Как са се променили доходите и цените в България за

Как са се трансформирали приходите и цените в България за последните 74 години? 255% е действителното нарастване на заплатите у нас от далечната 1949 година до 2023 година
Изследване на преподавателив Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ проследява данни за потреблението и цените на 7 типа артикули за 74-годишния интервал.
Трите интервала във фокуса на
изследването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна стопанска система – до 2002-ра и европейска интеграция – от 2003-та до през днешния ден. Автори на проучването са проф. Мартин Иванов от Философския факултет към Софийския университет, доцент Калоян Ганев от Стопанския факултет и доцент Ралица Ганева.
В периода след Втората международна война
се реализира различен преход – от поизостанало в индустриалното развиване пазарно стопанство към различен вид стопанска система. В този период доходите претърпяват сериозна динамичност, пазарът на труда се трансформира, разяснява пред БНР доцент Ралица Ганева,
която е статистик икономист.
„ Въпреки че идеологията публично споделяше, че няма инфлация, на процедура е имало. Тя е следвала други правила. Тази информация е оповестена в тези години, от тези управляващи “,

Учените са разгледали 7 продукта от годишниците за ползване на домакинствата – самун,
фасул, месо, лук, ябълки, захар и алкохол.
Доц. Ганева била сюрпризирана от данните за цената на захарта и на алкохола. По думите ѝ, докато цигарите и тютюнът по време на прехода стават доста по-скъпи за българина, то алкохолът е „ доста по-достъпен през днешния ден, в сравнение с е бил през социалистическия интервал “.



Статистиката регистрира обстоятелството, че и в предишното, и през днешния ден семействата създават домашни консерви, както и домакински алкохол. През 1986-а например около 2/3 от семействата са разчитали на
лична продукция, четем в изследването.
„ Веднага се вижда колко доста консерви са затваряни 80-те години по потреблението на захар. Захарта, която сме купували тогава приблизително на човек от популацията годишно е в пъти повече, в сравнение с използваме през днешния ден, макар че
през днешния ден ядем доста повече сладко. “
Според проучването, като се изключи че от 1948-а до 2023-та най-голямото действително намаляване на цените се следи при захарта и алкохола, следвани от хляба и ябълките, за същия интервал
действителната цена на боба нараства
с 2,2 пъти, а тази на месото – с 32,5%. Според Ралица Ганева това изяснява за какво толкоз доста хора произвеждаха и към момента създават фасул.



„ Потреблението на фасул е по-скоро константа – 4,5 кг на човек от популацията годишно. Месо ядем доста повече отпреди. Потреблението на самун е паднало. Рибата, телешкото месо са част от менюто
на българина през днешния ден в огромна степен, а преди са били екзотика.
„ Рядкост са били много артикули, а цените на главните при комунизма са се поддържали административно ниски, четем в проучването. Така цените, закрепени на прекомерно ниски равнища, не са съответствали на икономическите действителности, по тази причина в края на 80-те се натрупват инфлационни напрежения. Либерализацията на пазара
води до неколкократен скок на цените.
„ Първата огромна инфлация, която преживяхме при започване на 90-те, сигурно е разследване на това насъбрано напрежение. Връщането към естествената пазарна логичност е доста мъчително, когато сме се отдалечили от тази логичност. Платихме доста висока цена като общество и консуматори “, акцентира доцент Ганева.
Икономиката би трябвало да се срине,
с цел да се „ излекува “ и върне към естественото за пазарите, показват създателите на изследването, които приготвят нова обява.

Потребителското богатство, или това, което можем да си купим, в случай че желаеме да си купим, днес е доста по-добро отпреди, обобщава Ралица Ганева. Да съпоставяме 1 лев от 1984 година
с 1 лев от 2024 година не е правилно, споделя тя.
„ Не приказваме за сигурност, възприятие за благополучие и други неща, които са мъчно измерими. Всеки има право на мемоари. Възприятията на другите групи от обществото са разнообразни. Възрастните хора сега мъчно биха се съгласили с този факт, че даже техните междинни пенсии през днешния ден са на по-високи равнища от тези преди прехода. Но работещите с хубави специалности и добра подготовка, изключително тези в София, техните приходи са доста по-високи и те са доста по-добре, в сравнение с младежите преди 1989 година “