Как да станеш хайдутин или едно есенно пътуване до Сливен
Как се става бунтовник? Ако би трябвало през днешния ден да напишем справочник по тематиката, вътре евентуално ще включим препоръки като „ Сдобий се с пушка и нож ", „ Пусни си мустаци ", „ Остави родната си къща и фамилията си и се укривай в горите " и „ Дано си от Сливен ". Не че другите краища на страната не са дали на България задоволително хайдути, само че неслучайно Сливен носи прозвището „ Градът на стоте войводи ". Защото тук концентрацията на бунтовническа мисъл е била извънредно висока.
И до през днешния ден имената на доста места в Сливенския Балкан припомнят за тези времена, когато дружини са кръстосвали горите и пътищата - Хайдушка пътека, Хайдушка пещера, Хайдушки извор... Като нищо тъкмо под вековното дърво, където си почиваме, може да е седял и Хаджи Димитър. Когато четем за четници и бунтовници в учебниците по история, те са просто сбирка от имена, години и сухи обстоятелства. Но когато отидем в Сливен и влезем в музея на Хаджи Димитър, историята се трансформира в човешка орис с всичките ѝ повратности и сложни решения.
Къщата на Хаджи Димитър
В музея ще чуем историята на буйното и непокорно дете Димитър, което още невръстно посещава Божи гроб с родителите си и получава прозвището Хаджи. Ще го забележим на фотоси с взор, който смразява кръвта. Ще бродим с него по хайдутските му направления и ще станем съпричастни с сложни епизоди от живота му - като момента, в който би трябвало да изостави ранения си брат по време на поход, знаейки, че гибелта му е неизбежна.
Ще надникнем още в избата с виното, в кухнята с огнището, в работилницата, където татко му е правел плат за ямурлуци, и в хана, където са отсядали пасажери от разнообразни краища на Балканския полуостров. Между къщата и хана има „ комшулук " - врата, която свързва двата двора, без да е нужно да се излиза на улицата. Казват, че преди Освобождението е имало толкоз добре построена система от комшулуци, че е било допустимо да се обиколи целият Сливен, без човек да се покаже на улицата даже един път. Разбира се, тази система се е употребила освен за вървене на посетители, само че и за укриване на хора.
Къщата музей на Хаджи Димитър е под номер 54 в, по тази причина преди да си тръгнем, не забравяме да вземем щемпел за сбирката си. Благодарение на партньорството на Yettel и Българския туристически съюз можем да го създадем и цифрово, като сканираме QR кода от табелата на място или използваме геолокацията.
Дигиталната версия на обектите се намира в приложението Yettel и е налична за клиенти на всички оператори. Трябва единствено да свалим последната му версия от или и да активираме електронния си паспорт с бърза регистрация - нужни са единствено две имена и имейл. Освен да събираме цифрови печати, приложението ни дава опция и да обогатим познанията си за обектите с къса информация и над 100 завладяващи аудио- и видеоистории.
Двата типа печати - класическите в хартиените книжки и електронните, са изцяло равностойни и събирането им носи значки: при 25 получаваме бронзова, при 50 - сребърна, а при 100 - златна.
До Халката и назад
Ако сме решили да ставаме хайдути, след нагледния урок по история е време да вържем връзките на планинските си обувки и сами да поемем по скритите пътеки. Над Сливен се намира естествен парк „ Сините камъни " - част от Стара планина с хладни гори и величествени скали, над които се вият орли. Преди да се отправим към върховете, стопираме в осведомителния център на парка в Сливен, който се намира на 5 минути от музея. Там ще получим подробна информация и хрумвания за направления съгласно физическата си подготовка и времето, с което разполагаме.
Ако имаме единствено няколко часа, можем да се разходим до скалния феномен Халката. От долната станция на лифта за Карандила в покрайнините на града стартира добре маркирана пътека, която след към 30-40 минути нанагорнище ще ни изведе до скалата - знак на града. Ако сме си приготвили сандвичи, можем да хапнем на някоя от пейките по пътя или напряко на скалите с красива гледка към града и близките възвишения. Трасето е относително косо, като единствено на няколко места има по-стръмни и скалисти сектори. Катеренето става по-леко, до момента в който следим табелите с фрагменти от стихотворението „ Хаджи Димитър ", ситуирани край пътеката.
По хайдушките пътеки на Сливенския Балкан
Табелите при долната станция на лифта ще ни дадат хрумвания и за по-дълги преходи. Оттук до Хайдушката пътека е към час и половина, а до Хайдушката пещера - близо 4 часа. До Карандила са към 2 часа пешком, само че можем да се качим и с лифта или с кола. Горе ни чакат езеро, доста заведения и чист въздух. От Карандила също можем да създадем преходи до именити за района чешми, местности и върхове. Съвсем малко изпитание е нужно за нанагорнище на връх Българка (1181 м) - най-високият в тази част на Стара планина, само че намиращ се на къс преход от асфалтовото шосе. (Любопитен факт е, че в Стара планина има още един връх със същото име, който обаче е висок 1445 м и се намира по на запад, на границата на естествен парк „ Българка " ).
Когато излезем по скалистите елементи, не забравяме да вдигнем глава към небето, тъй като там постоянно се реят орли, соколи и лешояди. По поляните пък прехвърчат над 800 типа пеперуди, а в случай че имаме шанс, може да мернем и муцунката на лалугер.
