11 удивителни научни факта за успеха
Как се става талант, за какво високият IQ не е залог за успешност, по какъв начин името въздейства на избора на специалност? Това са единствено част от непредвидените разкрития на известния американски публицист и културолог Дейвид Брукс в книгата му „ Общественото животно. ” С подигравка и пресен комизъм Брукс разказва, проучва и обобщава от какво в последна сметка е свързан персоналният, професионален и публичен триумф. Представяме ви в резюме 11 от най-интересните и удивителни обстоятелства, предопределящи съгласно Брукс триумфа в живота.
1. Идеалът за хубост
Стандартите за женска хубост са един и същи по цялото земно кълбо. Това открива психологът от университета в Тексас Дейвид Бас въз основата на интернационално изследване, което организира измежду 10 хиляди души. Навсякъде мъжете правят оценка свежия, здрав загар на лицето, цялостните устни, дългите блестящи коси, симетричните черти, неголямото разстояние сред устните и брадичката, както и сред носа и брадичката и съответствие сред обиколката на талията и обиколката на бедрата, равнавящо се на 0,7. Анализ на творби на живописта, основани през последните хиляда години, демонстрира, че при множеството изобразени на тях дами създателят се е придържал точно към тази съразмерност. Тя е присъща и за „ зайчетата ” на сп. Playboy, въпреки и пълнотата на моделите да е била друга, в другите столетия. Дори и Туиги, известна с съвсем анорексичната си уязвимост, има съответствие сред обиколката на талията към обиколката на бедрата, равно на 0,73.
2. Колкото повече знаем, толкоз по-добре запомняме
Човешкото познание не е сходно на съхраняването на данни в компютърнат памет. Способността на компютъра за запомняне на информация не се усъвършенства с увеличението на размера й. Човешкото познание е тъкмо противоположното – ненаситно и цялостно с живот. Колкото по-добри познания има в дадена област човек, толкоз по-бързо и по-качествено запомня нови данни, нова информация по тази тематика. В един теоретичен опит помолили третокласници и студенти да запомнят лист с имена на герои от анимационни филми. Третокласниците се справили със задачата в пъти по-добре от студентите, защото били доста по-запознати от тях с бекграунда. В различен опит група деца на възраст от 8 до 12 години, които в учебно заведение се водели изоставащи и група възрастни със междинен интелеткт били помолени да запомнят имената на настоящи поп звезди. И още веднъж дребните се показали доста по-добре от огромните. Предварителните познания подобрявали качеството на запаметяване.
3. Честолюбието покачва възможностите за триумф
Честолюбивите постоянно откриват подобие с персона, съумяла да реализира огромен триумф. Удивително е какъв брой малко е нужно, с цел да се разпали искрата на инстинкта за подражателство. Преди няколко години двама учени – Джеф Коен и Грег Уолтън раздали на студенти от Йелския университет къса биография на Натан Джексън, показан в нея като прочут математик. В половината екземпляри бил изменен един основен подробност: рождената дата на Джексън съвпадала с рождената дата на съответния студент. След като младежите се срещнали с биографията, Коен и Уолтън им дали математически задания. Онези от тях, чиито рождени дати „ съвпадали ” с тази на Джексън, отделили за решаването на задачата 65% повече време спрямо останалите. В тях подсъзнателно зародило възприятие за родеене с Джексън, което ги стимулирало да повторят триумфа му непременно.
4. Лесен метод да узнаете ще станете ли звезда
Гари Макферсън изследва през 1997 година група от 157 инцидентно определени деца, които преди малко са почнали да овладяват някакъв музикален инструмент. Някои от тях станали положителни музиканти, а други в последна сметка се отказали въобще от изявата в това занятие. Макферсън се опитал да открие общи качества и черти, отличаващи първите от вторите. Оказало се, че триумфът в този случай не зависел нито от равнището на просветеност, нито от характерни способности като музикален слух, нито от математически качества, нито от възприятието за темп, нито от приходите на родителите. Най-добрият индикатор се оказал отговорът на въпроса, който Макферсън задавал на детето, още когато избирало на какъв инструмент желае да свири: „ Как мислиш, какъв брой дълго ще свириш? ” Децата, които възнамерявали „ малко да посвирят ”, по този начин и не трансформирали музиката в собствен приоритет. Децата, декларирали, че считат да свирят най-малко няколко години, достигнали триумфи – къде по-големи, къде по-скромни. Но тези, които след време станали известни музиканти, отговаряли „ Искам да изсвирвам цялостен живот! ”. Тези деца просто са проектирали умишлено своето бъдеще.
5. Как се става талант
Джон Хейс от Карнеги Мелън Университет учи 500 шедьоври на класическата музика и открива, че единствено 3 от тях са написани през първите 10 години от професионалната кариера на съответния композитор. При множеството са били нужни най-малко 10 години твърдоглав труд, с цел да основат нещо фактически извънредно. Правилото за най-малко 10 години твърдоглав труд, който се увенчава със важен триумф сплотява освен музикалните гении, само че и гении от всевъзможни други области като Айнщайн, Пикасо, Т. С. Елиът, Фройд. Но работата не е единствено в вложените дни, месеци и години старания, а в метода по който са вложени те. Средностатистическият реализатор употребява колкото се може по-комфортни начини при работа. Изключителният се отнася към това, което прави, доста по-взискателно и деликатно. Ако, да вземем за пример е музикант, нормално той разчленява творбата на хиляди дребни фрагменти, като по-късно шлифова всеки един от тях с упорити повторения до безконечност.
