Разкрита е тайната на величието на Венеция
Как област, състояща се от куп острови, се е трансформирала в най-мощния и богат град в средновековна Европа? Авторът на видеото за Youtube канала Primal Space е уверен, че ключът към триумфа на Венеция са гениалните инженерни решения.
Годината е 452, Римската империя е на път да се разпадне и хуните настъпват към Северна Италия. Градовете са изцяло унищожени, локалните поданици са принудени да бягат. Те се насочат към лагуна край брега и намират леговище на група дребни острови, като по този метод вземат съдбоносно решение. Въпреки всичко, тази дребна цивилизация в последна сметка основава едно от най-впечатляващите инженерни достижения в света: Венеция. Въпреки неналичието на пътища, обработваема земя и прясна вода, венецианците съумяват да трансфорат калното тресавище в най-мощния и богат град на своето време.
Уникалното оформление на нейните канали и мостове сред стотици острови прави Венеция необикновено сполучлива, трансформирайки я в център на предприемаческа активност. Ние го моделирахме за вас, с цел да покажем по какъв начин средновековните инженерни решения са разрешили на града да завладее целия свят. След като идват на островите, с цел да стартират живота си отначало, първите бежанци са изправени пред най-лошите условия за създаване на домове. Малките блатисти острови са направени от необикновено мека глина, която мъчно може да издържи тежестта на човек, да не приказваме за цялостен град. За да основат постоянна основа за постройките, венецианците събират големи количества дървесни трупи от горите на Хърватия и стартират да ги забиват в земята на дълбочина от към 5 м, до момента в който стигнат до по-твърд пласт глина.
Така те освен укрепват самите трупи, само че и уплътняват околната глина, вследствие на което непотребната вода се оттича и материалът става доста по-здрав. След като трупите са задоволително надълбоко в земята, изпъкналата част е отрязана и от горната страна са положени дървени палуби, с цел да се разпредели товарът. Следващият пласт са специфични блокове от истрийски камък ( тип варовик с ниска компактност - бел.ред. ), с цел да се издигне основата над водата.
Това решение граничи с талантливост. Дървените трупи са изолирани от въздуха, което ги защищава от изгниване. Почти всички от тях са оживели в чудесно положение до през днешния ден, продължавайки да поддържат града.
След като се слага здрава основа, строителите стартират да строят самите здания. Първоначално те са употребявали дърво за това, само че след многочислени пожари е решено да преминат към тухли. За оптималната лекост къщите не би трябвало да са по-високи от три етажа. Вместо цимент се е използвал варов разтвор, защото той е еластичен и придава гъвкавост на постройката заради непрекъснатото придвижване на пръстта под нея. Вътрешните стени са подредени на кръст и също са гъвкави, като решетка. Фасадите с огромни прозорци и елегантни каменни шарки се оказват доста по-тежки и по тази причина са приковани към пода с стоманени пръти, на които в действителност се поддържат постройките. Този способ се вкоренява измежду венецианците и те скоро съумяват да подредят няколко острова към лагуната по този метод. Вместо да се уголемяват от вътрешната страна на открито като множеството градове, островитяните вършат тъкмо противоположното.
Първоначално единственият метод за пътешестване сред островите е бил с лодка, само че с течение на времето постройките стават толкоз близо една до друга, че става допустимо да се пресичат каналите в плитката вода на кон.
Следващата стъпка в развиването на Венеция е свързването на островите. Изненадващо, през първите 500 години от съществуването си градът се е справял сносно без мостове, само че с повишаването на популацията и развиването на предприемачеството поражда нуждата от по-лесен метод за постигане до Риалто, финансовия център на града.
За да се трансформира Венеция от група острови в многолюден град, е било нужно да се построят мостове. Първият опит е елементарен понтонен мост, който свързва двата най-големи региона на Венеция и най-важното, обезпечава достъп до Риалто. По-късно той е трансфорат в дървен, който в последна сметка изгаря до основи и е сменен с доста по-издръжлив каменен мост. За основаването му в крайбрежията на канала са забити над 12 хиляди дървени трупи и са докарани над 10 хиляди тона камък. Мостът стои и през днешния ден.
След това каменните мостове стават повсеместни, трансформирайки Венеция в стилен град с канали вместо пътища.
Благодарение на това той печели невиждано преимущество, защото стоките и превозът могат бързо да се придвижват от една област в друга през каналите. Хаосът с пешеходците и конския превоз тук в никакъв случай не е бил прочут, тъй като каналите по никакъв метод не се пресичат с пешеходни зони. По това време градът е станал най-мощният и най-богатият в Европа. През него са минавали всички артикули без изключение и венецианците са спечелили доста от това.
