Климатичен капан: Пчелите у нас оцеляват все по- трудно
Как сушата, топлите зими и рисковите промени слагат под опасност пчелите и пчеларството у нас
Акценти:
Загубите на пчелни фамилии през зимата в някои региони доближават до 70% - в Плевенско и даже 100% в Русенско, главно поради „ гладна гибел " и комплициран зимен цикъл.
Сушата през 2025 година - една от най-тежките - понижава хранителната база на пчелите и води до по-слаб медодобив.
Между 600 и 800 типа диви пчели в България губят своите местообитания и източници на храна.
Разминаването сред цъфтежа на растенията и интензивността на опрашителите заплашва цели типове.
Пчеларите са с по-ниски добиви, заболявания и неустановеност в занаята, някои съумяват да се приспособяват с обичайни способи против горещините.
Климатът постоянно е оказвал въздействие върху пчелите и растенията, само че през последните години измененията стават все по-осезаеми и непредсказуеми. Необичайно топли зими, последвани от суша и горещи лета, слагат на тестване както дивите, по този начин и медоносните пчели - които по нашата територия са сред 600 и 800 типа. Все по-честите рискови феномени, комбинирани с заболявания, пестициди, липса на храна и неправилна грижа водят до обезпокоително висока смъртност. В резултат на това цели пчелни фамилии са застрашени, а дружно с тях - и огромна част от растенията, подвластни от пчелното опрашване. Загубите единствено през миналата зима в някои региони са почти 70%. Какво споделят от персоналния си опит за тези промени и тревожни трендове пчеларите и агрономите? Има ли какво да създадем?
Рязка суша и горещини: лятото, което лиши пчелите от храна
През 2025 година внезапното засушаване се трансформира в една от главните аргументи за понижаване храната за пчелите. По данни от Националния институт по метеорология и хидрология, тазгодишното лято беше едно от най-сухите от средата на 20-ти век насам. Това сложи България в класацията измежду 10-те най-засегнати от горски пожари страни в Европа (според Европейската осведомителна система на горските пожари).
Освен намаляването на питателните запаси, високите температури доведоха до терзания в пчелния бранш. През летните месеци, с повишението на температурите, пчеларите сигнализираха за по-слаб медодобив. Причината е по-малкото обособяване на нектар от растенията, което отслабва и пчелните фамилии. Това понижава и възможностите им за оцеляване през зимата.
Въпреки че тази година не се следят всеобщи вреди по кошерите от пожарите, в обособени региони има случаи на изгорели или потърпевши пчелини.
С повишението на температурите дивите пчели претърпяват огромни загуби на местообитания. Докато за медоносните се грижат пчеларите, дивите би трябвало сами да се приспособяват към променливата околна среда. В резултат на нарасналите температури, понижават местата, подобаващи за тяхното обитаване и размножаване.
Топлите зими и гладната гибел: когато природата обърква пчелите
Правилното зазимяване на пчелите е извънредно значимо за тяхното оцеляването през зимата. Тази година обаче - вследствие на непрекъснатата промяна на температурите през зимния сезон - множеството пчелари не съумяват да предотвратят огромната смъртност на медоносни пчели. В Плевенския район доближават 70%, а в област Русе - даже до 100%. Сред главните аргументи са така наречен гладната гибел заради незадоволително хранителни ресурси в кошерите, както и топлата зима, която подлъгва опрашителите да търсят цъфтящи растения, когато на процедура липсват такива. За разлика от медоносните пчели/видове, поколението на земните пчели тази зима е потърпевшо доста по-малко от нормалното.
Климатичният стрес и заболяванията в кошера
Според агронома Роман Рачков, термичният стрес при медоносните пчели, провокиран от повишението на температурите, води до намаляване на имунната им отбрана. Това улеснява развиването на инфекциите в кошера, които в случай че не се управляват в точния момент, могат да застрашат огромна част от пчелните фамилии. Подобен резултат се следи и при някои типове диви пчели. Основната разликата е, че медоносните са отчасти хетеротермни: посредством взаимната активност на фамилията те могат да управляват температурата в кошера, до момента в който дивите са ектотермни и зависят в по-голяма степен от външни източници на топлота, с цел да контролират телесната си температура. Бомбусите са измежду типовете диви пчели, при които това събитие е потвърдено - излагането им на термичния стрес понижава опцията да опрашват и да се възпроизвеждат.
