Как се правят стъклени играчки демонстрира в музей Етър майсторът от Пловдив Иван Станев
Как се вършат стъклени играчки показва в музей " Етър " в Габрово Иван Станев от Пловдив. Коледният дух в музея навън се усеща на всички места – в работилниците, по чаршията, в подвикванията на коледарските групи, в щедростта на майсторите, които ги посрещат с дарове, в мириса на прясно изпечените кравайчета, в белотата на нанизите от пуканки, в новия Музеен център, където грее елха с трийсетгодишни стъклени играчки. Такива стъклени декорации за пръв път идват в Етъра. До елхата е самият занаятчия на нежното великолепие – Иван Станев от Пловдив. Днес до късно вечерта и на следващия ден следобяд той ще демонстрира на посетителите по какъв начин за секунди стъклото се трансформира в камбанка, топка, даже дребна мишка.
Посетителите дефинират демонстрацията като магия. Всичко, което прави единственият занаятчия на духано стъкло в Национална занаятчийска камара, потегля от една елементарна стъклена тръба от меко натриево стъкло.
" Това стъкло го нагряваме на една газова горелка, споделя Иван Станев и не откъсва взор от работната си масичка. При 800 градуса стъклото стартира да се размеква и когато се размекне, изтегляме дребни елементи от тръбата, които се споделят индивидуален или двоен шпиц. От тях създавам тези прелестни коледни играчки. Впрочем единствено топката се прави от индивидуален шпиц, който е затворен от едната страна. Всички останали форми се вършат от двоен шпиц ", изяснява майсторът.
Пръстите на Станев не стопират да въртят дребната тръбичка, до момента в който я разтегля в права линия. „ Половин година се упражнявах по осем часа дневно, с цел да получа безусловно права линия, споделя той. Имаме право единствено на един опит. Това не е глина, с цел да я омесим отначало, имаме 10 секунди време, с цел да оформим едно произведение. Усукваме и теглим по едно и също време, с цел да се разпредели отмерено. Стъклото, с което работим, е милиметър и половина. Когато духнем (това стъкло има три пъти коефициент на разширение), една тръба, която е 20 мм в диаметър, става шест см в диаметър, тъй че стената на нашата форма е доста по-малка от милиметър “, разказва процеса Иван Станев.
48 години той гледа синия пламък на горелката и го познава прелестно. Стъклото е неприятен проводник на топлота. Само където нагрява, там се размеква и там може да се оформя. Затова е толкоз концентриран непрекъснато и преценя по кое време и къде на реалокира стъклената тръбичка в разнообразни елементи на пламъка.
Станев не е потомствен занаятчия. Съвсем инцидентно попада в една кооперация за хора с увреждания и там 12 години усвоява първичните умения за работа със стъкло. Умението да направи през днешния ден за две минути стъклената камбанка, която подарява на кореспондента на Българска телеграфна агенция, е лишила 12 години от живота му.
Отдясно до работния му плот има друга маса с разнообразни четки и бои. Там посетителите могат да седнат и да украсят основаната от Иван Станев стъклена форма. Майсторът споделя благополучен, че с помощта на самодейност на Община Пловдив има и възпитаници.
Посетителите дефинират демонстрацията като магия. Всичко, което прави единственият занаятчия на духано стъкло в Национална занаятчийска камара, потегля от една елементарна стъклена тръба от меко натриево стъкло.
" Това стъкло го нагряваме на една газова горелка, споделя Иван Станев и не откъсва взор от работната си масичка. При 800 градуса стъклото стартира да се размеква и когато се размекне, изтегляме дребни елементи от тръбата, които се споделят индивидуален или двоен шпиц. От тях създавам тези прелестни коледни играчки. Впрочем единствено топката се прави от индивидуален шпиц, който е затворен от едната страна. Всички останали форми се вършат от двоен шпиц ", изяснява майсторът.
Пръстите на Станев не стопират да въртят дребната тръбичка, до момента в който я разтегля в права линия. „ Половин година се упражнявах по осем часа дневно, с цел да получа безусловно права линия, споделя той. Имаме право единствено на един опит. Това не е глина, с цел да я омесим отначало, имаме 10 секунди време, с цел да оформим едно произведение. Усукваме и теглим по едно и също време, с цел да се разпредели отмерено. Стъклото, с което работим, е милиметър и половина. Когато духнем (това стъкло има три пъти коефициент на разширение), една тръба, която е 20 мм в диаметър, става шест см в диаметър, тъй че стената на нашата форма е доста по-малка от милиметър “, разказва процеса Иван Станев.
48 години той гледа синия пламък на горелката и го познава прелестно. Стъклото е неприятен проводник на топлота. Само където нагрява, там се размеква и там може да се оформя. Затова е толкоз концентриран непрекъснато и преценя по кое време и къде на реалокира стъклената тръбичка в разнообразни елементи на пламъка.
Станев не е потомствен занаятчия. Съвсем инцидентно попада в една кооперация за хора с увреждания и там 12 години усвоява първичните умения за работа със стъкло. Умението да направи през днешния ден за две минути стъклената камбанка, която подарява на кореспондента на Българска телеграфна агенция, е лишила 12 години от живота му.
Отдясно до работния му плот има друга маса с разнообразни четки и бои. Там посетителите могат да седнат и да украсят основаната от Иван Станев стъклена форма. Майсторът споделя благополучен, че с помощта на самодейност на Община Пловдив има и възпитаници.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