задълбочена инспекция. Мярката не получи поддръжка тогава, само че в новото Народно заседание още веднъж ще бъде препоръчана за разискване. Депутатът доктор Александър Симидчиев (ДБ) изяснява пред Mediapool каква е концепцията: " Електронният указател на ТЕЛК съставлява база данни от вида на така наречен огромни данни - big data, в който има голям брой записи с доста променливи. Те са идеални за зареждане на предиктивен модел с изкуствен интелект, който да разпознава най- рисковите решения на ТЕЛК. Например 2% или 5% най рискови решения на база избрани знаци. Това ще разреши да не вършим поголовно безсмислени инспекции, а ресурсът да се насочи към най-рисковите решения ".
Трябва ли ни ТЕЛК, в случай че увреждането не пречи на работата?
По думите му едно от нещата, за което си заслужава да се намерения и разиска в бъдеще, е решенията на ТЕЛК да бъдат доста по-стриктно обвързани с произлизащите права и облекчения. " Когато човек получава ТЕЛК решение, то е тъй като той не може пълноценно да се труди и затова има ограничавания за пълноценна работа и приход, противопоказания за избрани типове труд, трудоустрояване, протекция при уволняване, ограничаване за нощен труд или тежка работа. Ако той може да работи пълноценно, то ТЕЛК решението става документ главно за приемане на обществени придобивки - пенсия, месечни добавки, целеви помощи и помощни средства, данъчни облекчения, винетни стикери, право на паркоместо и други Например този, който има ТЕЛК решение над 50% да е стеснен да заема управителни постове заради висок стрес и отговорност, да работи не повече от 4-6 часа дневно или да не може да работи нощна промяна, или да не може да работи в градския превоз - висока отговорност за доста животи и така нататък, тогава човек ще преценя дали положението му постанова да кандидатства за ТЕЛК или не. Защото сега ТЕЛК по-често носи финансови и обществени надбавки без в допълнение регламентиране в трудовата активност ", коментирай той.
Симидчиев добави, че лекарите могат да дават медицински мнения във връзка с медицинската/функционалната валидност на човек, а не във връзка с работоспособността. Социалните институции би трябвало да дадат мнение дали трудовата активност, заради медицински аргументи е лимитирана в някаква степен, което да има отношение към трудоспособността.
Диагноза сама по себе си не постоянно значи нетрудоспособност
" Ако аз примерно съм с ампутиран един крайник, това ми дава, да речем базисно 50% неработоспособност. Тези 50% неработоспособност могат да са 100% нетрудоспособност, в случай че аз съм играч по тичане или 0% неработоспособност, в случай че аз съм компютърен експерт работещ на бюро, тъй като в двата случая потребността от крайник за работната ми активност е друга. Т.е. от тази позиция би следвало трудово-експертната оценка да не се прави само въз основата на медицински критерии. Медицинските критерии са даденост, която се прави оценка от лекарите. Но трудовата оценка би трябвало да се прави от хора, които се занимават с трудова експертиза, а медиците всеобщо не сме обучавани в трудово експертна оценка. Ние даваме някакви проценти понижена продуктивност въз основата на нормативно признати таблици, само че те нямат отношение към действителната трудова активност, която прави съответен човек ", разяснява Симидчиев. Затова по думите му трудовата експертиза би трябвало да се прави от хора, които се занимават с трудово право и обществени действия, а не от медиците.
" Медиците могат да вършат здравната експертиза, която е в действителност основополагаща, само че въз основата на нея би трябвало да се реши до каква степен органът, който е повреден, има отношение към трудовата активност на индивида. Примерно, в случай че човек е с чернодробно увреждане, той не трябва да работи в среда, където се работи с бои и лакове, които могат да имат изпарения в допълнение увреждащи черния дроб. Но има малко отношение, в случай че човек да вземем за пример е стенограф в Народното събрание, просто тъй като черният дроб там няма съображение да мислим, че може да се повреди от активността. Сега лекарите правят оценка здравната увреда и дават % нетрудоспособност въз основата на здравната увреда, в огромна степен без значение дали тя има директно отношение към трудовата активност на човек или не. Това е нещо, което считам, че би трябвало да се усъвършенства ", разяснява Симидчиев. Той дава и различен образец: съществуването на неинсулинозависим захарен диабет без затруднения има малко отношение към трудоспособността. " Дори в случай че човек би трябвало да прави физически действия, това оказва помощ в посока надзор на кръвната захар, тъй че това е един доста огромен въпрос и аз бих предложил за полемика нашите законопроекти във връзка с ТЕЛК в такава посока ", показва доктор Симидчиев.