Крехкият баланс, който се руши
Повишаването на температурите провокира по-ранен или по-късен разцвет на някои типове растения, тъкмо когато пчелите са в зимен покой или към момента не са достигнали своя пик на интензивност. Фенологичното разминаване въздейства както на медоносните, по този начин и на дивите пчели, само че резултатът е доста по-голям при дивите, защото те не се подкрепят от пчелари. Това разминаване може да докара до застрашаване или даже до изгубване на някои типове.
Едно красиво пролетно цвете и неговата единствена пчела
Съсънката (Pulsatilla vulgaris) е красиво, ранно пролетно диворастящо цвете от семейство Лютикови. Тя се опрашва единствено от един тип дива пчела (Osmia bicolor). Когато - заради измененията в климата, има разминаване в интервала на излитането на пчелата и на цъфтежа, опрашването на съсънката не може да се случи. Така популацията на растението към този момент е застрашена от изгубване. В някои страни цветето е включено в алените описи на застрашени типове, тъй като местообитанията ѝ изчезват и опрашителите понижават.
Гласът на пчеларите: специалност на ръба на оцеляване
Климатичните промени, наред с други фактори, изправят българските пчелари пред алтернатива: дали да продължат със своя поминък или да си потърсят друга опция за изхранване. Въпреки че тази година Държавен фонд,,Земеделие " подкрепя пчеларите, като изплаща близо 6 млн. лв. на подалите поръчки, ползата към пчеларството към момента остава невисок. Прогнозите за тази година са усвоените средства да са към 5%.
В бранша остават и пчелари, които не престават да се радват на специалността, сблъсквайки се с редица провокации. Един от тях е Красимир Костов от шабленското село Езерец, който към този момент над 25 години се грижи за 150 кошера в главния си пчелин и още 11 - в по-малък. Негова запазена марка е изразът,,Когато обичаш пчелите - ставаш пчелар не един път, а няколко пъти ".
Промяната в климата, която вижда Красимир Костов, се показва в нетипичната за сезона студена пролет. През последния април на два пъти валя сняг, съпроводен от така наречен замръз, което докара до измръзване на овощни дръвчета и растителност. Това повлия и на пчелите. Силните пчелни фамилии реагират по-благоприятно на измененията в климата, до момента в който по-слабите са доста по-уязвими. Негативно въздействие оказа и непрекъснатата промяна на топли и студени интервали през зимата.
" През студената пролет имаше огромен брой отпаднали фамилии, а през зимата - и огромна смъртност. За някои фамилии се оказа проблем, само че пък имаше пчелари, които нямаха тези усложнения. " Красимир Костов.
Пчеларят изяснява, че горещото лято е причина за по-малко обособяване на нектар от растенията. Не липсва цъфтяща растителност, само че високите температури лимитират времето, през което растенията дават нектар, а това неизбежно се отразява на медодобива. При по-кратък интервал за събиране на нектар първи реагират мощните пчелни фамилии, които съумяват да съберат част от нужните ресурси, споделя още Костов.
За естествените отбрани и акомодация на пчелите
Пчелите демонстрират естествена отбрана против термичния стрес. Те стоят в кошера или остават на закрито и не събират мед и прашец, когато е прекомерно горещо или няма нектар. При съществуване на цъфтяща растителност в горещите интервали, излизат единствено за по един до два часа. Когато няма нектар или прашец, те облитат единствено с съответна цел, като засичане на съгласуваност на младите пчели или за ликвидиране на организма.
