Генералът без пагони командваше ВМЗ по времето на соца
Как работеше ВМЗ в Сопот през времето на социализма? Местните и до през днешния ден свързват този интервал с едно име - Илия Гунчев. Наричали го Главнокомандващият отбранителната индустрия на Народна република България. А някои си мислели, че е военачалник, тъй като над 20 години е общоприет шеф на Държавно стопанско обединяване " Металхим ". Част от хората, с които работел, уважително му викали бай Илия. Говорело се, че кабинетът на Тодор Живков бил постоянно отворен за него. Стопанските ръководители и кметовете от 70-те и 80-те години на предишния век от Карловския, Панагюрския, Пловдивския край, а и от други региони на страната, където има фабрики за военна продукция, знаели, че за всеки нерешим проблем може да разчитат на Илия Гунчев. Малцина са наясно, че като общоприет шеф на Държавно стопанско обединение " Металхим " съумял да уреди лекуването на нуждаещи се служащи и чиновници от военните фабрики в чужбина, написа " Марица ".
Инженер Илия Гунчев е индивидът с максимален принос за развиването на българската отбранителна индустрия. В продължение на 22 години - от 1975-а до 1997-а, той бе несменяемият общоприет шеф на Държавно стопанско обединяване „ Металхим холдинг “-Сопот. По това време обединяването включва над 20 военни предприятия у нас, измежду тях най-големите са ВМЗ в Сопот и „ Фридрих Енгелс “ - днешният „ Арсенал “ в Казанлък. През 80-те години " Металхим " внася в държавния бюджет по към 900 милиона $ и по 2.5 милиарда преводни рубли всяка година.
ДСО " Металхим " освен има голям принос към бюджета на страната, само че и е моторът за бързото софтуерно обновяване на заводите.
Като началник на стопанско обединяване с голям запас инж. Илия Гунчев бе основател за подкрепяне със средства, инсталация и техника на редица лечебни заведения в София, Пловдив, Карлово и други градове в страната. Той спомага и обезпечи финансиране от Държавно стопанско обединение " Металхим холдинг " за благоустрояване и създаване на почивни бази, юношески и културни домове в страната, за подкрепяне на учебни заведения, културни институции в Карловския край и в страната.
Илия Гунчев е роден през 1936 година в Панагюрище. Завършил е инженерство в София, компетентност авиационна и ракетна техника. Стажът му във военнопромишления комплекс е 40 години. Започнал е работа през 1959-а във ВМЗ и израства до основен технолог и ОТК на предприятието. По това време реалокират в Сопот централата на Държавно стопанско обединение „ Металхим “ и Гунчев става заместител на генералния шеф. Оглавява „ Металхим холдинг “ през 1975 година и е закрепостен общоприет шеф до 1997 година Последните две години по съвместителство ръководи и ВМЗ.
Преди година, месец откакто Илия Гунчев си отиде от този свят, околните му поверяват на неговия по-малък брат Михаил да събере и издаде книга като спомен за него. Гунчев, който също е инженер и дълготраен експерт във военнопромишления комплекс, е публицист и стихотворец. Той събра мемоари за Илия Гунчев, публикации от печата, изявленията, доста фотоси. Томът е озаглавен " Записки по Илия Гунчев " и е съвсем 700 страници.
Макар книгата да се състои от спомените на обособени хора - най-близките от семейство, сътрудници, другари, общественици, тя наподобява на разказ, който се чете на един мирис. Михаил Гунчев споделя детски спомен, когато върху остриганата глава на брат му забелязали светла следа, оформяща буквата „ К”.
" Като по какъв начин да дешифрираме тази загадъчна писмен знак „ К”, размишлява Михаил Гунчев. Мама ще да е била права: „ К” - корава глава! Може и „ катастрофирал”, щото той имаше адет и да катастрофира по разнообразни аргументи и го изкарват подобен някои сетне. Може да е „ камък”, „ кремък”, „ командир”, „ категоричен”, „ крепък” или други - „ красив” да вземем за пример, тъй като той си е хубав. Това, че е хубав, го шушнеха доста видни същества от нежната половинка на пъстрота ни свят. Но може да се пояснява и като „ качествен”, размишлява по-малкият му брат. Тези мемоари, писма и фотоси разкриват и персоналния свят на шефа, управлявал близо 20 големи предприятия - връзките в семейство, връзката със брачната половинка му Виолета и сина им Атанас.