Източник:
Реформите в последните години форсираха ТЕЛК решенията и направиха произлизащата от тях поддръжка финансово по-адекватна и налична за повече хора
В резултат за три години разноските за инвалидни пенсии са скочили с над 40%, тези за месечни помощи за хората с увреждания със 73%, а за услугата персонален помощник – със 186%
Все още здравната диагноза отключва обществени права, без да се регистрира задоволително действителната трудоспособност
Над 750 000 души в България получават обществени помощи по линия на ТЕЛК, а над 500 000 – инвалидни пенсии, като и двата потока нарастват стабилно през последните години. Бюджетните разноски, свързани с ТЕЛК решенията, към този момент доближават близо 7.5 милиарда лв. (3.83 милиарда евро) и порастват с двуцифрени и трицифрени темпове по отношение на 2022 година Тази динамичност слага под въпрос дълготрайната резистентност на обществената система и изтласква на дневен ред дебата за успеваемостта на здравната експертиза като вход към необятен набор от обществени заплащания. " Горещият картоф " ТЕЛК се обрисува като съществено предизвикателство пред новата власт, която още преди да встъпи в служба направи поръчка за нов дълг за пенсии и обществени разноски.
Всеки втори нов пенсионер е с инвалидна пенсия
Данните на Национален осигурителен институт демонстрират трайна наклонност към растеж на инвалидните пенсии в България – както по брой получатели, по този начин и като дял от новоотпуснатите пенсии. През 2025 година пенсия за неработоспособност заради общо заболяване получават 484 250 души с над 50% понижена продуктивност. Още 56 248 получават обществена пенсия за неработоспособност, за която не се изисква трудов стаж и се отпуска на хора с над 71% трайно понижена продуктивност, които не получават различен тип пенсия. Така общият брой на хората с инвалидна пенсия надвишава 540 000 души.
През 2025 година са отпуснати 50 710 нови пенсии за застрахователен стаж и възраст, което е 51.8% от всички новоотпуснати персонални пенсии. В същото време 41 031 души са получили инвалидна пенсия заради общо заболяване, а още 4963 – обществена пенсия за неработоспособност. Това значи, че съвсем всеки втори нов пенсионер е с инвалидна пенсия. За съпоставяне през 2022 година новоотпуснатите инвалидни пенсии са били 24 149, или 29.7%.
Ръст бележат и разноските. През 2025 година средствата за инвалидни пенсии заради общо заболяване доближават 4.6 милиарда лв., а дружно със обществените пенсии за неработоспособност – близо 5 милиарда лв.. През 2022 година тези разноски са били към 3.5 милиарда лв., което означава увеличение с почти 1.5 милиарда лв. за три години, т.е. разноските са скочили с над 40%.
Нараства и междинният размер на изплащаните суми. Средната инвалидна пенсия заради общо заболяване се усилва от 593 лв. през 2022 година до 709.87 лв. през 2025 година, или с близо 120 лв.. Така междинната инвалидна пенсия към този момент доближава към 68.2% от междинната пенсия за застрахователен стаж и възраст, която през 2025 година е 1041 лв.. Социалната пенсия за неработоспособност също нараства – от 387 лв. през 2022 година до 567.37 лв. през 2025 година, като остава доста по-ниска от останалите типове пенсии.
Разходите за помощи на хора с ТЕЛК порастват 5 пъти по-бързо от получателите
Между 2022 и 2026 година линията на беднотия, употребена като базов параметър за пресмятане на месечните помощи за хора с увреждания, нараства с 85% – от 413 лева до 764 лева (390.63 евро.) През същия период броят на получателите на тези помощи се усилва с към 15.5% от 651 976 на 752 955, до момента в който годишните разноски за този тип подкрепяне се покачват със 73%, достигайки 858 млн. лева през 2025 година, сочат данните на Агенцията за обществено подкрепяне (АСП), предоставени на Mediapool.
Освен това хората с увреждания имат право и на целеви помощи за покупка на автомобил, пригаждане на жилище, балнеолечение и рехабилитационни услуги и наем на общинско жилище. Броят ползватели на този тип помощи обаче е невисок – към 8248 души и разноските за тях не съставляват значително задължение за бюджета- към 5.8 млн. лв. за 2025 година
Месечните и целевите помощи се отпускат въз основа на самостоятелна оценка на потребностите, която се прави по сегашен адрес на индивида с увреждане от профилиран отдел в дирекциите " Социално подкрепяне " към Агенцията за обществено подкрепяне.