Пчелите са основани по този начин, че да се приспособяват към измененията в температурата. Дори при неочаквани захлаждания или стопляния, структурата на кошера, с една пчела майка и десетки хиляди служащи, разрешава бързо и дейно реагиране на естествените амплитуди, добавя Костов.
Този вид организация в фамилиите им дава опция на пчелите за къс интервал от десетина дни или две седмици да натрупат хранителни ресурси, които да обезпечат оцеляването им за по-дълъг интервал. Пчелите се загнездват и събират полен за да компенсират съмненията в околна среда.
За пчеларите този адаптационен механизъм основава и проблеми. естествените амплитуди и късите интервали за събиране на нектар могат да доведат до по-малък медодобив. Това се отразява както на пчеларите, по този начин и на пчелите.
През миналата година шабленският пчелар губи към 50% от пчелните си фамилии. Тази година обаче пчелите му са в положително положение. Смята че климатът се отразява и на двете съществени заболявания по пчелите - вариатозата и нозематозата. И въпреки всичко главният фактор за оцеляването и положителното положение на пчелните фамилии остава вярното селектиране и грижата за здравето им.
Пчеларят удостоверява: климатичните промени оказват въздействие върху занаята. В Северна Добруджа добивите на мед са намалели, а по-ниската продукция затруднява пчеларите да възнамеряват бюджета си и това прави специалността по-несигурна. Той регистрира и наклонност към окрупняване на пчелините и отпадане на по-малките. Големите производители, които се занимават професионално с пчеларство, съумяват да осъществят положителни добиви. Някои компенсират късия интервал на нектароотделяне посредством преносимо пчеларство, като реалокират част от кошерите на друго място, с цел да удължат сезона. Това обаче изисква добра организация.
" При всички случаи добивът на мед в Северна Добруджа е намалял. Естествено това слага под въпрос рентабилността на специалността, " счита Костов.
Малки стъпки с огромно значение за опрашителите
Климатичните промени оказват огромно въздействие върху опрашването, възпроизвеждането и оцеляването на тези толкоз значими за нас опрашители. Но въпросът е какво можем да създадем ние, хората, с цел да се оправим с този сериозен проблем за биоразнообразието.
Старите трикове, с които пчелите претърпяват жегите
Красимир Костов употребява няколко по-старомодни, само че ефикасни метода, с цел да защищити пчелите си от горещините. Един от тях е боядисването на кошерите в бяло, против яркото слънце и по този начин понижава прегряването им. Друг способ е разширението на дъната на кошерите и увеличение на входовете, с цел да влиза повече въздух. В краен случай пчеларят слага мрежа вместо табла, която да обезпечи в допълнение проветряване.
Пчеларят Костов в никакъв случай не не помни да обезпечи на пчелите си достъп до прясна вода. Някои негови хитринки включват кошерите да бъдат ситуирани покрай дървета, осигуряващи рехава сянка, както и да са тук-там с течение. Препоръчва зелена, добре окосена земя към кошерите, която да спомага за охлаждането на пчелните фамилии.
Бомбички със семена - дребни топки с огромна сила
Един занимателен, елементарен и ефикасен способи да помогнем на природата са така наречен бомбички със семена (seed bombs) - дребни топчета от почва и локални семена, които могат да се хвърлят в градината, по поляни или в градски пространства. Те съдържат примес от диви цветя, подобаващи както за медоносни, по този начин и за диви пчели.
Някои неправителствени организации у нас към този момент оферират сходни бомбички и акции, които разрешават на всеки от нас с дребни, само че действителни дейности да поддържа опрашителите - вижте да вземем за пример „ Отгледай дъгата ".
Пчелите са измежду най-чувствителните знаци за климатичните промени - загубата им е предизвестие за дълбоки процеси в природата. Българските пчелари към този момент усещат следствията. С грижа, акомодация и поддръжка можем да се съхраним освен пчеларството, а и салдото в екосистемите. Опазването на опрашителите е не просто професионална идея, а въпрос на обща отговорност към бъдещето.
Автори на обявата са Йоанна Иванова и Роман Рачков. Статията е основана в границите на Климатична лаборатория, инициирана от Асоциация на европейските публицисти и Климатека.
