Как оцеляват независимите журналисти в Турция в условията на ограничена медийна свобода - Андрю Финкъл пред БНТ
Как лимитираната медийна независимост в Турция въздейства на икономическото положение на страната, по какъв начин оцеляват самостоятелните публицисти и какви са упованията за медийната среда в новия мандат на Реджеп Ердоган? Вижте коментара на Андрю Финкъл - публицист в Турция от 1989-та година, дълготраен сътрудник на Гардиън, Ню Йорк Таймс и Льо Монд. Бил е наказан в Турция, след което основава платформа, в която да работят публицисти, преследвани от турските управляващи.
- Имате задоволителен опит, с цел да проследявате всички политически процеси тук? И тъкмо в този момент, тези избори се организират в историческа година за Турция - 100 години от основаването на републиката. Защо бихте споделили, че те са исторически?
- Да стартираме с това, че ние имаме партия на власт от 20 години. Това е голям интервал от време. В доста страни споделят, че след 10 години ръководство политическата партия се изтърква, губи контакт с хората и след 10 години хората вземат решение, че се нуждаят от смяна. Но в Турция това се случва към този момент 20 години и хората към момента нямат чувството, че се нуждаят от смяна. Мисля, че не цялото население, обезверено желае смяна и усеща, че това не е нейното държавно управление, че това държавно управление не се грижи за потребностите му, че е властническо, че води Турция в посока, в която те не желаят да отиват. От друга страна, половината население усеща тъкмо противоположното. Така че обществото е мощно поляризирано. И това е късмет за тях да изберат в коя посока да поемат и в този смисъл се намираме на кръстопът в историята на Турция.
- Ердоган приказва за века на Турция, който идва. Последното столетие не беше турско?
- Смятам, че тук става дума за изразителност. Той приказва за 2066г., когато е годишнината от борбата при Малазгирт, когато селджукските турци разгромяват византийците. Разбира се, има доста изразителност. Каква е разликата от 99-та до 100-та година? Помня, че бях тук по време 100-годишнината от основаването на републиката и на идната година на всички места имаше знаци с надпис 100 години. После, идната година не бяха напълно сигурни какво да вършат, не можеха в реалност да оставят знаците, на които да написа 101 години. Понякога хората се оказват уловени в личната си изразителност.
- 22 години Турция се ръководи от една партия. Как се промени през тези години страната?
- Разбира се, промени се много коренно, изключително стопански. Онова, което докара това държавно управление на власт, което съгласно доста хора постоянно не помнят, не са религиозните потребности на хората да бъдат по-ислямистки или да носят своите хиджаби, което беше значимо.
Реално, икономическата рецесия докара това държавно управление на власт през 2001г. През 90-те години на предишния век бяхме очевидци на инфлация от 70%-80% в Турция. И хората не можеха да имат кредитна карта, не можеха да си купят кола, не можеха да си купят жилище с ипотека. Инфлацията беше отвън надзор. Хората не знаеха какво да чакат от бъдещето. Тази система се срина през 2001г. Имаше стратегия на Международния валутен фонд, която сложи Турция на един строго нормиран път към възобновяване ѝ. Лихвените проценти паднаха, инфлацията спадна, стартира да се появява напредък, започнаха да идват задгранични вложения. Хората взеха решение, че това е доста по-добре. Дали това се дължи на държавното управление на Ердоган или просто бяха траяли с политиката, наследена от предходното държавно управление...това остава отворен въпрос. Но хората усещат доста по-голям разцвет. Един от причините, които това държавно управление постоянно употребява е: „ Помнете неприятните дни от предишното. Помнете дните от преди 2001г., когато ситуацията беше извънредно ".
- Но в този момент обстановката не е същата...
- Точно по този начин. Проблемът в този момент е, че инфлацията пораства от ден на ден и повече. Сега малко е намаляла, само че към момента е 50 %, което би означавало оставка на всяко европейско държавно управление. Икономиката, в този смисъл, се връща там, където беше през 2001 година Изглежда, че Турция се е насочила към друга рецесия от няколко години. Кризите настъпват доста бързо и тъкмо, когато не ги очакваш. Така че дано забележим какво ни носи бъдещето, само че тази седмица видяхме лирата да се обезценява по отношение на непознатите валути. Причината за новото обезценяване е, че турската централна банка купува долари в опит да предотврати срив на валутата. Но се изчерпаха запасите. Турция е с негативен запас. Така че какво ще употребяват, с цел да поддържат валутата в бъдеще?