Данните като цяло демонстрират, че главният мотор на растежа на разноските за помощи, свързани с ТЕЛК е, индексацията по отношение на линията на беднотия, а не толкоз скок в броя на правоимащите.
Обвързването на обществените помощи с линията на беднотия, нейното значително покачване в последните години и разширения обсег на правоимащите отразяват подхванатата през 2023 година промяна при обществените помощи. Тя е част от промените в Плана за възобновяване и резистентност и цели понижаване на бедността посредством увеличение размера на помощите и разшряване на достъпа до тях и в този смисъл възходящите разноските за тях са в огромна степен предстоящи.
Скок при персоналната помощ: 74% повече ползватели, 186% растеж на разноските
Освен на пенсии и помощи хората с най-тежки увреждания имат право на персонален помощник по Закона за персоналната помощ. На персоналните асистенти се заплаща съгласно положените часове грижи, като часовата ставка е обвързана с минималната работна заплата и по тази причина повишаването ѝ през последните години води до нарастване и на възнагражденията на персоналните асистенти. От 1 януари 2026 година минимална работна заплата в страната е в размер на 1 213 лева (620.20 eвро) и часовата ставка за положен труд по механизма за персонална помощ възлиза на 10.23 лева или 5.24 евро.
За интервала 2022–2025 година средномесечният брой ползватели на персонален помощник нараства с към 74.5% – от 43 534 до 75 970 души, като делът на децата е сред 15–17%. През 2026 година персонален помощник употребяват 82 878 души средномесечно, от които 12 893 са деца, сочат данните на АСП.
Същевременно обществените разноски за персонален помощник нарастват от 439.4 млн. лева през 2022 година до 1.26 милиарда лева през 2025 година, което съставлява нарастване от близо 186%. Както към този момент казахме, разноските за час труд на персоналния помощник са обвързани с минималната работна заплата, която в интервала 2022-2026 година се е нараснала със 71%. Същевременно има индикации и за съществуващи злоупотреби с този тип помощ, като бяха изнесени данни за случаи на персонални асистенти, които не живеят в един град с ползвателя на помощта, което изисква нараснал надзор.
Към разноските, свързани с ТЕЛК би трябвало да се прибавят още помощите за развъждане на дете с трайно увреждане, каквито към 2025 се изплащат за 28 146 деца и са на стойност близо 240 млн. лв.. Отделно перо в бюджета на НЗОК са помощните средства за хора с увреждания на стойност 55 млн. лв.. Тези разноски обаче са фокусирани към най-уязвимите с най-тежки увреждания и съставляват дребен дял от общия разход, генериран в резултат на ТЕЛК решенията.
Близо 250 000 употребяват безвъзмездна винетка
Хората с над 50% понижена продуктивност съгласно решение на ТЕЛК са освободени от възнаграждение на винетна такса за един лек автомобил. По данни на Агенцията за обществено подкрепяне броят на безплатните електронни винетки пораства устойчиво с към 11% за интервала 2022–2025 година
За 2025 година безплатните винетки са 246 хиляди или към 10% от продадените годишни винетки в страната, сочи разбор на Института за пазарна стопанска система. Ако разгледаме броя на безплатните винетки отвеян към популацията се вижда явен превес на помощта в Северна България и в западните погранични региони. Важно е да се означи, че безплатните винетки се дават на всички искащи с над 50% нетрудоспособност съгласно ТЕЛК без значение от вида на увреждането, т.е. дали е обвързвано с физически усложнения. Разпределението по диагнози демонстрира ясно доминиране на сърдечно-съдови болести и хронични метаболитни положения като диабет. Тези съвсем четвърт милион безвъзмездни винетки костват на бюджета над 12.2 млн. евро за година.
Така в последна сметка обвързваните с решения на ТЕЛК разноски за пенсии, помощи и услуги към този момент доближават 7.5 милиарда лв. (3.83 милиарда евро) и нарастват с бързи темпове в последните години..
Бум на ТЕЛК на фона на зараза от хронични болести
През 2025 година в България са издадени рекордните 270 982 ТЕЛК решения – най-високият брой за последните години. До наскоро годишно се издаваха под 200 000 решения, въпреки че сравнението с 2021 и 2022 година не е правилно поради автоматизираното удължение на периодите за преосвидетелстване по време на пандемията.
