Как може да бъде спрян мигрантския натиск по границата и

Как може да бъде спрян мигрантския напън по границата и рискът за служителите на реда и военните, които охраняват оградата, да бъде редуциран до най-малко? Днес служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, при чуването в Народното събрание съобщи, че служителите на реда не желали ограда по българо-турската граница, тъй като без нея щели да се оправят по-добре с защитата й. От отговорите му се разбра, че по границата има доста проблеми - от една страна, липсват задоволително гранични служители на реда, които да са съответно подготвени, от друга, има проблеми с оборудването и оборудването на чиновниците, от трета - пътищата, които са в неприятно положение, от четвърта - техниката по самата ограда не работи или не е задоволителна. Всички тези констатации, че и от горната страна, от дълго време са известни на служителите на реда, които пазят границата. 

Анализ по тематиката за TrafficNews направи пловдивски служител на реда, прекарал 3 месеца на браздата. 

 

Граница на нямането

Според „ Уикипедия ”, границата сред България и Турция е дълга общо 259 километра. Почти половината от тях – към 125 километра, минава по поречието или в непосредствена непосредственост до реките Резовска, Делийска, Велека и Тунджа. В сухопътния си сектор, граничната линия върви по билата на Странджа, по Дервентските възвишения, опира се в южния завършек на Сакар планина и слиза по хълмовете в долината към Марица. От няколко години насам, тази граница се асоциира с термина „ мигрантски напън ”.

Т.нар. засилен мигрантски напън по границите на Европейския съюз – а това включва и българските южни граници, стартира още с акцията на ИДИЛ в Сирия. В края на 2015-а е реализирано съглашение сред Европейски Съюз и Турция за предприемане на ограничения по преодоляване на бежанския поток от Сирийската арабска република, а по-късно – и във връзка с мигрантите от Афганистан. Споразумението е част от общите ограничения за контролиране на потока на мигранти от Близкия изток и Северна Африка към страните от Европейски Съюз, които се ползват на територията на всички страни от съюза.

Засиленият мигрантски напън постоянно се загатва и от Министерството на вътрешните работи, било когато се афишира следващата подхваната интервенция или резултатите от нея, било в светлината на някое трагично събитие. Всяко споменаване на това събитие повдига и въпроса какво има и какво няма на българската граница.

Кого загражда оградата?

Рекламираното като най-съществен детайл от отбраната на границата „ спиращо достъпа оборудване ”, по-известно с разговорното си наименование „ златната ограда ”, се построява по границата ни с Турция от 2014-та година и сега е с дължина от 235 километра. Огромната сума пари, дадена за построяването му обаче евентуално не е включвала и разноските по настояща поддръжка. Само нашумелите случаи, в които е установено рухване или съществено разрушение на обособени сектори от оградата, надвишават 10. Отделно от тях, локалните хора и граничните служители на реда знаят за много сектори, в които, поради особеностите на терена, под оградата може да се премине. За тези сектори, естествено, знаят и мигрантите. Ремонтирането на сходни сектори или се прави кампанийно – нормално след съответната медийна прокламация, или става с подръчни средства. От граничарите.

С подръчни средства чиновниците на граничната полиция затварят и прерязаните в оградата безчет дупки. Такива дупки постоянно са се появявали, изрязани от водачи на групи от мигранти; в този момент са толкоз доста, че за преминаващите е по-просто да развържат с клещи кърпежа от тел и да преминат. А неведнъж и още веднъж да го завържат след прекосяването, печелейки по този метод време до откриването си. И това, в случай че не употребяват купени по-рано от строителните магазини в Турция сгъваеми стълби.

Тел! Обикновената тел за връзване, скъп асистент на всеки български занаятчия, се оказва и скъп асистент на граничаря, който, с изключение на да следи за нарушавания и да охранява границата, постоянно би трябвало да влиза и в ролята на „ връзвач ”. Да затваря дупките в оградата както може и доколкото може. Да, в някои гранични ръководства сходен ремонт на оградата „ в придвижване ” се прави от наети на трудов контракт чиновници, само че това не трансформира значително обстановката. Всяко такова поправяне не може да се счита за дейно, в случай че резултатите от него могат да бъдат преодолени благодарение на елементарен джобен мултитул.

Ясно е, че да има ограда е надалеч по-добре, в сравнение с да няма. Но неприятно построената и поддържана в изискванията на самоинициатива ограда не е доста по-добра от изчезналата такава. За да работи пълноценно, оборудването би трябвало да се обслужва качествено и да се усъвършенства, съгласно настоящите потребности.

