Как са готвили и плейтвали у нас преди век, кои

Как са готвили и плейтвали у нас преди век, кои са били горещите заведения за хранене и питейни заведения, имало ли е тапас просвета и къде са ходели изисканите компании за избистряне на съзнанието след бал – ще разберете в новата галерия на Държавна организация „ Архиви “ – „ Храни и пития на българите от ориенталската софра до столовата “. До 6 юни може да я разгледате в изложбената зала на ул. „ Московска “ 5 в София. Ето някои любопитни обстоятелства за културата на хранене и занимания от изложбата, която обгръща времето от Освобождението на България до 90-те години на 20 век.По времето на Фердинанд I на мода са изобилните маси. Менюто за формалната дворцова вечеря от 20 ноември 1898 година включва 11 степени, сред които сьомгова пъстърва по венециански, филе от млади пуйчета по тулузки и фазани с трюфели. Накрая сервират профитероли но Метерних, сладоледена „ Бомба Калвил “ и пръчици със сирене. Едва по-късно идват плодовете. Девет разнообразни чаши за вино могат да съпровождат единствено главните блюда на аристократичната вечеря (производител от епохата поддържа в каталога си 146 прибора за маса – от лъжички за маслини до вилици за ястие на костенурка). Българският държател държи ястията да са точно сготвени и персонално мъмри готвачите, в случай че поднесеното не му хареса. При Борис III формалните вечери са сведени до най-малко, постите се съблюдават строго. За разлика от татко си Фердинанд цар Борис не преяжда. Между питателните привички на царя и брачната половинка му има разлики. В ловния замък в Кричим и до през днешния ден сочат специфичната врата, през която кралица Йоанна минавала към покоите си, с цел да избегне миризмите от дивечовите ястия, приготвяни за фирмите на височайшия ѝ брачен партньор – Нейно Величество била привърженичка на безмесните ястия.Освежаването на главите след бал се случва по прочут и през днешния ден метод. Столичната бохема счита за супершик да се върви в шкембеджийница „ Дамарче “ на ул. „ В. Левски “. Към 4 ч. сутринта заведението се цялостни с дами с дълги рокли и господа с фракове и смокинги.В София се появява и характерен тапас бар. На високите масички на аперитив „ Палма “ на бул. „ Цар Освободител “ (срещу италианското посолство) към чашата с първокачествен гроздов екстракт се сервират хапки в дребни чинийки: с аншоа, с пражка шунка, гарнирана с магданозено листенце, с луканка, с късче алена чушка и др.Най-знаменитото заведение на Третото българско царство си остава сладкарница „ Цар Освободител “ пред Руската църква, известно като Писателското кафене – същински азбучник кой кой е в интелектуалните среди. Открива я през 1908 година завърналият се от Америка Коста Стоянов. До затварянето ѝ през 1947 година (през 1977 година постройката е дефинитивно разрушена) в нея кафе или даже единствено чаша вода пият Елин Пелин, Сирак Скитник, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Иван Милев, Светослав Минков и др.Изложбата слага и въпроса за „ археологията “ на сетивата. Не знаем какъв усет тъкмо е имал шоколадът през 1930 година или бирата, създадена в Прошековата фабрика в София… Но всеки самичък, въз основата на личния си опит и въображение, е свободен да реконструира ароматите, усетите и текстурите на ястия отпреди век – интерактивността е имплицирана в изложбата от над 120 неповторими фотографии, идващи от 29-те държавни архива в страната.  

Изложбата е осъществена със съдействието на „ Нестле България “ АД.