Когато Русия започне да ни освобождава трети път. Българският патриоидиотизъм
Как ще посрещнем братушките, които обстрелват „ Младост “ и „ Люлин “ в София, изпепеляват Варна и срутват Пловдив, тъй като някой е плиснал багра на стърчащия над тепетата Альоша? В Плевен, градът на българо-руската дружба и на Шипка, ударени от високоточни ракети… по какъв начин там ще ги посрещнем?
И в случай че стане по този начин?
„ Възраждане “, Българска социалистическа партия, Ралица Симеонова за ръчичка със Стефан Янев, Николай Малинов с групата русофили от бент. „ Копринка “ – всички те ще търчат с самун и сол, бъклици с руйно вино и върла ракия да посрещат тройните освободители. Ще излети ли президентът Радев с единия от двата здрави МиГ-29 против съветските небесни витязи или ще ги посрещне с вдигнат пестник пред " Дондуков " 2 (още се запитвам...).
През това време в Балкана атлантиците ни с елементи от армията ще бранят проходи и проломи от съветските и чеченските миротворци, придружавани от увеселителната натрупа „ Вагнер “… " Аллах абкар " и " мамицата ви ", ще огласят клисурите...
Вчера българи „ срещу “ военна помощ за Украйна налетяха на българи, които са " за " военна помощ пред паметника на руската войска. Грозни подиуми, озверели Антиукраинската пропутинска вълна прииждаше по бул. „ Руски “ откъм паметника „ Цар Освободител “, на метри от ул. „ Граф Игнатиев “… Егати, в България ли сме или в Беларус? Може би в Бурятия?
Но да се върнем към вероятните (засега хипотетични) горещи точки на събитията: В София Фандъкова предава ключа на съветски военачалник, а чети в планините не престават да се бият, без да получават и един патрон от запазващите неутралитет села. В тази радостно-трагична обстановка останалото население се е струпало на Капитан Анреево, Кулата, Дунав мост и Калотина. Бежанци. Сред тях и доста от путинофилите, забързани към децата и внуците си в Англия, Франция, Съединени американски щати, Германия, Испания, Италия, Канада… с Кремъл и Путин в сърцето. И с евро в портмонето.
Каквото желаете казвайте, псувайте ме в случай че щете за този сюжет, само че той е вероятен. Защото така наречен либерален преход в реалност бе постсъветския мафиотски модел. Той роди олигарсите и беднотията, корупцията и несправедливостта. Крадеш на Изток – харчиш на Запад. И в Дубай. Това роди отчаяние от цивилизационния избор и есхумира носталгия по запорожците и влаковете на дружбата, по манифестациите и военните паради, по твърдата ръка и уравновиловката.
Ножът на пристрастеностите и омразата издълба рани и огради в нацията ни. Путин се трансформира за едни в героя от тайните служби, наследникът на чичко Сталин, а за други в сатрап, умопобъркан, изпратил войски да убиват, грабят и насилват в Украйна. В резултат получихме: който не обича Путин е нацист, американска подлога, натовец-фашист, предател, отпадък, измекяр, изменник, нарушител...
Вече не е ясно: за свободата на този народ ли умряха Левски, Ботев, Караджата, Бенковски, Волов и другите луди глави? За кого бе, хора!
Не заслужаваме да се кичим с имената им. За какво са ни патетичните речи, които ни заливат от време на време? В интервали на рецесии нациите се сплотяват, а ние се бием, ненавиждаме, изливаме тонове отрова в обществените мрежи. Цели партии и елементи от обществото жадуват да са московци, а Путин да им се усмихва, даже единствено насън. Няма ли край тази потресаваща комплексарщина, напъхана в патологична екзалтираност по деспот, подготвен да посегне на човечеството.
Докъде се докарахме… Мечтая да стартираме се срамим. Да се срамим от себе си.
И да знаете: наследниците на честните и храбрите, паднали и воювали за свободата ни са към сред три и пет на 100 от всички българи. Останалите са наследници на стоялите встрани от протести и въстания, на лоялните към властта, която и да е тя и на предателите. Пантеон на измяната - това е нашият герб от дълго време. Днес просто пишем поредна позорна страница.
Огнян Стефанов
П.П. Над 500 паметника в възхвала на Русия и Съюз на съветските социалистически републики има в България. Към тях прибавете още над 100 паметника на свободата, които тематично са свързани още веднъж с Русия и Съюз на съветските социалистически републики, като този в Русе, да вземем за пример. Хиляди улици, булеварди и площади носят имената на съветски и руски жители, генерали, партийни ръководители и прочие
Паметниците на Васил Левски са към 50, плюс още 90 бюста в паркове, учебни заведения, дворове на предприятия, селски площади и прочие
У нас нас няма площад, който да носи името на хан Аспарух, създателят на българската страна. В София няма негов монумент. Паметниците на Аспарух се броят на пръсти: във Варна, Стрелча, край Шумен, Добрич и в Исперих. Българският национализъм е: да се родиш в България, само че да обичаш Русия и да живееш по западен пример. Патриоидиотизъм...