Така че хората, без значение от резултатите от изборите, чакат доста неприятни стопански вести.
- Очаквате ли стопански потрес след изборния ден? Казахте, че запасите се изчерпват.
- Не тъкмо - допускам. Вече сме в подобен потрес. Той беше в допълнение повлиян и от земетресението. Изглежда като историята да се повтаря. Имаше ужасяващо земетресение през 1999г., което способства за подкопаване на устоите на предходното държавно управление, дискредитира турски военни. Не наподобява като да е дискредитирало ръководещото държавно управление този път. И доста от това, значително, се дължи, съгласно мен на здравия надзор върху медиите и това, което се приказва обществено. Много мъчно е да се показват причини или да се търси отговорност на това държавно управление.
- Това ли е единствената причина Ердоган да оцелява макар всички фактори?
- Смятам, че това е значима причина. Всички изследвания на публичното мнение преди изборите през май предвиждаха много оспорвана конкуренция. Ердоган изглеждаше догонващ. Не чакаха да се оправи по този начин добре, както го направи.
- Защо се оправи по-добре от предвижданията на хората?
- Предполагам, че има две аргументи. Едната е, че хората към момента гласоподават не толкоз съгласно портфейла си, съгласно икономическия си интерес, а съгласно идентичността си. А тяхната политическа еднаквост е доста мощна.
- Защо се случва това в Турция? Защо идентичността е толкоз значима?
- Разбира се, това се случва освен в Турция. Това се случва и в Съединени американски щати. Защо американците към момента разрешават на младежите да купуват автоматизирани пушки и оръжия? В доста страни има прочувствени въпроси, въпроси, свързани с идентичността. Турция не е единствената, само че дано бъдем откровени, държавното управление добре употребява чувството за мощна Турция в чужбина. Турция, която беше подценявана, в този момент е Турция, с която седят с почитание на една маса. Национализмът към момента е много мощен в Турция. Не единствено религията, освен религиозната еднаквост. И двете седмици сред провеждането на президентските избори и действителните избори виждаме опозиционната партия да се пробва да играе тази националистическа карта. Идеята за националистическо държавно управление на националистическата партия - това е сантиментът против сирийските емигранти. Партията на справедливостта и развиването на Ердоган играе тази карта опозицията също я употребява.
- Казахте, че медиите и контролът върху медиите са фактор от голямо значение за успеха на сегашния президент. Той не е спечелил, само че допускаме, че ще завоюва. Ще бъде знамение, в случай че Кемал Кълъчдароулу успее да обърне изборите в своя изгода. Видяхме толкоз доста арести, толкоз доста присъди против публицисти през последните години. Вие работите като публицист тук от 1989-та година. Как се промени Вашата работа като публицист в Турция през тези години?
- Самият аз съм изправян пред съда, когато пишех за турскоезичната преса. Но това се случи преди Ердоган да пристигна на власт през 90-те години на предишния век. В положителните остарели времена.
Но, в случай че би трябвало да сме съществени, в действителност съм съден - бях наказан.
- Каква беше повода?
- Нанасяне на засегнатост на институция на военните. Правех репортажи за югоизточна Турция. Пишех за турскоезичната преса. Хората ме питаха с какво си изкарвам хляба и аз отговарях, че ме уволняват. Във всеки вестник, за който пишех, пусках по нещо, за което да ми кажат „ Довиждане ". Не Ердоган е този, който е въвел цензурата. Тя постоянно е съществувала в турската преса. Ако желаете цялата история и желаете да разберете целия смисъл на това, което той прави - през 90-те години на предишния век той имаше доста слаба поддръжка в пресата за партията си. Партията му и предходните му партии бяха ненавиждани от медиите.
Писал съм за London Times, New York Times. Съществува имиджа на пресата като четвърта власт, като търсеща отговорност от властта, като виновен дирек на демокрацията. Ердоган израсна в среда, в която мразеше пресата, в която пресата беше врага, в която пресата смъкна държавно управление през 90-те, помагайки на военните да създадат това, беше радостна да го види в пандиза през 90-те.
Той пристигна на власт без почитание от страна на медиите. И несъмнено, това, което се случи при икономическата рецесия през 2001г., е, че доста вестници през 90-те се пробваха да работят като банки. И повода за това беше високата инфлация, вземането на депозити от заемополучатели и даването им на държавното управление. Дори аз можех да съм банкер през 90-те. Беше елементарна активност. Но те, несъмнено, не бяха изключително положителни банкери и през 2001г., когато имаше валутна рецесия, те бяха затънали в съществени заеми от чужбина. Всички тези банки се сринаха с милиарди долари дълг. Мисля, че беше 1/3 от Брутният вътрешен продукт през 2001г. Агенцията за контролиране на банките вижда тези вестници като поръчителство за дълга, стихотворец от дружеството-майка. И по този начин тези вестници последователно се трансфораха от съпротива на държавното управление в държавни поддръжници.
