Конспирация за над 1 млрд. евро в ЕС
Как продължва битката с COVID-19?
Проф. Дидие Раут : Още при започване на пандемията богатите страни мислеха, че ремдесивир ще бъде лекуването знамение против COVID-19. Оказа се, че не работи. Ремдесивир води до бъбречна непълнота.
От оповестените проучвания през последните 8 месеца би трябвало да си дадем ясна сметка, че не работи. Имаше явно политическо застъпване за ремдесивир – това скъпо, ново лекуване, и машиналното отменяне на алтернативата – лекуване с хидроксихлорохин (HCQ).
Това беше позицията на богатите страни [в Европа] като цяло, където обаче виждаме, че равносметката при смъртните случаи е по-тежка в сравнение с другаде. С времето се появиха и изследвания, включително и големият теоретичен скандал, наименуван ‚The Lancet Gate‘.
Никому непознати в научния свят хора, които изфабрикуваха данни от неразбираеми източници, се пробваха да обяснят, че се чака смъртност от 10% при лекуването на заболели от COVID-19 с хидроксихлорохин.
Никой не си направи труда да намерения. Френското министерството на опазването на здравето незабавно изостави HCQ, СЗО приключи всички клинични изпитвания за HCQ, това наложи прекъсването и на две френски изследвания, касаещи препарата.
Тези забрани не бяха вдигнати, макар че след това публикацията в The Lancet беше оттеглена като разобличена и макар че беше открито, че изказванията за това, че HCQ е отровен, са погрешни.
Е какво следва?
Проф. Дидие Раут : Логично стигаме до един доста значим въпрос: Добре, медикаментът явно не е отровен – за какво обстановката през 2020 година да е по-различна от тази през 2019 година, когато HCQ можеше да бъде купуван във Франция без рецепта? Какво се случи? Естествено, могат да бъдат задавани въпроси за това до каква степен медикаментът е сполучлив, да не би единствено господин Раут да твърди това…?
Вече разполагаме с (Meta-analysis on chloroquine derivatives and COVID-19 mortality) които ясно демонстрират какъв е общият резултат върху смъртността и върху общото възстановяване – те са постоянно в интерес на HCQ спрямо неупотребата на HCQ.
Напомням също за, доколкото ми е известно, най-голямото наблюдателно (Hydroxychloroquinewithorwithoutazithromycinandin-hospitalmortalityordischargeinpatientshospitalizedforCOVID-19 infection) върху близо 5000 души, което беше оповестено в Париж. След хармонизация на данните, единствения научнозначим резултат е, че HCQ няма нездравословни резултати, не се следи токсичност, а в същото време съкратява интервала на хоспитализация.
Резултатите демонстрират, че макар че пациентите, които са приемали HCQ и азитромицин, са били в по-тежко положение, т.е. са вкарвани в реанимация незабавно или в границите на по-малко от ден, до момента в който лекарството стартира да работи, смъртността е била доста по-ниска спрямо пациентите без лекуване (вж. Таблица ) .
Т.е. напрактика е видно, наблягам, че пациентите, лекувани с HCQ и азитромицин, са били в по-тежко положение и все пак смъртността при тях е по-малка, а болничният им престой – по-кратък спрямо останалите.
Този извод след това беше доказан и от дълго чаканото (WHO SOLIDARITY), показващо, че ремдесивир не работи, а видимо HCQ няма резултат, само че в този труд липсваше нещо доста значимо – а точно – токсичността. Защото до момента в който HCQ не е отровен, то при ремдесивир има висока бъбречна токсичност, която ни е добре известна.
Глас на Журналист : Но Вие продължавате лекуването с HCQ, нали?
Проф. Дидие Раут : На този декор, ние естествено съблюдаваме разпоредбите, т.е. отвън обсега на разрешението за приложимост, както всички експерти, поемаме персонална отговорност за лекуването по съвест.
Проведохме диалози с необятен кръг сътрудници и поискахме от министерството уголемение на обсега на разрешението за приложимост. След много седмици получихме отвод, тъй като липсвала информация.
По никакъв метод не можем да приемем този отговор като рационална научна позиция, като се има поради, че на никое място в литературата не се регистрира нараснала токсичност при HCQ, за сметка на редицата научни публикации, които рапортуват за успеваемостта му.
Тоест, тази позиция е може би политическа, може би персонална, само че сигурно не отразява научния консенсус по тематиката. Междувпрочем, от институциите не се допитаха до нас, по тази причина единствено успяхме да им изпратим документално всички данни.