Акценти:
Загубите на пчелни фамилии през зимата в някои региони доближават до 70% - в Плевенско и даже 100% в Русенско, главно поради „ гладна гибел " и комплициран зимен цикъл.
Сушата през 2025 година - една от най-тежките - понижава хранителната база на пчелите и води до по-слаб медодобив.
Между 600 и 800 типа диви пчели в България губят своите местообитания и източници на храна.
Разминаването сред цъфтежа на растенията и интензивността на опрашителите заплашва цели типове.
Пчеларите са с по-ниски добиви, заболявания и неустановеност в занаята, някои съумяват да се приспособяват с обичайни способи против горещините.
Климатът постоянно е оказвал въздействие върху пчелите и растенията, само че през последните години измененията стават все по-осезаеми и непредсказуеми. Необичайно топли зими, последвани от суша и горещи лета, слагат на тестване както дивите, по този начин и медоносните пчели - които по нашата територия са сред 600 и 800 типа. Все по-честите рискови феномени, комбинирани с заболявания, пестициди, липса на храна и неправилна грижа водят до обезпокоително висока смъртност. В резултат на това цели пчелни фамилии са застрашени, а дружно с тях - и огромна част от растенията, подвластни от пчелното опрашване. Загубите единствено през миналата зима в някои региони са почти 70%. Какво споделят от персоналния си опит за тези промени и тревожни трендове пчеларите и агрономите? Има ли какво да създадем?
Рязка суша и горещини: лятото, което лиши пчелите от храна
През 2025 година внезапното засушаване се трансформира в една от главните аргументи за понижаване храната за пчелите. По данни от Националния институт по метеорология и хидрология, тазгодишното лято беше едно от най-сухите от средата на 20-ти век насам. Това сложи България в класацията измежду 10-те най-засегнати от горски пожари страни в Европа (според Европейската осведомителна система на горските пожари).
Освен намаляването на питателните запаси, високите температури доведоха до терзания в пчелния бранш. През летните месеци, с повишението на температурите, пчеларите сигнализираха за по-слаб медодобив. Причината е по-малкото обособяване на нектар от растенията, което отслабва и пчелните фамилии. Това понижава и възможностите им за оцеляване през зимата.
Въпреки че тази година не се следят всеобщи вреди по кошерите от пожарите, в обособени региони има случаи на изгорели или потърпевши пчелини.
С повишението на температурите дивите пчели претърпяват огромни загуби на местообитания. Докато за медоносните се грижат пчеларите, дивите би трябвало сами да се приспособяват към променливата околна среда. В резултат на нарасналите температури, понижават местата, подобаващи за тяхното обитаване и размножаване.
Топлите зими и гладната гибел: когато природата обърква пчелите
Правилното зазимяване на пчелите е извънредно значимо за тяхното оцеляването през зимата. Тази година обаче - вследствие на непрекъснатата промяна на температурите през зимния сезон - множеството пчелари не съумяват да предотвратят огромната смъртност на медоносни пчели. В Плевенския район доближават 70%, а в област Русе - даже до 100%. Сред главните аргументи са така наречен гладната гибел заради незадоволително хранителни ресурси в кошерите, както и топлата зима, която подлъгва опрашителите да търсят цъфтящи растения, когато на процедура липсват такива. За разлика от медоносните пчели/видове, поколението на земните пчели тази зима е потърпевшо доста по-малко от нормалното.
Климатичният стрес и заболяванията в кошера
Според агронома Роман Рачков, термичният стрес при медоносните пчели, провокиран от повишението на температурите, води до намаляване на имунната им отбрана. Това улеснява развиването на инфекциите в кошера, които в случай че не се управляват в точния момент, могат да застрашат огромна част от пчелните фамилии. Подобен резултат се следи и при някои типове диви пчели. Основната разликата е, че медоносните са отчасти хетеротермни: посредством взаимната активност на фамилията те могат да управляват температурата в кошера, до момента в който дивите са ектотермни и зависят в по-голяма степен от външни източници на топлота, с цел да контролират телесната си температура. Бомбусите са измежду типовете диви пчели, при които това събитие е потвърдено - излагането им на термичния стрес понижава опцията да опрашват и да се възпроизвеждат.