И през днешния ден хората са в новинарския бизнес не тъй като обичат тази активност, желаят да осведомят хората и се вълнуват от новините или желаят да са в новинарския бизнес, а тъй като държавното управление им споделя да купят избран вестник, тъй като другояче няма да получат контракт за изграждане на летище или мост или нещо друго. Притежанието и ръководството на медия не е нещо, което хората желаят през днешния ден - това е налог, това е цената, която заплащат, с цел да работят с държавното управление.
Ситуацията е такава, че 90% от медиите, от обичайните медии, в това число държавните медии, са под контрола на държавното управление. Можем да си напомним предишния месец, когато Ердоган разполагаше с 32 часа ефирно време в държавната телевизия, до момента в който опозицията имаше 32 минути. Разликата е 60 пъти. Някои опозиционни партии въобще нямаха никакво време. В тази обстановка, господстващите послания са следени в огромна степен от държавното управление.
Разбира се, опозицията се пробва и употребява обществени медии, различни медии. Опитва се да заобиколи тези ограничавания. В някаква степен съумява, само че има голямо количество наказания, които... знаете, възпитаник, който обиди президента в Twitter, може да бъде преследван. Налице е съществено заплашване и боязън, не измежду медиите, само че измежду елементарните хора по отношение на това да споделят искрено мислите си.
- Въпреки това заплашване и тези закони, съществува психологична настройка измежду множеството турски публицисти, че в случай че имат вяра в нещо, те следват вярванията си. Готови са да бъдат уволнени, както Вие сте бил уволнен. Това е постоянно срещано в Турция спрямо нашата страна. Тъй като публицистите в нашата страна са подготвени да вършат взаимни отстъпки със себе си, с цел да останат на работа, само че тук виждаме публицисти, които даже са подготвени да отидат в пандиза, само че не и да създадат компромис.
- Зад всеки публицист, подготвен да отиде в пандиза, има стотици, които не желаят да вървят в пандиза. Това, което виждате, е върхът на айсберга. Другото нещо е, че вие не сте сплашвани, вие желаете да бъдете откровени и директни. Имате вестник, в който да пишете и просто можете да отидете на ъгъла на улицата и да извикате. Имате интернет уебсайт. Има стотици хиляди интернет страници, които хората не могат да доближат, защото държавното управление е блокирало. Хората заобикалят тези ограничавания с VPN и други сходни неща. Както се споделя в една ария, във всяко нещо има цепнатина, през която се процежда светлина. Има доста пукнатини, като през някои от тях прониква светлина. Но доста от светлината не прониква. Правителството има доста механизми то може да окаже напън върху рекламодателите. Милиони посетителите може да прочетат интернет уеб страницата ти, само че по какъв начин да намериш средства за поддръжката му - нуждаеш се от рекламодатели. А какво става, в случай че държавното управление каже на рекламодателите да не популяризират на този интернет уебсайт, защото това е опозиционен интернет уебсайт? Независимите медии работят в доста, доста сложна политическа и икономическа среда.
- Вие сте член на Борда на платформа, наречена P-24. Работите по въпросите на свободата на медиите, положението на медиите тук в Турция. Разкажете ни за тази платформа. Каква е главната ѝ задача? Кои са хората, работещи в нея?
- Тя беше основана преди 10 години. Всичките ми сътрудници са турски жители. Ние усещаме, че гласът не самостоятелните медии е подтиснат. Покрай окупацията на парка Гези ненадейно държавното управление реши, че би трябвало да ръководи освен обичайните медии, само че и обществените медии. Работех с хора, които бяха положителни публицисти, политически публицисти, проверяващи журналисти; хора, които разбираха какво значи публицистиката. Опитвахме се да поддържаме други хора, които правеха същото. Излязохме със тактика в опит да поддържаме специалността изправена.
- Има работещи с вас публицисти, които са наказани, които са вкарани в пандиза...
