“Числата на седмицата”: Как са живели българите в епохата на Съединението?
Как са живели българите тогава? Трима преподаватели от Софийския университет - доцент Иванов, доцент Ганева и доцент Ганев надникнаха в старите търговски бележници от края на 19 век.
За проучването им, което е само по рода си у нас, сме ви разказвали и преди. То съпоставя стандарта ни на живот за последните 270 години и потвърждава, че в този момент той е най-голям. Този път обаче, ще се спрем върху интервала на Съединението. За да разполагаме през днешния ден с тази информация, групата от историк, икономист и статистик, в продължение на 2 години обикаля музеите, библиотеките и архивите на 57 обитаеми места в страната. Преглежда 1100 остарели търговски бележника, събира 46 хиляди цени и ползва най-съвременните способи за пресмятане, за ги трансформира в днешни пари.
Според проучването, приравнен в днешни пари, брутният вътрешен артикул на страната 2 години след Съединението, се е равнява на малко над 7 милиарда лв.. За съпоставяне можем да кажем, че за предходната година той е над 165 милиарда.
Но какво е означавало това за елементарния българин? Нека си представим, че годината към момента е 1887. Отиваме на пазар и пълним една примерна кошница. Слагаме в нея по един кг, или надлежно литър, от 10 съществени за това време хранителни продукта. Започваме с хляба и маслото, слагаме захар и сол, фасул и ориз, прибавяме още лук и ябълки, а най-после месо и несъмнено, вино.
Средна заплата тогава, са получавали да вземем за пример нискоквалифицираните служащи. С нея, един подобен служащ, е можел да изпълни 13 кошници от тези, които към този момент споменахме. Ако преведем заплатата му и цените в днешни пари обаче, ще забележим, че в този момент той би могъл да си купи повече, тъй като ще може да си разреши близо 23 кошници, което е съвсем двойно. Половината от месечния си приход през 80-те години на 19 век, българинът е отделял точно за храна. Като основни разлики в стандарта на живот сред българите в Княжество България и тези в Източна Румелия, не е имало.
А по какъв начин да живели хората с по-доходоносни специалности? Любопитно е, че разлика в специалността библиотекар да вземем за пример, няма. И преди, и в този момент, той може да изпълни 20 пазарски кошници със заплатата си. Възнагражденията на лекаря и на учителя обаче, са били доста по-високи тогава, в сравнение с в този момент. Лекарят е можел да си разреши три пъти повече в сравнение с през днешния ден, а учителят - два пъти повече. Дори да бъдеш министър в миналото е било по-доходоносно. Пазарската кошница тогава е можел да изпълни 200 пъти, а през днешния ден - с една четвърт по-малко. Единственият, най-малко от този лист, който се оправя по-добре през днешния ден, става известно, е съдията - 40 кошници в миналото, а 100 през днешния ден.
Зад всички тези цифри обаче, стоят същински хора, с същински истории. Полюбопитствахме по какъв начин са изглеждали, къде са живеели, по какъв начин са разсъждавали. И за задачата потърсихме помощ от още един човек. Пламен Кочев е, може би, най-големия колекционер на остарели фотографии у нас. Архива му съдържа над 144 хиляди цифрови единици. Всички прилежно обработени и систематизирани. Прави това от години и не къде да е, а точно в града на Съединението - Пловдив.
За проучването им, което е само по рода си у нас, сме ви разказвали и преди. То съпоставя стандарта ни на живот за последните 270 години и потвърждава, че в този момент той е най-голям. Този път обаче, ще се спрем върху интервала на Съединението. За да разполагаме през днешния ден с тази информация, групата от историк, икономист и статистик, в продължение на 2 години обикаля музеите, библиотеките и архивите на 57 обитаеми места в страната. Преглежда 1100 остарели търговски бележника, събира 46 хиляди цени и ползва най-съвременните способи за пресмятане, за ги трансформира в днешни пари.
Според проучването, приравнен в днешни пари, брутният вътрешен артикул на страната 2 години след Съединението, се е равнява на малко над 7 милиарда лв.. За съпоставяне можем да кажем, че за предходната година той е над 165 милиарда.
Но какво е означавало това за елементарния българин? Нека си представим, че годината към момента е 1887. Отиваме на пазар и пълним една примерна кошница. Слагаме в нея по един кг, или надлежно литър, от 10 съществени за това време хранителни продукта. Започваме с хляба и маслото, слагаме захар и сол, фасул и ориз, прибавяме още лук и ябълки, а най-после месо и несъмнено, вино.
Средна заплата тогава, са получавали да вземем за пример нискоквалифицираните служащи. С нея, един подобен служащ, е можел да изпълни 13 кошници от тези, които към този момент споменахме. Ако преведем заплатата му и цените в днешни пари обаче, ще забележим, че в този момент той би могъл да си купи повече, тъй като ще може да си разреши близо 23 кошници, което е съвсем двойно. Половината от месечния си приход през 80-те години на 19 век, българинът е отделял точно за храна. Като основни разлики в стандарта на живот сред българите в Княжество България и тези в Източна Румелия, не е имало.
А по какъв начин да живели хората с по-доходоносни специалности? Любопитно е, че разлика в специалността библиотекар да вземем за пример, няма. И преди, и в този момент, той може да изпълни 20 пазарски кошници със заплатата си. Възнагражденията на лекаря и на учителя обаче, са били доста по-високи тогава, в сравнение с в този момент. Лекарят е можел да си разреши три пъти повече в сравнение с през днешния ден, а учителят - два пъти повече. Дори да бъдеш министър в миналото е било по-доходоносно. Пазарската кошница тогава е можел да изпълни 200 пъти, а през днешния ден - с една четвърт по-малко. Единственият, най-малко от този лист, който се оправя по-добре през днешния ден, става известно, е съдията - 40 кошници в миналото, а 100 през днешния ден.
Зад всички тези цифри обаче, стоят същински хора, с същински истории. Полюбопитствахме по какъв начин са изглеждали, къде са живеели, по какъв начин са разсъждавали. И за задачата потърсихме помощ от още един човек. Пламен Кочев е, може би, най-големия колекционер на остарели фотографии у нас. Архива му съдържа над 144 хиляди цифрови единици. Всички прилежно обработени и систематизирани. Прави това от години и не къде да е, а точно в града на Съединението - Пловдив.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