Още първият ми " конфликт " с Генералния сподели, че той не разделя хората по обществени, етнически или други признаци, споделя Васко Попов от Сопот, тогава ръководил-сектор " Почивно дело " във ВМЗ. Кунчев постоянно се стремеше да помогне, постоянно го занимавах с проблемите въз основата на " Металхим " в Павел баня, където се лекуваха служащи и чиновници от всички поделения на обединяването - над 20 огромни завода в страната. Пететажната постройка със 112 кревати все не доближаваше, само че по-тревожно беше ситуацията със остарелия хранителен блок. Главният доктор на санаториума изиска среща с инж. Гунчев и аз я уредих. Бай Илия, както уважително го назоваха всички, които работеха с него, уреди материалите освен за хранителния блок, но и за дребен басейн в двора на комплекса. Пари не позволяваше - единствено материали, отпуснати от съставните поделения, които употребиха лечебното заведение, споделя Васко Попов.
Чувал съм, че му викат Генерал. Спомням си един подобен случай, продължава той. Кметът на Сърница, където Държавно стопанско обединение " Металхим " построи почивна база за завода " Оптикоелектрон " - Панагюрище, помоли за инсталация на младежкия дом в селото. Позвъни ми комсомолският секретар на Сърница и изиска среща с " военачалник " Гунчев. Уредих срещата на комсомолеца с генералния шеф. Силно обезпокоен, младежът сподели, че желае за младежкия дом в Сърница екран като този в младежкия дом в Сопот. " Само че по-малък ", прибавих аз. " Защо по-малък?! ", сряза ме Гунчев. " Това да не са хора втора употреба! " И подреди незабавно да се достави същият комплект за Сърница. По това време доста окръжни градове можеха единствено да мечтаят за такава облага, обобщава Васко Попов.
Във всичко, което вършеше, оставяше своя диря, споделя за него Гина Михайлова, първият шеф на 28-класното Средно учебно заведение " Христо Проданов ", издигнато и оборудвано благодарение на Държавно стопанско обединение " Металхим ". Обичаше хората и те го уважаваха. Някои от тях прекомерно доста. Те първи се отхвърлиха от него, когато пристигна новото време на демокрацията. Навярно някои ще кажат, че парите и средства, с които е помагал, не са били негови. Да, но той стоеше зад тях с целия си престиж, предвидливост и подготвеност да носи цялостна отговорност, безапелационна е Гина Михайлова.
Инженер Илия Гунчев е индивидът с максимален принос за развиването на българската отбранителна индустрия. В продължение на 22 години - от 1975-а до 1997-а, той бе несменяемият общоприет шеф на Държавно стопанско обединяване „ Металхим холдинг “-Сопот. По това време обединяването включва над 20 военни предприятия у нас, измежду тях най-големите са ВМЗ в Сопот и „ Фридрих Енгелс “ - днешният „ Арсенал “ в Казанлък. През 80-те години " Металхим " внася в държавния бюджет по към 900 милиона $ и по 2.5 милиарда преводни рубли всяка година.
ДСО " Металхим " освен има голям принос към бюджета на страната, само че и е моторът за бързото софтуерно обновяване на заводите.
Като началник на стопанско обединяване с голям запас инж. Илия Гунчев бе основател за подкрепяне със средства, инсталация и техника на редица лечебни заведения в София, Пловдив, Карлово и други градове в страната. Той спомага и обезпечи финансиране от Държавно стопанско обединение " Металхим холдинг " за благоустрояване и създаване на почивни бази, юношески и културни домове в страната, за подкрепяне на учебни заведения, културни институции в Карловския край и в страната.
Илия Гунчев е роден през 1936 година в Панагюрище. Завършил е инженерство в София, компетентност авиационна и ракетна техника. Стажът му във военнопромишления комплекс е 40 години. Започнал е работа през 1959-а във ВМЗ и израства до основен технолог и ОТК на предприятието. По това време реалокират в Сопот централата на Държавно стопанско обединение „ Металхим “ и Гунчев става заместител на генералния шеф. Оглавява „ Металхим холдинг “ през 1975 година и е закрепостен общоприет шеф до 1997 година Последните две години по съвместителство ръководи и ВМЗ.
