Проф. Овчаров: От Белгия идва пореден „познавач“ на нашата история, представящ се за българофил
Как ще разбираем на децата си, че цар Самуил може да е бил и македонски цар? Нашите историци говорели единствено за кланета и хайдути
Проф. Николай Овчаров
На 29 юли 2025 година умря нидерландският историк Махиел Кийл, разгласил три книги и над 200 публикации върху историята на България и Балканите през Средновековието и османския интервал. Той се самоопределяше за огромен българофил, който написа “с доста любов към България и нейния народ ”.
На процедура “присъдата ” на Кийл за нас бе еднопосочна и написана с огромни букви в неговите творения. Българският народ е: “скромен, преклонен, най-лош спрямо всички останали хора на Балканите, с дребен, в случай че не съвсем никакъв достоверен принос и импорт на всичко хубаво отдругаде. ”
През Средновековието България не сътворила нищо в съпоставяне със прилежащите страни, българските градове били мизерни, църквите - схлупени, хората - елементарни и неуки. Но какво може да се чака от българите - “балкански туземци ” и “най-скапан народ ” на полуострова.
“Любовта ” на Махиел Кийл към нашия народ избуя изключително в описа за османското настъпление. В книгите си той напряко се подиграва със случилата се в края на XIV в. национална покруса и се гаври с употребяваните от наши класици като Вазов, понятия “иго ” и “робство ”. Нидерландецът е безапелационен, че турските завоеваватели са носители на просвета за България, а не “катастрофа ”, както го показват българските историци. Османските султани донесли на българите “освобождение от жестокостите на личните им господари и връщане към ред и правдивост. ” Разбира се всеобщите потурчвания и ислямизация в никакъв случай не са се случвали, а са озлобен мит, фиктивен от “дивия български шовинизъм ”.
Не бих се занимавал с един неотдавна умрял човек, в случай че, както при случаите със серийните убийци, незабавно не се появява негов подражател. Нарича се Раймонд Детрез и още веднъж “развенчава митовете на българската история ”, както е написано в заглавието на изявлението с него на радио Дойче веле от 19 март. Забележително е, че отново е от “онзи ” край - белгийски фламандец. Учил в университета в Гент, лингвист, историк и белетрист, както написа в Интернет. Всъщност журналистът от радиото показва четвъртото издание на неговия “Исторически речник на България ”. Първите са издадени малко след измененията в България през 1989 година
Та, какво научаваме от изявлението с месьо Детрез? Българската историческа просвета била тежко обвързана и подчинена на политически цели, което деформирало погледа на учените. Черта на българската историография била да се сакрализират персони като Левски, Ботев и Паисий, което не било научно, тъй като надали не у нас било неразрешено те да се подлагат на критика. Нашите историци говорели единствено за кланета и хайдути, а не пишели за икономическия и обществен разцвет на българите по време на османския интервал.
Според Детрез българите тогава печелели добре, пътували в чужбина, учели се там. Е, имало девширме - “кръвния налог ”, посредством който българските деца са принудително отнемани от фамилиите и превръщани в мюсюлмани. Какво пък толкова, по този метод им се давало опция за обществено развиване. Познато, нали? Всеки, който е чел Кийл, ще види незабавно сходството.
По-нататък Детрез продължава с Византия. Още от Паисий у нас тръгнала ненавист към гърците и отказване на всичко византийско. То, белгиецът си остава на равнището на науката от края на XVIII в. Иначе щеше да знае, че българските медиевисти от дълго време са възприели определението на Дмитрий Оболенски за “Византийското съобщество ” (The Byzantine Commonwealth).
В него Българската империя играела водеща политическа роля, а българската християнска просвета има основополагащо място в тази общественост на култури под един знаменател.
Така доближаваме до “гвоздея ” в изявлението с Раймонд Детрез - връзките с Република Северна Македония. Впрочем считам, че цялото изявление е направено поради този въпрос, а всичко казано преди този момент е единствено баласт. “Има хора с македонско национално схващане, което е несъмнено, те постоянно са били македонци - реди енергично Детрез. - Според мен е неуместно, в случай че една страна не може да стане член на Европейския съюз поради исторически проблеми. ”
Белгиецът доста обичал да цитира американския посланик Ричард Холбрук, който по време на полемиките сред сърби и хървати при разделянето на Югославия споделил: “No more bullshit, no more history ” ( “Стига толкоз нелепости, стига с тази история ”). “Това би трябвало да се каже и за целия македонски въпрос ” - приключва Детрез.
