Лидия Йорданова: Големите партии мотивират електоратите си, като ги нахъсват срещу врага
Как наподобяват упованията на българите за света, за Европа, за България и за самите тях? Показват ги резултатите от националното проучване на " Екзакта “, извършено в интервала от 5 до 12 декември 2022 година посредством директно полустандартизирано изявление с 1050 пълнолетни лица в 70 обитаеми места в страната. Според получените данни 54% от българите дават отрицателна прогноза за новата година за света, 61% - за Европа, и забележете: 65% - за България. Калкулират ли родните политици своите благоприятни условия и ограничавания при такова всеобщо усещане? Пред организация „ Фокус “ разяснява Лидия Йорданова – притежател и шеф на социологическа организация " Екзакта Рисърч Груп “.
- Веднага давам отговор на въпроса: политиците не можеха нито през декември, нито сега да калкулират задоволително ясно тази осъзнатост на българите, че живеем в един взаимосвързан, взаимообвързан свят, в който рецесиите са световни, неблагополучията са световни и заканите са световни. Нека припомня, че нашето проучване завърши в средата на декември, по-малко от 20 дни са минали от момента, в който ние огласихме своите данни, само че тези дни значимо съгласно мен работят за това отрицателните настройки и упования към новата 2023 година да се множат и да се задълбочават.
На първо място, ние хванахме с половината си проучване едни високи упования за присъединение на България в Шенгенското пространство, а в самия завършек на проучването тези упования бяха попарени, тъй че това без подозрение не е измерено задоволително към датата 12 декември. И сега би представлявало един запас за повишение на отрицателните упования на българите. Като прибавим и това, че с днешна дата следим един не изключително добър старт на развиване на договаряния, на съображения на партии по отношение на втория мандат, който беше предоставен и получен във вторник в 11.00 часа от политическата групировка на второ място – " Продължаваме промяната “, излиза наяве, че даже тези числа, които казахте вие – те са тъкмо такива, са малко по-благоприятни, в сравнение с биха били към сегашния миг.
Какво желая да прибавя? Искам да прибавя, че оптимистите за бъдещето на страната ни, които ние регистрирахме в средата на декември, са се свили двойно за последната година. Ние имаме подобен въпрос в проучване от края на 2021 година И виждаме, че сега оптимистите за бъдещето на България, като се изключи че са доста малко – 2/3 са песимистите, в това време те са се свили двойно за последната година и тъкмо два пъти са нарастнали песимистите.
Бих споделила, че в персонален проект има някакви към момента останки от оптимизъм, само че това е обикновено. Всеки човек живее с чувството, че една Нова година му дава късмет да се пребори за своите цели, изключително в случай че той има разполагаем учебен запас, квалификационен запас, изключително в случай че той е с добър ценз, с положително обучение, добра просвета и несъмнено в подобаваща среда. Фактът обаче, че записваме в нашето проучване много сериозен скептицизъм даже измежду жителите на огромните градове, така наречен регионални центрове, приказва, че картината мощно се утежнява в упованията на българите към бъдещето. Фактически оптимистите се затварят в доста стеснен кръг на относително млади, образовани и заможни поданици на столицата.
- На какво се дължат отрицателните упования, г-жо Йорданова? Улавя ли го вашето проучване?