Наблюдение, само че не съвсем 

Отделно от разноските по създаване на спиращото достъпа оборудване, забележителна сума пари е вложена и в построяването на система за видеонаблюдение над граничната линия. С думи елементарни – чака се да са ситуирани задоволително на брой и задоволително качествени камери, които да разрешат идентифицирането в ранен стадий на всеки опит за превъзмогване на оградата и тази информация да бъде получена в точния момент. Да разрешат установяването – най-малко по брой и външни белези, на миналите нелегално през границата лица. На последно място – информацията от камерите да може да разреши установяване на направлението, в което нарушителите на границата се движат.  Интегрираната система от стационарни камери по границата се построява в почти същия интервал, в който се строи и оградата, а положението на детайлите на системата понастоящем също търпи много рецензии. Тук общодостъпни сведения за оказваната поддръжка няма, само че служителите на реда, работещи по защита на границата знаят, че има много да се желае от системата за видеонаблюдение – както по разположението на камерите, по този начин и по настоящата им техническа и софтуерна поддръжка и по околния ландшафт. В последна сметка, даже съвършената и механически изправна камера няма да прави доста работа, когато полето ѝ на наблюдаване е препречено от гъста растителност. А при много от стационарните камери, обстановката е точно такава.

Ключова характерност на системата за наблюдаване се явява и скоростта на предаване на данните. В тази област пък най-вече рецензии търпят употребяваните от „ Гранична полиция ” самостоятелни камери за прикрито наблюдаване. Макар и положителни, камерите предават данните от снимането на нарушителите със доста забавяне – не поради софтуерните си благоприятни условия, а поради архитектурата на системата за предаване на данни. А забавяне от 30 минути в предаване на информацията се равнява най-малко на километър преднина за нарушителите.

Парализирана маневреност

Разбира се, никаква ограда и никаква камера не могат да заменят граничния служител на реда. Само че във времето след тактиката на граничните принуди, за защитата на границата са нужни и коли, с които служителите на реда да патрулират. И доколкото граничната линия не минава около асфалтирано шосе в равнината, тия коли би трябвало да са високопроходими. Има ли такива? На пръв взор – да. Минавайки през някой от регионите към турската граница, постоянно можете да видите относително нови джипове „ Ландорвър Дискавъри ” , фучащи по пътищата. Страхотен модел: мощен мотор, устойчиво окачване и крепко купе. Високопроходим ли е? Само с известни ангажименти. По габарити е прекомерно огромен, с прекомерно необятни гуми и с релативно невисок луфт, макар пневматичното си регулируемо окачване. Освен това е безценен за поддръжка, а се поврежда постоянно – изключително по каменистия терен на Странджа. Такава развалена машина излиза от строя за седмици, а от време на време и за повече от месец – ремонтът не се прави къде да е, а единствено в избрани сервизи. А няма безчет такива коли в ресурс.

 Може да забележите и от по-старите, само че доста по-надеждни „ Ландровър Дифендър ”, както и пикапите „ Нисан Навара ” – тези коли по-точно дават отговор на потребностите за защита на границата, единствено че останалите в употреба екземпляри са малко и са много амортизирани.  А ремонтите още веднъж са проблем – този път поради неналичието на части. Със лични сили и на лична отговорност, някои гранични ръководства съумяват да поддържат такива машини посредством канибализация – взимане на годни елементи от по-сериозно развалени коли и влагането им в ремонта на по-малко развалени. А когато и канибализацията не е решение, чиновниците сами ремонтират служебните коли – със събрани между тях пари и със собствен труд.

 С други думи, изборът на подобаващи коли и обезпечаването на вярната им поддръжка, е един от основните въпроси за повишението на успеваемостта на работата по защита на границата. Намирането на решение на казуса би трябвало да се основава на съответните особености на охраняваните гранични сектори и на вероятните логистични проблеми.

 

Управление по инерция

Сигурно съществуват тактики, проекти и планове за цялостната защита на границата, несъмнено на хартия активността наподобява добре проведена, само че практическото използване на обособените ограничения може да се дефинира повече като безредно. Постъпващата информация за нарушаванията или за видяните извършители се предава през прекалено много звена, със закъснение и чрез технологии от XX век. Радиостанциите „ Тетра ” се употребяват много по-рядко от мобилните телефони, а и не стигат за всички чиновници. УКВ-радиостанции въобще няма – евентуално поради особеностите на релефа. За предаване на цифрови данни, координати на обекти и фотоси от останалите работещи камери за наблюдаване, чиновниците разчитат още веднъж на мобилните телефони. Техните персонални телефони. И даже не смеят да мечтаят за модерни информационни устройства.