Преди година, месец откакто Илия Гунчев си отиде от този свят, околните му поверяват на неговия по-малък брат Михаил да събере и издаде книга като спомен за него. Гунчев, който също е инженер и дълготраен експерт във военнопромишления комплекс, е публицист и стихотворец. Той събра мемоари за Илия Гунчев, публикации от печата, изявленията, доста фотоси. Томът е озаглавен " Записки по Илия Гунчев " и е съвсем 700 страници.
Макар книгата да се състои от спомените на обособени хора - най-близките от семейство, сътрудници, другари, общественици, тя наподобява на разказ, който се чете на един мирис. Михаил Гунчев споделя детски спомен, когато върху остриганата глава на брат му забелязали светла следа, оформяща буквата „ К”.
" Като по какъв начин да дешифрираме тази загадъчна писмен знак „ К”, размишлява Михаил Гунчев. Мама ще да е била права: „ К” - корава глава! Може и „ катастрофирал”, щото той имаше адет и да катастрофира по разнообразни аргументи и го изкарват подобен някои сетне. Може да е „ камък”, „ кремък”, „ командир”, „ категоричен”, „ крепък” или други - „ красив” да вземем за пример, тъй като той си е хубав. Това, че е хубав, го шушнеха доста видни същества от нежната половинка на пъстрота ни свят. Но може да се пояснява и като „ качествен”, размишлява по-малкият му брат. Тези мемоари, писма и фотоси разкриват и персоналния свят на шефа, управлявал близо 20 големи предприятия - връзките в семейство, връзката със брачната половинка му Виолета и сина им Атанас.
Още първият ми " конфликт " с Генералния сподели, че той не разделя хората по обществени, етнически или други признаци, споделя Васко Попов от Сопот, тогава ръководил-сектор " Почивно дело " във ВМЗ. Кунчев постоянно се стремеше да помогне, постоянно го занимавах с проблемите въз основата на " Металхим " в Павел баня, където се лекуваха служащи и чиновници от всички поделения на обединяването - над 20 огромни завода в страната. Пететажната постройка със 112 кревати все не доближаваше, само че по-тревожно беше ситуацията със остарелия хранителен блок. Главният доктор на санаториума изиска среща с инж. Гунчев и аз я уредих. Бай Илия, както уважително го назоваха всички, които работеха с него, уреди материалите освен за хранителния блок, но и за дребен басейн в двора на комплекса. Пари не позволяваше - единствено материали, отпуснати от съставните поделения, които употребиха лечебното заведение, споделя Васко Попов.
Чувал съм, че му викат Генерал. Спомням си един подобен случай, продължава той. Кметът на Сърница, където Държавно стопанско обединение " Металхим " построи почивна база за завода " Оптикоелектрон " - Панагюрище, помоли за инсталация на младежкия дом в селото. Позвъни ми комсомолският секретар на Сърница и изиска среща с " военачалник " Гунчев. Уредих срещата на комсомолеца с генералния шеф. Силно обезпокоен, младежът сподели, че желае за младежкия дом в Сърница екран като този в младежкия дом в Сопот. " Само че по-малък ", прибавих аз. " Защо по-малък?! ", сряза ме Гунчев. " Това да не са хора втора употреба! " И подреди незабавно да се достави същият комплект за Сърница. По това време доста окръжни градове можеха единствено да мечтаят за такава облага, обобщава Васко Попов.
Във всичко, което вършеше, оставяше своя диря, споделя за него Гина Михайлова, първият шеф на 28-класното Средно учебно заведение " Христо Проданов ", издигнато и оборудвано благодарение на Държавно стопанско обединение " Металхим ". Обичаше хората и те го уважаваха. Някои от тях прекомерно доста. Те първи се отхвърлиха от него, когато пристигна новото време на демокрацията. Навярно някои ще кажат, че парите и средства, с които е помагал, не са били негови. Да, но той стоеше зад тях с целия си престиж, предвидливост и подготвеност да носи цялостна отговорност, безапелационна е Гина Михайлова.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