Във вино бара с Ева
Как избрахте тази рядка специалност сомелиер, Ева?
Професията избра мен. Повлия ми и фактът, че фамилията ми постоянно е имало по-специално отношение към виното, родителите ми са някогашни ресторантьори. Професията пристигна и с желанието ми за повече познание и рационализиране. Винаги съм считала, че дамите имат изключително значим принос към сектора и, в частност, към винопроизводството. Е, поглеждайки обратно, имаше и надменно отношение, най-много от господата… Но на въпроса: избирам определението „ вино дипломат “, защото думата „ сомелиер “ съгласно мен носи тежестта и на дългият стаж. Всъщност това е очарователното на тази специалност и на сектора като цяло – той е динамичен, новаторски и постоянно има какво ново да се научи! Ето, аз не преставам да модернизирам квалификацията си в Лондонския университет за вино и спиртни питиета (WSET).
Как започнахте да се развивате и какво постигнахте? Какво успяхте да измененията и по какъв начин работата ви промени?
Стартирахме Vino&Tapas преди 14 години и бяхме измежду първите заведения вид вино бар в София. Тогава, за жалост, беше интервал, в който българското вино бе изгубило много от славата си. Жалко, тъй като знаете ли, че през 60-те България е била един от най-големите експортьори на вино, на 2-о място в света по експорт на качествени бутилирани виновност и най-много – на десертно вино?! След този разцвет сме изгубили позиции поради надзор на качеството и една от главните задачи на заведението ни беше да върнем доверието на клиентите към българското вино. Това към този момент се случва все по-бързо, с помощта на многото дребни локални производители, които имат отношение към земята и държат да оферират тероарни сортове. Разбира се, с времето се появиха повече посланици на българското вино и все по-вече от тях са младежи! Може би главната водеща мощ е, че когато обичаш това, което правиш, не работиш нито ден – нали по този начин?
Абсолютно сте права за това, само че мъчно ли е да притегляте гости с концепцията вино бар и ресторант?
Професията избра мен. Повлия ми и фактът, че фамилията ми постоянно е имало по-специално отношение към виното, родителите ми са някогашни ресторантьори. Професията пристигна и с желанието ми за повече познание и рационализиране. Винаги съм считала, че дамите имат изключително значим принос към сектора и, в частност, към винопроизводството. Е, поглеждайки обратно, имаше и надменно отношение, най-много от господата… Но на въпроса: избирам определението „ вино дипломат “, защото думата „ сомелиер “ съгласно мен носи тежестта и на дългият стаж. Всъщност това е очарователното на тази специалност и на сектора като цяло – той е динамичен, новаторски и постоянно има какво ново да се научи! Ето, аз не преставам да модернизирам квалификацията си в Лондонския университет за вино и спиртни питиета (WSET).
Как започнахте да се развивате и какво постигнахте? Какво успяхте да измененията и по какъв начин работата ви промени?
Стартирахме Vino&Tapas преди 14 години и бяхме измежду първите заведения вид вино бар в София. Тогава, за жалост, беше интервал, в който българското вино бе изгубило много от славата си. Жалко, тъй като знаете ли, че през 60-те България е била един от най-големите експортьори на вино, на 2-о място в света по експорт на качествени бутилирани виновност и най-много – на десертно вино?! След този разцвет сме изгубили позиции поради надзор на качеството и една от главните задачи на заведението ни беше да върнем доверието на клиентите към българското вино. Това към този момент се случва все по-бързо, с помощта на многото дребни локални производители, които имат отношение към земята и държат да оферират тероарни сортове. Разбира се, с времето се появиха повече посланици на българското вино и все по-вече от тях са младежи! Може би главната водеща мощ е, че когато обичаш това, което правиш, не работиш нито ден – нали по този начин?
Абсолютно сте права за това, само че мъчно ли е да притегляте гости с концепцията вино бар и ресторант?
Източник: elle.bg
КОМЕНТАРИ