- Не поради това, което са създали за нас. Ние сме аполитични не поддържаме никоя политическа партия. Принципно поддържаме устрема към журналистическа честност и акуратност не някоя съответна политическа позиция. Но след 2016г., когато беше опитът за прелом в Турция, когато имаше страховит напън върху медиите и публицистите, не помня цифрите, само че към 100 медийни организации бяха затворени. Подобен брой публицисти бяха задържани. И напъните ни за поддръжка за публицистиката, някои от тях, станаха старания за поддръжка на публицистите, които в действителност бяха в пандиза, тъй че ние се опитахме да се застъпим за тях и да приказваме от тяхно име и да притеглим вниманието.
- Какво кара тези публицисти да останат тук в Турция и да не напущат тази страна и да работят от чужбина?
- Някои от тях отиват в чужбина. Някои, поради обичта си към родината и желанието да я пазят от това, което виждат. Хората имат разнообразни аргументи да желаят да изоставен или да желаят да останат. Това в действителност зависи доста от техния характер.
- Бяхме в изборната станция, където гласоподава Ердоган. Има толкоз доста прецизни правила по какъв начин да се отрази президента, толкоз доста... не ни разрешиха да снимаме от където желаеме, имахме единствено една посока за камерата и нищо друго. Как същинските публицисти кардинално могат да работят без поддръжката на институциите? Тук рисково ли е за тези хора?
- Не изхождам от това, което Вие видяхте през днешния ден, а от своя опит като работещ в турски медии през 90-те години, когато Ердоган беше кмет на Истанбул, само че преди да стане министър председател. Бях даден на съд за нещо, което написах за военните, през 1999г. И урокът, който научих от тази преживелица, беше да не се гневя на турската страна, която има глупави закони, съгласно които е засегнатост да критикуваш военните. Когато се явих в съда с моя негоден турски език, съдиите повече ми се смееха в сравнение с да са решени да ме осъдят на отнемане от независимост. Аз не бях ядосан на съдиите. Бях ядосан на личния си вестник, който не полагаше никакви старания да пази личните си репортери и личните си публицисти. Всъщност аз бях уволнен от този вестник не поради това, а поради друга публикация, която написах. Нямаше опит от страна на притежателите на вестника да защитят личната си специалност. И в случай че самите вестници не се интересуват от отбраната на публицистите, за какво на някого на улицата би му пукало за отбраната на публицистите? Смятам, че би трябвало обърнем взор към нашата специалност да забележим там където е почнало гниенето. Сега е доста мъчно да се поправят всички вреди, които се натрупат дълги години.
- Смятате ли, че нещо ще се промени в това отношение или свободните ще останат лимитирани?
- Ще се промени, само че не съм сигурен по какъв начин ще се промени. Кой бе предсказал през 2013г., че ненадейно Tweeter ще стане подобен значим инструмент за информиране. По време на рецесията парка Гези не си припомням точните числа непрекъснато, всяка секунда, всяка минута имаше 30 000 туита. Това беше нещо, което никой не може да управлява. Единственият метод да се управлява, беше да се прекъсне. Но, несъмнено, да го прекъснеш за опозицията значи да го прекъснеш и за себе си. Социалните медии са твърди значими, с цел да бъдат оставени единствено за едната страна или с цел да бъдат въобще изключени. Не можете да ги спрете. Постепенно виждаме Tweeter да губи своята мощ, само че нещо, не знам какво, ще го замести. Смятам, че има един тип апетит за информация, истина и вести. Това е прекомерно огромно, с цел да бъде следено от едната или другата страна единствено. Има големи рискове: дезинформация, тролове.
- Все още се учим по какъв начин да направляваме...
- Абсолютно тъкмо. Оставям това на по-младите от мен да се научат по какъв начин да направляват. Но ние виждаме заплахите.
- Свидетели сме по какъв начин Турция насочва погледа си на изток, повече към Средния изток, към арабския свят, а не към запада. Как очаквате да се развие това? Дали тази наклонност ще се задълбочи или те ще търсят баланс?
-Трудно е да се отговори на този въпрос. Тъй като считам, че това държавно управление като всички държавни управления е доста прагматично по тематиката. Има идеология, има идеологическа наклонност за това, само че... знаете, преди се биеха със Саудитска Арабия, в този момент са най-хубави другари, Египет преди имаше проблеми, в този момент са другари. Отношенията с Израел са много трагични. Спомням си по какъв начин по време на режима на Живков доста хиляди турски българи прекосяваха границата.
Нещата се трансформират доста внезапно. Ако считаме, че най-голямото предизвикателство, пред което ще се изправи Турция, непосредственото предизвикателство, пред което ще се изправи, е икономическо предизвикателство - ще имаме потребност от поддръжката на западните банкери. Когато би трябвало да се взимат пари, Саудитска Арабия не дава парите, единствено паркира средства в турски банки, което не разрешава скок на цените на заплащанията, само че в това време би трябвало тези пари да бъдат върнати. И в това време Турция би трябвало да преструктурира своята стопанска система. И когато това стане, накъде ще гледа тогава?
