„Как сте? Сега е спокойно. Всички сме добре“. Така започват

„ Как сте? Сега е умерено. Всички сме добре “. Така стартират диалозите на Анна Горлова със фамилията ѝ в Мелитопол, град в източна Украйна, на към 200 километра от Мариупол.

Анна е таврийска българка. Намира се в Киев, когато стартира войната.


„ На 25 февруари напуснах Киев и отидох до Бяла черква, където живеят познатите ни. След това на 3 март взех рейса до Измаил и нощувах там. След това се пробвах да пресека границата с Молдова, с цел да стигна до София, само че не ме пуснаха “, споделя Анна Горлова.

Причината да не я пуснат е, че преди месец и половина става на 18 година Заради войната не може да си възобнови персоналната карта. Паспортът ѝ остава в Мелитопол при родителите ѝ. Все отново съумява да мине през румънската граница със удостоверение за раждане. Остава да нощува в Исакча и с рейс идва в София.

Не такава е ориста на фамилията ѝ. Те са Мелитопол, а там към този момент филантропичен кулоар няма.

„ Няма никаква опция да излезеш. Гардът е обграден. Руските бойци не пускат никого “, изяснява момичето.

Последната нощ в Мелитопол за околните на Анна минава под звуците на детонации.

С вяра, че най-малко майка ѝ и сестра ѝ ще съумеят да дойдат в България, Анна се пробва да продължи напред благодарение на Богомил и приятелката му.

Семейството на Анна го подслонява, когато той отива в Украйна да преподава британски език, в този момент той отваря дома си за нея. Вече ѝ е намерил и работа.



От външното ни министерство поучават хората, които са в Мелитопол, да останат по домовете си към този момент.