И тук идва пасажът, след който изцяло се шашнах, до момента в който четях изявлението на журналиста от Дойче веле. Казах си, че или той нещо е объркал думите на белгиеца, или аз нищо не запознат съм история: “Македонците би трябвало да признаят, -декларира Раймонд Детрез, - че в предишното техните предшественици са се наричали българи, а българите да признаят, че сегашните македонци към този момент не са българи - те са македонци, които имат собствен език, който е пълновръстен език. ”
Е, по какъв начин бе, месьо Детрез, да стане тази работа?
Оставете американците, които си нямат национална история. Ами ние, българите, по какъв начин ще разбираем на децата си, че цар Самуил може да е бил и македонски цар, в случай, че победилият го византийски император самичък се наричал Българоубиец?
Как да ги накараме да повярват, че братя Миладинови не са събирали “български песни ”, както пишат те самите, а “македонски ”, както ги кръщават през днешния ден в Скопие? Как да обясняваме за какво през XIX в. възрожденските просветители във Вардарска Македония Христофор Жефарович и Кирил Пейчинович означават на книгите си, че са написани на “препростейши български език ”? Как да им разкажем за какво в градовете на географската област Македония като Скопие, Прилеп, Велес, Охрид през същия век всеобщо се основават български, а не македонски, общини, учебни заведения и читалища.
Няма по какъв начин, месьо Детрез.
Ето за какво ние, учените от Национален кръг “За Македония ”, сме сложили две простички условия, които ония край Вардар би трябвало да одобряват. Впрочем те дават отговор на същите хрумвания, които самият Раймонд Детрез слага в своето изявление пред Дойче Веле. А те са:
1. До 1944 година България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е призната въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония);
2. Езикът, на който се приказва в днешната РСМ до 1944 година, е български и е изменен по неестествен метод, като е трансфорат в нова езикова норма. Аpropos, месьо Детрез, предлагам незабавно да бъде махната статуята на граф Балдуин Фландърски от центъра на белгийския град Монс, тъй като е притежател на “див шовинизъм ”!
Да, оня същият, който през 1205 година атакува вероломно България и откакто бе разрушен при Одрин, изгни в тъмниците на Търновград!
Проф. Николай Овчаров
На 29 юли 2025 година умря нидерландският историк Махиел Кийл, разгласил три книги и над 200 публикации върху историята на България и Балканите през Средновековието и османския интервал. Той се самоопределяше за огромен българофил, който написа “с доста любов към България и нейния народ ”.
На процедура “присъдата ” на Кийл за нас бе еднопосочна и написана с огромни букви в неговите творения. Българският народ е: “скромен, преклонен, най-лош спрямо всички останали хора на Балканите, с дребен, в случай че не съвсем никакъв достоверен принос и импорт на всичко хубаво отдругаде. ”
През Средновековието България не сътворила нищо в съпоставяне със прилежащите страни, българските градове били мизерни, църквите - схлупени, хората - елементарни и неуки. Но какво може да се чака от българите - “балкански туземци ” и “най-скапан народ ” на полуострова.
“Любовта ” на Махиел Кийл към нашия народ избуя изключително в описа за османското настъпление. В книгите си той напряко се подиграва със случилата се в края на XIV в. национална покруса и се гаври с употребяваните от наши класици като Вазов, понятия “иго ” и “робство ”. Нидерландецът е безапелационен, че турските завоеваватели са носители на просвета за България, а не “катастрофа ”, както го показват българските историци. Османските султани донесли на българите “освобождение от жестокостите на личните им господари и връщане към ред и правдивост. ” Разбира се всеобщите потурчвания и ислямизация в никакъв случай не са се случвали, а са озлобен мит, фиктивен от “дивия български шовинизъм ”.
