Балканската обиколка на Жан-Клод Юнкер
Как мина обиколката на Жан-Клод Юнкер в страните от Западните Балкани - обобщението е на интернационалния редактор Деян Йотов.
Федерика Могерини, заместник-председател на Европейската комисия: Това е основно политическо обръщение. Стратегията за Западните Балкани е явен проект за всичките ни 6 партньорки там най-сетне да се причислят към Европейския съюз.
Така висшият представител за външните работи и политиката на сигурност изясни на 6 февруари в Страсбург задачата на подадената европейска ръка към този основен за обединена Европа район. Стратегията обаче породи много разногласия - и сред страните членки, и сред шестте кандидатки за участие. Твърде далечна или прекомерно близка е набелязаната като цел за идващото разширение 2025 година? Поотделно или ан блок да става присъединението на новите членки?
За да обясни европейските планове, ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер обиколи за 4 дни Скопие, Белград, Тирана, Подгорица, Сараево и Прищина.
Жан-Клод Юнкер, ръководител на Европейската комисия: Бих желал да уталожа драмата към 2025-а. Това не е подправено заричане, а цел, към която би трябвало да се движим с висока скорост. Някои промени още не са приложени, за други интензивността на напъните би трябвало да бъде увеличена.
Това обръщение Юнкер повтори и в шестте западнобалкански столици, с леки вариации. В Черна гора да вземем за пример увери, че не е изпълнен с " малоумен, лековерен и благословен оптимизъм ", само че означи прогрес. А в Сърбия обърна внимание, че надалеч освен Косово е огромно затруднение пред европейския ѝ идеал.
Жан-Клод Юнкер, ръководител на Европейската комисия: Сърбия към този момент е преодоляла впечатляваща част от пътя си към Европа. Има няколко казуса обаче, които към момента остава да се решат - да вземем за пример за върховенството на закона и за правосъдната система.
След като чу същото обръщение и от канцлера Ангела Меркел в Берлин, президентът на Сърбия призна за казуса с корупцията и битката против престъпността.
Александър Вучич, президент на Сърбия: Знаем, че пътят пред нас е сложен. Много работа още би трябвало да свършим по преговорните глави, отнасящи се до върховенството на закона.
Гласът на Берлин ще е доста тежък по този въпрос, когато му пристигна времето. Германия е водеща измежду няколко западноевропейски страни, в които доминира мнението, че приемането на България и Румъния в съюза през 2007-а е било преждевременно точно поради проблемите с върховенството на закона.
По-скорошна вероятност - колкото оптимистична, толкоз обаче и тревожна, са реакциите, които ще се отприщят с предстоящото избистряне на новото име на Македония и на алените линии на Сърбия за нормализацията на връзките с Косово.
Хашим Тачи, президент на Косово: Споразумението сред Косово и Сърбия, което аз считам, че ще се случи през 2018 година, ще е историческо. Всеобхватно съглашение, резултат от което ще е участието на Косово в Организация на обединените нации.
Косовският президент е оптимист. Но сръбският се готви за удар по политическата му кариера и отсрочва чак за април оповестението на предложенията си за споразумяване на въпроса. Без това да се случи Сърбия няма да стане част от обединена Европа. Затова където и да отиде този месец, в това число предходната седмица в София, Вучич декларира, че желае компромисно решение. Той е подготвен на отстъпки, само че упорства за взаимност.
Александър Вучич, президент на Сърбия: Всеки, който се отнася реалистично, рационално и съществено, би търсил компромисно решение. А в случай че не желаят такова, няма да е огромна покруса, с изключение на, че това би била неприятна вест за сръбското общество. Десетилетия още ще имаме замразен спор, който в един миг след 20-30 години, за жалост, ще бъде размразен.
В северната част на Косовска Митровица продължава да се вее сръбското знаме, а в Прищина - албанското. В Белград издигат лозунги, че Косово е Сърбия, а в същото време в косовския парламент албанският министър председател Еди Рама си " изфантазира ", както се оправда по-късно, че Албания и Косово един ден ще имат общ държавен глава.
Македонският министър председател Зоран Заев също се оправдаваше тази седмица във връзка свое изявление:
Зоран Заев, министър-председател на Македония: Предложенията са: Република Северна Македония, Република Горна Македония, Република Вардарска Македония и Република Македония в скоби Скопие. И, несъмнено, аз към този момент споделих, че за мен и за моето държавно управление е задоволително да има географско определение в нашето име. "
Заев трябваше по-късно да отхвърля, че предложенията идват от него и че е подготвен за нови промени в македонската конституция. Но тези две грешки в информацията на една организация се оказаха задоволителни за импровизиран митинг на националисти в Скопие, които го упрекнаха, че е изменник. В Гърция националистите са не по-малко уплашени. И пристрастеностите занапред ще се разгарят.
Жан-Клод Юнкер, ръководител на Европейската комисия: Вършете си работата с Гърция, тя също би трябвало да свърши своята работа и нещата ще тръгнат в вярната посока. Вътрешното ви помиряване е впечатляващо. Договорът с България също беше значимо събитие по пътя за участието ви в Европейския съюз. Реформите също вървят добре. Затова - не се тормозете, а продължавайте.
Европа също наподобява плаха. Може би тъй като дейностите й на Западните Балкани в най-новата им история до момента бяха надалеч от стабилизиращи. Признаването на независимостта на Хърватия през 1991-а не предотврати войната там и тази в Босна, а прекратяването им години по-късно стана чак след намесата на американците. Затова ще трябват още много старания и неизменност от европейския ни съюз, с цел да станат Западните Балкани, както се изрази министър председателят Бойко Борисов в Лондон, " нашата си Европа ".