Последвайте ни във и
- Имате задоволителен опит, с цел да проследявате всички политически процеси тук? И тъкмо в този момент, тези избори се организират в историческа година за Турция - 100 години от основаването на републиката. Защо бихте споделили, че те са исторически?
- Да стартираме с това, че ние имаме партия на власт от 20 години. Това е голям интервал от време. В доста страни споделят, че след 10 години ръководство политическата партия се изтърква, губи контакт с хората и след 10 години хората вземат решение, че се нуждаят от смяна. Но в Турция това се случва към този момент 20 години и хората към момента нямат чувството, че се нуждаят от смяна. Мисля, че не цялото население, обезверено желае смяна и усеща, че това не е нейното държавно управление, че това държавно управление не се грижи за потребностите му, че е властническо, че води Турция в посока, в която те не желаят да отиват. От друга страна, половината население усеща тъкмо противоположното. Така че обществото е мощно поляризирано. И това е късмет за тях да изберат в коя посока да поемат и в този смисъл се намираме на кръстопът в историята на Турция.
- Ердоган приказва за века на Турция, който идва. Последното столетие не беше турско?
- Смятам, че тук става дума за изразителност. Той приказва за 2066г., когато е годишнината от борбата при Малазгирт, когато селджукските турци разгромяват византийците. Разбира се, има доста изразителност. Каква е разликата от 99-та до 100-та година? Помня, че бях тук по време 100-годишнината от основаването на републиката и на идната година на всички места имаше знаци с надпис 100 години. После, идната година не бяха напълно сигурни какво да вършат, не можеха в реалност да оставят знаците, на които да написа 101 години. Понякога хората се оказват уловени в личната си изразителност.
- 22 години Турция се ръководи от една партия. Как се промени през тези години страната?
- Разбира се, промени се много коренно, изключително стопански. Онова, което докара това държавно управление на власт, което съгласно доста хора постоянно не помнят, не са религиозните потребности на хората да бъдат по-ислямистки или да носят своите хиджаби, което беше значимо.
Реално, икономическата рецесия докара това държавно управление на власт през 2001г. През 90-те години на предишния век бяхме очевидци на инфлация от 70%-80% в Турция. И хората не можеха да имат кредитна карта, не можеха да си купят кола, не можеха да си купят жилище с ипотека. Инфлацията беше отвън надзор. Хората не знаеха какво да чакат от бъдещето. Тази система се срина през 2001г. Имаше стратегия на Международния валутен фонд, която сложи Турция на един строго нормиран път към възобновяване ѝ. Лихвените проценти паднаха, инфлацията спадна, стартира да се появява напредък, започнаха да идват задгранични вложения. Хората взеха решение, че това е доста по-добре. Дали това се дължи на държавното управление на Ердоган или просто бяха траяли с политиката, наследена от предходното държавно управление...това остава отворен въпрос. Но хората усещат доста по-голям разцвет. Един от причините, които това държавно управление постоянно употребява е: „ Помнете неприятните дни от предишното. Помнете дните от преди 2001г., когато ситуацията беше извънредно ".
- Но в този момент обстановката не е същата...
- Точно по този начин. Проблемът в този момент е, че инфлацията пораства от ден на ден и повече. Сега малко е намаляла, само че към момента е 50 %, което би означавало оставка на всяко европейско държавно управление. Икономиката, в този смисъл, се връща там, където беше през 2001 година Изглежда, че Турция се е насочила към друга рецесия от няколко години. Кризите настъпват доста бързо и тъкмо, когато не ги очакваш. Така че дано забележим какво ни носи бъдещето, само че тази седмица видяхме лирата да се обезценява по отношение на непознатите валути. Причината за новото обезценяване е, че турската централна банка купува долари в опит да предотврати срив на валутата. Но се изчерпаха запасите. Турция е с негативен запас. Така че какво ще употребяват, с цел да поддържат валутата в бъдеще?
Така че хората, без значение от резултатите от изборите, чакат доста неприятни стопански вести.
- Очаквате ли стопански потрес след изборния ден? Казахте, че запасите се изчерпват.
