Рибната индустрия в кръгова икономика
Как рибната промишленост да стане устойчива и да е част от кръговата стопанска система? Отговор на този въпрос търси интернационалният европроект EcoeFISHent, който сплотява 34 сътрудници от 7 страни, в това число България. Огромно е замърсяването на моретата и океаните, причина за което е човешката активност. Риболовът също способства за повече пластмаса във водните басейни.
Призрачният лов на риба е явлението, при което остарели, изгубени или изоставени риболовни мрежи не престават да се носят свободно във водата и улавят в смъртоносна хватка риби и морски бозайници. Друг проблем е, че при риболова се сортира годното за продажба и преправка, а остатъкът се изхвърля още веднъж в морето, споделя Мария Александрова, началник на отдел „ Иновационни планове и резистентност “ в компанията „ Насекомо “.
Мария Александрова - Снимка Личен списък
В рибарството са навлезли световните системи за доставки, всеобщо фуражите за риба се внасят от Южна Америка и Азия, някои типове риба се транспортират на големи дистанции. Това дава отрицателен отпечатък върху околната среда, само че основава и нестабилност на локалния бизнес, който е подвластен от световния пазар и доставки.
Европа търси решения
които да подсигуряват по-чиста природа, по-добра храна и потребни артикули. Италия е измежду главните производители на риба, основен състезател е в Средиземноморския пазар и район, обвързван с Черноморския. Затова планът EcoeFISHent е избрал за съществена база Италия и се употребява с поддръжката на районната администрация на Лигурия. Тази област е хазаин на нововъведенията, които се основават в границите на плана. Добрият опит по-късно ще се внедри и в други риболовен райони. Общинското дружество за ръководство на боклуци, Сметната палата на Генуа, Университетът на Генуа, консултантски и екозащитни организации, лаборатории за разбор и за нововъведения на тематика храни и фуражи, козметика, пластмаси и полимери са измежду сътрудниците. „ Насекомо “ взе участие като основен снабдител на биотехнология и решения, свързани с кръговата стопанска система.
Българското рибарство не е на челни позиции в Европа, само че тази промишленост е доста значима за нашата страна. Тя дава издръжка на доста фамилии и е добра основа за развиването на редица съпътстващи действия.
Ресурсите за ново произвеждане
може да са от вторичните първични материали на друго произвеждане. Отпадъците от риболова и биомасата, вторичните първични материали от преработката на риба в този момент са неизползваеми, само че те може да служат за производството на биогаз и на биополимери, може да се преработват за козметични цели и за лечебни хранителни добавки. „ По плана сме изследвали доста от материалите, по които желаеме да намерим екологични други възможности. Търсим по какъв начин от тях да се създават риболовен принадлежности, като касетки и опаковки за козметични продукти Искаме да създадем нов дизайн на мрежите, с цел да не се улавя доста риба, която по-късно да се сортира като негодна и да се изхвърля. Нашата цел е да предложим решения за оползотворяване и повишение на цената (т. нар. валоризация) на всичко, обвързвано с риболова и преработката на риба. Работим с няколко университета и се откри, че може да се добива колаген и желатин. В активността на „ Насекомо “ посредством нашата технология не може да употребяваме рибни боклуци с приложение за фуражи заради прецизни европейски и национални регулации. Но
техническите приложения
може да са вълнуващи – да вземем за пример олиото от инсекти, създадени с подобен запас, може да служи като биодизел. Ще разработим технология за рандеман на масло за добиване на такова гориво. Може да се прави и биотор за почвата. Ще произвеждаме също суровина за биопластмаси за опаковки на козметичните артикули. Така откриваме нови екосъобразни пазарни приложения за рибарството и рибопреработващата индустрия, като търсим нови благоприятни условия и нови технологии “, изяснява Александрова.
Човекът основава боклук и желае да го унищожи, а в природата всичко се включва в друга верига, това се пробват да създадат и запалянковците от EcoeFISHent. Проектът е проучвателен, създаваните технологии ще са в прединдустриален мащаб и ще показват по какъв начин може да се вършат потребни артикули. Следващото предизвикателство ще е по какъв начин те да се построят в индустриални размери, защото тогава те ще осъществят същинския си резултат. Това ще е тестване за модернизацията на рибарската промишленост, която разчита на дребни стопанства. Големите индустриални технологии изискват огромни вложения, които не са по силите на дребните играчи. В Италия и Испания има риболовен кооперативи. Това им дава
мощ и опция
да внедряват нови решения. Добре би било и в България да се реализира такава консолидация, надява се Мария Александрова.
Технологиите се основават, вършат се прототипи, пускат се да работят, по EcoeFISHent те ще се тестват и показват в действителна работна среда към 18 месеца. От техническа позиция ще са добре тествани, само че въпросът е дали след това пазарът ще се отвори за тях и дали ще е податлив да влага в тези новости. Индустрията до момента не е била толкоз осъзната, както през днешния ден, би трябвало да се откри отговор по какъв начин да се внедри новият метод по този начин, че да се подсигурява качество, непоклатимост, сигурност. Нововъведенията не са елементарен развой, само че е време хората да стартират да се отнасят с огромна грижа за опазването на планетата.
