Как психично болни хора могат да попаднат в омагьосан кръг?

Как психологично заболели хора могат да попаднат в обаян кръг? Психично заболели стигат до психиатрични клиники едвам откакто извършат закононарушение. Това разяснява пред Дарик шефът на Държавната психиатрична болница в Карлуково доктор Христо Василев. Много от болните, направили закононарушения, са били пациенти в някоя от клиниките в страната, само че месеци или години откакто са постъпили и са се нормализирали, те са били пуснати. В България обаче няма институция, която да наблюдава какво е положението им и дали то се утежнява. Така множеството от тях могат да се върнат в психиатричните клиники едвам откакто извършат закононарушение и то единствено в случай че бъдат хванати.
 
В България има три метода човек с психологично заболяване да постъпи в клиника: непринуден, когато пациентът самичък осъзнава какво е положението му, настанен със правосъдно решение, когато неговите близки осъзнават, че индивидът има проблем и би трябвало да бъде признат в болница, и признат по неотложност, когато извърши закононарушение или наруши публичния ред.

 
Директорът на Държавната психиатрична болница в Карлуково доктор Христо Василев обаче описа пред Дарик, че хората с тежки психози не отиват сами в клиника: „ По една или друга причина той се е влошил, постъпва при нас, било то непринудено, наложително, наложително лекуване, ние го лекуваме и по-късно го изписваме и на открито никой не го наблюдава. Което надлежно води до следващо утежняване на положението, обостряне. Дали ще извършат закононарушение или не, те се въртят в един циничен кръг – влизат, лекуват се, стабилизират се, излизат на открито, стопират лекуването си сами и отново влизат в болница. Тук чакаме да се утежни дотам, че да извърши нещо и тогава да търсим кой крив, кой прав ”.  
 
Психично заболели хора, правили закононарушения, прекарали месеци или години в болница и подобрили положението си, напущат лечебното заведение. Въпреки че си потеглят в положително положение, на открито те стопират да одобряват медикаментите, които са им нужни и внезапно се утежняват. Д-р Василев споделя, че е допустимо същите тези хора да извършат повторни закононарушения и никой да не носи отговорност за това: „ Би трябвало сътрудниците, които са го пуснали и надлежно съдията да носи такава отговорност. Но мисля, че в законодателството в България не е планувано дали районният арбитър или сътрудниците, които са създали експертизата, биха могли да носят отговорност. Възможно е никой да не носи отговорност ”.

 
По думите на Василев психологично болните биха могли да се радват на естествен живот в обществото ни, стига да одобряват медикаментите си постоянно. В България обаче няма институция, която да наблюдава положението на хората с сходни болести. Така част от тях трансформират психиатричните клиники в приюти, тъй като няма къде да отидат, в случай че излязат, а друга част остават на открито и могат да бъдат прибрани още веднъж, само че едвам когато извършат закононарушения и бъде потвърдено, че те са отговорни.