И в случай че стане по този начин?
„ Възраждане “, Българска социалистическа партия, Ралица Симеонова за ръчичка със Стефан Янев, Николай Малинов с групата русофили от бент. „ Копринка “ – всички те ще търчат с самун и сол, бъклици с руйно вино и върла ракия да посрещат тройните освободители. Ще излети ли президентът Радев с единия от двата здрави МиГ-29 против съветските небесни витязи или ще ги посрещне с вдигнат пестник пред " Дондуков " 2 (още се запитвам...).
През това време в Балкана атлантиците ни с елементи от армията ще бранят проходи и проломи от съветските и чеченските миротворци, придружавани от увеселителната натрупа „ Вагнер “… " Аллах абкар " и " мамицата ви ", ще огласят клисурите...
Вчера българи „ срещу “ военна помощ за Украйна налетяха на българи, които са " за " военна помощ пред паметника на руската войска. Грозни подиуми, озверели Антиукраинската пропутинска вълна прииждаше по бул. „ Руски “ откъм паметника „ Цар Освободител “, на метри от ул. „ Граф Игнатиев “… Егати, в България ли сме или в Беларус? Може би в Бурятия?
Но да се върнем към вероятните (засега хипотетични) горещи точки на събитията: В София Фандъкова предава ключа на съветски военачалник, а чети в планините не престават да се бият, без да получават и един патрон от запазващите неутралитет села. В тази радостно-трагична обстановка останалото население се е струпало на Капитан Анреево, Кулата, Дунав мост и Калотина. Бежанци. Сред тях и доста от путинофилите, забързани към децата и внуците си в Англия, Франция, Съединени американски щати, Германия, Испания, Италия, Канада… с Кремъл и Путин в сърцето. И с евро в портмонето.
Каквото желаете казвайте, псувайте ме в случай че щете за този сюжет, само че той е вероятен. Защото така наречен либерален преход в реалност бе постсъветския мафиотски модел. Той роди олигарсите и беднотията, корупцията и несправедливостта. Крадеш на Изток – харчиш на Запад. И в Дубай. Това роди отчаяние от цивилизационния избор и есхумира носталгия по запорожците и влаковете на дружбата, по манифестациите и военните паради, по твърдата ръка и уравновиловката.
Ножът на пристрастеностите и омразата издълба рани и огради в нацията ни. Путин се трансформира за едни в героя от тайните служби, наследникът на чичко Сталин, а за други в сатрап, умопобъркан, изпратил войски да убиват, грабят и насилват в Украйна. В резултат получихме: който не обича Путин е нацист, американска подлога, натовец-фашист, предател, отпадък, измекяр, изменник, нарушител...
Вече не е ясно: за свободата на този народ ли умряха Левски, Ботев, Караджата, Бенковски, Волов и другите луди глави? За кого бе, хора!
Не заслужаваме да се кичим с имената им. За какво са ни патетичните речи, които ни заливат от време на време? В интервали на рецесии нациите се сплотяват, а ние се бием, ненавиждаме, изливаме тонове отрова в обществените мрежи. Цели партии и елементи от обществото жадуват да са московци, а Путин да им се усмихва, даже единствено насън. Няма ли край тази потресаваща комплексарщина, напъхана в патологична екзалтираност по деспот, подготвен да посегне на човечеството.
Докъде се докарахме… Мечтая да стартираме се срамим. Да се срамим от себе си.
И да знаете: наследниците на честните и храбрите, паднали и воювали за свободата ни са към сред три и пет на 100 от всички българи. Останалите са наследници на стоялите встрани от протести и въстания, на лоялните към властта, която и да е тя и на предателите. Пантеон на измяната - това е нашият герб от дълго време. Днес просто пишем поредна позорна страница.
Огнян Стефанов
П.П. Над 500 паметника в възхвала на Русия и Съюз на съветските социалистически републики има в България. Към тях прибавете още над 100 паметника на свободата, които тематично са свързани още веднъж с Русия и Съюз на съветските социалистически републики, като този в Русе, да вземем за пример. Хиляди улици, булеварди и площади носят имената на съветски и руски жители, генерали, партийни ръководители и прочие
Паметниците на Васил Левски са към 50, плюс още 90 бюста в паркове, учебни заведения, дворове на предприятия, селски площади и прочие
У нас нас няма площад, който да носи името на хан Аспарух, създателят на българската страна. В София няма негов монумент. Паметниците на Аспарух се броят на пръсти: във Варна, Стрелча, край Шумен, Добрич и в Исперих. Българският национализъм е: да се родиш в България, само че да обичаш Русия и да живееш по западен пример. Патриоидиотизъм...
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