НапредъкИзвлечен е колаген, има прогрес в преработването на рибарските мрежи, като се употребяват налични машини.„ Насекомо “ готви инсталирането на индустриална линия в Университета в Генуа и тя ще е подготвена през идната година. Ще се разчита на локални остатъчни първични материали, които се добиват наоколо, а не се оползотворяват пълноценно.EcoeFISHent търси способи по какъв начин нововъведенията да са ръка за ръка със законодателството. Пред администрацията стои огромното предизвикателство да върви със скоростта на новите решения.Текстът е част от бр. 115 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Призрачният лов на риба е явлението, при което остарели, изгубени или изоставени риболовни мрежи не престават да се носят свободно във водата и улавят в смъртоносна хватка риби и морски бозайници. Друг проблем е, че при риболова се сортира годното за продажба и преправка, а остатъкът се изхвърля още веднъж в морето, споделя Мария Александрова, началник на отдел „ Иновационни планове и резистентност “ в компанията „ Насекомо “.
Мария Александрова - Снимка Личен списък В рибарството са навлезли световните системи за доставки, всеобщо фуражите за риба се внасят от Южна Америка и Азия, някои типове риба се транспортират на големи дистанции. Това дава отрицателен отпечатък върху околната среда, само че основава и нестабилност на локалния бизнес, който е подвластен от световния пазар и доставки.
Европа търси решения
които да подсигуряват по-чиста природа, по-добра храна и потребни артикули. Италия е измежду главните производители на риба, основен състезател е в Средиземноморския пазар и район, обвързван с Черноморския. Затова планът EcoeFISHent е избрал за съществена база Италия и се употребява с поддръжката на районната администрация на Лигурия. Тази област е хазаин на нововъведенията, които се основават в границите на плана. Добрият опит по-късно ще се внедри и в други риболовен райони. Общинското дружество за ръководство на боклуци, Сметната палата на Генуа, Университетът на Генуа, консултантски и екозащитни организации, лаборатории за разбор и за нововъведения на тематика храни и фуражи, козметика, пластмаси и полимери са измежду сътрудниците. „ Насекомо “ взе участие като основен снабдител на биотехнология и решения, свързани с кръговата стопанска система.
Българското рибарство не е на челни позиции в Европа, само че тази промишленост е доста значима за нашата страна. Тя дава издръжка на доста фамилии и е добра основа за развиването на редица съпътстващи действия.
Ресурсите за ново произвеждане
може да са от вторичните първични материали на друго произвеждане. Отпадъците от риболова и биомасата, вторичните първични материали от преработката на риба в този момент са неизползваеми, само че те може да служат за производството на биогаз и на биополимери, може да се преработват за козметични цели и за лечебни хранителни добавки. „ По плана сме изследвали доста от материалите, по които желаеме да намерим екологични други възможности. Търсим по какъв начин от тях да се създават риболовен принадлежности, като касетки и опаковки за козметични продукти Искаме да създадем нов дизайн на мрежите, с цел да не се улавя доста риба, която по-късно да се сортира като негодна и да се изхвърля. Нашата цел е да предложим решения за оползотворяване и повишение на цената (т. нар. валоризация) на всичко, обвързвано с риболова и преработката на риба. Работим с няколко университета и се откри, че може да се добива колаген и желатин. В активността на „ Насекомо “ посредством нашата технология не може да употребяваме рибни боклуци с приложение за фуражи заради прецизни европейски и национални регулации. Но
техническите приложения
може да са вълнуващи – да вземем за пример олиото от инсекти, създадени с подобен запас, може да служи като биодизел. Ще разработим технология за рандеман на масло за добиване на такова гориво. Може да се прави и биотор за почвата. Ще произвеждаме също суровина за биопластмаси за опаковки на козметичните артикули. Така откриваме нови екосъобразни пазарни приложения за рибарството и рибопреработващата индустрия, като търсим нови благоприятни условия и нови технологии “, изяснява Александрова.
Човекът основава боклук и желае да го унищожи, а в природата всичко се включва в друга верига, това се пробват да създадат и запалянковците от EcoeFISHent. Проектът е проучвателен, създаваните технологии ще са в прединдустриален мащаб и ще показват по какъв начин може да се вършат потребни артикули. Следващото предизвикателство ще е по какъв начин те да се построят в индустриални размери, защото тогава те ще осъществят същинския си резултат. Това ще е тестване за модернизацията на рибарската промишленост, която разчита на дребни стопанства. Големите индустриални технологии изискват огромни вложения, които не са по силите на дребните играчи. В Италия и Испания има риболовен кооперативи. Това им дава
мощ и опция
да внедряват нови решения. Добре би било и в България да се реализира такава консолидация, надява се Мария Александрова.
Технологиите се основават, вършат се прототипи, пускат се да работят, по EcoeFISHent те ще се тестват и показват в действителна работна среда към 18 месеца. От техническа позиция ще са добре тествани, само че въпросът е дали след това пазарът ще се отвори за тях и дали ще е податлив да влага в тези новости. Индустрията до момента не е била толкоз осъзната, както през днешния ден, би трябвало да се откри отговор по какъв начин да се внедри новият метод по този начин, че да се подсигурява качество, непоклатимост, сигурност. Нововъведенията не са елементарен развой, само че е време хората да стартират да се отнасят с огромна грижа за опазването на планетата.
НапредъкИзвлечен е колаген, има прогрес в преработването на рибарските мрежи, като се употребяват налични машини.„ Насекомо “ готви инсталирането на индустриална линия в Университета в Генуа и тя ще е подготвена през идната година. Ще се разчита на локални остатъчни първични материали, които се добиват наоколо, а не се оползотворяват пълноценно.EcoeFISHent търси способи по какъв начин нововъведенията да са ръка за ръка със законодателството. Пред администрацията стои огромното предизвикателство да върви със скоростта на новите решения.Текстът е част от бр. 115 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