Как младите хора се информират по актуални теми разказаха в

Как младежите се осведомят по настоящи тематики описаха в изявление за Българска телеграфна агенция социолозите Алексей Пампоров от Института по социология и философия при Българската академия на науките (БАН) и Стойчо Босев от социологическата организация „ Алфа Рисърч “.

Според Босев младите са податливи към дезинформация.

По думите на Пампоров на българина му липсва умеенето за сериозно мислене. Свикнали сме да има една истина и да се опасяваме да се надигнем против нея, добави той.

Според изследване на Евробарометър от началото на годината, извършено измежду младежите сред 16 - 30 години в Европа, 76% от тях считат, че са били изложени на дезинформация и подправени вести. В девет страни от Европейския съюз (ЕС) повече от половината респонденти оповестяват, че са били изложени на дезинформация „ постоянно “ или „ доста постоянно “.

Дезинформацията в обществените мрежи

В обществените мрежи може да има безконтролна продукция на вести, т.е. огромен размер от подправени, неистинен вести, което да подведе и да разреши по-лесно идеологизиране на дискурса и на настройките, може да изкриви публичното мнение, сподели социологът Алексей Пампоров.

Младите се притеглят от типа на информацията и основателите на наличие се пробват да я създадат все по-привлекателна, сподели Босев.

В България има ясни медийни кръгове, изключително обществени медии, които си пресподелят наличието едни други и си оказват помощ, а в същия миг разчитат на съответни аудитории, изясни Пампоров. Той уточни, че се основава така наречен балон когато човек се придържа към един източник на информация.,,Стоите там и смятате, че единствено това е истината'', разясни Пампоров.

За разлика от обичайните медии, които съблюдават някакъв стандарт и на доктрина би трябвало да са по-неутрални, обществените медии могат напълно да са в една ниша, да вземем за пример политически, сподели той и добави, че въпреки и да няма надзор върху наличието, което обществените медии качват, въпреки всичко има изключения и самостоятелни обществени медии.

За да е забавно на аудиторията, се позволяват всевъзможни гледни точки, които обаче са надълбоко неекспертни, и това основава опция всеки да приказва каквото си желае, без да се мисли сериозно, сподели Пампоров. Той разясни, че постоянно се случва двама неексперти да показват мнение и взаимно да си го удостоверяват, само че да реализират единодушие, точно тъй като не са специалисти. Имаме доста образци, в които единствено тъй като написа,,доктор “ или,,професор “ пред имената на някои хора, ги смятат за престижи. В медиите се канят математици да проучват публичните настройки или социолози да приказват за екология, с цел да има многообразие на мненията, уточни той.

Критичното мислене

Образованието по литература и по история в България е надълбоко идеологизирано, счита Пампоров. Според него това е завещание от тоталитарния режим, в който се е налагало да има една единствена истина и тя да се възпроизвежда. По негови думи и до през днешния ден в университетите се е запазила,,традицията “ да има единствено една истина.

Според Пампоров шаблоните, които се преподават, пречат. Ако да вземем за пример питаме хората кой е основал българската писменост, 99% от тях ще ви кажат „ Кирил и Методий “ без да се замислят, даде образец той. " Само че те нямат нищо общо с българската писменост, с изключение на в далечната история с моравската писменост с глаголицата, само че не с кирилицата ", сподели Пампоров.

Той акцентира, че в обществените мрежи хората безрезервно стартират да споделят и доста бързо се популяризира подправена информация, която се възприема от огромни маси хора, изясни той. По негови думи се основава шаблонизирано мислене и отвод от него.

Тази наклонност се отразява и в метода, по който хората гласоподават на избори, като решението им се въздейства от мнението на родственици, счита той.

Като различен образец за липса на сериозно мислене, той уточни, че 1/3 от хората гласоподават под въздействие на тяхното усещане кой ще победи на изборите, тъй като най-после този, за който са дали своят вот, ще завоюва. Той дефинира това като психически феномен.

Относно метода на гласоподаване на младите, Пампоров съобщи, че от ден на ден се усилва делът на ефектно гласуващите. Възможно е с един концерт на Орлов мост или с готин клип в „ Тик Ток'' някой, който младите харесват, да им повлияе на метода, по който гласоподават, на решенията им и на обществената им интензивност, добави той.

Изкуственият разсъдък като средство за информиране

Изкуственият разсъдък (ИИ) навлиза в световен мащаб, а и в България с ускорени темпове, сподели Босев. Той изясни, че ИИ се употребява от младите като средство на информация доста постоянно.

Младите са най-активни в потреблението на генеративния разсъдък, като най-често става въпрос за Chat Gpt, сподели той. Всеки трети юноша употребява такива приложения интензивно, на национално равнище този дял е 13%, добави социологът.

ИИ се употребява по-скоро за персонални цели - за търсене на персонална информация, в сравнение с за работа или образование както от младите, по този начин и от по-възрастните, изясни Босев.

Той означи, че ИИ се употребява повече за развлечение и регулиране на информация при разногласия с другари, в сравнение с за реализиране на по-висока успеваемост в професионалните отговорности, да вземем за пример в образователен проект.

Самооценка за информираността при младите

Самооценката на всеки трети юноша сред 16 и 18 години е за по-скоро неинформираност по даден въпрос, в това число и по базисни въпроси като този от кой момент ще се одобри еврото, сподели Босев.

На съвсем всеки от въпросите, които задаваме в анкетите, оставаме алтернатива, в която да се слагат хората, които не са осведомени или нямат информация, изясни Стойчо Босев. По негови думи младите най-често се откриват в тези варианти и преднамерено се самооценяват като неинформирани по разнообразни въпроси. Според социолога е обикновено младите да са неинформирани, тъй като на този стадий от възрастта ги вълнуват други неща, а не социално-политически тематики.

Социалните медии изместват обичайните източници на информация за младите

Да се изместват обичайните източници на информация от обществените медии не е наклонност единствено при младите, а към този момент и хората на междинна възраст все по-рядко гледат вести по малкия екран, уточни Пампоров. Той аргументира изказванието си с това, че новините в обичайните медии са структурирани в съответен времеви период, в който човек може да има работа, или да не го интересува съответната тематика, до момента в който обществените медии му разрешават да види това, което го интересува, тогава, когато му е комфортно.

Стойчо Босев уточни спорадичната и по-скоро инцидентна приложимост на малкия екран. Според него 60% от младите се осведомят от онлайн източници като „ Тик Ток “ и другите обществени мрежи. Ежедневието на младите от ден на ден ще се трансферира в онлайн среда и необятни групи ще се придвижват в онлайн онлайн пространството отсега нататък, защото неизбежно младите ще стартират да навлизат в по-кономически дейна и зрелост, добави той.

В съпоставяне със интернет, обичайните източници като радиото, вестниците и списанията остават на още по-заден проект, с към 10-20% ползване в народен проект, а измежду младите на процедура съвсем липсват такива източници, акцентира Босев.

Дезинформацията измежду младежите в Европейски Съюз

Значително болшинство (76%) от младежите считат, че са били изложени на дезинформация и подправени вести, съгласно изследване на Евробарометър. Убедени, че могат да разпознаят дезинформацията са 70% от участниците в изследването.