- При всички случаи отрицателните упования се дължат на едно схващане, което досега не беше толкоз ясно изкристализирало – че няма по какъв начин световните проблеми, европейските проблеми, международните проблеми да не засягат България. Но оценката, че ние сме най-потърпевши, оценката на 65% от българите, че те чакат отрицателни последствия от всичките четири или пет рецесии – и в енергетиката, и в политиката, и за сигурността, всичко това приказва за ниско самочувствие на българите. А една нация мъчно прогресира, когато самочувствието на хората е толкоз ниско, колкото е нашето. На пръсти се броят представителите на групи, на класи, които имат вяра в своето бъдеще и които считат, че то зависи и от тях. Все по-малко хора считат, че бъдещето зависи от волята на българските политици – нещо, което ми се коства, че нашият политически хайлайф подценява и не вижда. Предстоят евентуално избори, в случай че не в кратковременен проект, в средносрочен проект. Кажете ми при тази оценка за бъдещето на България, на страната, на хората по какъв начин биха повярвали българите на акцията, на посланията на политиците, които по принцип се държат по този начин, все едно са " А “-то и " Я “-то на писмеността. Има схващане към този момент в хората, че светът е взаимообвързан и че от нашите политици не зависи толкоз, колкото им се желае на самите тях. Така че ще следим една доста забавна реакция на неприемане на част от политическите платформи. И защото към този момент имах мотив да споделя с вашата публика до каква степен ниски са оценките на българите за работата на нашите национални държавни институции, на нашите политици, можем да чакаме, че отрицателната прогноза за бъдещето на страната, на самите хора, които живеят в България, неизбежно ще прерасне в политическа незаинтересованост, не дай Боже в експанзия.
- Ако преведем вашия разбор и данните от вашето проучване на езика на злободневната политика, какво да чакаме?
- Можем да чакаме все по-голямо търсене на информация за международните, световните и европейските процеси от българите, не безрезервно приемане на политическите послания от нашия политически хайлайф, доста висок негативизъм към популисткото поведение и към обещанията, които не се вписват в международните и европейските световни трендове. Предстоящата акция, когато и да пристигна, ще е най-трудната за политическия хайлайф до момента, тъй като хората имат като коректив на упованията си международните, световните проблеми и ще наблюдават доста повече какво е в действителност развиването и до каква степен реалистични са обещанията, които дават политиците у нас.
- В какъв брой Българии живеем, г-жо Йорданова? Това, което говорите за настроения и упования на българите, не кореспондира с държанието и посланията на политиците.
- Колкото и да приказват сега, вие виждате – събитията просто като лавина ни заливат през днешния ден, политиците приказват непрекъснато за потребност от консенсус, за потребност от взаимни дейности, от най-малко единодушие към четири хрумвания даже. На процедура хората виждат, че партиите черпят електорални сили от политическото си опълчване. Именно посредством политическо опълчване огромните партии стимулират електоратите си, те ги нахъсват против врага. Е, по какъв начин в такава обстановка да се води национално виновна политика на единодушие и да се вземат решение проблемите на цели групи и прослойки, които никога не принадлежат към една партия?
- Това значи, че и идващите избори ще бъдат борба сред твърди електорати, без да дадат сметка за действителното положение на жителите?
- Това значи, че огромните партии гледат да поддържат твърдите си ядра, това значи, че от дълго време в българската политика понятието " политическа външна страна “ не се опредметява, не се търси политическата външна страна, не се търси изход към разочарования и равнодушен гласоподавател. Играе се на несъмнено и това е. За страдание механизмът, по който се печелят избори, е непечеливш самичък по себе си и в този момент виждаме, какви са резултатите, до каква степен са законни изборите, когато се стъпва на база на вота на твърдите електорални ядра на партиите, които са в Народното събрание.
- Какви заключения за ръководството на страната постановат данните от вашето проучване?
- Нужна е еластичност, нужни са различен вид политици, политици, които могат да бъдат доста добре признати в Европа. България е с доста засегнато самочувствие сега. Ние имаме потребност от безспорни политически престижи, от хора, които малко да вдигнат самочувствието ни, с тях да приказват, да бъдат уважавани, да бъдат търсени като специалисти, да бъдат стартирани в случай че щете от европейските структури. Европейските структури носят и виновност, и отговорност за нашето неприемане в " Шенген “, тъй че дължат едно положително отношение, несъмнено, в случай че има качествени политици и качествени политически хрумвания, които да идват от България и да засягат европейското семейство.
- А от кое място ще дойдат тези качествени политици, от кое място са ресурсите?