- Не тъкмо - допускам. Вече сме в подобен потрес. Той беше в допълнение повлиян и от земетресението. Изглежда като историята да се повтаря. Имаше ужасяващо земетресение през 1999г., което способства за подкопаване на устоите на предходното държавно управление, дискредитира турски военни. Не наподобява като да е дискредитирало ръководещото държавно управление този път. И доста от това, значително, се дължи, съгласно мен на здравия надзор върху медиите и това, което се приказва обществено. Много мъчно е да се показват причини или да се търси отговорност на това държавно управление.
- Това ли е единствената причина Ердоган да оцелява макар всички фактори?
- Смятам, че това е значима причина. Всички изследвания на публичното мнение преди изборите през май предвиждаха много оспорвана конкуренция. Ердоган изглеждаше догонващ. Не чакаха да се оправи по този начин добре, както го направи.
- Защо се оправи по-добре от предвижданията на хората?
- Предполагам, че има две аргументи. Едната е, че хората към момента гласоподават не толкоз съгласно портфейла си, съгласно икономическия си интерес, а съгласно идентичността си. А тяхната политическа еднаквост е доста мощна.
- Защо се случва това в Турция? Защо идентичността е толкоз значима?
- Разбира се, това се случва освен в Турция. Това се случва и в Съединени американски щати. Защо американците към момента разрешават на младежите да купуват автоматизирани пушки и оръжия? В доста страни има прочувствени въпроси, въпроси, свързани с идентичността. Турция не е единствената, само че дано бъдем откровени, държавното управление добре употребява чувството за мощна Турция в чужбина. Турция, която беше подценявана, в този момент е Турция, с която седят с почитание на една маса. Национализмът към момента е много мощен в Турция. Не единствено религията, освен религиозната еднаквост. И двете седмици сред провеждането на президентските избори и действителните избори виждаме опозиционната партия да се пробва да играе тази националистическа карта. Идеята за националистическо държавно управление на националистическата партия - това е сантиментът против сирийските емигранти. Партията на справедливостта и развиването на Ердоган играе тази карта опозицията също я употребява.
- Казахте, че медиите и контролът върху медиите са фактор от голямо значение за успеха на сегашния президент. Той не е спечелил, само че допускаме, че ще завоюва. Ще бъде знамение, в случай че Кемал Кълъчдароулу успее да обърне изборите в своя изгода. Видяхме толкоз доста арести, толкоз доста присъди против публицисти през последните години. Вие работите като публицист тук от 1989-та година. Как се промени Вашата работа като публицист в Турция през тези години?
- Самият аз съм изправян пред съда, когато пишех за турскоезичната преса. Но това се случи преди Ердоган да пристигна на власт през 90-те години на предишния век. В положителните остарели времена.
Но, в случай че би трябвало да сме съществени, в действителност съм съден - бях наказан.
- Каква беше повода?
- Нанасяне на засегнатост на институция на военните. Правех репортажи за югоизточна Турция. Пишех за турскоезичната преса. Хората ме питаха с какво си изкарвам хляба и аз отговарях, че ме уволняват. Във всеки вестник, за който пишех, пусках по нещо, за което да ми кажат „ Довиждане ". Не Ердоган е този, който е въвел цензурата. Тя постоянно е съществувала в турската преса. Ако желаете цялата история и желаете да разберете целия смисъл на това, което той прави - през 90-те години на предишния век той имаше доста слаба поддръжка в пресата за партията си. Партията му и предходните му партии бяха ненавиждани от медиите.
Писал съм за London Times, New York Times. Съществува имиджа на пресата като четвърта власт, като търсеща отговорност от властта, като виновен дирек на демокрацията. Ердоган израсна в среда, в която мразеше пресата, в която пресата беше врага, в която пресата смъкна държавно управление през 90-те, помагайки на военните да създадат това, беше радостна да го види в пандиза през 90-те.
Той пристигна на власт без почитание от страна на медиите. И несъмнено, това, което се случи при икономическата рецесия през 2001г., е, че доста вестници през 90-те се пробваха да работят като банки. И повода за това беше високата инфлация, вземането на депозити от заемополучатели и даването им на държавното управление. Дори аз можех да съм банкер през 90-те. Беше елементарна активност. Но те, несъмнено, не бяха изключително положителни банкери и през 2001г., когато имаше валутна рецесия, те бяха затънали в съществени заеми от чужбина. Всички тези банки се сринаха с милиарди долари дълг. Мисля, че беше 1/3 от Брутният вътрешен продукт през 2001г. Агенцията за контролиране на банките вижда тези вестници като поръчителство за дълга, стихотворец от дружеството-майка. И по този начин тези вестници последователно се трансфораха от съпротива на държавното управление в държавни поддръжници.