Сигурно съществуват проекти и планове. Но надали някой подобен документ може да изясни за какво информацията сред обособените гранични дежурства се обменя по персоналните мобилни телефони на чиновниците. Или за какво чиновниците на два поредни контролни пункта в граничната зона не могат да обменят информация директно, а би трябвало да минат през минимум един (в идеалния случай, другояче повече) диспечер. Едва ли тези документи изясняват за какво гранично ръководство, обслужващо очебийно равнинен терен с задоволително положителни пътища, разполага съвсем напълно с коли „ Ландровър Дифендър ”, а в прилежащото ръководство, обслужващо напълно планински сектор има най-вече от много по-чупливите и несъответствуващи за недодялан терен „ Дискавъри ”. Нито пък за какво началникът на гранично полицейско ръководство разполага със длъжностен високопроходим автомобил, до момента в който не доближават транспортни средства за нарядите.

Съществува и казусът със промените – дефицитът на коли и странната организация дават като резултат промяната на няколко гранични наряда по едно и също време и надалеч от секторите за наблюдаване. На собствен ред това пък води до отварянето на времеви прозорци, в които сектори от границата остават неохранявани два пъти дневно. За тези времеви прозорци знаят граничарите; знаят началниците на гранични управления; знаят местните; знаят и мигрантите и трафикантите. С ъс сигурност решението на този проблем не е комплицирано, само че евентуално минава както през метаморфоза на плановете за нарядите и цялостното потребление на силите.

 А до каква степен съществуващите планове се актуализират, предвид на промените в ситуацията въобще не е ясно. Отстрани наподобява като че ли планирането на маршрутите на нарядите и поставяните задания се прави по образец от едно време. Министерство на вътрешните работи е известно с неналичието на еластичност и няма аргументи да се счита, че откритите годишни пикове на мигрантския напън трансформират нещо друго, с изключение на статистиката за резултатите.

Съвсем наскоро служебният министър на вътрешните работи видя много нередности в организацията на активността на граничните полицейски ръководства. За страдание, това стана във връзка драматичен случай, в който двама служители на реда изгубиха живота си при опит да задържат цялостен рейс нелегално влезнали в страната чужденци. Преди ден различен граничен служител на реда, убит от засада, остана вечно в листата на храбреците, дали живота си в защита на българската граница. Такива ужасни събития единствено демонстрират, че каквито и тактики и проекти да съществуват, не правят работа.

 

Неудобна тъждественост

За ефикасната работа на граничния служител на реда са нужни и други елементи от оборудването: облекло, обувки, оръжие и подобаващи помощни средства. Само че нормативната регулация в Министерство на вътрешните работи, съгласно която се дефинират условията към униформата и обувките, е на практика идентична за униформите на служителите на реда от охранителното направление и за униформите на граничните служители на реда. Основната разлика е в цвета на униформите. Извън това, костюмите са с идентична кройка, обувките са еднакъв модел, идентични са и периодите за изхабяване. Само че натоварването върху оборудването е друго. Граничният служител на реда може да прекара деня си в провиране през шубраци, патрулният служител на реда – не. Граничарят постоянно изминава сред пет и петнадесет километра пеш за една промяна, (ако е лидер на служебно куче – и повече), патрулният служител на реда – не. Само че и за двамата е планувано, че обувките и зимната униформа се износват за две години. Натрупаният пробег и храсталаците не влизат в сметката.

 Отделен е въпросът за качеството на зимните и летни обувки от специфичната униформа, известни с разговорното си наименование „ кубинки ”. Или по-скоро – неналичието на качество. Дори патрулиращите в градска среда служители на реда могат да кажат, че или би трябвало да си купиш самичък положителни обувки, или би трябвало да носиш неуместни, а скоро след приемането им от склада - и скъсани кубинки. Същото ще ви каже и всеки граничар; единствено че за граничаря комфортната обувка със здрава подметка и добър грайфер е доста по-важна, в сравнение с за всеки различен служител на реда. Защото вместо по улица, граничният служител на реда патрулира по негостолюбив стръмен хълм. И изключително когато много от мигрантите, които преследва, са обути в скъпи туристически боти, с качество в пъти превъзхождащо поръчваните от Министерство на вътрешните работи обувки.

Работа на мрачно

С цената на спомагателни разноски за настаняване и прехрана, Министерство на вътрешните работи годишно командирова десетки чиновници от страната, за подкрепяне на защитата на границата в най-често употребяваните от мигрантите посоки. Основната част от командированите са чиновници на „ Гранична полиция ” от северните и западните граници, само че не са малко и изпращаните служители на реда от районните ръководства. И в случай че за командированите граничари дилемите са относително ясни, въпреки и на чужд за тях терен, то командированите патрулни служители на реда или районни инспектори се сблъскват с напълно нова среда, при неразбираеми задания и нова за чиновниците организация. За образование на командированите и за въвеждането им в спецификата на дилемите, не се отделя време – целият период на командировката се уплътнява с оптимален брой смени, в които командированият служител на реда работи както може. След това на негово място идва различен, за който още веднъж всичко е ново. Вместо командированите от районните ръководства служители на реда да бъдат употребявани в по-подходяща за тях среда – да вземем за пример за създаване на контролно-пропусквателен пункт или за наблюдаване сред обитаеми пунктове, те биват изпращани за непосредствена защита на линията на границата. Със съмнителна успеваемост.