И когато се спуснем назад от върховете към града, със зачервени бузи и цялостна памет на телефона, към този момент ще знаем, че въпреки да не можем да върнем времето и да станем същински хайдути, постоянно можем да тръгнем по техните стъпки - в Балкана, в музеите и в приложението Yettel. А идната ни спирка? Може би е още по-неочаквана. Достатъчно е единствено да надникнем в листата със 100-те обекта и да изберем накъде да поемем.
И до през днешния ден имената на доста места в Сливенския Балкан припомнят за тези времена, когато дружини са кръстосвали горите и пътищата - Хайдушка пътека, Хайдушка пещера, Хайдушки извор... Като нищо тъкмо под вековното дърво, където си почиваме, може да е седял и Хаджи Димитър. Когато четем за четници и бунтовници в учебниците по история, те са просто сбирка от имена, години и сухи обстоятелства. Но когато отидем в Сливен и влезем в музея на Хаджи Димитър, историята се трансформира в човешка орис с всичките ѝ повратности и сложни решения.
Къщата на Хаджи Димитър
В музея ще чуем историята на буйното и непокорно дете Димитър, което още невръстно посещава Божи гроб с родителите си и получава прозвището Хаджи. Ще го забележим на фотоси с взор, който смразява кръвта. Ще бродим с него по хайдутските му направления и ще станем съпричастни с сложни епизоди от живота му - като момента, в който би трябвало да изостави ранения си брат по време на поход, знаейки, че гибелта му е неизбежна.
Ще надникнем още в избата с виното, в кухнята с огнището, в работилницата, където татко му е правел плат за ямурлуци, и в хана, където са отсядали пасажери от разнообразни краища на Балканския полуостров. Между къщата и хана има „ комшулук " - врата, която свързва двата двора, без да е нужно да се излиза на улицата. Казват, че преди Освобождението е имало толкоз добре построена система от комшулуци, че е било допустимо да се обиколи целият Сливен, без човек да се покаже на улицата даже един път. Разбира се, тази система се е употребила освен за вървене на посетители, само че и за укриване на хора.
Къщата музей на Хаджи Димитър е под номер 54 в, по тази причина преди да си тръгнем, не забравяме да вземем щемпел за сбирката си. Благодарение на партньорството на Yettel и Българския туристически съюз можем да го създадем и цифрово, като сканираме QR кода от табелата на място или използваме геолокацията.
Дигиталната версия на обектите се намира в приложението Yettel и е налична за клиенти на всички оператори. Трябва единствено да свалим последната му версия от или и да активираме електронния си паспорт с бърза регистрация - нужни са единствено две имена и имейл. Освен да събираме цифрови печати, приложението ни дава опция и да обогатим познанията си за обектите с къса информация и над 100 завладяващи аудио- и видеоистории.
Двата типа печати - класическите в хартиените книжки и електронните, са изцяло равностойни и събирането им носи значки: при 25 получаваме бронзова, при 50 - сребърна, а при 100 - златна.
До Халката и назад
Ако сме решили да ставаме хайдути, след нагледния урок по история е време да вържем връзките на планинските си обувки и сами да поемем по скритите пътеки. Над Сливен се намира естествен парк „ Сините камъни " - част от Стара планина с хладни гори и величествени скали, над които се вият орли. Преди да се отправим към върховете, стопираме в осведомителния център на парка в Сливен, който се намира на 5 минути от музея. Там ще получим подробна информация и хрумвания за направления съгласно физическата си подготовка и времето, с което разполагаме.
Ако имаме единствено няколко часа, можем да се разходим до скалния феномен Халката. От долната станция на лифта за Карандила в покрайнините на града стартира добре маркирана пътека, която след към 30-40 минути нанагорнище ще ни изведе до скалата - знак на града. Ако сме си приготвили сандвичи, можем да хапнем на някоя от пейките по пътя или напряко на скалите с красива гледка към града и близките възвишения. Трасето е относително косо, като единствено на няколко места има по-стръмни и скалисти сектори. Катеренето става по-леко, до момента в който следим табелите с фрагменти от стихотворението „ Хаджи Димитър ", ситуирани край пътеката.
По хайдушките пътеки на Сливенския Балкан
Табелите при долната станция на лифта ще ни дадат хрумвания и за по-дълги преходи. Оттук до Хайдушката пътека е към час и половина, а до Хайдушката пещера - близо 4 часа. До Карандила са към 2 часа пешком, само че можем да се качим и с лифта или с кола. Горе ни чакат езеро, доста заведения и чист въздух. От Карандила също можем да създадем преходи до именити за района чешми, местности и върхове. Съвсем малко изпитание е нужно за нанагорнище на връх Българка (1181 м) - най-високият в тази част на Стара планина, само че намиращ се на къс преход от асфалтовото шосе. (Любопитен факт е, че в Стара планина има още един връх със същото име, който обаче е висок 1445 м и се намира по на запад, на границата на естествен парк „ Българка " ).
Когато излезем по скалистите елементи, не забравяме да вдигнем глава към небето, тъй като там постоянно се реят орли, соколи и лешояди. По поляните пък прехвърчат над 800 типа пеперуди, а в случай че имаме шанс, може да мернем и муцунката на лалугер.
И когато се спуснем назад от върховете към града, със зачервени бузи и цялостна памет на телефона, към този момент ще знаем, че въпреки да не можем да върнем времето и да станем същински хайдути, постоянно можем да тръгнем по техните стъпки - в Балкана, в музеите и в приложението Yettel. А идната ни спирка? Може би е още по-неочаквана. Достатъчно е единствено да надникнем в листата със 100-те обекта и да изберем накъде да поемем.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