Не бих се занимавал с един неотдавна умрял човек, в случай че, както при случаите със серийните убийци, незабавно не се появява негов подражател. Нарича се Раймонд Детрез и още веднъж “развенчава митовете на българската история ”, както е написано в заглавието на изявлението с него на радио Дойче веле от 19 март. Забележително е, че отново е от “онзи ” край - белгийски фламандец. Учил в университета в Гент, лингвист, историк и белетрист, както написа в Интернет. Всъщност журналистът от радиото показва четвъртото издание на неговия “Исторически речник на България ”. Първите са издадени малко след измененията в България през 1989 година
Та, какво научаваме от изявлението с месьо Детрез? Българската историческа просвета била тежко обвързана и подчинена на политически цели, което деформирало погледа на учените. Черта на българската историография била да се сакрализират персони като Левски, Ботев и Паисий, което не било научно, тъй като надали не у нас било неразрешено те да се подлагат на критика. Нашите историци говорели единствено за кланета и хайдути, а не пишели за икономическия и обществен разцвет на българите по време на османския интервал.
Според Детрез българите тогава печелели добре, пътували в чужбина, учели се там. Е, имало девширме - “кръвния налог ”, посредством който българските деца са принудително отнемани от фамилиите и превръщани в мюсюлмани. Какво пък толкова, по този метод им се давало опция за обществено развиване. Познато, нали? Всеки, който е чел Кийл, ще види незабавно сходството.
По-нататък Детрез продължава с Византия. Още от Паисий у нас тръгнала ненавист към гърците и отказване на всичко византийско. То, белгиецът си остава на равнището на науката от края на XVIII в. Иначе щеше да знае, че българските медиевисти от дълго време са възприели определението на Дмитрий Оболенски за “Византийското съобщество ” (The Byzantine Commonwealth).
В него Българската империя играела водеща политическа роля, а българската християнска просвета има основополагащо място в тази общественост на култури под един знаменател.
Така доближаваме до “гвоздея ” в изявлението с Раймонд Детрез - връзките с Република Северна Македония. Впрочем считам, че цялото изявление е направено поради този въпрос, а всичко казано преди този момент е единствено баласт. “Има хора с македонско национално схващане, което е несъмнено, те постоянно са били македонци - реди енергично Детрез. - Според мен е неуместно, в случай че една страна не може да стане член на Европейския съюз поради исторически проблеми. ”
Белгиецът доста обичал да цитира американския посланик Ричард Холбрук, който по време на полемиките сред сърби и хървати при разделянето на Югославия споделил: “No more bullshit, no more history ” ( “Стига толкоз нелепости, стига с тази история ”). “Това би трябвало да се каже и за целия македонски въпрос ” - приключва Детрез.
И тук идва пасажът, след който изцяло се шашнах, до момента в който четях изявлението на журналиста от Дойче веле. Казах си, че или той нещо е объркал думите на белгиеца, или аз нищо не запознат съм история: “Македонците би трябвало да признаят, -декларира Раймонд Детрез, - че в предишното техните предшественици са се наричали българи, а българите да признаят, че сегашните македонци към този момент не са българи - те са македонци, които имат собствен език, който е пълновръстен език. ”
Е, по какъв начин бе, месьо Детрез, да стане тази работа?
Оставете американците, които си нямат национална история. Ами ние, българите, по какъв начин ще разбираем на децата си, че цар Самуил може да е бил и македонски цар, в случай, че победилият го византийски император самичък се наричал Българоубиец?
Как да ги накараме да повярват, че братя Миладинови не са събирали “български песни ”, както пишат те самите, а “македонски ”, както ги кръщават през днешния ден в Скопие? Как да обясняваме за какво през XIX в. възрожденските просветители във Вардарска Македония Христофор Жефарович и Кирил Пейчинович означават на книгите си, че са написани на “препростейши български език ”? Как да им разкажем за какво в градовете на географската област Македония като Скопие, Прилеп, Велес, Охрид през същия век всеобщо се основават български, а не македонски, общини, учебни заведения и читалища.
Няма по какъв начин, месьо Детрез.
Ето за какво ние, учените от Национален кръг “За Македония ”, сме сложили две простички условия, които ония край Вардар би трябвало да одобряват. Впрочем те дават отговор на същите хрумвания, които самият Раймонд Детрез слага в своето изявление пред Дойче Веле. А те са:
1. До 1944 година България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е призната въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония);
2. Езикът, на който се приказва в днешната РСМ до 1944 година, е български и е изменен по неестествен метод, като е трансфорат в нова езикова норма. Аpropos, месьо Детрез, предлагам незабавно да бъде махната статуята на граф Балдуин Фландърски от центъра на белгийския град Монс, тъй като е притежател на “див шовинизъм ”!
Да, оня същият, който през 1205 година атакува вероломно България и откакто бе разрушен при Одрин, изгни в тъмниците на Търновград!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