Крехкият баланс, който се руши
Повишаването на температурите провокира по-ранен или по-късен разцвет на някои типове растения, тъкмо когато пчелите са в зимен покой или към момента не са достигнали своя пик на интензивност. Фенологичното разминаване въздейства както на медоносните, по този начин и на дивите пчели, само че резултатът е доста по-голям при дивите, защото те не се подкрепят от пчелари. Това разминаване може да докара до застрашаване или даже до изгубване на някои типове.
Едно красиво пролетно цвете и неговата единствена пчела
Съсънката (Pulsatilla vulgaris) е красиво, ранно пролетно диворастящо цвете от семейство Лютикови. Тя се опрашва единствено от един тип дива пчела (Osmia bicolor). Когато - заради измененията в климата, има разминаване в интервала на излитането на пчелата и на цъфтежа, опрашването на съсънката не може да се случи. Така популацията на растението към този момент е застрашена от изгубване. В някои страни цветето е включено в алените описи на застрашени типове, тъй като местообитанията ѝ изчезват и опрашителите понижават.
Гласът на пчеларите: специалност на ръба на оцеляване
Климатичните промени, наред с други фактори, изправят българските пчелари пред алтернатива: дали да продължат със своя поминък или да си потърсят друга опция за изхранване. Въпреки че тази година Държавен фонд,,Земеделие " подкрепя пчеларите, като изплаща близо 6 млн. лв. на подалите поръчки, ползата към пчеларството към момента остава невисок. Прогнозите за тази година са усвоените средства да са към 5%.
В бранша остават и пчелари, които не престават да се радват на специалността, сблъсквайки се с редица провокации. Един от тях е Красимир Костов от шабленското село Езерец, който към този момент над 25 години се грижи за 150 кошера в главния си пчелин и още 11 - в по-малък. Негова запазена марка е изразът,,Когато обичаш пчелите - ставаш пчелар не един път, а няколко пъти ".
Промяната в климата, която вижда Красимир Костов, се показва в нетипичната за сезона студена пролет. През последния април на два пъти валя сняг, съпроводен от така наречен замръз, което докара до измръзване на овощни дръвчета и растителност. Това повлия и на пчелите. Силните пчелни фамилии реагират по-благоприятно на измененията в климата, до момента в който по-слабите са доста по-уязвими. Негативно въздействие оказа и непрекъснатата промяна на топли и студени интервали през зимата.
" През студената пролет имаше огромен брой отпаднали фамилии, а през зимата - и огромна смъртност. За някои фамилии се оказа проблем, само че пък имаше пчелари, които нямаха тези усложнения. " Красимир Костов.
Пчеларят изяснява, че горещото лято е причина за по-малко обособяване на нектар от растенията. Не липсва цъфтяща растителност, само че високите температури лимитират времето, през което растенията дават нектар, а това неизбежно се отразява на медодобива. При по-кратък интервал за събиране на нектар първи реагират мощните пчелни фамилии, които съумяват да съберат част от нужните ресурси, споделя още Костов.
За естествените отбрани и акомодация на пчелите
Пчелите демонстрират естествена отбрана против термичния стрес. Те стоят в кошера или остават на закрито и не събират мед и прашец, когато е прекомерно горещо или няма нектар. При съществуване на цъфтяща растителност в горещите интервали, излизат единствено за по един до два часа. Когато няма нектар или прашец, те облитат единствено с съответна цел, като засичане на съгласуваност на младите пчели или за ликвидиране на организма.
Пчелите са основани по този начин, че да се приспособяват към измененията в температурата. Дори при неочаквани захлаждания или стопляния, структурата на кошера, с една пчела майка и десетки хиляди служащи, разрешава бързо и дейно реагиране на естествените амплитуди, добавя Костов.