Глас на Журналист : Значи нищо друго за в този момент?
Проф. Дидие Раут : А, има и още. Каква изненада – по едно и също време с отхвърли, получихме писмо от Генералната здравна дирекция към Министерство на здравеопазването [Париж], което ни оповестява, че ще можем гратис да използваме ремдесивир – който не служи за нищо, отровен е и провокира бъбречна непълнота. Почти незабавно по-късно пристигна и писмо от Gilead – компанията производител на ремдесивир.
С него те ни споделят, че Европейският съюз е закупил количества за 1 милиарда евро, по тази причина могат да ни снабдят гратис с лекарството и единствено би трябвало да заявим мечтаните количества. Това е настоящата обстановка!
Ние, споделям го откровено, до момента в който можем, ще продължим да лекуваме хората [с HCQ] умерено и да реализираме положителните резултати, които имаме – извънредно ниска смъртност и без да сме имали нито един случай с HCQ. В момента казусът е различен – Sanofi, и аз стигнах до най-високите равнища, ни споделят, че Министерството на здравеопазването слага спънки пред дистрибуцията на HCQ, в това число против поръчките от нашия институт.
Ако това е истина, това значи, че те ни пречат да лекуваме с лечението, която считаме за допустимо най-хубавата. Зададохме публично въпроса на министерството и се надявам, че доста скоро ще получим тяхното увещание, че те не се опълчват по никакъв метод на доставките на HCQ за нашата болница, които считаме за доста нужни.
Към днешна дата [26 октомври], не можем да лекуваме всички пациенти, които идват при нас, тъй че ще би трябвало да стартираме да вършим асортимент – като при реанимациите – с цел да се погрижим първо за най-спешните случаи. Но ние би трябвало да имаме опция да лекуваме по този начин, както считаме за оптимално, защото сходни ограничения и техните последствия засягат здравето на хората, които са ни поверени.
Таблица: Клинични резултати по лечебни групи – Пациентите, лекувани с HCQ и азитромицин, са били в по-тежко положение и все пак смъртността при тях е по-малка, а болничният престой – по-кратък
Източник: https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2020.06.16.20132597v1
Проф. Дидие Раут : Още при започване на пандемията богатите страни мислеха, че ремдесивир ще бъде лекуването знамение против COVID-19. Оказа се, че не работи. Ремдесивир води до бъбречна непълнота.
От оповестените проучвания през последните 8 месеца би трябвало да си дадем ясна сметка, че не работи. Имаше явно политическо застъпване за ремдесивир – това скъпо, ново лекуване, и машиналното отменяне на алтернативата – лекуване с хидроксихлорохин (HCQ).
Това беше позицията на богатите страни [в Европа] като цяло, където обаче виждаме, че равносметката при смъртните случаи е по-тежка в сравнение с другаде. С времето се появиха и изследвания, включително и големият теоретичен скандал, наименуван ‚The Lancet Gate‘.
Никому непознати в научния свят хора, които изфабрикуваха данни от неразбираеми източници, се пробваха да обяснят, че се чака смъртност от 10% при лекуването на заболели от COVID-19 с хидроксихлорохин.
Никой не си направи труда да намерения. Френското министерството на опазването на здравето незабавно изостави HCQ, СЗО приключи всички клинични изпитвания за HCQ, това наложи прекъсването и на две френски изследвания, касаещи препарата.
Тези забрани не бяха вдигнати, макар че след това публикацията в The Lancet беше оттеглена като разобличена и макар че беше открито, че изказванията за това, че HCQ е отровен, са погрешни.
Е какво следва?
Проф. Дидие Раут : Логично стигаме до един доста значим въпрос: Добре, медикаментът явно не е отровен – за какво обстановката през 2020 година да е по-различна от тази през 2019 година, когато HCQ можеше да бъде купуван във Франция без рецепта? Какво се случи? Естествено, могат да бъдат задавани въпроси за това до каква степен медикаментът е сполучлив, да не би единствено господин Раут да твърди това…?
Вече разполагаме с (Meta-analysis on chloroquine derivatives and COVID-19 mortality) които ясно демонстрират какъв е общият резултат върху смъртността и върху общото възстановяване – те са постоянно в интерес на HCQ спрямо неупотребата на HCQ.