Годината е 452, Римската империя е на път да се разпадне и хуните настъпват към Северна Италия. Градовете са изцяло унищожени, локалните поданици са принудени да бягат. Те се насочат към лагуна край брега и намират леговище на група дребни острови, като по този метод вземат съдбоносно решение. Въпреки всичко, тази дребна цивилизация в последна сметка основава едно от най-впечатляващите инженерни достижения в света: Венеция. Въпреки неналичието на пътища, обработваема земя и прясна вода, венецианците съумяват да трансфорат калното тресавище в най-мощния и богат град на своето време.
Уникалното оформление на нейните канали и мостове сред стотици острови прави Венеция необикновено сполучлива, трансформирайки я в център на предприемаческа активност. Ние го моделирахме за вас, с цел да покажем по какъв начин средновековните инженерни решения са разрешили на града да завладее целия свят. След като идват на островите, с цел да стартират живота си отначало, първите бежанци са изправени пред най-лошите условия за създаване на домове. Малките блатисти острови са направени от необикновено мека глина, която мъчно може да издържи тежестта на човек, да не приказваме за цялостен град. За да основат постоянна основа за постройките, венецианците събират големи количества дървесни трупи от горите на Хърватия и стартират да ги забиват в земята на дълбочина от към 5 м, до момента в който стигнат до по-твърд пласт глина.
Така те освен укрепват самите трупи, само че и уплътняват околната глина, вследствие на което непотребната вода се оттича и материалът става доста по-здрав. След като трупите са задоволително надълбоко в земята, изпъкналата част е отрязана и от горната страна са положени дървени палуби, с цел да се разпредели товарът. Следващият пласт са специфични блокове от истрийски камък ( тип варовик с ниска компактност - бел.ред. ), с цел да се издигне основата над водата.
Това решение граничи с талантливост. Дървените трупи са изолирани от въздуха, което ги защищава от изгниване. Почти всички от тях са оживели в чудесно положение до през днешния ден, продължавайки да поддържат града.
След като се слага здрава основа, строителите стартират да строят самите здания. Първоначално те са употребявали дърво за това, само че след многочислени пожари е решено да преминат към тухли. За оптималната лекост къщите не би трябвало да са по-високи от три етажа. Вместо цимент се е използвал варов разтвор, защото той е еластичен и придава гъвкавост на постройката заради непрекъснатото придвижване на пръстта под нея. Вътрешните стени са подредени на кръст и също са гъвкави, като решетка. Фасадите с огромни прозорци и елегантни каменни шарки се оказват доста по-тежки и по тази причина са приковани към пода с стоманени пръти, на които в действителност се поддържат постройките. Този способ се вкоренява измежду венецианците и те скоро съумяват да подредят няколко острова към лагуната по този метод. Вместо да се уголемяват от вътрешната страна на открито като множеството градове, островитяните вършат тъкмо противоположното.
Първоначално единственият метод за пътешестване сред островите е бил с лодка, само че с течение на времето постройките стават толкоз близо една до друга, че става допустимо да се пресичат каналите в плитката вода на кон.
Следващата стъпка в развиването на Венеция е свързването на островите. Изненадващо, през първите 500 години от съществуването си градът се е справял сносно без мостове, само че с повишаването на популацията и развиването на предприемачеството поражда нуждата от по-лесен метод за постигане до Риалто, финансовия център на града.
За да се трансформира Венеция от група острови в многолюден град, е било нужно да се построят мостове. Първият опит е елементарен понтонен мост, който свързва двата най-големи региона на Венеция и най-важното, обезпечава достъп до Риалто. По-късно той е трансфорат в дървен, който в последна сметка изгаря до основи и е сменен с доста по-издръжлив каменен мост. За основаването му в крайбрежията на канала са забити над 12 хиляди дървени трупи и са докарани над 10 хиляди тона камък. Мостът стои и през днешния ден.
След това каменните мостове стават повсеместни, трансформирайки Венеция в стилен град с канали вместо пътища.
Благодарение на това той печели невиждано преимущество, защото стоките и превозът могат бързо да се придвижват от една област в друга през каналите. Хаосът с пешеходците и конския превоз тук в никакъв случай не е бил прочут, тъй като каналите по никакъв метод не се пресичат с пешеходни зони. По това време градът е станал най-мощният и най-богатият в Европа. През него са минавали всички артикули без изключение и венецианците са спечелили доста от това.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