С още по-съмнителна успеваемост е командироването на чиновници в граничните региони за наставление. Такива чиновници елементарно се отличават – те или заемат длъжности, или работят в структури, които нямат общо с директното осъществяване на дилемите по охранително направление; отпътуват в командировка сами, а не като част от група; техните командировки са за оптималния вероятен период. Такъв чиновник е като бяла гарга измежду останалите; за него дилемите по защита на границата са напълно непривични и забележителна част от напъните му отиват в устрема да не бъде в тежест на опитните чиновници, към които е причислен. Самото битие на практиката да се командироват чиновници на границата без друга причина, с изключение на за самобитно наказване, приказва задоволително за отношението на управлението на Министерство на вътрешните работи към противодействието на противозаконната миграция. Без да загатваме за неоправдания разход на обществени средства за командироването на такива чиновници.

Да отговориш на експанзията

Навръх професионалния празник на полицията, граничният служител на реда Петър Бъчваров е погубен с изстрел от засада по време на наблюдаване към оградата. Другият член на патрула с ответен огън съумява да отблъсне нападателите. Този случай получи необятна публичност на най-високата допустима цена – човешкият живот. Много случаи на набези над работещи в граничната зона служители на реда не получават такава публичност.

Мигрантите биват всевъзможни – от небогати, изморени и като че ли бити от градушка, до въоръжени с ножове, лютиви спрейове и палки нападателни млади мъже в добра физическа форма. Залавянето на нелегално миналите границата постоянно е рисков спорт и съпротивата от страна на мигрантите въобще не е изключена, изключително в случай че числено превъзхождат полицейския наряд.

В такива рискови условия, охраняващите границата служители на реда биват изпращани със общоприетото за Министерство на вътрешните работи съоръжение – палка (често със подозрително качество), чифт белезници и револвер. Не се раздават гладкоцевни пушки с гумени патрони, няма лютиви спрейове и електрошокови принадлежности. Белезниците са за многократна приложимост, по чифт на човек – това значи, че за обезопасяването на група от 10 извършители е належащо на място да има и толкоз служители на реда, които да дават техните белезници. Носените от служителите на реда револвери „ Макаров ”, по принцип здрави и надеждни, имат единствено по 8 патрона в пълнител. Толкова би трябвало да стигнат и за предупредителни изстрели, и за въздържане на нападателите. Не стига това, а и последващата подмяна на изразходените муниции е обвързвана с меко казано комплицирана процедура.

Охраняващите границата служители на реда, изключително командированите, биват изпращани с подготовка в границите на общоприетото в Министерство на вътрешните работи образование. Без опреснителни или спомагателни занятия по стрелкова подготовка или по полицейска персонална отбрана преди командировката. Колкото си научил в процеса без отделяне от работа – толкоз.

Собствените старания на чиновниците по доставяне с подобаващи помощни средства не могат да бъдат безкрайни. А и не е вярно. Очаква се, че с цел да свършиш работата си професионално, не следва да си купуваш самичък белезници, палка и фенерче, както и подобаващ за бързо изваждане на револвера кобур. Очаква се работодателят да ги дава. Собствените старания на чиновниците не могат да компенсират и дефектите в професионалната подготовка. И не трябва. Очаква се работодателят да изпраща готови чиновници за осъществяване на съответни задания.

За сметка на упованията, действителността е белязана от обещания за все по-строги ограничения в битката против незаконната миграция, които постоянно остават единствено обещания.   

 

Излиза, че единственото, което сигурно има на българо-турската граница, се отбелязва с думата „ проблем ”. Полицаят на границата, командирован или не, е зле оборудван, с неуместна униформа и с несъответствуващи обувки. Работи при дефицит на коли и получава нужната му информация по персоналния си мобилен телефон. Охранява граница с компроментирана и неподдържана ограда. И това, без въобще да става дума за демотивацията на служителите; за дефицита на служебни кучета и на подготвени водачи; за неналичието на модерни технологии за наблюдаване, в това число безпилотни летателни апарати, каквито някои трафиканти употребяват, с цел да следят граничните дежурства, вместо да е противоположното. Българският граничен служител на реда работи в такива условия от момента на първото споменаване на засиления мигрантски напън.

 На българо-турската граница има проблем. Проблем, който не трябва да става забележим единствено когато се отразява следващата покруса в граничната зона. Проблем, който изправя професионалното и политическото управление на Министерство на вътрешните работи пред избор – да предприеме поредни и добре премислени ограничения или при всеки идващ случай да е насила да афишира " нови решителни дейности ".