Как ще се отрази новият държавен бюджет на джоба ни?Има

Как ще се отрази новият държавен бюджет на джоба ни?

Има ли опасности за бюджета за идната година?  И може ли да разклати стабилността на ръководството?

Темата разясниха пред NOVA икономистът Красен Станчев от Института за пазарна стопанска система, финансистът Владимир Сиркаров и икономистът и финансов анализатор Борис Петров.

Сред измененията в данъчните закони е и предлагането за актуализиране на данъчната оценка на постройките на всеки 2 години.

„ Увеличението на налог „ Сгради “ беше безусловно непочтено да не се афишира преди изборите. Те бяха оня ден. Явявате се на избори,
не казвате, че ще вземете пари от хората,
а то ще удари на практика всички, тъй като собствеността на жилищата в България е 90% ”, разяснява Красен Станчев.

„ Има доста по-разумни способи за финансиране на общински разноски.

Трябва да бъдат преразгледани някои неща, като да вземем за пример за боклука.

Тези, които имат повече отпадък, да заплащат повече.

Но да ударите всички по този метод, без никакво разискване, е цялостно безсрамие и това е политика на този човек.

Така се случи и с 15-процентния налог – без никакво разискване,

още като служебни министри те го утвърдиха ”, съобщи Станчев.

„ С налог „ Сгради ” на всички ще се усили евентуално с към 50% заплащането ”,  заяви Станчев. „ То е малко като заплащане, само че не се прави по този начин, това е безсрамие ”, счита той.

„ Данък „ Сгради ” е стъпка към по-голяма фискална децентрализация на общините. Явно е, че това е нужда.

Има общини, които са задлъжнели и те би трябвало да си изплащат отговорностите.

Има потребности за създаване на инфраструктура, изключително там където има доста строителство като в София.  

Всяка община взема решение за своята данъчна ставка . Ще е по-малко от растежа на данъчната база ”, сподели Борис Петров.

„ Генерално, виждаме в  пакета от данъчни промени, че няма никаква синхронизация и концепция за обща политика. 

Виждаме на парче, някои даже много екстравагантни оферти,

които аз се чудя за какво се анонсират и оферират в случай, че фискалният резултат ще е най-малък.

Примерно  облагането на бакшишите.

Това не виждам по какъв начин ще стане, тъй като в случай че има такава догадка,
то бакшишът би трябвало да бъде заплатен на пост-терминал с карта,
да има такава транзакция ”, съобщи Владимир Сиркаров.

„ Това са ограничения, които и за Министерството на финансите е ясно, че няма да сработят, само че това внася напрежение. Виждаме, че примерно по най-нашумялата тематика, обвързвана с възможното повдигане на Данък добавена стойност, т.е. връщането му на 20% за заведенията, тук се играе една политически игра, в която се вършат някакви взаимни отстъпки, с цел да може политическите обединения, които оформят властта сега, да са добре със своите контрагентни и евентуални гласоподаватели ”, съобщи Сиркаров.

„ Тези ограничения, свързани с намаляването на Данък добавена стойност, диференцирано за някой артикули и услуги, за някой браншове, действително беше анти Коронавирус мярка, по-късно продължи като след Коронавирус възобновяване. Реално изравняването на Данък добавена стойност е по-справедливият метод, тъй като имаше много браншове, които не получиха сходно понижение, а заслужаваха ”, сподели Сиркаров.

Според него  данък здания ще се усили чисто към 10% и 20%.

„ Ако се приказва за данъчна децентрализация, което е извънредно значимо, по-скоро би трябвало да се приказва за това част от събирания подоходен налог на място да остава в ръцете на общините ”, счита Сиркаров.

По отношение на облагането на бакшишите, съгласно Красен Станчев това е неприложимо и погрешно.

„ Ако аз съм ви готвач и вие харесвате това, което съм ви поднесъл, е ваша работа дали да ми кажете „ Благодаря “, или не ”, разяснява Станчев.