- Нашето проучване откри, че ресурсите на новите политически обединения са поизчерпани. Българите не са склонни в степента, в която бяха склонни преди една година, да имат вяра на нови партии, нови хора, нови водачи. Разочарованието от нови водачи настава доста по-бързо, в сравнение с разочарованието от остарели водачи настъпваше преди две, три, пет години. Така че трябват качествено нов вид хора, консенсусни и неидващи от тяснопартийните ядра.
Цоня Събчева,
Агенция „ Фокус “
Публикуваме с незначителни съкращения.
- Веднага давам отговор на въпроса: политиците не можеха нито през декември, нито сега да калкулират задоволително ясно тази осъзнатост на българите, че живеем в един взаимосвързан, взаимообвързан свят, в който рецесиите са световни, неблагополучията са световни и заканите са световни. Нека припомня, че нашето проучване завърши в средата на декември, по-малко от 20 дни са минали от момента, в който ние огласихме своите данни, само че тези дни значимо съгласно мен работят за това отрицателните настройки и упования към новата 2023 година да се множат и да се задълбочават.
На първо място, ние хванахме с половината си проучване едни високи упования за присъединение на България в Шенгенското пространство, а в самия завършек на проучването тези упования бяха попарени, тъй че това без подозрение не е измерено задоволително към датата 12 декември. И сега би представлявало един запас за повишение на отрицателните упования на българите. Като прибавим и това, че с днешна дата следим един не изключително добър старт на развиване на договаряния, на съображения на партии по отношение на втория мандат, който беше предоставен и получен във вторник в 11.00 часа от политическата групировка на второ място – " Продължаваме промяната “, излиза наяве, че даже тези числа, които казахте вие – те са тъкмо такива, са малко по-благоприятни, в сравнение с биха били към сегашния миг.
Какво желая да прибавя? Искам да прибавя, че оптимистите за бъдещето на страната ни, които ние регистрирахме в средата на декември, са се свили двойно за последната година. Ние имаме подобен въпрос в проучване от края на 2021 година И виждаме, че сега оптимистите за бъдещето на България, като се изключи че са доста малко – 2/3 са песимистите, в това време те са се свили двойно за последната година и тъкмо два пъти са нарастнали песимистите.
Бих споделила, че в персонален проект има някакви към момента останки от оптимизъм, само че това е обикновено. Всеки човек живее с чувството, че една Нова година му дава късмет да се пребори за своите цели, изключително в случай че той има разполагаем учебен запас, квалификационен запас, изключително в случай че той е с добър ценз, с положително обучение, добра просвета и несъмнено в подобаваща среда. Фактът обаче, че записваме в нашето проучване много сериозен скептицизъм даже измежду жителите на огромните градове, така наречен регионални центрове, приказва, че картината мощно се утежнява в упованията на българите към бъдещето. Фактически оптимистите се затварят в доста стеснен кръг на относително млади, образовани и заможни поданици на столицата.
- На какво се дължат отрицателните упования, г-жо Йорданова? Улавя ли го вашето проучване?
- При всички случаи отрицателните упования се дължат на едно схващане, което досега не беше толкоз ясно изкристализирало – че няма по какъв начин световните проблеми, европейските проблеми, международните проблеми да не засягат България. Но оценката, че ние сме най-потърпевши, оценката на 65% от българите, че те чакат отрицателни последствия от всичките четири или пет рецесии – и в енергетиката, и в политиката, и за сигурността, всичко това приказва за ниско самочувствие на българите. А една нация мъчно прогресира, когато самочувствието на хората е толкоз ниско, колкото е нашето. На пръсти се броят представителите на групи, на класи, които имат вяра в своето бъдеще и които считат, че то зависи и от тях. Все по-малко хора считат, че бъдещето зависи от волята на българските политици – нещо, което ми се коства, че нашият политически хайлайф подценява и не вижда. Предстоят евентуално избори, в случай че не в кратковременен проект, в средносрочен проект. Кажете ми при тази оценка за бъдещето на България, на страната, на хората по какъв начин биха повярвали българите на акцията, на посланията на политиците, които по принцип се държат по този начин, все едно са " А “-то и " Я “-то на писмеността. Има схващане към този момент в хората, че светът е взаимообвързан и че от нашите политици не зависи толкоз, колкото им се желае на самите тях. Така че ще следим една доста забавна реакция на неприемане на част от политическите платформи. И защото към този момент имах мотив да споделя с вашата публика до каква степен ниски са оценките на българите за работата на нашите национални държавни институции, на нашите политици, можем да чакаме, че отрицателната прогноза за бъдещето на страната, на самите хора, които живеят в България, неизбежно ще прерасне в политическа незаинтересованост, не дай Боже в експанзия.