И през днешния ден хората са в новинарския бизнес не тъй като обичат тази активност, желаят да осведомят хората и се вълнуват от новините или желаят да са в новинарския бизнес, а тъй като държавното управление им споделя да купят избран вестник, тъй като другояче няма да получат контракт за изграждане на летище или мост или нещо друго. Притежанието и ръководството на медия не е нещо, което хората желаят през днешния ден - това е налог, това е цената, която заплащат, с цел да работят с държавното управление.
Ситуацията е такава, че 90% от медиите, от обичайните медии, в това число държавните медии, са под контрола на държавното управление. Можем да си напомним предишния месец, когато Ердоган разполагаше с 32 часа ефирно време в държавната телевизия, до момента в който опозицията имаше 32 минути. Разликата е 60 пъти. Някои опозиционни партии въобще нямаха никакво време. В тази обстановка, господстващите послания са следени в огромна степен от държавното управление.
Разбира се, опозицията се пробва и употребява обществени медии, различни медии. Опитва се да заобиколи тези ограничавания. В някаква степен съумява, само че има голямо количество наказания, които... знаете, възпитаник, който обиди президента в Twitter, може да бъде преследван. Налице е съществено заплашване и боязън, не измежду медиите, само че измежду елементарните хора по отношение на това да споделят искрено мислите си.
- Въпреки това заплашване и тези закони, съществува психологична настройка измежду множеството турски публицисти, че в случай че имат вяра в нещо, те следват вярванията си. Готови са да бъдат уволнени, както Вие сте бил уволнен. Това е постоянно срещано в Турция спрямо нашата страна. Тъй като публицистите в нашата страна са подготвени да вършат взаимни отстъпки със себе си, с цел да останат на работа, само че тук виждаме публицисти, които даже са подготвени да отидат в пандиза, само че не и да създадат компромис.
- Зад всеки публицист, подготвен да отиде в пандиза, има стотици, които не желаят да вървят в пандиза. Това, което виждате, е върхът на айсберга. Другото нещо е, че вие не сте сплашвани, вие желаете да бъдете откровени и директни. Имате вестник, в който да пишете и просто можете да отидете на ъгъла на улицата и да извикате. Имате интернет уебсайт. Има стотици хиляди интернет страници, които хората не могат да доближат, защото държавното управление е блокирало. Хората заобикалят тези ограничавания с VPN и други сходни неща. Както се споделя в една ария, във всяко нещо има цепнатина, през която се процежда светлина. Има доста пукнатини, като през някои от тях прониква светлина. Но доста от светлината не прониква. Правителството има доста механизми то може да окаже напън върху рекламодателите. Милиони посетителите може да прочетат интернет уеб страницата ти, само че по какъв начин да намериш средства за поддръжката му - нуждаеш се от рекламодатели. А какво става, в случай че държавното управление каже на рекламодателите да не популяризират на този интернет уебсайт, защото това е опозиционен интернет уебсайт? Независимите медии работят в доста, доста сложна политическа и икономическа среда.
- Вие сте член на Борда на платформа, наречена P-24. Работите по въпросите на свободата на медиите, положението на медиите тук в Турция. Разкажете ни за тази платформа. Каква е главната ѝ задача? Кои са хората, работещи в нея?
- Тя беше основана преди 10 години. Всичките ми сътрудници са турски жители. Ние усещаме, че гласът не самостоятелните медии е подтиснат. Покрай окупацията на парка Гези ненадейно държавното управление реши, че би трябвало да ръководи освен обичайните медии, само че и обществените медии. Работех с хора, които бяха положителни публицисти, политически публицисти, проверяващи журналисти; хора, които разбираха какво значи публицистиката. Опитвахме се да поддържаме други хора, които правеха същото. Излязохме със тактика в опит да поддържаме специалността изправена.
- Има работещи с вас публицисти, които са наказани, които са вкарани в пандиза...
- Не поради това, което са създали за нас. Ние сме аполитични не поддържаме никоя политическа партия. Принципно поддържаме устрема към журналистическа честност и акуратност не някоя съответна политическа позиция. Но след 2016г., когато беше опитът за прелом в Турция, когато имаше страховит напън върху медиите и публицистите, не помня цифрите, само че към 100 медийни организации бяха затворени. Подобен брой публицисти бяха задържани. И напъните ни за поддръжка за публицистиката, някои от тях, станаха старания за поддръжка на публицистите, които в действителност бяха в пандиза, тъй че ние се опитахме да се застъпим за тях и да приказваме от тяхно име и да притеглим вниманието.
