Как СССР воюва“ срещу НАТО с консерви и найлонови чорапи.

Как Съюз на съветските социалистически републики „ води война “ против НАТО с консерви и найлонови чорапи. Студената война в кухнята, дефицитът на артикули поражда просвета на ремонтите. Съветските битови трикове са комбинация от талантливост и обезсърчение.

Когато приказваме за борбата сред Съюз на съветските социалистически републики и НАТО, се сещаме за нуклеарни ракети, шпионаж и галактически полети. Но малко хора виждат, че борбата сред двете системи се води освен в политиката, а и в бита. Съветският съюз, лишен от запаси за разкош, трансформира всекидневието в поле за досетливост. Тук няма място за искра – вместо това Съюз на съветските социалистически републики се концентрира върху достъпността, обновяването и всеобщото обучение. Как тези „ битови тактики “ оказват помощ на социализма да се съревновава със Запада и чии способи се оказват по-устойчиви, дано всеки реши самичък. Ние ще споменем единствено няколко обстоятелството, за които може би не сте се замисляли.

Държавни столове, против заведения за бързо хранене: В Съюз на съветските социалистически републики тристепенният обяд в заводската или учебна трапезария коства по-малко от рубла. Тази система храни милиони служащи, възпитаници и даже шефове,  спестявайки време и запаси на жителите. На Запад през 70-те години стартира взривът на бързото хранене – комфортно, само че скъпо и нездравословно. Съветският метод понижава общественото неравноправие, въпреки и с цената на еднообразие в менюто.

Метро вместо коли: Докато Съединени американски щати страда от петролни рецесии заради зависимостта си от коли, Съюз на съветските социалистически републики разчита на публичния превоз. Московското метро, ​​построено като „ замък за народа “, транспортира до 7 милиона души дневно. Личната кола (например Жигули) е фантазия, само че не и нужда – за разлика от американското семейство с два форда.

„ Поправи го, не го изхвърляй “: Недостигът на артикули в Съюз на съветските социалистически републики поражда просвета на ремонтите. Сервизите поправят всичко – от спукани гърнета до тв приемници „ Рекорд “. Училищата имат клубове „ Сръчни ръце “, където децата се учат по какъв начин да запояват и шият. На Запад рекламата приканва: „ Купете нещо ново! “ — което подхранва консуматорството, само че изтощава портфейлите и околната среда.

Безплатното обучение като оръжие: Съветските дворци на пионерите с клубове по авиомоделизъм и радиоелектроника приготвят фрагменти за науката. До 80-те години Съюз на съветските социалистически републики има повече инженери на глава от популацията от Съединените щати. Това по-късно дава на света ИТ експерти от Оперативно-наблюдателно дело, които „ хакват “ международния софтуерен пазар.



Антена от консерви прихваща неразрешени радиостанции.

Антени от тенекии: За да уловят „ противников “ радиостанции като „ Гласът на Америка “, руските жители вършат антени от скрап материали. Консерва от яхния, тел и тиксо – подготвен „ инструмент от Студената война “.

Найлон от парашути и модата: Оскъдните найлонови чорапи в Съюз на съветските социалистически републики постоянно са правени от излезли от приложимост парашути. Жените разменят модели за плетене, трансформирайки военните материали в икони на жанр.

Космическа храна на земята: Ястията създадени за астронавтите, се трансформират в шлагер измежду туристите и геолозите. А лиофилизираните артикули от армейските дажби към момента са известни при походи.
Съюз на съветските социалистически републики ловко употребява всекидневието, с цел да показва „ преимуществата на социализма “: ВДНХ – големи сирена, великански радиопремници, модели на електроцентрали и образцови жилища с мебели „ като на всички останали “ би трябвало да убедят жителите в триумфа на системата.

Кино и плакати: Във филми като „ Светлия път “ героите получават безвъзмездни жилища с газови печки, до момента в който западните герои живеят в сиромашки квартали. Реалността, несъмнено, е по-сложна и друга, само че митът работи.

Микрорайони мравуняци: Стандартните панелки обезпечават жилища за милиони, само че по-късно се трансформират в знак на отчаяние и депресивност. Но през 2020-те години Европа, изправена пред жилищна рецесия, внезапно стартира да приказва за „ руския опит на всеобщото строителство “.
Шведска маса против руска трапезария: Идеята за евтина храна „ от която да избирате “ мигрира на Запад под формата на „ шведска маса “, а Съюз на съветските социалистически републики заимства дънки и дъвки от капиталистите.

Днес руските домашен трикове наподобяват като комбинация от талантливост и обезсърчение. Но точно те разрешават на страната да се конкурира със Запада десетилетия наред без пазарни запаси. Носталгията по сервизите „ Гжель “ и ретро хладилниците, наклонността за upcycling (втора употреба) и ремонтите „ направи си самичък “ са ехтене от онази ера.

Какво бихте избрали: да живеете в свят, в който нещата не престават 30 години, без никакви нововъведения или в общество, в което всяка година има нови артикули, само че тонове отпадък и костват скъпо?

И най-после, дребен тест: бихте ли могли да оцелеете в руския живот? Ето три забавни въпроса: 1. Как да си създадем антена от консервна кутия? 2. Какво да сготвим от консерва месо, лук и елда? 3. Как да ремонтираме ютия, в случай че гаранцията е изтекла? Докато мислите за отговорите, светът към този момент възприема руските хрумвания – от семинари до безвъзмездни онлайн курсове. Може би „ икономиите “ в действителност са били положително оръжие?

Ако дядо ви е поправял тв приемника с кламер, а баба ви е шила рокли от пердета, тези истории сигурно в този момент провокират усмивка на лицето ви, само че в реалност са помогнали на хората да оцелеят без доста запаси, с досетливост и умелост.