- Ако преведем вашия разбор и данните от вашето проучване на езика на злободневната политика, какво да чакаме?
- Можем да чакаме все по-голямо търсене на информация за международните, световните и европейските процеси от българите, не безрезервно приемане на политическите послания от нашия политически хайлайф, доста висок негативизъм към популисткото поведение и към обещанията, които не се вписват в международните и европейските световни трендове. Предстоящата акция, когато и да пристигна, ще е най-трудната за политическия хайлайф до момента, тъй като хората имат като коректив на упованията си международните, световните проблеми и ще наблюдават доста повече какво е в действителност развиването и до каква степен реалистични са обещанията, които дават политиците у нас.
- В какъв брой Българии живеем, г-жо Йорданова? Това, което говорите за настроения и упования на българите, не кореспондира с държанието и посланията на политиците.
- Колкото и да приказват сега, вие виждате – събитията просто като лавина ни заливат през днешния ден, политиците приказват непрекъснато за потребност от консенсус, за потребност от взаимни дейности, от най-малко единодушие към четири хрумвания даже. На процедура хората виждат, че партиите черпят електорални сили от политическото си опълчване. Именно посредством политическо опълчване огромните партии стимулират електоратите си, те ги нахъсват против врага. Е, по какъв начин в такава обстановка да се води национално виновна политика на единодушие и да се вземат решение проблемите на цели групи и прослойки, които никога не принадлежат към една партия?
- Това значи, че и идващите избори ще бъдат борба сред твърди електорати, без да дадат сметка за действителното положение на жителите?
- Това значи, че огромните партии гледат да поддържат твърдите си ядра, това значи, че от дълго време в българската политика понятието " политическа външна страна “ не се опредметява, не се търси политическата външна страна, не се търси изход към разочарования и равнодушен гласоподавател. Играе се на несъмнено и това е. За страдание механизмът, по който се печелят избори, е непечеливш самичък по себе си и в този момент виждаме, какви са резултатите, до каква степен са законни изборите, когато се стъпва на база на вота на твърдите електорални ядра на партиите, които са в Народното събрание.
- Какви заключения за ръководството на страната постановат данните от вашето проучване?
- Нужна е еластичност, нужни са различен вид политици, политици, които могат да бъдат доста добре признати в Европа. България е с доста засегнато самочувствие сега. Ние имаме потребност от безспорни политически престижи, от хора, които малко да вдигнат самочувствието ни, с тях да приказват, да бъдат уважавани, да бъдат търсени като специалисти, да бъдат стартирани в случай че щете от европейските структури. Европейските структури носят и виновност, и отговорност за нашето неприемане в " Шенген “, тъй че дължат едно положително отношение, несъмнено, в случай че има качествени политици и качествени политически хрумвания, които да идват от България и да засягат европейското семейство.
- А от кое място ще дойдат тези качествени политици, от кое място са ресурсите?
- Нашето проучване откри, че ресурсите на новите политически обединения са поизчерпани. Българите не са склонни в степента, в която бяха склонни преди една година, да имат вяра на нови партии, нови хора, нови водачи. Разочарованието от нови водачи настава доста по-бързо, в сравнение с разочарованието от остарели водачи настъпваше преди две, три, пет години. Така че трябват качествено нов вид хора, консенсусни и неидващи от тяснопартийните ядра.
Цоня Събчева,
Агенция „ Фокус “
Публикуваме с незначителни съкращения.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