Федерика Могерини, заместник-председател на Европейската комисия: Това е основно политическо обръщение. Стратегията за Западните Балкани е явен проект за всичките ни 6 партньорки там най-сетне да се причислят към Европейския съюз.
Така висшият представител за външните работи и политиката на сигурност изясни на 6 февруари в Страсбург задачата на подадената европейска ръка към този основен за обединена Европа район. Стратегията обаче породи много разногласия - и сред страните членки, и сред шестте кандидатки за участие. Твърде далечна или прекомерно близка е набелязаната като цел за идващото разширение 2025 година? Поотделно или ан блок да става присъединението на новите членки?
За да обясни европейските планове, ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер обиколи за 4 дни Скопие, Белград, Тирана, Подгорица, Сараево и Прищина.
Жан-Клод Юнкер, ръководител на Европейската комисия: Бих желал да уталожа драмата към 2025-а. Това не е подправено заричане, а цел, към която би трябвало да се движим с висока скорост. Някои промени още не са приложени, за други интензивността на напъните би трябвало да бъде увеличена.
Това обръщение Юнкер повтори и в шестте западнобалкански столици, с леки вариации. В Черна гора да вземем за пример увери, че не е изпълнен с " малоумен, лековерен и благословен оптимизъм ", само че означи прогрес. А в Сърбия обърна внимание, че надалеч освен Косово е огромно затруднение пред европейския ѝ идеал.
Жан-Клод Юнкер, ръководител на Европейската комисия: Сърбия към този момент е преодоляла впечатляваща част от пътя си към Европа. Има няколко казуса обаче, които към момента остава да се решат - да вземем за пример за върховенството на закона и за правосъдната система.
След като чу същото обръщение и от канцлера Ангела Меркел в Берлин, президентът на Сърбия призна за казуса с корупцията и битката против престъпността.
Александър Вучич, президент на Сърбия: Знаем, че пътят пред нас е сложен. Много работа още би трябвало да свършим по преговорните глави, отнасящи се до върховенството на закона.
Гласът на Берлин ще е доста тежък по този въпрос, когато му пристигна времето. Германия е водеща измежду няколко западноевропейски страни, в които доминира мнението, че приемането на България и Румъния в съюза през 2007-а е било преждевременно точно поради проблемите с върховенството на закона.
По-скорошна вероятност - колкото оптимистична, толкоз обаче и тревожна, са реакциите, които ще се отприщят с предстоящото избистряне на новото име на Македония и на алените линии на Сърбия за нормализацията на връзките с Косово.
Хашим Тачи, президент на Косово: Споразумението сред Косово и Сърбия, което аз считам, че ще се случи през 2018 година, ще е историческо. Всеобхватно съглашение, резултат от което ще е участието на Косово в Организация на обединените нации.
Косовският президент е оптимист. Но сръбският се готви за удар по политическата му кариера и отсрочва чак за април оповестението на предложенията си за споразумяване на въпроса. Без това да се случи Сърбия няма да стане част от обединена Европа. Затова където и да отиде този месец, в това число предходната седмица в София, Вучич декларира, че желае компромисно решение. Той е подготвен на отстъпки, само че упорства за взаимност.
Александър Вучич, президент на Сърбия: Всеки, който се отнася реалистично, рационално и съществено, би търсил компромисно решение. А в случай че не желаят такова, няма да е огромна покруса, с изключение на, че това би била неприятна вест за сръбското общество. Десетилетия още ще имаме замразен спор, който в един миг след 20-30 години, за жалост, ще бъде размразен.
В северната част на Косовска Митровица продължава да се вее сръбското знаме, а в Прищина - албанското. В Белград издигат лозунги, че Косово е Сърбия, а в същото време в косовския парламент албанският министър председател Еди Рама си " изфантазира ", както се оправда по-късно, че Албания и Косово един ден ще имат общ държавен глава.
Македонският министър председател Зоран Заев също се оправдаваше тази седмица във връзка свое изявление:
Зоран Заев, министър-председател на Македония: Предложенията са: Република Северна Македония, Република Горна Македония, Република Вардарска Македония и Република Македония в скоби Скопие. И, несъмнено, аз към този момент споделих, че за мен и за моето държавно управление е задоволително да има географско определение в нашето име. "
Заев трябваше по-късно да отхвърля, че предложенията идват от него и че е подготвен за нови промени в македонската конституция. Но тези две грешки в информацията на една организация се оказаха задоволителни за импровизиран митинг на националисти в Скопие, които го упрекнаха, че е изменник. В Гърция националистите са не по-малко уплашени. И пристрастеностите занапред ще се разгарят.
Жан-Клод Юнкер, ръководител на Европейската комисия: Вършете си работата с Гърция, тя също би трябвало да свърши своята работа и нещата ще тръгнат в вярната посока. Вътрешното ви помиряване е впечатляващо. Договорът с България също беше значимо събитие по пътя за участието ви в Европейския съюз. Реформите също вървят добре. Затова - не се тормозете, а продължавайте.
Европа също наподобява плаха. Може би тъй като дейностите й на Западните Балкани в най-новата им история до момента бяха надалеч от стабилизиращи. Признаването на независимостта на Хърватия през 1991-а не предотврати войната там и тази в Босна, а прекратяването им години по-късно стана чак след намесата на американците. Затова ще трябват още много старания и неизменност от европейския ни съюз, с цел да станат Западните Балкани, както се изрази министър председателят Бойко Борисов в Лондон, " нашата си Европа ".
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