Ръстът на хората с ТЕЛК се дължи на композиция от административни, демографски и здравни фактори. След промяната в здравната експертиза процесът по освидетелстване беше доста интензивен – заявките към този момент се разпределят електронно и на инцидентен принцип, оценката се прави по документи, а броят на ТЕЛК комисиите беше подсилен. Това форсира процеса, понижи опциите за корупция, само че също по този начин докара и до голям брой неточности, което се удостоверява от огромния брой обжалвани и анулирани решения на ТЕЛК.
Паралелно с това застаряването на популацията и всеобщото разпространяване на хронични болести измежду хората над 55 години водят до нарастване на освидетелстваните.
Сред най-честите диагнози, за които се издават ТЕЛК решения, са:
- сърдечно-съдови болести,
- диабет,
- астма
- болести на опорно-двигателния уред.
Сегашният модел на здравна експертиза разрешава освидетелстване на база хронично заболяване, даже когато то не води директно до неспособност за работа или до действителна загуба на приход. Получаването на ТЕЛК решение обаче дава достъп до пенсии, обществени помощи и редица други облекчения, което в допълнение усилва интереса към системата.
Сред най-честите болести, довели до освидетелстване през 2025 година, са инсултите – 11 780 души са получили ТЕЛК след прекаран инсулт. Следват сърдечна непълнота (9307 души), диабет с неврологични затруднения (8450), параноидна шизофрения (6797), остарял инфаркт на миокарда (6727), хипертонично сърце (5737) и стенокардия (5690 случая). Хиляди решения са издадени и поради ортопедични импланти, рак на млечната жлеза и астма.
Данните от Националната здравно-информационна система обрисуват още по-тревожна картина за здравето на популацията. Към 2026 година над 1.13 млн. души в България са диагностицирани с исхемична болест на сърцето, а единствено през 2025 година новите случаи са 139 159. Най-засегнати остават хората сред 55 и 85 години.
Само през 2025 година са регистрирани 37 058 случая на инфаркт на миокарда, а от началото на 2026 година те към този момент надвишават 13 000. Близо 750 000 българи са диагностицирани с диабет вид 2, като през предходната година са регистрирани над 92 000 нови случая. Над 200 000 души страдат от астма, а новодиагностицираните през 2025 година са 27 465.
Чиновниците и ТЕЛК
ТЕЛК решенията постоянно служат и като отбрана против уволняване, изключително в държавната администрация. Няма публична статистика какъв дял от служителите са с ТЕЛК, само че в края на 2025 година някогашният вътрешен министър Веселин Вучков разкри данни за системата на Министерство на вътрешните работи. Към 8 май 2025 г. 4833 чиновници от общо към 50 000 души в Министерство на вътрешните работи са били с ТЕЛК решение – близо 10% от състава.
В изявление за " 24 часа " Вучков упорства за несъответственост сред ТЕЛК решение за неработоспособност и работата на служители на реда и пожарникари. По думите му специалности с ранно пенсиониране, по-високи заплати и спомагателни привилегии не могат да се извършват от чиновници с ограничавания за нощен труд или работа при нездравословни условия, каквито участват в част от ТЕЛК решенията.
Жалбите против решения на ТЕЛК са скочили с 40%
През 2025 година жалбите против решения на ТЕЛК нарастват с над 40% – до 26 629 при 15 062 година по-рано, сочат данните на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Данните демонстрират съществени проблеми с качеството на първичната експертиза и подсказват, че системата продължава да се възприема като извънредно несправедлива от огромна част от хората, преминаващи през нея.
Близо половината от обжалваните решения (48%) са анулирани и върнати за ново разглеждане, а в към 25% от случаите НЕЛК непосредствено издава ново решение. Само към 15% от решенията на ТЕЛК са доказани без смяна.
Расте и броят на случаите, при които НЕЛК дефинира по-висок % неработоспособност – над 4500 през 2025 година, което е нарастване с повече от 15% по отношение на миналата година. Това подсказва, че забележителна част от пациентите в началото са били оценени с по-ниска степен на увреждане.