Този вид организация в фамилиите им дава опция на пчелите за къс интервал от десетина дни или две седмици да натрупат хранителни ресурси, които да обезпечат оцеляването им за по-дълъг интервал. Пчелите се загнездват и събират полен за да компенсират съмненията в околна среда.
За пчеларите този адаптационен механизъм основава и проблеми. естествените амплитуди и късите интервали за събиране на нектар могат да доведат до по-малък медодобив. Това се отразява както на пчеларите, по този начин и на пчелите.
През миналата година шабленският пчелар губи към 50% от пчелните си фамилии. Тази година обаче пчелите му са в положително положение. Смята че климатът се отразява и на двете съществени заболявания по пчелите - вариатозата и нозематозата. И въпреки всичко главният фактор за оцеляването и положителното положение на пчелните фамилии остава вярното селектиране и грижата за здравето им.
Пчеларят удостоверява: климатичните промени оказват въздействие върху занаята. В Северна Добруджа добивите на мед са намалели, а по-ниската продукция затруднява пчеларите да възнамеряват бюджета си и това прави специалността по-несигурна. Той регистрира и наклонност към окрупняване на пчелините и отпадане на по-малките. Големите производители, които се занимават професионално с пчеларство, съумяват да осъществят положителни добиви. Някои компенсират късия интервал на нектароотделяне посредством преносимо пчеларство, като реалокират част от кошерите на друго място, с цел да удължат сезона. Това обаче изисква добра организация.
" При всички случаи добивът на мед в Северна Добруджа е намалял. Естествено това слага под въпрос рентабилността на специалността, " счита Костов.
Малки стъпки с огромно значение за опрашителите
Климатичните промени оказват огромно въздействие върху опрашването, възпроизвеждането и оцеляването на тези толкоз значими за нас опрашители. Но въпросът е какво можем да създадем ние, хората, с цел да се оправим с този сериозен проблем за биоразнообразието.
Старите трикове, с които пчелите претърпяват жегите
Красимир Костов употребява няколко по-старомодни, само че ефикасни метода, с цел да защищити пчелите си от горещините. Един от тях е боядисването на кошерите в бяло, против яркото слънце и по този начин понижава прегряването им. Друг способ е разширението на дъната на кошерите и увеличение на входовете, с цел да влиза повече въздух. В краен случай пчеларят слага мрежа вместо табла, която да обезпечи в допълнение проветряване.
Пчеларят Костов в никакъв случай не не помни да обезпечи на пчелите си достъп до прясна вода. Някои негови хитринки включват кошерите да бъдат ситуирани покрай дървета, осигуряващи рехава сянка, както и да са тук-там с течение. Препоръчва зелена, добре окосена земя към кошерите, която да спомага за охлаждането на пчелните фамилии.
Бомбички със семена - дребни топки с огромна сила
Един занимателен, елементарен и ефикасен способи да помогнем на природата са така наречен бомбички със семена (seed bombs) - дребни топчета от почва и локални семена, които могат да се хвърлят в градината, по поляни или в градски пространства. Те съдържат примес от диви цветя, подобаващи както за медоносни, по този начин и за диви пчели.
Някои неправителствени организации у нас към този момент оферират сходни бомбички и акции, които разрешават на всеки от нас с дребни, само че действителни дейности да поддържа опрашителите - вижте да вземем за пример „ Отгледай дъгата ".
Пчелите са измежду най-чувствителните знаци за климатичните промени - загубата им е предизвестие за дълбоки процеси в природата. Българските пчелари към този момент усещат следствията. С грижа, акомодация и поддръжка можем да се съхраним освен пчеларството, а и салдото в екосистемите. Опазването на опрашителите е не просто професионална идея, а въпрос на обща отговорност към бъдещето.
Автори на обявата са Йоанна Иванова и Роман Рачков. Статията е основана в границите на Климатична лаборатория, инициирана от Асоциация на европейските публицисти и Климатека.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