- Какво кара тези публицисти да останат тук в Турция и да не напущат тази страна и да работят от чужбина?
- Някои от тях отиват в чужбина. Някои, поради обичта си към родината и желанието да я пазят от това, което виждат. Хората имат разнообразни аргументи да желаят да изоставен или да желаят да останат. Това в действителност зависи доста от техния характер.
- Бяхме в изборната станция, където гласоподава Ердоган. Има толкоз доста прецизни правила по какъв начин да се отрази президента, толкоз доста... не ни разрешиха да снимаме от където желаеме, имахме единствено една посока за камерата и нищо друго. Как същинските публицисти кардинално могат да работят без поддръжката на институциите? Тук рисково ли е за тези хора?
- Не изхождам от това, което Вие видяхте през днешния ден, а от своя опит като работещ в турски медии през 90-те години, когато Ердоган беше кмет на Истанбул, само че преди да стане министър председател. Бях даден на съд за нещо, което написах за военните, през 1999г. И урокът, който научих от тази преживелица, беше да не се гневя на турската страна, която има глупави закони, съгласно които е засегнатост да критикуваш военните. Когато се явих в съда с моя негоден турски език, съдиите повече ми се смееха в сравнение с да са решени да ме осъдят на отнемане от независимост. Аз не бях ядосан на съдиите. Бях ядосан на личния си вестник, който не полагаше никакви старания да пази личните си репортери и личните си публицисти. Всъщност аз бях уволнен от този вестник не поради това, а поради друга публикация, която написах. Нямаше опит от страна на притежателите на вестника да защитят личната си специалност. И в случай че самите вестници не се интересуват от отбраната на публицистите, за какво на някого на улицата би му пукало за отбраната на публицистите? Смятам, че би трябвало обърнем взор към нашата специалност да забележим там където е почнало гниенето. Сега е доста мъчно да се поправят всички вреди, които се натрупат дълги години.
- Смятате ли, че нещо ще се промени в това отношение или свободните ще останат лимитирани?
- Ще се промени, само че не съм сигурен по какъв начин ще се промени. Кой бе предсказал през 2013г., че ненадейно Tweeter ще стане подобен значим инструмент за информиране. По време на рецесията парка Гези не си припомням точните числа непрекъснато, всяка секунда, всяка минута имаше 30 000 туита. Това беше нещо, което никой не може да управлява. Единственият метод да се управлява, беше да се прекъсне. Но, несъмнено, да го прекъснеш за опозицията значи да го прекъснеш и за себе си. Социалните медии са твърди значими, с цел да бъдат оставени единствено за едната страна или с цел да бъдат въобще изключени. Не можете да ги спрете. Постепенно виждаме Tweeter да губи своята мощ, само че нещо, не знам какво, ще го замести. Смятам, че има един тип апетит за информация, истина и вести. Това е прекомерно огромно, с цел да бъде следено от едната или другата страна единствено. Има големи рискове: дезинформация, тролове.
- Все още се учим по какъв начин да направляваме...
- Абсолютно тъкмо. Оставям това на по-младите от мен да се научат по какъв начин да направляват. Но ние виждаме заплахите.
- Свидетели сме по какъв начин Турция насочва погледа си на изток, повече към Средния изток, към арабския свят, а не към запада. Как очаквате да се развие това? Дали тази наклонност ще се задълбочи или те ще търсят баланс?
-Трудно е да се отговори на този въпрос. Тъй като считам, че това държавно управление като всички държавни управления е доста прагматично по тематиката. Има идеология, има идеологическа наклонност за това, само че... знаете, преди се биеха със Саудитска Арабия, в този момент са най-хубави другари, Египет преди имаше проблеми, в този момент са другари. Отношенията с Израел са много трагични. Спомням си по какъв начин по време на режима на Живков доста хиляди турски българи прекосяваха границата.
Нещата се трансформират доста внезапно. Ако считаме, че най-голямото предизвикателство, пред което ще се изправи Турция, непосредственото предизвикателство, пред което ще се изправи, е икономическо предизвикателство - ще имаме потребност от поддръжката на западните банкери. Когато би трябвало да се взимат пари, Саудитска Арабия не дава парите, единствено паркира средства в турски банки, което не разрешава скок на цените на заплащанията, само че в това време би трябвало тези пари да бъдат върнати. И в това време Турция би трябвало да преструктурира своята стопанска система. И когато това стане, накъде ще гледа тогава?
Последвайте ни във и
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