Какви са опциите за по-справедлива оценка на трудоспособността
От години специалисти показват нуждата от смяна на модела на здравна експертиза и произлизащите от нея обществени придобивки. Сега системата разрешава инвалидни пенсии и помощи да получават работещи хора с ТЕЛК, за които е противоречиво до каква степен би трябвало да бъдат подпомагани, което в последна сметка ощетява същински нуждаещите се. Служебният обществен министър Хасан Адемов сподели неотдавна, че задно с министъра на опазването на здравето са работили по смяна на концепцията, по този начин че вместо да бъде оценена изгубената продуктивност на хората с увреждания по отношение на здравия човек да се преценят опциите за остатъчна продуктивност в съответния случай, като се употребява Международната подредба на действието, уврежданията и здравето на СЗО, позната като ICF, прилагана в доста страни.
Идеята не е нова и преди години към този момент беше изработен опит за такава промяна при ръководството на ГЕРБ сред 2016 и 2018 година, само че в последна сметка тя беше замразена поради надигналото се публично неодобрение.
Всъщност и хора с увреждания признават, че съществуващата система не е оптимална. Проф. Божидар Ивков разяснява неотдавна въпроса в изявление за Mediapool. Самият той е човек с неработоспособност и има решение от ТЕЛК за 99% понижена продуктивност, само че се дефинира като " 200% дееспособен " и изцяло кадърен за пазара на труда кадър.
Дали новите ръководещи от " Прогресивна България " ще се осмелят да прокарат непопулярни решения в региона на здравната експертиза следва да забележим. Осигуряването на средства за стремглаво възходящите обществени разноски обаче се обрисува като съществено предизвикателство.
Подкрепата да e по-фокусирана върху съответните потребности, а не съгласно % ТЕЛК
Коментар пред Mediapool на Зорница Славова, старши икономист в Института за пазарна стопанска система
" Основните проблеми и диспропорции в системата за обществени помощи и пенсии за хората с ТЕЛК произтичат от мощната взаимозависимост на необятен набор права от един административен % неработоспособност, който постоянно служи като повсеместен вход към голям брой заплащания, без задоволително прецизна връзка с действителните функционални ограничавания, социално-икономическото състояние и трудовия капацитет на индивида. Данните от последните години демонстрират високи обществени разноски, бърз растеж на инвалидните пенсии и персоналната помощ, обилни районни разлики и централизация на решения в избрани възрастови и стопански групи, което слага въпроси за неравномерно използване, тласъци за официално освидетелстване и непълен надзор.
Социалната поддръжка следва да бъде доста по-фокусирана по отношение на съответните потребности на обособения човек, защото актуалният модел слага несъразмерен акцент върху праговете на % понижена продуктивност, вместо върху самостоятелната обстановка – здравословно положение, функционални ограничавания, обучение, приход, фамилна среда и благоприятни условия за трудова реализация. Една по-интегрирана оценка на потребностите би разрешила по-добро таргетиране на ресурсите, тъй че тежко засегнатите хора да получават по-адекватна поддръжка, а при хора с отчасти непокътната продуктивност да се предизвикват претовареност, преквалификация и обществено включване. Това би лимитирало механичното разпределение на помощи, би подобрило успеваемостта на обществените разноски и би понижило риска системата да възпроизвежда бездейност вместо интеграция.
Оптимизация на инвалидните пенсии и обществените помощи за работещите хора с ТЕЛК е допустима посредством по-добро обвързване на поддръжката с прихода, действителната степен на ограничаване и присъединяване на пазара на труда, без да се лишава отбрана от хората с действителни потребности. За работещи лица с по-високи приходи може да се обмисли по-ясно разграничаване сред отплата за увреждане и обществено подкрепяне, в това число по-целенасочено ограничение на част от универсалните обществени заплащания или въвеждане на доходни критерии за избрани помощи, като в същото време се запазят права, свързани с медицински и функционални потребности. Посоката не е към механично орязване, а към модел, който понижава тласъците за взаимозависимост от прехвърляния, поддържа дейната претовареност, подтиква работодателите и насочва повече запас към хората с тежки увреждания и ниска икономическа автономия. "
Д-р Симидчиев: Ако болестта не понижава трайно работоспособността, да няма потребност от ТЕЛК
Изкуствен разсъдък може да разпознава рискови ТЕЛК решения
Коментар пред Mediapool на доктор Александър Симидчиев, народен представител от " Демократична България "
В предишния парламент депутати от " Демократична България " предложиха механизъм, основан на изкуствен интелект, който да разпознава " рискови " ТЕЛК решения и те да подлежат на следваща по-задълбочена инспекция. Мярката не получи поддръжка тогава, само че в новото Народно заседание още веднъж ще бъде препоръчана за разискване. Депутатът доктор Александър Симидчиев (ДБ) изяснява пред Mediapool каква е концепцията: " Електронният указател на ТЕЛК съставлява база данни от вида на така наречен огромни данни - big data, в който има голям брой записи с доста променливи. Те са идеални за зареждане на предиктивен модел с изкуствен интелект, който да разпознава най- рисковите решения на ТЕЛК. Например 2% или 5% най рискови решения на база избрани знаци. Това ще разреши да не вършим поголовно безсмислени инспекции, а ресурсът да се насочи към най-рисковите решения ".
