Как се улавя моментното щастие, но и най-голямата тъга? От

Как се улавя моментното благополучие, само че и най-голямата горест? От години документалният фотограф Димитри Стефанов изследва епизодите в живота на всичките си герои. С него се срещна Цвети Петрунова.

Говорейки за мощ , твоят път , може би умишлен и житейски , стартира в Испания , надалеч от тук . С какво са свързани най - ярките ти мемоари от времето , в което стартира да улавяш светлината ?

В Испания се реалокирах, когато бях на 11-12 година, доста от дълго време и Испания на мен ми даде безусловно всичко. Кога започнах до хващам светлината е въпрос, на който към момента не мога да си отговоря. Аз съм човек на решенията, не ги обмислям два пъти. Когато желая да върша нещо, просто го върша, без да пресмятам последствия или следствия на нещото. Кога започнах да хващам светлината – сега, в който взех решение, че желая да върша нещо значимо, само че не знаех какво е. Аз не мога да рисувам, не мога да пиша, не мога да пея, не съм ваятел, без значение, че съм правил някакви неща от глина. И може би фотографията – аз не съм я търсил – тя сама ме откри.

Как те намира фотографията ?

Като те допира, фотографията те намира, когато те допре и по какъв начин става докосването – в този момент не си приказваме за Господ или за всички всевисши сили - ставаш един ден и се изправяш прав и казваш „ аз желая да бъда фотограф “. Така ме откри мен и не е нещо. Никога в фамилията няма актьори, няма фотографи, не може да се каже, че предците ми и бащите, дядовците постоянно са имали камера в ръка. Аз не съм от тези хора, моето семейство не е такова – нито майка ми, нито татко ми, нито дядо ми или баба ми. И в действителност неща, за които нямах безусловно никаква визия, бях на 18 години и взех решение да се занимавам с снимка. Просто отворих интернет и видях къде има учебно заведение по снимка в Мадрид и първото нещо, което направих на идващия ден, е да кажа на татко ми „ тате “ или на майка ми  - Мамо, аз се протоколирам да изучавам снимка. Защо? Не мога да ти кажа. Но пък през днешния ден съм тук и е един прекрасен мотив, с цел да си приказваме.

Защо обаче документална снимка ? Тя е обвързвана с роман в описа . Какво теб те сграбчи на такава възраст да погледнеш истината в хората ?

Животът на дамата се трансформира вечно през 2009 година, когато тя е залята с киселина от някогашния си мъж

Понеже обичам хора и съм обичал хора постоянно, мисля, че това е водещата мощ, с цел да върша документална снимка или да се пробвам да описвам истории - живи истории, истории, които когато свършим да се случи нещо там и да изникне. Обичам хората, обичам да знам историите и на първо място обичам да живя в техните истории. Когато четем книга, доста постоянно се споделя, че живеем живота и на книгата, или на характерите, на протагонистите или на антагонистите в дадена книга. Мисля, че фотографията ми дава тъкмо това – да пребивавам неща в къс или в дълъг интервал от време, които действително не са част от моя дейли лайф. Усещайки неща, които не са част от моето всекидневие, ме карат да се усещам добре и да имам един рисърч към дадени тематики, в които се залавям и стартирам да работя и мисля, че е безусловно обогатяващо за мен първо като създател, второ като фотограф и трето като персона.

Вижте още във видеото.