Как са се миели хората преди изобретяването на сапуна? Историята

Как са се миели хората преди изобретяването на сапуна? Историята зад това е доста забавна и дълга.
Нищо не може да се съпостави с удовлетворението от почистването на мръсотията, потта и замърсяванията от дългия ден. Малко сапун и пяна ни оказват помощ да сме чисти.

Но по какъв начин хората са се миели преди изобретяването на актуалния сапун?

Сапунът има много елементарна формула и дълга история. Но в продължение на епохи водата е била главното средство за къпане. Например в цивилизацията на долината на Инд – просвета, процъфтявала в елементи от днешните Пакистан, Индия и Афганистан от 2600 до 1900 година пр.н.е. – Голямата баня в Мохенджо-даро се счита за една от най-ранните публични бани за къпане с пара.

Преди сапунът да стане съществена част от персоналната хигиена, „ е имало доста хора, които са миришели в действителност неприятно “, споделя пред Live Science Джудит Риднър, историк от Държавния университет в Мисисипи, която написа за материалната просвета.

Въпреки че актуалните формули на сапуна съдържат доста спомагателни съставки, главният сапун е много елементарна запарка.

Той е сол на мастна киселина, т.е. композиция от алкал – водоразтворимо съединяване – и лой, споделя пред Live Science Кристин Конкол, химик от Щатския университет в Олбъни. Като химично съединяване молекулата на сапуна има водолюбива глава и обичаща мазнините и маслата опашка на въглеродната верига, която обкръжава и повдига молекулите на мръсотията, изяснява Конкол. Тази съществена формула е била основна за досегашните сапуни в античните цивилизации. Растенията, животинската жлъчка, маслата и ексфолиантите, като пясък и дървесна пепел, са били съществени съставки на тези ранни почистващи препарати.

Древните форми на сапун са сложни за следене от историците заради една съществена спънка: „ Сапунът се разгражда “,

споделя Сет Расмусен, историк-химик в Държавния университет на Северна Дакота.

„ Можем да използваме химическо датиране и археология, само че това изисква пробите да са оживели от времето, когато са били създадени за първи път, до в този момент. “

Най-ранните писмени сведения за сходни на сапун субстанции датират от към 2500 година пр.н.е. в Месопотамия.

Глинени плочки сочат, че шумерите са употребявали вода и натриев карбонат – прахообразна сол, да вземем за пример от растителна пепел – с цел да се почистват, както и бира и гореща вода за разчистване на рани. Няколкостотин години по-късно Акадската империя в региона на Месопотамия употребява примес от растения, като финикова палма, борова шишарка и храстовидно растение, наречено тамариск. Такава примес подхожда на главните съставки на актуалния сапун: алкално вещество, като тамариск; масло, като финикова палма; и абразивно вещество, като борова шишарка, изясняват Конкол и Расмусен в публикацията си за сапуна в древността.

Всъщност няма толкоз огромна разлика сред актуалния сапун и античния сапун, споделя Риднер.

Как е допустимо това, откакто в древността актуалната просвета не е съществувала?

Хората евентуално са създавали сапуна без да желаят, споделя Конкол. Почистването на лоен тиган с растителна пепел при висока температура би довело до приемането на сапун, да вземем за пример, както и варенето на скотски мазнини с дървесна пепел. Историците са наблюдавали тези способи до Вавилон и Древен Египет.

Натрон (вид сол), глина и сапунен камък на основата на талк са други съставки, които са документирани в египетски остатъци, евентуално като част от рутинните процедури за къпане – или, което е по-мрачно, като химически резултат от разлагането на телата, споделя Расмусен.

Различен метод

Древните гърци и римляни са имали малко по-различен метод към къпането. След като са се изплаквали с вода, те са се намазвали с ароматни зехтини. След това благодарение на огънат инструмент, наименуван стригил, изстъргват останалата нечистотия. Но това може да е било не толкоз почистваща, колкото маскираща техника, споделя Расмусен.

„ Често в маслата има растителни екстракти, които са ароматни “, споделя той. „ Така че в тези интервали маслата са били употребявани като парфюми. “

Повечето от тези сапунени смеси са били употребявани за разчистване на текстил, а не на човешки тела.

„ Това в действителност е било по-скоро промишлен развой, в сравнение с въпрос на непорочност “, споделя Расмусен.

Историците не са напълно сигурни по кое време къпането със сапун е станало по-рутинно, само че в западния свят това е станало едвам доста по-късно – евентуално първоначално или средата на XIX в., счита Риднер.

„ Това е цяла цялост от фактори, които го провокират “, споделя тя.

От една страна, евтините мазнини са станали по-широко налични, споделя Риднер. След това индустриалната гражданска война реалокира производството на сапун от семействата във фабриките. Градските инженери и реформатори също се насочват към „ изчистване “ на имигрантските общности, което също улеснява тази смяна. Освен това Гражданската и Кримската война слагат по-голям акцент върху стерилизацията в лечебните заведения и опазването на здравето.

„ Всички тези фактори се събират, с цел да основат всеобщ пазар за сапун, от който стартират да се възползват компании като Procter & Gamble в Съединени американски щати “, споделя Риднер в умозаключение.