Как образованието да е едновременно полезно и интересно, обсъдиха политици и експерти на дискусия, организирана от „Продължаваме промяната
Как образованието да е по едно и също време потребно и забавно, разискаха политици и специалисти на полемика, проведена от „ Продължаваме промяната “ (ПП). Форумът е част от поредицата диспути под мотото „ Силна България в мощна Европа " по самодейност на политическата мощ.
По думите на Николай Денков( ПП) въпросът е какво желаеме от образованието в един свят, който се развива прекомерно бързо и не знаем какви ще са полезностите, когато децата завършат, какви ще са институциите. Затова, уточни той, би трябвало да работим те да са готови и това е нашата задача. Българите се отличаваме с една специфичност и тя е, че чакаме избавител, имаме чувството, че от нас доста не зависи, сърдим се на институциите – тази народопсихология би трябвало да бъде преодоляна, добави още Денков.
Председателят на Политическа партия Асен Василев напомни, че настоящата система на обучение е направена по време на „ индустриалната гражданска война “ в края на 19-ти век, с цел да учи на дисциплинираност, на осъществяване и тъй като е било скъпо да намериш информация. Сега провокациите са други и системата би трябвало да се премисли, с цел да приготви всички българи за това, което ги чака идващите 40 години, акцентира той.
Илко Йорданов от изследователския екип на Институт „ Отворено общество “ разяснява, че основни макронасоки в развиване на образованието са новите способи на преподаване и изпитване, по какъв начин да внедрим „ изкуствен интелект (ИИ) асистенти “ за учителите и децата. Той показа и изследване от края на 2024 година измежду 2400 възпитаници сред 14 и 18 години за главните провокации. Като такива на първите места те са показали дисциплината, експанзията, неприятните взаимоотношения, в по-малка степен е комплицираният образователен материал, натоварената образователна стратегия.
Делът на прогнозните средства за обучение от Брутния вътрешен артикул за 2025 година и 2026 г е 4,8% по данни на Министерството на финансите, като това е закъснение от междинните нива на страните от Европейски Съюз, разяснява още Илко Йорданов. От учителите 62-63% имат доверие към ИИ. Над половината от българите са съгласни да бъдат неразрешени мобилните телефони в учебните заведения, съгласно проучване на Евробарометър, представено от него.
Иво Петров от Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологи INSAIT към Софийския университет „ Св. Климент Охридиски “ обърна внимание на рисковете от потреблението на ИИ, тъй като той разсъждава не по метода, по който хората го вършат. По думите на Петров има една огромна база данни и при въпрос ИИ дава най-вероятния отговор, не осъзнава, че може да прави неточности, по тази причина е доста елементарно в просветителната система някой да бъде комплициран. Важно е информацията да бъде тествана и това да бъде заложено в просветителния конспект, акцентира Петров.
Ивайло Ушагелов, шеф на Националната природо-математическа гимназия „ Акад. Любомир Чакалов " в София, разяснява, че не би трябвало да се не помни човешкият фактор – учене посредством прекарване, „ обърната “ класна стая, т.е. ресурсът би трябвало да бъде заложен към квалификацията на учителите.
Мария Брестничка от Национална мрежа за децата означи, че потребното учене значи какво учим. Тук може да се обърне взор към образователните стратегии, които не стигат до същинския диалог за междупредметните връзки - за какво една и съща ера не се учи в едно и също време в другите предмети, с цел да се придобие визия за епохата като цяло, изясни тя.
Това, което се преподава в учебно заведение, би трябвало да се схваща от децата, по тази причина е значим размерът, който се преподава, а той е доста огромен и не може да се осмисли от учениците, разясниха специалисти по време на полемиката. Затова би трябвало да се премисли наличието на материала, структурата на междинното обучение, то да се раздели на класическо и професионално.
Яна Алексиева, представител на родителска организация, разяснява, че би трябвало да се намерения по какъв начин виждаме едно дете, един младеж в края на просветителната система, както и какво да е прекарването му в учебно заведение.
По думите на Николай Денков( ПП) въпросът е какво желаеме от образованието в един свят, който се развива прекомерно бързо и не знаем какви ще са полезностите, когато децата завършат, какви ще са институциите. Затова, уточни той, би трябвало да работим те да са готови и това е нашата задача. Българите се отличаваме с една специфичност и тя е, че чакаме избавител, имаме чувството, че от нас доста не зависи, сърдим се на институциите – тази народопсихология би трябвало да бъде преодоляна, добави още Денков.
Председателят на Политическа партия Асен Василев напомни, че настоящата система на обучение е направена по време на „ индустриалната гражданска война “ в края на 19-ти век, с цел да учи на дисциплинираност, на осъществяване и тъй като е било скъпо да намериш информация. Сега провокациите са други и системата би трябвало да се премисли, с цел да приготви всички българи за това, което ги чака идващите 40 години, акцентира той.
Илко Йорданов от изследователския екип на Институт „ Отворено общество “ разяснява, че основни макронасоки в развиване на образованието са новите способи на преподаване и изпитване, по какъв начин да внедрим „ изкуствен интелект (ИИ) асистенти “ за учителите и децата. Той показа и изследване от края на 2024 година измежду 2400 възпитаници сред 14 и 18 години за главните провокации. Като такива на първите места те са показали дисциплината, експанзията, неприятните взаимоотношения, в по-малка степен е комплицираният образователен материал, натоварената образователна стратегия.
Делът на прогнозните средства за обучение от Брутния вътрешен артикул за 2025 година и 2026 г е 4,8% по данни на Министерството на финансите, като това е закъснение от междинните нива на страните от Европейски Съюз, разяснява още Илко Йорданов. От учителите 62-63% имат доверие към ИИ. Над половината от българите са съгласни да бъдат неразрешени мобилните телефони в учебните заведения, съгласно проучване на Евробарометър, представено от него.
Иво Петров от Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологи INSAIT към Софийския университет „ Св. Климент Охридиски “ обърна внимание на рисковете от потреблението на ИИ, тъй като той разсъждава не по метода, по който хората го вършат. По думите на Петров има една огромна база данни и при въпрос ИИ дава най-вероятния отговор, не осъзнава, че може да прави неточности, по тази причина е доста елементарно в просветителната система някой да бъде комплициран. Важно е информацията да бъде тествана и това да бъде заложено в просветителния конспект, акцентира Петров.
Ивайло Ушагелов, шеф на Националната природо-математическа гимназия „ Акад. Любомир Чакалов " в София, разяснява, че не би трябвало да се не помни човешкият фактор – учене посредством прекарване, „ обърната “ класна стая, т.е. ресурсът би трябвало да бъде заложен към квалификацията на учителите.
Мария Брестничка от Национална мрежа за децата означи, че потребното учене значи какво учим. Тук може да се обърне взор към образователните стратегии, които не стигат до същинския диалог за междупредметните връзки - за какво една и съща ера не се учи в едно и също време в другите предмети, с цел да се придобие визия за епохата като цяло, изясни тя.
Това, което се преподава в учебно заведение, би трябвало да се схваща от децата, по тази причина е значим размерът, който се преподава, а той е доста огромен и не може да се осмисли от учениците, разясниха специалисти по време на полемиката. Затова би трябвало да се премисли наличието на материала, структурата на междинното обучение, то да се раздели на класическо и професионално.
Яна Алексиева, представител на родителска организация, разяснява, че би трябвало да се намерения по какъв начин виждаме едно дете, един младеж в края на просветителната система, както и какво да е прекарването му в учебно заведение.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