Трябва ли ни ТЕЛК, в случай че увреждането не пречи на работата?
По думите му едно от нещата, за което си заслужава да се намерения и разиска в бъдеще, е решенията на ТЕЛК да бъдат доста по-стриктно обвързани с произлизащите права и облекчения. " Когато човек получава ТЕЛК решение, то е тъй като той не може пълноценно да се труди и затова има ограничавания за пълноценна работа и приход, противопоказания за избрани типове труд, трудоустрояване, протекция при уволняване, ограничаване за нощен труд или тежка работа. Ако той може да работи пълноценно, то ТЕЛК решението става документ главно за приемане на обществени придобивки - пенсия, месечни добавки, целеви помощи и помощни средства, данъчни облекчения, винетни стикери, право на паркоместо и други Например този, който има ТЕЛК решение над 50% да е стеснен да заема управителни постове заради висок стрес и отговорност, да работи не повече от 4-6 часа дневно или да не може да работи нощна промяна, или да не може да работи в градския превоз - висока отговорност за доста животи и така нататък, тогава човек ще преценя дали положението му постанова да кандидатства за ТЕЛК или не. Защото сега ТЕЛК по-често носи финансови и обществени надбавки без в допълнение регламентиране в трудовата активност ", коментирай той.
Симидчиев добави, че лекарите могат да дават медицински мнения във връзка с медицинската/функционалната валидност на човек, а не във връзка с работоспособността. Социалните институции би трябвало да дадат мнение дали трудовата активност, заради медицински аргументи е лимитирана в някаква степен, което да има отношение към трудоспособността.
Диагноза сама по себе си не постоянно значи нетрудоспособност
" Ако аз примерно съм с ампутиран един крайник, това ми дава, да речем базисно 50% неработоспособност. Тези 50% неработоспособност могат да са 100% нетрудоспособност, в случай че аз съм играч по тичане или 0% неработоспособност, в случай че аз съм компютърен експерт работещ на бюро, тъй като в двата случая потребността от крайник за работната ми активност е друга. Т.е. от тази позиция би следвало трудово-експертната оценка да не се прави само въз основата на медицински критерии. Медицинските критерии са даденост, която се прави оценка от лекарите. Но трудовата оценка би трябвало да се прави от хора, които се занимават с трудова експертиза, а медиците всеобщо не сме обучавани в трудово експертна оценка. Ние даваме някакви проценти понижена продуктивност въз основата на нормативно признати таблици, само че те нямат отношение към действителната трудова активност, която прави съответен човек ", разяснява Симидчиев. Затова по думите му трудовата експертиза би трябвало да се прави от хора, които се занимават с трудово право и обществени действия, а не от медиците.
" Медиците могат да вършат здравната експертиза, която е в действителност основополагаща, само че въз основата на нея би трябвало да се реши до каква степен органът, който е повреден, има отношение към трудовата активност на индивида. Примерно, в случай че човек е с чернодробно увреждане, той не трябва да работи в среда, където се работи с бои и лакове, които могат да имат изпарения в допълнение увреждащи черния дроб. Но има малко отношение, в случай че човек да вземем за пример е стенограф в Народното събрание, просто тъй като черният дроб там няма съображение да мислим, че може да се повреди от активността. Сега лекарите правят оценка здравната увреда и дават % нетрудоспособност въз основата на здравната увреда, в огромна степен без значение дали тя има директно отношение към трудовата активност на човек или не. Това е нещо, което считам, че би трябвало да се усъвършенства ", разяснява Симидчиев. Той дава и различен образец: съществуването на неинсулинозависим захарен диабет без затруднения има малко отношение към трудоспособността. " Дори в случай че човек би трябвало да прави физически действия, това оказва помощ в посока надзор на кръвната захар, тъй че това е един доста огромен въпрос и аз бих предложил за полемика нашите законопроекти във връзка с ТЕЛК в такава посока ", показва доктор Симидчиев.
Източник:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