Бойко Ламбовски: Може би на земния свят не му е съден да бъде божествен
Kак празниците осмислят живота ни, по какъв начин ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред. С поета Бойко Ламбовски описваме за връзката сред духовното и материалното, за литературата като прозорец към душата и по какъв начин в творчеството можем да намерим разтуха и ентусиазъм.
Бойко Ламбовски е стихотворец, преводач и есеист, човек, който с думите си допира най-дълбоките пластове на човешката душа.
Той сподели каква за него е била 2024 година, за литература и за празниците, които събират хората. Спираме взор и върху преводите му на Йосиф Бродски и неговите рождественски стихотворения, в които Бродски споделя за смисъла на празника през призмата на човешките недостатъци, само че и на божествената мощ.
" От време на време би трябвало да повдигаме глава, да поглеждаме нагоре, да си даваме сметка, че животът не е единствено ястие и пиянство, а има и по-висши и по-важни неща, сподели за " Нощен Хоризонт " Бойко Ламбовски.
" В днешния ден, в който още веднъж ставаме свидетели на войни, на покушения, на терористични актове, политически разтърсвания и публични безумия - всичко това ни приказва, че сме надалеч от хармонията, от този Божи свят, за който копнеем и който е изпълнен с наслада, светлина, може би на земният свят не му е съден да бъде подобен, а да бъде контрастно място и пространство..., постоянно губим от взор светлината, показа Ламбовски.
По думите му смирението е също търсена добродетел, само че уви - намирана рядко.
Ламбовски е създател на стихосбирки, на сборници с есета, журналистика и фейлетони, на разкази и детски коледни приказки.
Открояващите се теми в творчеството му са свободата, любовта, времето и войната. В поетическия му език преобладават ярка изразност, радикалност на изрече, специфична лексика и самородност. Отличителни белези на стиховете му са абсурдистки и метафизични детайли, древен облици, контраст, интертекстуалност и разнообразни равнища на подигравка.
Авторът има афинитет към пресъздаване на разнообразни времеви интервали от историята на човечеството в творбите си. В стихосбирките си построява тематиката за любовта постоянно като интензивно възприятие, което по другоземен метод е преплетено със гибелта – по този начин поетът прави автентичен саморасъл прочит на тематиката за безконечната връзка сред Ерос и Танатос. Друга значима характерност за творчеството му са лирическите персонажи, които той основава – част от парадигмата на " хората в ъгъла " или маргиналните хора, подложени на занемаряване и унижения.
Носител на наградите Владимир Башев за дебютната му стихосбирка " Вестоносец " (1986), Гео Милев за принос в актуалното изкуство (1997), Дървена роза за стихосбирката " Ален упадък " (1991), премия на Съюза на българските писатели за журналистика за книгата му " Глупак в подлеза на света " (2007), специфичната премия за лирика на Портал " Култура " (2020), Голямата премия за литература на Софийския университет (2021). Негови произведения са преведени на доста езици.
Ламбовски приключва Френската езикова гимназия " Алфонс дьо Ламартин " в София (1979) и Литературния институт " Максим Горки " в Москва (1987). Работи в Съюза на българските писатели, в Централния студентски дом на културата, бил е шеф на Центъра за книгата към Министерството на културата, завежда отдел " Култура " във в. " Сега ". Председател на българския ПЕН-център от 2013 до 2019. Водещ на предаването " Гласът на времето " по стратегия " Христо Ботев " на БНР. Бойко Ламбовски и Мирела Иванова са основатели на поетическото общество " Петък 13 " и водещи на телевизионните излъчвания " Петък 13 " и " Остров за блажени " по Българска национална телевизия (1994–1998).
Бойко Ламбовски е стихотворец, преводач и есеист, човек, който с думите си допира най-дълбоките пластове на човешката душа.
Той сподели каква за него е била 2024 година, за литература и за празниците, които събират хората. Спираме взор и върху преводите му на Йосиф Бродски и неговите рождественски стихотворения, в които Бродски споделя за смисъла на празника през призмата на човешките недостатъци, само че и на божествената мощ.
" От време на време би трябвало да повдигаме глава, да поглеждаме нагоре, да си даваме сметка, че животът не е единствено ястие и пиянство, а има и по-висши и по-важни неща, сподели за " Нощен Хоризонт " Бойко Ламбовски.
" В днешния ден, в който още веднъж ставаме свидетели на войни, на покушения, на терористични актове, политически разтърсвания и публични безумия - всичко това ни приказва, че сме надалеч от хармонията, от този Божи свят, за който копнеем и който е изпълнен с наслада, светлина, може би на земният свят не му е съден да бъде подобен, а да бъде контрастно място и пространство..., постоянно губим от взор светлината, показа Ламбовски.
По думите му смирението е също търсена добродетел, само че уви - намирана рядко.
Ламбовски е създател на стихосбирки, на сборници с есета, журналистика и фейлетони, на разкази и детски коледни приказки.
Открояващите се теми в творчеството му са свободата, любовта, времето и войната. В поетическия му език преобладават ярка изразност, радикалност на изрече, специфична лексика и самородност. Отличителни белези на стиховете му са абсурдистки и метафизични детайли, древен облици, контраст, интертекстуалност и разнообразни равнища на подигравка.
Авторът има афинитет към пресъздаване на разнообразни времеви интервали от историята на човечеството в творбите си. В стихосбирките си построява тематиката за любовта постоянно като интензивно възприятие, което по другоземен метод е преплетено със гибелта – по този начин поетът прави автентичен саморасъл прочит на тематиката за безконечната връзка сред Ерос и Танатос. Друга значима характерност за творчеството му са лирическите персонажи, които той основава – част от парадигмата на " хората в ъгъла " или маргиналните хора, подложени на занемаряване и унижения.
Носител на наградите Владимир Башев за дебютната му стихосбирка " Вестоносец " (1986), Гео Милев за принос в актуалното изкуство (1997), Дървена роза за стихосбирката " Ален упадък " (1991), премия на Съюза на българските писатели за журналистика за книгата му " Глупак в подлеза на света " (2007), специфичната премия за лирика на Портал " Култура " (2020), Голямата премия за литература на Софийския университет (2021). Негови произведения са преведени на доста езици.
Ламбовски приключва Френската езикова гимназия " Алфонс дьо Ламартин " в София (1979) и Литературния институт " Максим Горки " в Москва (1987). Работи в Съюза на българските писатели, в Централния студентски дом на културата, бил е шеф на Центъра за книгата към Министерството на културата, завежда отдел " Култура " във в. " Сега ". Председател на българския ПЕН-център от 2013 до 2019. Водещ на предаването " Гласът на времето " по стратегия " Христо Ботев " на БНР. Бойко Ламбовски и Мирела Иванова са основатели на поетическото общество " Петък 13 " и водещи на телевизионните излъчвания " Петък 13 " и " Остров за блажени " по Българска национална телевизия (1994–1998).
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