Напомням също за, доколкото ми е известно, най-голямото наблюдателно (Hydroxychloroquinewithorwithoutazithromycinandin-hospitalmortalityordischargeinpatientshospitalizedforCOVID-19 infection) върху близо 5000 души, което беше оповестено в Париж. След хармонизация на данните, единствения научнозначим резултат е, че HCQ няма нездравословни резултати, не се следи токсичност, а в същото време съкратява интервала на хоспитализация.
Резултатите демонстрират, че макар че пациентите, които са приемали HCQ и азитромицин, са били в по-тежко положение, т.е. са вкарвани в реанимация незабавно или в границите на по-малко от ден, до момента в който лекарството стартира да работи, смъртността е била доста по-ниска спрямо пациентите без лекуване (вж. Таблица ) .
Т.е. напрактика е видно, наблягам, че пациентите, лекувани с HCQ и азитромицин, са били в по-тежко положение и все пак смъртността при тях е по-малка, а болничният им престой – по-кратък спрямо останалите.
Този извод след това беше доказан и от дълго чаканото (WHO SOLIDARITY), показващо, че ремдесивир не работи, а видимо HCQ няма резултат, само че в този труд липсваше нещо доста значимо – а точно – токсичността. Защото до момента в който HCQ не е отровен, то при ремдесивир има висока бъбречна токсичност, която ни е добре известна.
Глас на Журналист : Но Вие продължавате лекуването с HCQ, нали?
Проф. Дидие Раут : На този декор, ние естествено съблюдаваме разпоредбите, т.е. отвън обсега на разрешението за приложимост, както всички експерти, поемаме персонална отговорност за лекуването по съвест.
Проведохме диалози с необятен кръг сътрудници и поискахме от министерството уголемение на обсега на разрешението за приложимост. След много седмици получихме отвод, тъй като липсвала информация.
По никакъв метод не можем да приемем този отговор като рационална научна позиция, като се има поради, че на никое място в литературата не се регистрира нараснала токсичност при HCQ, за сметка на редицата научни публикации, които рапортуват за успеваемостта му.
Тоест, тази позиция е може би политическа, може би персонална, само че сигурно не отразява научния консенсус по тематиката. Междувпрочем, от институциите не се допитаха до нас, по тази причина единствено успяхме да им изпратим документално всички данни.
Глас на Журналист : Значи нищо друго за в този момент?
Проф. Дидие Раут : А, има и още. Каква изненада – по едно и също време с отхвърли, получихме писмо от Генералната здравна дирекция към Министерство на здравеопазването [Париж], което ни оповестява, че ще можем гратис да използваме ремдесивир – който не служи за нищо, отровен е и провокира бъбречна непълнота. Почти незабавно по-късно пристигна и писмо от Gilead – компанията производител на ремдесивир.
С него те ни споделят, че Европейският съюз е закупил количества за 1 милиарда евро, по тази причина могат да ни снабдят гратис с лекарството и единствено би трябвало да заявим мечтаните количества. Това е настоящата обстановка!
Ние, споделям го откровено, до момента в който можем, ще продължим да лекуваме хората [с HCQ] умерено и да реализираме положителните резултати, които имаме – извънредно ниска смъртност и без да сме имали нито един случай с HCQ. В момента казусът е различен – Sanofi, и аз стигнах до най-високите равнища, ни споделят, че Министерството на здравеопазването слага спънки пред дистрибуцията на HCQ, в това число против поръчките от нашия институт.
Ако това е истина, това значи, че те ни пречат да лекуваме с лечението, която считаме за допустимо най-хубавата. Зададохме публично въпроса на министерството и се надявам, че доста скоро ще получим тяхното увещание, че те не се опълчват по никакъв метод на доставките на HCQ за нашата болница, които считаме за доста нужни.
Към днешна дата [26 октомври], не можем да лекуваме всички пациенти, които идват при нас, тъй че ще би трябвало да стартираме да вършим асортимент – като при реанимациите – с цел да се погрижим първо за най-спешните случаи. Но ние би трябвало да имаме опция да лекуваме по този начин, както считаме за оптимално, защото сходни ограничения и техните последствия засягат здравето на хората, които са ни поверени.
Таблица: Клинични резултати по лечебни групи – Пациентите, лекувани с HCQ и азитромицин, са били в по-тежко положение и все пак смъртността при тях е по-малка, а болничният престой – по-кратък
Източник: https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2020.06.16.20132597v1
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