Знаете ли защо умните хора никога не се обиждат?
Как от време на време ни се желае да си купим вълшебно хапче за решение на проблемите, които като снежна топка порастват в главите ни. Винаги нещо се обърква и е доста мъчно да се оправим с него, наподобява, че безусловно всичко е срещу нас.
Всичко в близост от радостно се е трансформирало в черно-бяло. И обезверено ни се желае всичко това да завърши по-бързо. Но времето не може да бъде ускорено по наше предпочитание или да скочим непосредствено в светлото бъдеще.
А обидата ни сковава, не позволявайки ни да дишаме с цялостни гърди, забулвайки със сива пелена очите ни. Да, доста обратно възприятие. Всъщност всеки може да се отърве от обидата, като разбере същността й, и да заживее нехаен живот. Това обаче изисква ежедневна, старателна работа. Но си коства напъните.
Как поражда обидата?
Обидата поражда, когато дейностите на близки до вас хора не съответстват с вашите упования. Наричат ги по този начин: напразни упования.
Очаквате, че обичаният мъж самичък ще разбере, когато имате потребност от неговата помощ и присъединяване, и няма потребност да говорите за това на глас.
Очаквате, че бащата на детето си спомня по кое време детето има празник в градината / в учебно заведение и се обиждате, че е не запомнил за него …
Очаквате родителите ви да ви оказват помощ, а те дават отговор, че сами са отгледали децата си …
Чакате схващане от другар, а той е изцяло ангажиран с персоналните си проблеми …
Има доста образци, само че във всеки от тях се съдържа неоправдана вяра и вследствие на това – горчиво отчаяние. Освен това, колкото по-силно е вашето очакване, толкоз по-дълго ще лекувате обидата си.
Как пораждат упованията?
Хората, които постоянно се наскърбяват, подсъзнателно смятат, че всички към тях са им Длъжни.
Съпругът би трябвало да сервира кафе в леглото и да я носи на ръце …
Децата би трябвало да се подчиняват на родителите си и да се учат добре …
Приятелите би трябвало да оказват помощ в сложни времена …
Родителите би трябвало да обичат и поддържат децата си …
Познато ли ви е това?
А когато събитията стартират да се развиват обратно на неговите желания, човек изпитва огромно отчаяние. Разочарование, за което търси аргументи отвън себе си. Търси и намира! И е малко евентуално в този миг да разбере, че САМ си предизвиква болежка.
Нека да повторим още веднъж: Обиждайки се, вие сами си причинявате болежка, очаквайки да получите от другия човек това, което вие самите не сте си дали.
Притча
Веднъж един възпитаник попитал духовния си преподавател:
– Учителю, ти си постигнал Божествена мъдрост, постоянно си в положение на цялостен покой и положително въодушевление. Никой не те нервира и не се ядосваш на никого. Научи ме по какъв начин да стана и аз подобен.
– Добре, донеси ми транспарантна торбичка и картофи.
Ученикът направил всичко, както споделил учителят.
-Когато се ядосаш на някого или се обидиш, напише името на този човек върху картоф и го постави в торбата,- споделил учителят на ученика.
-И това ли е всичко, което би трябвало да направя? – недоумявал ученикът.
-Не, постоянно би трябвало да носиш тази торбичка със себе си, където и да отидеш. И всякога, когато се обидиш или разсърдиш на някого, би трябвало да добавяш картоф в торбичката.
– Добре – споделил ученикът.
Минало известно време. Торбичката на съзнателния възпитаник ставала все по-тежка и по-тежка. Освен това първите картофи почнали да се скапват и да миришат все по-неприятно.
Тогава ученикът отишъл при учителя си и споделил:
– Вече не мога да претърпявам тази тежка смрад. Предложи ми нещо друго.
На което мъдрецът дал отговор:
– А белким носиш нещо друго в душата си, когато се обиждаш и ядосваш на хората?
Обиждайки се един път, не забелязваш по какъв начин камък е попаднал в душата ти.
С течение на времето тези камъни стават от ден на ден и повече. Постъпките се трансформират в табиет, навикът се трансформира в темперамент, който поражда зловонни пороци. Дадох ти опция да разгледаш всичко това в профил. Мисля, че различен път ще се замислиш дали имаш потребност от още един камък … Обидата е единствено в главата ти. Научавайки се да освобождаваш главата си от тази гнила смрад, ще станеш същински благополучен човек.
esotericblog
10% от живота ни е това, което ни се случва, останалите 90% – са нашите реакции!
Често, с цел да можете да продължите сполучливо да си вършите работата, би трябвало да можете да деянията резистентност и в най-трудния интервал в живота си. В тази публикация бих желал да…
Цялата публикация