Как така някои хора работят по цял ден, като във

Как по този начин някои хора работят по през целия ден, като във всяка една минута са ангажирани, и други, които не във всеки един миг правят активност, взимат заплата за осем часов работен ден? Едва ли има човек, който да не си е задавал най-малко един път този въпрос. Да не приказваме какъв брой от работодателите в практиката непрекъснато повдигат въпроса дали и какъв брой би трябвало да се заплаща на служащ или чиновник, който не е претрупан напълно в границите на работното си време денем.

Тези въпроси имат своите ясни и безапелационни отговори, които са уредени от трудовото законодателство в България. Отговорите са на специалиста по трудово право доктор Тодор Капитанов, основателят на mywork.bg.

Преди да разясня отговорите на въпросите според закона, позволете ми да ви попитам следното: Какво се случва, в случай че да вземем за пример в един магазин за несъмнено време от деня няма клиенти? Продавачът в същото време работи ли, или не работи? Трябва ли да му се заплати за времето, в което не е обслужвал клиенти?

Трудово правно отношение е налице, когато предметът на контракта е реализиране не на избран резултат (ушиване на дреха, слагане на плочки и др.), а даване на работна мощ, т.е. самото полагане на труд.

При трудовото правно отношение служащият или служителят има закрепено работно време, несъмнено работно място, употребява пространствата и инструментите на работодателя си и е длъжен да се подчинява на неговите законни разпоредби, т.е. труд по трудово правно отношение поставя един служащ в завод, чиновник в офис, келнер или продавач, който трябва да бъде на работното си място по 8 часа дневно. Ангажимент на работодателя е да уплътни това работно време с избрани задания, свързани с контракта, опциите и най-много длъжностната характерност на служащия или служителя.

Задълженията на служащия или служителя при осъществяване на предоставената работа са разказани в Кодекса на труда. Едни от тези отговорности са свързани с потреблението на цялото работно време за осъществяване на предоставената работа и спазването на вътрешните правила, признати в предприятието.

Виновното несъблюдение на трудовите отговорности е нарушаване на трудовата дисциплинираност. В тези случаи работодателят има опция да наложи едно от дисциплинарните санкции, които са планувани в Кодекса на труда – забележка, предизвестие за уволняване или уволняване.

Възможните за налагане санкции са изчерпателно посочени и не е планувано, че при положение, че лицето не извършва предоставената му работа, да не се заплаща трудово заплащане.

Не са необичайност случаите, в които служащи и чиновници изпитват на гърба си произволи на своя шеф, в това число по отношение на удръжки от трудовото заплащане, като да вземем за пример удръжки за забавяне за работа/среща, за говорене по телефона и други Също по този начин някои работодатели постановат самобитни “глоби ", които законодателят не е планувал като тип финансова глоба по отношение на служителя/работника.

Законът показва, че без единодушието на служащия или служителя не могат да се вършат удръжки от трудовото му възнаграждение освен в случаите на получени задатъци, надвзети суми в резултат на механически неточности, налози, които по специфични закони могат да се удържат от трудовото заплащане, осигурителни вноски, които са за сметка на служащия или служителя, запори, наложени по съответния ред и други удръжки, изчерпателно изброени в закона.

Справка:

член 126 от Кодекса на труда

член 186 от Кодекса на труда

член 210, алинея 4 от Кодекса на труда

член 272, ал.1 от Кодекса на труда